Водостопански проблеми


Категория на документа: География


Потреблението за напояване е определено въз основа на напояваните площи към 1998 г. и очакванията за размера на тези площи, съгласно Националната стратегия за развитие на напояването също към 2010 г., но в три варианта:
-оптимистична
-реалистична
-максимална
Нужно е да се подчертае, че целите на тези разработки, до колкото са преди всичко оценки на възможностите за издаване на разрешителни за водоползване. Изискват по-скоро прогноза за възможното максимално потребление, отколкото икономично такова.
Икономиите на вода са задача на управлението на водостопанските предприятия на управляващите поречието органи, поради което една застрахована прогноза няма отрицателен ефект и не води до загуби на води в системата.

Съставяне на генерални схеми

Генерална схема(има се предвид представянето на всяко поречие графични илюстрации-схеми) по принцип е графичната компонента на модела на водоползването, реализирано чрез една или няколко водостопански системи в една ограничена област, каквато е поречието.
Функционирането на тези системи в последователни интервали от времето съставящи даден период, изразено чрез водопотреблението в отделните й съставни единици в съответствие със съществуващите хидравлични връзки и ограничения, контролирано и регулирано от резултата на водостопанските баланси в отделните възли на схемата, свързващи потреблението с притока за изследвания интервал се представя, чрез т.нар. имитационни модели. Те са изработени от Института по водни проблеми-БАН и дават възможност, чрез тях да се реализира с различна сложност взаимовръзката между отделните системи на поречието с отчитане на техническите параметри на съоражението и ред други фактори. Въпреки това както всеки модел, той в някаква степен окрупнява, опростява и схематезира реалността.
Основен въпрос, който има отношение към характера на крайните резултати като информационен източник за ползвателя е степента на подробност на модела, с оглед отразяване на мястото(пункта), време, количество и качество на ресурса за ползвателите му.
Идеален вариант би бил, ако във всяка водноснабдителна система или напоително поле, заедно с техните водовземания участваха точно със своите характеристики в разработената схема.
В съответствие с тези разработки, генералните схеми на всяко поречие са направени(изготвени) със съответната подробност,зависеща от големината му, броя на разполагаемата информация за отделните водостопански обекти и възлите за оценка на водния ресурс.
Допуска се определена неточност при дефинирането на дефицити и излишъци за отделните воднобалансови пунктове(възли). Поради това, че не може да се фиксират точно местата по дължината на всяко поречие къде се оттичат подземни води или обратно-степента на подхранване на реката с такива.
Генералните схеми са представени схематично за всяко поречие във вид разбираем за хидроспециалиста. Основното правило е да се покаже потребителя и връзката му водоизточника в степенна подробност, подходяща за мащаба на схемата и големината на поречието. Именно въз основа на нея(схемата) се съставя системен модел, който налага използването на подходящ софтуер.
Участващите в разработените генерални схеми водостопански единици като потребители, водоеми и точки на водовземане и водовливане са съсредоточени във възли със съответна номерация на разработената схема за изчисление на водостопанския баланс, чрез използвания имитационен модел.
Генералната схема дава нагледна представа за местоположението и реда на водовземания по потрежение на поречието на отделните водостопански единици и връзката между тях.

Оценка на точността и надежността на водостопанските баланси(ВБ) и очакваните резултати

Трябва да се има в предвид, че ВБ представляват модели на вероятностни процеси и събития, тъй като и ресурсът и потреблението му имат вероятностен характер. Резултатите от балансите, изразяващи се преди всичко в обезпечеността на отделните водоползватели са статистически величини. Това се дължи в най-голяма степен на характера на основната компонента-ресурса, който е определен като статистическа величина въз основа на съвкупността от данни за оттока от предшествуващи(минали) периоди които поотделно са реализации на случайни величини.
Оценката и получените параметри са толкова по-правдоподобни, колкото съвкупността е по-голяма(обема от информации) и по-представителна.
Това зависи от състоянието на обуславящите оттока фактори т.е. възможността за тяхното изменение в бъдеще.Това е важно и трябва да се има в предвид при оценка на надежността за палучените резултати за изчислените водни ВБ, тъй като, ако факторите биха се променили, то резултатите биха били неверни.
Съвкупността от вероятностни водопотребления от които някои като енергийното водоползване в много от случаите е в зависимост от останалите водопотребления, съпостовяне с вероятностния воден ресурс предопределя съставянето на ВБ в условията на неопределеност и риск.От тук нататък става въпрос за въвеждане на предел в точността при моделирането на водния баланс с използването на вероятностни редици(времеви) на оттока.
За разработката, точността на информацията е от значение, както за притока, така и за потреблението.Тя рефектира и върху получените резултати за водните баланси, които са разчетени въз основа на месечните обеми за речния отток.
За всеки нов значителен потребител със съответни обезпечености трябва да се гарантира водоподаването, като специално за него се извършва допълнителен ВБ. В резултат на моделирането на водния баланс за всеки вариант на потребление(1 за 1988г.-минимално и 2 за 2010г.-реалистичен и максимален) дава като резултат обезпечеността на гарантираща пълното задоволяване на нужните за вода години, месеци и по обем на отделните консуматори на вода при съответни дефицити и излишъци с 50%, 75%, 95% -обезпечености, непосредствено след ВБ пунктове по поречието на реката.

По този начин се генерират крайни резултати чрез генералните схеми и изчислените ВБ, които непосредствено могат да се използват от МОСВ при издаване на разрешителни за водоползвания. Всички включени в схемата и балансите потребители при доказана обезпеченост равна или по-голяма от необходимата, би трябвало да получат разрешителни за ползване на води(водни обеми), с които те ще участват в балансите. Получените излишъци от водни маси при съответна обезпеченост могат да се използват при преоценка на водните ресурси и съответно да бъдат предоставени на нови потребители.
Трябва да се отбележи, че могат да се получат излишъци, които не са нужни и немогат да се съхранят в дадено поречие.
Както експлоатационните обезпечености на участващите във водостопанските комплекси потребители, така и техните балансови обезпечености се съпоставят с т.нар. нормативни(разчетни) обезпечености. Известно е, че те са предписани(указани или препоръчени) без убедителна научнопрактическа обосновка.Тяхната досегашна роля в проектанската и експлоатационна дейност не е за подценяване, но на фона на съвременното ниво на водостопанската наука, тя все повече губи смисъл на приоритет.Следва да се очаква, че при бъдещето разработване на водостопански планове за 4-те басейна във връзка със Закона за водите се предвижда оценка на ВБ при различни варианти на стопанско развитие. Въпросът за комплексно осъвременяване на понятието “обезпеченост” ще има задължителен характер. Освен това желателно е приложението на законовите приоритети да бъде съчетан с многокритериалния подход, успешно навлязал и прилагащ се в нашата водостопанска практика.Такава постановка ще способства много по-аргументирана и достоверна (правдоподобна) ресурсно икономическата значимост на отделните приоритети.Освен това не е изключено да се стигне до дифинирането на единна основа на нормативно комплексна обезпеченост, общовалидна за ония водопотребления, за които се иска разрешение. При това, при покриване на приоритети, хидроенергетиката, чиято първоначална и водопреработваща роля при комплексно използване за регулираните води е много съществена, вероятно ще престане да бъде водоползвател с най-нисък приоритет. Освен това, колкото по-малка е разликата между нормативната комплексна обезпеченост и разрешената комплексна обезпеченост, толкова по-близо до комплексния оптимум ще бъде разрешителния режим.

Основни принципи, приети предпоставки и методи при оценката на количеството на водните ресурси

Водните ресурси на страната разглеждат двете им съставки:
-повърхностни води
-подземни води
Те са свързани по между си предимно чрез речната система. Поради тяхната специфика, количествените им изражения имат свои особености.
Повърхностните води се изразяват предимно посредством речния отток, а подземните води – чрез водните запаси под земята. Запасите от повърхностните води в естествените и изкуствените водоеми не са предмет на проведените оценки. Поради това, че естествените водоеми на сладки води(езера, блата) имат нищожно участие във формирането на естествевите водни ресурси. Изкуствените водоеми(язовирите) имат антропогенно определени и изменящи се запаси. Запасите от повърхностните води във вид на снежна покривка също не се разглеждат, тъй като у нас снежната покривка и в най-добрите случаи на разглеждане като воден запас(за високопланинските райони) се стопяват през лятото. Стопената вода се включва във водния баланс на реките в рамките на всеки отделен сезон на годишния хидроложки цикъл.
Освен това, тя не се поддава на значими антропогенни въздействия, които да представляват интерес за генералните схеми, свързани с използване на водните ресурси. Тези анализи са изключени и широкоизвестни и прилагани мероприятия за задържане на снега, за по-равномерното му териториално разпределение в откритите полски райони и противолавинни защити в планините.

Повърхностни водни ресурси

Поставяме знак за равенство между повърхностни водни ресурси и естествен воден отток. Тъй като последния представлява силно променлива, под влияние на множество естествени фактори природна величина, нейните характеристики се изчисляват със средствата на математическата статистика като количествените за различни интервали от време-секунда, денонощие, месец, сезон, година, серия от години.
У нас гражданственост са добили термините:
• “водно количество” - като израз на водно количество, протекло за време 1 секунда(m3/s)
• “ежедневно водно количество” - като средно на водните количества, протекли в рамките на 1 денонощие
• “месечно водно количество” - като средно на ежедневните водни количества, протекли в рамките на 1 месец
• “сезонно водно количество” - като средно на месечните водни количества, протекли в рамките на съответния сезон(интервал)
• “годишно водно количество” - като средно на сезонните водни количества, протекли в рамките на 1 година
• “многогодишно водно количество” - като средно на годишните водни количества, протекли в рамките на серия от години



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Водостопански проблеми 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.