На картата през ориентира под ъгъл към меридиана ОИП=ИП1800 се начертава линията на истинския пеленг и на нея от ориентира се нанася разстоянието D. , където D е разстоянието до ориентира Определяне на мястото на кораба по пеленга и разстояние до два ориентира.
Фигура 18-2
Способът се прилага в тези случаи, когато е невъзможно да се измери пеленг и разстояние до един ориентир. Средноквадратичната грешка на обсервацията се изчислява по форбулата ,където Н е ъгълът между посоките към ориентирите, D – разстоянието до пеленгувания ориентир, mD – средноквадратичната грешка на измереното разстояние. Особености на определяне на мястото на кораба по пеленг и хоризонтален ъгъл: способът се прилага в случаите ,когато е невъзможно да се пеленгува един от двата ориентира (ориентирът не се наблюдава от мястото на пеленгатора). Измерването на пеленга и хоризонталния ъгъл се извършва от двама наблюдателя едновременно. Измерените отчети на пеленга и ъгъла се поправят с поправките им При I+s6! Отчетът на секстанта не се поправя. Особености на определянето на мястото на корабния створ и хоризонтален ъгъл: способът се прилага при плаване на кораба по створ, когато наблюдателят, намиращ се до пеленгатора не вижда створните знаци и, следователно не може да определи поправката на компаса. Хоризонталният ъгъл се измерва между предния створен знак и ориентира В. За намиране на мястото на кораба, хоризонталният ъгъл се установява на протрактора, едно от рамената му се поставя на линията на стора , второто – на ориентира В. Мястото на кораба е в точка F, която се явява точката на събиране на рамената на протрактора. Точността на полученото място се оценява със средноквадратичната грешка:
Определяне на мястото на кораба по створ и пеленг
Фигура 18-3
Способът се отличава с простотата и високата си точност. В момента на намиране на кораба на линията на створа се определя мигновената стойност на поправката на компаса и се пеленгува ориентирът. Точността на обсервацията се повишава, ако се пеленгува ориентир, намиращ се на курсов ъгъл, близък до 900. Обсервованото място на кораба се намира в точката на пресичане на прекараните на картата линии на истинския пеленг и створа.Средноквадратичната грешка на мястото се определя по формулата
Определяне на мястото на кораба по створ и разстояние: Способът е ефектен, прост и точен при измерване на разстоянието с помощта на високоточен далекомер. Линията на измерване на разстоянието трябва да е разположена на малко ъглово отстояние от линията на створа, т.е. в носовите или кърмовите курсови ъгли. В този случай изостадията пресича линията на створа под ъгъл, близък до 900.
Фигура 18-4
Средноквадратичната грешка на мястото на кораба се изчислява по формулата :
12. (5+8)Определяне на най-вероятното място на кораба при допълнителни измервания по метода на най-малките квадрати Способ за определяне на най-вероятното място на кораба при допълнителни измервания и действието на повтаряща се грешка
1. ОМК при допълнителни линии на положението
При ОМК по 2 ЛП те се пресичат само в една точка и не е възможно да се контролира качеството на измерванията и да се открият и отстранят неизбежните систематически грешки. За повишаване на точността при ОМК и за намаляване на вероятността за неразкриване на грубите грешки се определят едновременно 3, 4 и повече ЛП. Фигурата, която сформират тези ЛП се нарича фигура на грешките. Броят на върховете на фигурата се определя по формулата: к=n.(n-1)/2.
Нека са измерени n навигационни параметъра, които формират n линии на положението от вида:
Уравненията са n на брой, а неизвестните са две ( ). Следователно никаква двойка числа не може да удовлетвори едновременно всички уравнения и затова системата се явява несъвместима. Нека с i (i = 1, 2,3, …n) се означат поправките към резултатите от измерванията на навигационните параметри. Това означава, че свободният член (преносът) трябва да се измени с величина , така че координатите на някаква т. F да удовлетворяват едновременно всички уравнения. Истинското място на кораба се получава в пресечната точка на ЛП съответстващи на измерените стойности на НП (функциите Ui) поправени с поправката i, т.е.
откъдето се получава:
(1)
Уравнения (1) се наричат уравнения на поправките (при определяне на най-вероятното място на кораба) или уравнения на грешките (при оценка на точността на ОМК).
Фигура 5-1
Геометричната интерпретация показва, че ако всяка ЛП се измести на величина ni= , всички линии ще се пресекат в една точка F. На различните положения на т. F или на различните решения ма система (1) съответстват различни вероятности. От тук може да се направи извода, че задачата за ОМК може да се реши само във вероятностен план и това решение ще зависи твърде много от характера на грешките. На всяко положение на т. F спрямо фигурата на грешките или на всяко решение на система (1) съответства някакъв елемент на вероятността . Разпределението на вероятностите може нагледно да се представи чрез апликатата на съответната точка.
Фигура 5-2
При нормално разпределение на грешките от измерванията ще се получи камбанообразна повърхност (двумерно гаусово разпределение). Изборът на най-вероятното от всички възможни решения означава да се определи точка под върха на тази повърхност. Тази точка се нарича най-вероятно (обсервовано) място и има координати .
2. Метод на най-малките квадрати (МНМК)
Същността на метода се заключава в намиране на неизвестните величини при условие, че сумата от квадратите на отклоненията на резултатите от измерванията е минимална, т.е.
- сумата от квадратите на отклоненията на резултатите да е минимална
Трябва да решим уравненията (1) при горното условие. След диференциране на (1) се получава:
(2)
Решението на системата е:
8. Способ за определяне на най-вероятното място на кораба при допълнителни измервания и действието на повтаряща се грешка
Повтаряща се грешка се допуска от измервателния прибор. Бележи се с и се премахва по 2 начина:
1. Аналитичен - грешката се включва в неизвестните величини
(1)
Прилага се МНМК
но А1=
А2= B1=
L1 =
B2=
L2 =
Редактор: Снежина Стоянова
