Водостопански проблеми


Категория на документа: География


11. Разработване на приложна (типична-образец) система от правила и критерии за преценка на обстоятелствата по чл.62 от Закона за водите при издаване на разрешителни за различни водоползватели.
12.Разработване на структура с прототии за едно поречие на информационна система за управление на водите на базата или на основата на ГИС.

Организация на изпълнението на схемите и представянето на резултатите

Големия обем от различни дейности и задачи налага ангажирането на широк и разнороден колектив от най-добрите специалисти и учени в България. Изпълнението бе осъществено от: учени и специалисти от ИВП (Институт по водни проблеми) ; НИМХ (Национален институт по метеорология и хидрология) ; Технологичен институт-БАН ; УАСГ (Университет по архитектура, строителство и геодезия) ; ИХМ (Институт по хидротехника и мелиорации) и Енергопроект.
Събирането на информацията (масивите от необходимите данни) бе осъществено от : МОСВ, МРРБ (Министерство на регионалното развитие и благоустройството) , ЕАД „Напоителни системи”, ИАОС към МОСВ , ЕАД „Язовири и каскади” , Националния статистически институт, Министерство на земеделието и горите и др.
Разработката е представена в 7 тома , в обем над 2200 страници, с приложен огромен картен материал. Всеки том, обхваща район на басейново управление (РБУ) се състои от отделни подтомове, като всяко поречие притежава всички данни за района, които са представени на карта в мащаб М 1:600 000. Към него са приложени и хидрогеоложки топографски карти в мащаб М 1:100 000, обхващащи целия регион. Задължително е представянето на списък на всички издадени разрешителни за водоползване на води. Към този материал се прилага и картна схема на поречието в мащаб М 1:350 000 с нанесени основни водностопански обекти, схемите на водовземането за водоснабдяване и т.н. МРРБ предоставя всички подробни водоснабдителни схеми на общинските ВиК в мащаб М 1:100 000. Задължително се прилага схематизацията на линейната генерална схема на поречието.

Общо описание и оценка на използваните методи

За изпълнение на поставената задача (генералните схеми на България) трябва да се извъшат следните основни дейности:

1. Да се определи структурата на РБУ по отделни поречия или групи от поречия,обединени в една или повече водностопански схеми.

2. Да се извърши оценка на ресурса и потреблението.

3. Да се съставят генерални схеми на използването на водите за всяко поречие.

4. Съставяне на водостопански баланси при съществуващото състояние на водопотребителите и приетото водопотребление към 2010 г.

Определяне на вида, потребноста и обема от необходимата информация за определяне на водните ресурси и инфраструктурата им въз основа на информационната система.

Структура на районите за басейново управление по поречия

При определянето на броя на поречията, които да се обединят по физико-географски признак, хидроложки и други необходими описания по отношение на общата генерална схема. Основното съображение е било както определението за поречие, като такова за река излизаща извън границите на България, така и големината,спецификата и значимостта на поречието като географски район, воден ресурс и водностопанство. Изхождайки от този принцип те са обединени, както следва:

- Дунавски район- с 6 поречия: р. Огоста и всички реки западно от нея – р. Тимок, р. Тополовец, р. Войнишка , р. Бидбол ,
р. Арча, р. Скомля, р. Искър, р. Вит , р. Осъм, р. Янтра , р. Русенски Лом ; пресъхващи добруджански реки – р. Хърсовска, р. Царцар , р. Канагьол, р.Суха река.

- Черноморски район – с 3 поречия: Черноморски-добруджански реки – р. Батова, р. Девня, р. Провадийска, р. Камчия и Южночерноморските реки.

- Източно-беломорските район – с 3 поречия: р. Марица, р.Тунджа, р. Арда .

- Западно-беломорски район – с 2 поречия: р. Места и р.Струма

Оценка на ресурса и потреблението

Тази важна информация се набавя от компетентните съответни области, институции, стопански организации и държавни институции.
Количествената оценка на повърхностните и подземни водни ресурси е една от най-важните задачи, като се вземе предвид аномалното засушаване през периода 1985-1994 година. Основния въпрос се състои в избора на представителна (репрезентативна ) хидроложка редица (поредица от хронологични стойности за речния отток, отнасящи се както за отделни пунктове по дадено поречие, така и за основния (главен) пункт на поречието, даващ информация за количеството на речния отток) за анализираната водосборна област.
Водност на дадено поречие или река – количеството вода, което протича в нейното русло (речно корито) през дадена календарна или хидроложка година.
За България е установено, че водността на речните системи след 1970 нараства постепенно до 1980-1981 година. След това обаче водността започва да намалява, като след 1984 година това намаление става по-изразително и достига своя минимум през 2000-2001 година.

От националната мрежа от станции е набрана информация, която показва, че валежите достигат своя абсолютен минимум(годишна сума на валежите) през 2000 година. След това водността се колебае в не особено широк диапазон в периода след 2000 година и до сега като най-водна се очертава 2005 година. Тази година обаче въз основа на анализи е установено, че е силно аномална и нейната водност се оказва, че е с обезпеченост един път на 500-1000 години според дискусиите на някои учени, даже и повече. Водността на тази година обаче се изразява не в равномерното и сезонно разпределение на валежите, а в аномалността на тяхното пространствено проявлнеие на територията на България.
Въз основа на набраната информация се констатира, че почти през всеки месец се наблюдава валежна обстановка с типичен пороен характер, предизвикваща рязко повишаване на речните нива с 5-7 метра. Тези метеорологични и хидроложки обстановки са непознати и ненаблюдавани у нас от момента на въвеждане на регулярните регистрации (наблюдения) както за валежите, така и за речния отток. В следствие на тези високи вълни, протичащи в речните русла около 60% от всички хидрометрични станции бяха разрушени. Така че 2005 година се очертава не като типично водна година, а като типично аномална в това отношение с изкючително високи годишни суми на валежите.
При формирането на хидроложките редове е необходимо те да отразяват естественото състояние на тяхното формиране. Но във всеки водосбор има различни водоползватели, които до сега са разглеждани като: води за енергодобив, за питейно-битови нужди, за промишлени нуждии т.н. Тези води се отнемат от основния водоизточник т.е. нарушават неговото естествено състояние. Ето защо в този случай тези водоползватели се наричат „нарушители” на оттока, а измерения след тях в реката отток се нарича – нарушен отток. Именно поради това той трябва да бъде приведен към естествено състояние. Това разбирасе е състоянието, при което той се формира в естествени условия (без да се отнема от него вода) и протича в речното русло.
При разработване на схемите се обърна особено внимание на генерирането т.е. формирането на месечни стойности за оттока в определени пунктове(хидрометрични станции-ХМС) или водостопански възли за всяко поречие на водосборната област. Така беше определена месечната норма, статистическите параметри на оттока, както и спецификата на вътрешногодишното му разпределение. Набора от тази информация-данните за всички поречия се използваха при извършване на актуализираната оценка на повърхностните водни ресурси на България. Въз основа на тях се приложиха имитационни модели за съставяне на водостопански баланси за съответните възли във всяко поречие.Трябва все пак да се подчертае, че хидроложката оценка е направена без отчитане на възможните климатични промени, които биха могли да настъпят в резултат на широкодебатираните по настоящем в световен мащаб в глобални изменения(Глобални колебания) на климата на Земята. За сега това не е възможно да се направи. Когато обаче трябва да се вземат стратегически решения с оглед разпределението на водните ресурси, сключване на международни спогодби за трансграничните ни реки не трябва да се забравя, че ако предвижданията на климатичните модели очертаващи засушаване на Средиземноморският район(в който се намира и България) се окаже правдоподобни, то се налага да се промени коренно стратегията за използване и опазване на водните ресурси.
Подземните водни ресурси се оценяват в Геологичния институт-БАН въз основа на съществуващи литературни източници, геоложки карти и друга информация, отнасяща се до цялата страна. Хидроложките данни за подземните водни ресурси са подробно анализирани, обработени и техните характеристики са картно представени.
Разработена е и матодика за оценка на качеството на водите и тенденцията за тяхното изменение.Категоризацията е извършена въз основа на сегашното състояние на водите в реките.Тази оценка е направена въз основа на диагнозата на чистотата им по 8 параметъра.Определянето на тяхната прогностична категория е сварзано с целите, за които ще се използват водите в различните части на течението.Тази задача е много важна с оглед управлението на водите в басейна. Потреблението за питейно-битово и независимо от него промишлено водоснабдяване се определя за всяка община, въз основа на данни от Националния статистически институт(НСИ). Въз основа на тях на прогноза на демографско и икономическо развитие, действащите водоснабдителни норми и очакванията за преустройство и модернизация на мрежата е изготвена прогноза за съответното водопотребление през 2010 г. Тя очертава две тенденции:
-оптимистична
-реалистична



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Водостопански проблеми 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.