Водостопански проблеми


Категория на документа: География



- фоново състояние по отделни показатели-в началото на приемника(на реката,язовири) и за определени сечения (пунктове) при нарушен режим;

- действително(регистрирано) състояние по отделни компоненти на замърсяването,обословени от естествени условия на формиране и на антропогенни източници на замърсяване.
Величината на действителното състояние на концентрацията по даден показател се счита като статистически обоснована,ако е определена с доверителна вероятност Р=0.95(при 5% грешка)
Съществуват няколко типа критерии за оценка качеството на замърсяване на повърхностните води,обвързани и кореспондиращи с различни нива на екологичния статус и санитарно-хигиенните изисквания. Най-строги са екологичните критерии, които стойностно се определят във времето и по дължина на приемника нормално функциониране и устойчивост на водните системи.
За съжаление в световен мащаб до сега няма изградена стройна система от изисквания, допускаща използване на екологични критерии. При друг вид класификации се вземат предвид изискванията на водоползвателите в различните им разновидности т.е. отчитащи пригодността на водите за питейно-битово и промишлено водоснабдяване, напояване, рибовъдство, спорт, рекреация, воден транспорт и др.
Съществуват обаче ограничения от : икономически,социално-политически характер,които регламентират вътрешнодържавни и международни отношения в областа на водното стопанство.
Сега, най-често използваните критерии са свързани с възможност за използване на водите, по-тясно свързани с екологичното състояние на водния обект. Стойностното изражение в този смисъл се дава от класификации, които са систематизирани в определен порядък на качествен показател. Класификациите откриват възможността за оценка на действителното състояние на замърсяване и от тук възможност за предявени изисквания към качествените и количествените характеристики на заустващите отпадъчни води, съгласно определените категории на приемника.
Методологията за диагостична категоризация на речните течения обикновено е свързана с обема на съществуващата информация от мониторинга на дадена страна по замърсяване на водите и речните течения. Информация за повърхностните води у нас съществува и тя е както следва:
1. За хидрохимични и хидробиологични характеристики на повърхностните и подземните води в две ведомства(МОСВ и НИМХ-БАН) със структурна база данни като част от изградената Национална система за наблюдение.
2. Воден отток(речен) и водни стоежи в речните течения(НИМХ-БАН) с изградена база данни като част от Националната хидрометеорологична система за наблюдение.
3. Резултати от проведени експедиционни изследвания при решаване на конкретни специализирани задачи и проекти(МРРБ, МОСВ, НИМХ-БАН).

Като се има в предвид броя на наблюдаваните пунктове, честотата на пробовземане, изграждане и закриване на нови и стари производствени станции може да се предполага, че дори и за един 5-годишен период на наблюдение в количествено отношение и информацията с която се разполага за замърсяване на водите е твърде оскъдна.
За определяне на замърсяването в реките и свързани с категоризацията им стойност(действителната стойност на дадена количествена характеристика при 95% обезпеченост на минималния средномесечен отток) се приема минимален срок на наблюдение от 1 година.
Това предполага в най-добрия случай 11-16 резултата годишно.Този период може да се приеме като един критичен минимум и е функция от организацията на мониторинговата система.
Горната граница на необходимия брой измервания не се регламентира, но в емплицитна форма се разбира, че той може да бъде 365 годишно при евентуално ежедневна работа на автоматичните станции.
От опита натрупан в НИМХ-БАН при статистическа обработка на хидрометричната информация за българските реки и изследванията за еднородност(хомогенност) се препоръчват редици(хронология от стойности) не по-къси от 25 члена(данни).Всяка по-голяма извадка(по-дълъг ред) повишава точността на изследването.
Имайки в предвид изложеното, включително качеството на информация за замърсяването на водите и възможностите за изменение на концентрациите в доста широк диапазон в рамките на един годишен цикъл(тук не се включва зауповите изпускания) изследвания период обикновено се препоръчва да започне след появявянето на последния значим замърсител за даден участък от реката.Това до голяма степен дава възможност за предварителна селекция на информацията без да изключва възможността за статистическа оценка за представителността на редиците.
За изследвания период такава гранична година е 1994г. за всички български реки.
У нас през 1992г. е изготвена “Проектонаредба за показатели и норми за определяне качеството на повърхностните водни течения и басейни”. Тя използва 5-степенна скала на класификация(категоризация). По този начин тя е по-близо до европейските стандарти.Тази проектонаредба не е приета.
Една от първите области обхваната от законодателството на ЕС са водите. Първата програма за действие е от 1973г. и тя е свързана с първия етап от законотворчеството по водите.

I етап – Този етап включва законодателство свързано със стандартите за качеството на водите обитавани от риби(1978г.), шелфовите води(1979г.), води за пиене-повърхностни(1976г.) и подземни(1980г.), за опасни вещества(1976г.)

II етап – Този етап включва “Директива за пречистване на битови отпадъчни води”(1991г.), “Директива за нитратите”(1991г.). Съществува предложение от 1994г. за “Директива за екологичното качество на водите” и т.н. Това което касае разработката в генералните схеми е “Директива за повърхностните води предназначени за питейно водоснабдяване”- 75/440/ЕЕС , до известна степен “Директива за измерване и пробовземане на повърхностните води”- 79/809/ЕЕС и информативно “Решение относно обмяна на информация”- 77/795/ЕЕС. От първата посочена директива интерес представлява Анекс ІІ. На практика се предлагат 3 категории води – А1, А2, А3, които могат да се използват за пиене с още 3 съпътстващи категории т.е. едни задължителни и препоръчителни. Към тези норми се позволяват изключения в резултат на високи води, бедствия, ненормални водни и метеорологични условия и др. Посочените категории кореспондират на подходящи стандартни методи на пречистване, посочени в Анекс І на същата наредба.
За сега е ясно едно, че опазването на водите се нуждае от адекватно законодателство, което да определя норми за емисиите, както и стандарти за качеството на повърхностните води. Насоката е, че екологичните щети приоритетно трябва да бъдат третирани при самия източник, но да се вземат в предвид условията във водоприемника. Тези изисквания до известна степен са обхванати със сегашната Наредба №7 от 1986г. Нещо повече, в много от случаите нашите изисквания са по-строги. Именно за това се налага да се възприеме “комбинирания” подход с отчитане на хидроложките особености на речните течения.

Подземни води

В рамките на тази разработка са разгледани пресните подземни води т.е. водите с обща минерализация над 1000 mg/l. Оценката за качеството на водите включва техния макрохимичен състав, съдържание на по-често срещащи се замърсяващи вещества, в някои случаи микрохимичен състав на водите, както и преценката на тяхната годност за различните нужди.
За всеки водоносен комплекс е определен хидрохимичния клас на водата, който зависи преди всичко от веществения състав на водовместващите скали. Най-обширно регионално разпространение имат водите от хидрокарбонатния клас и някои комбинации с хлоридния и сулфатния клас. Според Кехайов(1992г.) водите се подреждат по степен на разпространение както следва.Те са 8 вида:
• хидрокарбонатно – калциево – магнезиеви
• хидрокарбонатно – калциеви
• хидрокарбонатно – магнезиево – калциеви
• хидрокарбонатно – калциево – натриеви
• хидрокарбонатно – сулфатно – калциево – натриеви
• хидрокарбонатно – хлоридно – калциево – натриеви
• хидрокарбонатно – хлоридно – калциево – магнезиеви
Отбелязват се по значително замърсяване на подземните води в отделни участъци по поречията. Посочват се причинителите на замърсяването и уязвимостта на водоносния хоризонт към замърсяване от повърхността на земята.
Присъствието на нитрати в подземните води може да се каже, че е повсеместно-средно за страната 18 mg/l.
Съдържание над 50 mg/l се среща по-често в южните части на страната – Бургаски и Долно Маришки хидроложки райони. Такива съдържания се откриват и в алувиалните отложения на реките: Искър, Вит, Осъм, Янтра и др.
В районите с развита рудодобивна промишленост като: Източно-Родопския, Осогово-Беласишкия, Бургаския, Сакаро-Странджанския и др. с повишено съдържание на съответните рудни елементи(Cu, Pb, Zn), както и на някои съпътстващи(As, Ag).
В районите с развито обущарство, лозарство и градинарство са повишени съдържанията на Cu, Zn, Pb, As, Mn , а в зърнодобивните – Ba, Ag и др.
В резултат на разгледаните фактори – природни и антропогенни, в страната се очертават няколко района с високо съдържание на поредицата от микроелементи.Такива са:
• долината на р.Искър на север от Червен брег
• долината на р.Вит в участъка на гр. Плевен и северно от него
• долината на р.Янтра и р.Лефеджа северно от Горна Оряховица
• централните части на Лудогорието и Добруджа
• Старозагорския участък на Горнотракийския район при вливането на р.Тополница, р.Луда Яна, ез.Пясъчник



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Водостопански проблеми 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.