Водостопански проблеми


Категория на документа: География



Мотивация за избор на разчетни периоди

Началото на измерванията на плаващите наноси в България се отнася към периода 1951-1952 година и обхваща малък брой ХМС. То е било съпроводено с редица трудности от технологичен характер поради липса на подходяща апаратура за пробовземане, организиране на лаборатории за обработка на пробите и недобрата квалификация на този етап, участващ и провеждащ пробовземанията. Така в последствие не се увеличава, макар и бавно измервателната мрежа, като броя на ХМС достига 130 през 80-те години. Често проявяваща се причина за затруднение или до прекъсване работата на някои „наносни” станции е извършване в близост до тях на хидроенергийно строителство, което е нарушило съществено условията за формиране на наносния отток.
След неколкократно оптимизиране на броя и разположението на наносните ХМС, техният брой е редуциран от 130 на 106 (2000 година).
Анализът на хидрографите на водните количества за пунктовете от хидрометричната мрежа на страната разкрива, че в посочения период 1961-1990 година е регистрирана пълна фаза на повишена водност на реките в страната и втора такава на понижена водност, т.е. период 1961-1990 година включително пълен хидрологичен цикъл на развитие.

Пълният период е разделен на два подпериода- до и след 80-та година, когато условно се приема, че започва продължително и задълбочаващо се засушаване в България, продължило до 1995 година (в последствие е установено въз основа на информация за водните количества на реките, че този негативен период е продължил до 2000 година). За всеки период са изчислени статистически параметри на времевите редици за твърдия отток на реките в страната. Този подход позволява при нужда да се правят вариантни разчети за избор на най-неблагоприятни условия.

За съжаление липсата на данни за развитието на затлачването на големите язовири не способства обвързването на тези характеристики с промените в техния полезен обем, по тази причина не може да се извърши оценка на ефективността на противоерозионните мероприятия във водосборните басейни на големите язовири или да се оценят качествата на прилаганата агротехника.

Констатации

След проведените изследвания върху режима и пространствено-временното разпределение на характеристиките на плаващия наносен отток на реките в страната се налагат следните констатации:

1. Въз основа на разработените комулативни и двойно сумарни криви за изследване на хомогенноста на статичните времеви редици са разкрити многобройни нарушения в режима и условията на формиране на твърдия отток (наносния)- на реките през изследваните години.

2. Големите язовири задържат 60-70% от плаващия твърд отток на реките. Точното определяне на тази задържаща способност не е възможно да се направи поради липсата на информация. С това се пропуска възможността да се оцени ефективността на противоерозионната защита в границите на съответните водосборни басейни.

3. Липсват оценки за русловните процеси на реките, които са от голяма важност при оценяване на речната екология, устойчивостта на крайбрежните съоражения – корекции на речни участъци, водовземане и др.

4. След 1985 до 1995 година масово се прекратява отчитането на плаващия наносен отток на реките, причинено от продължителна суша.

Набелязване на категорията на речните течения
по всяко течение (за всяка река)

Целта на проектите за категоризация на речните течения е създаване на балансирана система от мероприятия, насочени към поддържане на оптимален качествен състав на водите. Това включва преди всичко съчетаване на противоречиви по своята същност дейности- възможност за използване на речните води от една страна и съхраняване и подобряване на екологичния статус по поречието чрез водоохранни мероприятия от друга.
До сега този въпрос е нееднократно разглеждан, но не е намерил своето конкретно, рационално решение за българските реки. Повечето разработени до сега са имали преобладаващо обзорен характер, а тези с конкретна информация се отнасят за стари периоди на наблюдение. Ето защо направените в тях язовири, препоръки и прогнози сравнени с реалните резултати за периода до 1990 година (новият период) имат значително отклонение.
Оценката и прогнозата на надлъжното и напречно сечение на полето на концентрацията на замърсяването във водоприемниците при зададени количествени и качествени параметри на отпадъчните води, мястото и начина на заустването им, хидрологични и санитарно-химични характеристики на приемника се отнасят към класа на главните задачи в областта на опазване на повърхностните води.
Определянето на пределно-допустимото натоварване със замърсени отпадъчни води включително и категорията на приемника по зададени (предварително дефинирани) изисквания към водното течение се отнасят към решаването на обратните задачи. В този случай основен критерий се явява обезпечаването на определена допустима стойност (например ПДК-пределно допустими концентрации) при предварително зададени хидроложки изисквания към определено сечение на реката.
Решаването на „обратната задача” е свързано с достигане на ПДН (пределно допустимо натоварване) и е в основата на използвания подход. За неговата реализация е необходимо да се изяснят условията на взаимодействие между заустващите замърсени отпадъчни води и тези на приемника. За тези цели са задължителни следните познания:
• за източника на замърсяване- режим на изпускане (стационарен или нестационарен). На практика обикновено в рамките на едно денонощие обикновено се приема стационарен режим на изпускане. Стационарността в приемника зависи до голяма степен на съотношението между количеството на изпусканите отпадъчни води и оттока на реката:

- състав на основните типове замърсявания (минерално, органично, биогенно, токсично и т.н.);

- наличие на вещества (неконсервативни), поддаващи се на биохимично разграждане;

- параметри на началното разграждане (в мястото на смесване).
Освен посочените изисквания е необходима информация за следните характеристики на водоприемика:
• за водния отток:

- хидрографски сведения за реката и за хидролошката система за наблюдение;

- многогодишни и в рамките на годишния цикъл колебания на водния отток;

- пространствено-времеви анализ на хидроложките характеристики и избор на представителна за участъка ХМС;

- формиране на редове от средномесечни минимални водни количества от съответно дефиниран период(тези води се определят с обезпеченост Р≥95%);

- закономерности за надлъжно изменение на водния отток(т.е. пренасяне на информация за пунктовете от реката, в които няма изградени ХМС;
• за качествения състав на речните води:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Водостопански проблеми 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.