Водостопански проблеми


Категория на документа: География


Разполага се с оскъдни данни за техните водоизточници-помпени станции, водохващания, микроязовири(малки язовири).

Оценка на поливния режим на селскостопанските култури и потреблението за напояване

Поливен режим

Той е важна предпоставка за коректно съставяне и изчисляване на водния баланс и изясняването на нуждите от вода за напояване. В основата на тези нужди освен размера на напояваните площи са още поливния режим на културите. Той е свързан с влиянието с множество фактори, които трудно се определят. За обективния анализ на основните фактори е извършено обединяването им в две групи:
1 ) Първа група – в нея са обединени факторите,от които зависи водопотреблението на всяка една култура. Това са: почвените, биологичните и биофизични условия. Някои от които са със случаен характер;
2 ) Втора група – това са факторите,от които зависи размера на водопотреблението на напоителните системи. В основата им е вида на културите,отглеждани на напояваните площи със съответното водопотребление и процентите от площа,заета с всяка една от тях.
Чрез тези два фактора са определени поливните режими на групи култури,отглеждани на поливните площи или т.нар. поливен режим на всеитбообръщението. Точното му прогнозиране за момента и в преспектива при пазарни условия на развитие на селското стопанство е трудно.
Оценката на нейния поливен режим селскостопанските култури е извършена въз основа на обединяването на поливните площи в агроклиматични групи.
Оценката на брутния поливен режим на напоителната система е получен като нетния е разделен с КПД на напоителната система.
Преспективите за развитие на напояването на страната са съобразени с разработената „ Стратегия за развитие на поливното земеделие в България в условията на пазарна икономика”, разработена от Института по хидротехника и мелиорации, тя е съобразена с напояваните площи, култури, напоителни норми, производствени разходи, инвестиции за подобряване техническото състояние на напоителните системи, печалби и др.

Оценка на водопотреблението за енергодобив

През 1963 година в Института по енергетика-БАН са завършени изследвания за определяне на хидроенергийния потенциал на страната. Поречията в Дунавския, Черноморски и Егейски басейн са разделени на 3 145 участъка със средна площ 32 км2 в зависимост от релефа; гъстотата на речната мрежа и разположението на ХМС; като са спазени нормативите Икономическата комисия за Европа при ООН,предписващи площно участъците от 10-200 км2 . В тази разработка е добавен изчисленият през 1960 година в енергопроект.Хидроенергиен потенциал на речния отток в размер на 21,09 GWh, а с нашата част от р.Дунав(5,39GWh)-26,48GWh. В началото на 80-те години са включени проучванията в ниската част на р.Искър,равнинната част на р.Марица и малки ВЕЦ-ове. Така в средно влажна година може да се разчита на 15 GWh или 1 800 KWh на жител.
Улавянето на транспортирането на води в големите хидроенергийни системи е осъществена чрез 417 водохващания,212 км тунели,216 км канали и 12 големи язовира с общ обем 3,7 млрд.м3 .
В експлоатация са 94 ВЕЦ. От тях 77 са собственост на НЕК ( национална електрическа компания),1 на топлофикация Шумен, а останалите 16 са собственост на независими производители.
Общата инсталирана мощност на 13-те ВЕЦ от най-големите каскади „Белмекен-Сестримо”,”Баташки водносилов път”,”Доспат-Въча” и „Арда” е 1 640 MW.
Тяхното средногодишно производство за периода 1971-1996 година е 2 601 GWh или 76 % от съответното за всички ВЕЦ в страната.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Водостопански проблеми 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.