Великобритания и ЕС


Категория на документа: География


Университет по библиотекознание и информационни технологии

КУРСОВА РАБОТА
ПО

Институции на ЕС

На тема

(Не) членството на Великобритания в ЕС

Изготвил:
Теодора Тошева
Специалност:Комуникации и информиране
I курс, редовно, Фак.№:29-КИР

Първият опит за присъединяване на нови държави към ЕИО датира от 1961г. Да подаде молба за членство най-напред се решава Великобритания, последвана съответно от Ирландия и две от седемте членки на ЕАСТ - Дания и Норвегия. Това е изключително важен момент в историята на тази държави и особено на Великобритания и Ирландия, които са класически пример за колебливо поведение по отношение на европейската икономическа интеграция. "В Европа, но не и управлявани от Европа" е девиз, на който те, и особено Великобритания, продължават да служат и днес. В същото време Ирландия трябва да извърви много дълъг път, за да успее да докаже, че един от допълнителните първоначални мотиви за членство в ЕИО- увеличаване на нейната независимост от силната и съседка Великобритания- е бил не само основателен, но и успешно оправдан.

Историческата справка показва, че момента за подаване на молбите за присъединяване към ЕИО от тези четири държави не е съвсем удачно избран. По това време отношенията между Великобритания и френският президент Шарл де Гол са силно обтегнати. Генералът, от когото почти до края на десетилетието на 60-те години ще зависи кой да стане член на ЕИО и кой не, не гледа с добро око на пресъединяването на англосаксонска държава каквато е Великобритания. Според него тя пренебрегва своите европейски ангажименти за сметка на тези към САЩ и решава да наложи вето върху неговата кандидатура. Молбите на другите три държави стават заложници на създалата се обстановка и те ги оттеглят за неопределено време.

През 1967 г. Великобритания, Дания, Ирландия и Норвегия отново подновяват своите опити за членство в ЕИО, но генерал Шарл де Гол отново налага вето и спира техните кандидатури. Оставайки в очакване на по-добри времена, някои от тези държави като Норвегия, например, започват да разглеждат и други възможности,включително възможността за северно сътрудничество.

Одисеята на четирите държави по пътя и към членството в Европейските общности приключва успешно едва след оставката на френския президент Шарл де Гол през 1969 г.

Аргументите на генерал Шарл де Гол срещу кандидатурата на Великобритания за членстворо на ЕИО

"Англия е... островна, мореплавателна страна, обвързана чрез своята търговия, чрез пазарите си и нуждата си от храни с твърде разнолики и в отделни случаи с твърде отдалечени страни. Англия предимно е индустриална и търговска, а само от части земеделска страна. Има... много специфични и оригинални традиции. С една дума-естеството, структурата и икономиката на Англия се различават съществено от тези на другите държави на континента... възможно е да се предвиди, че връзките между всички тези многобройни различаващи се членове няма да издържат още дълго и че накрая ще се получи една колосална атлантическа общност, която ще бъде под американска зависимост и водачество и която бързо ще погълне европейската общнност."
Изказване на Шарл де Гол на пресконференция, 14.01.1963 г.

Неговия приемник Жорж Помпиду проявява значително по-голяма гъвкавост и след решителното застъпничество на неговия тогава заподногермански канцлер Вили Бранд тези държави не само че подновяват (вече за трети път) молбите си за членство в общността, но и успяват да увенчаят своите дългогодишни усилия с подписването на конкретен договор за членство. Това официално става в Брюксел на 22.01.1972 г.

Великобритания, Дания и Ирландия официално стават членове на ЕО от 01.01.1973г. Така след дълго очакване Европа става свидетел на първото разширяване на Европейските общности, известно в историята на евроинтеграцията като "Северното разширяване".

Маргарет Тачър:Искаме си парите обратно

Управление на Маргарет Тачър (1979-1999г.) е белязано от наличието на много разногласия с Брюксел, включително и по отношение на "приноса'' на Великобритания в бюджета на Общността. Още на първата международна проява, на която присъства (Европейският съвет в Страсбург през юни 1979 г.) английската министър-председателка печели и първата битка- открито и безапелационно е поставен на обсъждане въпросът за неравностойността на британските вноски в бюджета на ЕО, което дава основание да се заговори, че "Великобритания е отново тук".

През 1980 г. по повод предстоящото споразумение за бюджета на Общността Маргарет Тачър отново поставя въпроса за постигане на реално намаляване на бюджетния дял на Великобритания. В лекция в памет на У. Чърчил от 18.10.1980 г. тя заявява " Трябва да бъда абсолютно откровена по този въпрос. Великобритания не може да приеме днешното състояние на бюджета. Той е демонстративно несправедлив и е политически незащитим. Аз не мога да се правя на добрата самарянка в Общността и в същото време моя собствен електорат да бъде умоляван да изчака промените в областта на здравеопазването, образованието, социалното осигуряване и във всичко останало."

Европейският съвет във Фонтенбло (1984) е първият форум, на който е решено на Великобритания да се върне само процент от чистите вноски, макар и само от онези плащания, които страната е направила до този момент от данък добавена стойност. Това решение отново е в ущърб на Обединеното кралство, тъй като с него не се отчитат значителните вноски от мита и такси.

Справката с историята показва, че в края на краищата Маргарет Тачър успява да намали бюджетния принос на своята страна и да доведе до успешен край започнатото от лейбъристкото правителство още през 1975 г. По създаване на финансов механизъм за ограничаване на британския дял в Общностния бюджет.

Разширяването на Еврозоната

Формално възможностите за разширяването на Еврозоната могат да се търсят в посока присъединяване на досегашните членове на ЕС, както и на новоприсъединилите се през 2004 г. Страни, а така също и на всички последващо присъединяващи се държави. Скоростта, с която това ще става, както и мотивите и пътищата, по които ще се осъществава този процес, най-вероятно ще бъдат съвършенно различни. Въпреки че е една от най-големите и стабилни икономики в ЕС, Великобритания още през 1991 г, зае една по-особена и резервирана позиция спрямо новата евровалута. Страната избра изчаквателна позиция, определяйки няколко критерия:
* Достатъчна ли ще е гъвкавостта на Пакта и на трудовите пазари, за да се обсорбират евентуални икономически шокове;
* Участието в ИМС създава ли по-добри условия за чуждите преки инвестиции в Обединеното кралство;
* Какви ще са последиците за Лондонското сити;
* Участивто в Еврозоната ще доведе ли до по-голям растеж, по-голяма стабилност и трайно нарастване на заетостта;
* В каква степен икономическите цикли на острова са съвместими с политиката на единен лихвен процент, определен от ЕИО



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Великобритания и ЕС 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.