Водостопански проблеми


Категория на документа: География


- На изток с вторичния вододел на черноморските реки;
- На запад с държавната граница на страната с Македония;
- На юг с държавната граница на България с Гърция и Турция;
- На север от главния вододел ( Стара планина).
На територията на тази оттона област протичат от изток на запад следните реки:
1. р. Тунджа
2. р. Марица
3. р. Арда (Бяла река)
4. р. Места
5. р. Струма
Трябва да се отбележи, че водните ресурси на България са сравнително оскъдни, което зависи от количеството на падналите валежи над страната. Валежните обстановки се обуславят от преминаващите над страната циклони, които се движат в източна посока, а също така и от средиземноморските циклони, които предизвикват обилни валежи не само през есенно-зимния период, но и през лятото.
Най-валежните райони на територията на България са:
1. Централна Стара планина (източно от р. Искър до град Елена)
2. Планина Рила
3. Поречието на р. Арда
Ето защо във водосборите на тези реки се наблюдава при валежни ситуации, изразено покачване на нивата на реките т.е. бурно прииждане. Типични в това отношение са р. Върбица и р. Крумовица(десни притоци на р. Арда). При валежни ситуации в следствие на преминаването на средиземноморски циклони, тези две реки само за няколко часа изменят своето ниво с 5-7 метра т.е. прииждат бурно, предизвикват наводнения и огромни щети.
Разпределението на водопотребителите по територията на България е твърде неравномерно. В редица случаи отделни населени места търсят алтернативни пътища за водоснабдяване, битови нужди, промишлено и селскостопанско напояване. В много от случаите липсват водоизточници от пресни води, годни за питейно-битово водоснабдяване (извори или реки). Ето защо се налага използването на други източници на води, като тези, намиращи се в почвените хоризонти и алувиалните речни тераси. В този случай водоснабдяването се извършва посредством сондиране и изграждане на необходимите помпени станции.
Разпределението на промишлените предприятия и по-големите заводи на територията на страната, понякога не съответства на наличните ресурси, които могат да бъдат използвани за задоволяване на тяхното водопотребление. За това според предписанията на МОСВ се пристъпва към водоползване предимно от подземни източници и осъществяване работата на предприятието на затворен, оборотен цикъл.
Изискванията при комплексно използване на водните ресурси е те да се осъществяват чрез повторно и многократно(по възможност) усвояване. За съжаление все още у нас напояването за селскостопански нужди се осъществява чрез напоителни канали и системи, при което загубите на вода при изпарение и инфилтрация (просмукване) са много големи.
В редица други страни напояването се извършва по съвременен капков начин. Това ще рече, че към растенията се подава само необходимото количество влага. Същата пропорционалност се разпределя според периода на вегетацията им. Самото напояване по този начин се оптимизира и наблюдава от автоматизирана диспечерска система. Това напояване се осъществява в страни, където водните ресурси са изключително оскъдни. Това са страните с изразен засушлив климат (Южно средиземноморие, Израел и др.) .
При отсъствие на други източници на вода, ако населеното място или предприятието (завода) е ситуирано (разположено) край море или океан се прибягва до обезсоляване на морската или океанската вода, която добива качества близки до изисквуемите за водоснабдителни нужди. За сега все още тези технологии са сравнително по-скъпи. Независимо от това на тях се обръща подобаващо внимание и те се развиват, обновяват и разпространяват.
На лице са и други случаи, когато източниците на вода са замърсени, но след подходяща интервенция те добиват добри питейни качества. Особено важно е водите да не съдържат: Mn (Манган),тъй като той им придава горчив вкус. Наличиети на CO3 2- (карбонати) прави водата твърда и по този начин те влошават органо-лептичните й качества. Във всички тези случаи се налага изграждане на пречиствателни станции със съответния капацитет, където водите преминават през специални филтри и утаители. В последствие се озонират или хлорират, като добиват изисквуемите по Българския държавен стандарт (БДС) качества.
Отпадъчните битови води според съвременните концепции на Европейското законодателство трябва задължително да преминават през пречиствателните станции след което да се заустват (изпускат) в съответния реципиент (приемник). Обикновено това са речните системи, езера, морета и т.н. В най-печално състояние това отношение се намира в зоната на нашето Черноморие. Според Европейското законодателство всички населени места на територията на Бългаия над 12 000 жители трябва да имат изградени пречиствателни станции, както за питейни, така и за отпадни води.

Управление на водните ресурси в България

С оглед рационалното и оптималното използване на водните ресурси на България се налага въвеждане на управление на същите и строг контрол по отношение на водоползване от повърхностни и подземни води в съответните речни или други приемници (битови и промишлени отпадъчни води). За целите на управлението страната е поделена на 4 басейнови дирекции:
1. Северна България - център Плевен.
2. Черноморска- център Варна.
3. Източно-беломорска - център Пловдив (р.Тунжда , р.Марица, р. Арда).
4. Западно-беломорска - център Кюстендил (р. Места, р.Струма).
Всяка басейнова дирекция е изградена на строг йерархичен принцип(съподчинение). Така например Плевенската басейнова дирекция включва всички водосборни области на поречията в северна България до вододела с Чрноморските води. Във всяка една басейнова дирекция се извършва строг контрол по отношение на водоползването. За всеки тип водоползвател се издават съответните разрешителни. Самият консуматор е задължен да спазва екологичните норми както за водоползването (водовземането)- разрешено водно количество, така също и по отношение на заустването (изпускането) на използваните води или съответни качества. Всяка една басейнова дирекция създава свой кадастър (строг документален технологичен опис) на всички водни обекти, водоизточници (от повърхностен и подземен тип), а така също и на всички кладенци, независимо от вида им, от които се черпи вода.
На територията на всяка басейнова дирекция са разположени т.нар. районни инспекции за контрол и опазване на околната среда (РИОКОС). Чрез тези структури се наблюдава и контролира състоянието на всички водоизточници по съответно разработен график и по отношение на честотата (брой) на вземане на проби за лабораторен анализ. При нарушение тези инспекции са оторизирани с права и могат да налагат санкции и глоби според закона и степента на нарушение на екологичните норми.
С оглед оптималната работа на басейновите дирекции и по-точно управлението на водните ресурси, МОСВ стимулира разработването на конкурсен проект: „Генерални схеми за използване на водите в районите за басейново управление”. Конкурса бе обявен в Държавен вестник и бе спечелен, а задачата е разработвана от Университета по строителство,архитектура и градоустройства; Институт по водни проблеми; Национален институт по метеорология и хидрология и изтъкнати учени,специалисти от Енергопроект, Дирекции язовири и каскади и т.н.
Генералните схеми за използване на водите (ГСИВ) в районите за басейново управление се налага от параграф 14 ал.2 от Закона за водите, влязъл в сила от 01.01.2000 година. Според Закона трябва да се извърши въвеждането на плановете за управление на водите в пет годишен срок от датата на влизането му. Тук са регламентирани необходимите документи за даване на разрешителни, както за водоползване, така и за ползване на съответни водни обекти.
Съобразно Европейската практика и редица дуги страни, съгласно приетия у нас закон, административното управление на водите се осъществява по отношение на четирите района на басейново управление : Дунавски, Черноморски, Източно-беломорски и Западно-беломорски, които обединяват съответните поречия.
Управлението и използването на качеството на водите ще става по поречия. За това е нужно да бъде оценена тяхната водност и прогноза за бъдещото им състояние, а така също и нужда от актуална информация от тяхната инфраструктура и т.н. За тази цел е от съществено значение да бъде анализирана водостопанската инфраструктура в областта на водоснабдяването, опазването и чистотата на водите, напояването и енергодобива. Някои от тях е необходимо да бъдат преоценени като се предложи нова, актуална стратегия по отношение на регулирането на речните води с оглед тяхното оптимално и рационално използване.
Разработката на ГСИВ създава предпоставки и актуална информационна основа с пряко приложение в услуга на органите за управление на водите особено при издаване на разрешително за водоползване, а така също при вземане на текущи управленченски решения.
По 14 точки на чл.159 от Закона за водите (ЗВ), описващо съдържанието на плановете за тяхното управление и изискванията на предложената Европейска рамкова директива (ЕРД), съдържанието по отделни точки и частично се покрива от разработката, представена в генералните схеми. Водостопанските планове трябва да бъдат представени до пет години. Те ще бъдат детайлизирани и уточнени. Съобразно ЕРД, която се отнася до управлението на качеството на водите и водните обекти се акцентира върху управлението на качеството на водите чрез реализиране на комплекс от мероприятия. Това е свързано с достигане на определени стандарти по отношение качеството на водите, екологичния статус на екосистемата на поречието и т.н.
Чрез ГСИВ задачата се свежда до събиране на информация, която да е систематизирана и обвързана с територията на формирането на отделните водоизточници като се очертае схемата на използване на водите, съставяне на баланси, информиращи за обезпечеността на отделните водни потребители и водоползватели и степента на използване на водния ресурс.
За постигането на поставените цели в разработката е извършено решаването на разнообразни дейности и задачи, отнасящи се за всяко поречие (водосбор) и съответно район за басейново управление.Това са:
1. Физико-географска характеристика
2. Демографска и икономическа характеристика
3. Обща хидроложка и хидрометричната мрежа
4. Оценка на хидрометричната мрежа
5. Оценка на количеството и качеството на повърхностните и подземни водни ресурси на всяко поречие
6. Оценка на водопотреблението и водоподаването. Разработване на прогноза за 2010 година и на състоянието на водностопанската инфраструктура
7. Оценка на водни обеми, необходими за съхраняване на екосистемите (задължително изпускане на 10 процентния санитарен минимум)
8. Състояние и описване на дейностите на генералните схеми за използване на водите за всяко поречие или група от поречия ( тук се отнасят случаите за прехвърляне на води от едно поречие в друго, комплексно използване на води и т.н. )
9. Определяне (изчисляване) на водностопанските баланси за водопотреблението към 2000 година и разработване на варианти за прогноза към 2010 година. Тук се отнася също и изчисляване (определяне) на обезпеченостите на потребителите на дефицитите на излишъците. Разработване на препоръки за подобряване на самите схеми. Инвестиционна оценка на предстоящите за изграждане нови съоражения.
10. Кратко описание на предложените нови идейни схеми за използване на водите



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Водостопански проблеми 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.