Тропически циклони и правила за разминаване с тях


Категория на документа: География


Способът се използва при ненедеждна поправка на компаса . Високато точност на измерване на хоризонталния ъгъл със секстанта дава възможност да се получи обсервация при сравнително неголеми ъгли на пресичане на навигационните изолинии и следователно, при малки интервали между измерените хоризонтални ъгли. След измерване на първия поризонтален ъгъл 1 се намира центърът на окръжността, вместваща този ъгъл т. О1; графично точка О1 се намира в пресичането на перпендикуляра към средата на линията на базата и рамото на ъгъл 900- 1 , начертан при един от ориентирите от линията на базата в страната на счислимото място на кораба(при 900 ъгълът 900- 1 се нанася от противоположната страна.
Фигура 17-5
След изменение на счисимата посока на центъра на първата окръжност О1 с 5-100 (около 2-4 минути след първото измерване) в момент Т2 отново се измерва хоризонталния ъгъл 2 и по един от разгледаните начини се намира центърът на окръжността, вместваща този ъгъл – т.О2. От тази точка като от център с радиус г2=О2В се начертава окръжността . Точка О1 се измества по посока на пътя на величината в точка О1 и от нея с радиус г1=О1А се начертава дъгата . Получената точка F се явява счислимо – обселвованото място на кораба. Средноквадратичната грешка (в мили) се изчислява по формулата:

10 (25). ОМК с радиолокационни измервания по точкови и неточкови ориентири. Точност
Особености на ОМК с корабна РЛС: РЛС дава възможност да се получат разделно два навигационни параметъра – пеленг и разстояние. Всичко методи за определяне на мястото с РЛС се свеждат към използването на тези параметри в различно състояние. Поради сравнително ограничената далечина на действие на РЛС в повечето от случаите е възможно да се пренебрегне кривината на Земята. При измерване на пеленги на разстояния, по-големи от 10-15 мили в средни и високи ширини, трябва да се отчита и ортодромичната поправка. Ако се приравнят средноквадратичните грешки на пеленга n = и на разтоянието m n = m D може да се определи разстоянието до ориентира, на което тази грешки ще бъдат равни, а именно D = . Като приемем, че m D 30 m и mn 2,0, получаваме D = . На малки разстояния (до 1 миля) линията на пеленга не отстъпва по точност на радиолокационното разстояние. С увеличение на разстоянието до ориентира точността на линията на пеленга намалява много по-бързо отколкото намалява точността на линията на разтоянието. За по-голямото използване на разстоянията за обсервации се използва самата картина на радиолокационното изображение.
ОМК по измерени разтояния до два радиолокационни ориентира: Мястото на к-ба може да се определи по разстоянията D1 и D2 до два точкови ориентира. Желателно е ориентирите да се наблюдават на една скала на ИКО. За да се намали влиянието от неедновремеността на наблюденията, първо трябва да се измери разстоянието до ориентира, който се намира по-близо до траверса, или да се приведат всички разстояния към момента на вторите наблюдения. На картата се начертават окръжности с центрове в ориентирите и радиуси, равни на измерените и поправени разтояния. В една от точките на пресичането им се намира мястото на к-ба. Двузначността се отстранява с помощта на на приблизителен пеленг към единия ориентир. Може да се приеме, че , където dc е разстоянието между съседните неподвижни окръжности за разстояние. Тъй като rD = 0, средноквадратичната грешка на мястото ще бъде . Величината Мs зависеща от случайните грешки в навигационните параметри се определя по формулата , където и са случайните грешки в измерените разстояния. Ако се приеме, че = = mD , ще се получи . Величината М зависеща от повтарящата се грешка в навигационните параметри се намира от израза Сумарната средно квадратична грешка на мястото се получава . Сумарната средноквадратична грешка на нав. изолиинии ще бъде равна на квадратичната сума на случайните и повтарящата се грешка . С величината на грешката mлn изменяме стойностите на двете разстояния D1 и D2.
фиг. 1
На фиг.1 след нанасянето им се получава криволинеен четириъгълник, в който вписваме елипса, съответстваща на елиптичната средноквадратична грешка на определеното място.
ОМК по три радиолокационни разтояния: Мястото на к-ба може да се получи по-точно и надеждно по три радиолокационни разстояния. Ако ориентирите са опознати вярно, а разстоянията са измерени в бърза последователност и при и при необходимост са приведени към един зенит, трите изолинии ще се пресекат в една точка. Средноквадратичната грешка на определеното място ще се изчисли по формулата . Като се отчете, че и , ще се получи .
фиг. 2
фиг. 3
При грешка в опознаването на единия ориентир или при действието на повтарящата се или случайни грешки я измерванията ще се получи фигура на грешките (криволинеен триъгълник). Грубата грешка в опазването на ориентирите ще се отстрани, като се съпоставят визуалните и радиолокационните пеленги към ориентирите с пеленгите, измерени между счислимата точка и ориентирите от картата. Когото съществува пълна увереност, че такава грешка не е допусната при следващите измервания, причината за появяването на триъгълника трябва да се търси в наличието на повтаряща се грешка. Най-вероятното място на к-ба се намира в пресечната точка на бисектрисите на ъглите на на фигурата на грешките (фиг.2). От полученото място на к-ба F на картата се измерват разстоянията до ориентирите и . Определят се разликите между измерените със станцията и от картата разстояния. .Средноаритметичната стойност на тези разлики се явява поправка на тези разстояния. След това неколкократно се повтарят наблюденията и с въвеждане на определената поправка трябва изолиниите да се пресекат в една точка. Ако това не се получи, се допуска, че повтарящата се грешка е различна в трите разстояния.
Характерен е случаят на ОМК по три разстояния, когато два от ориентирите са разположени в противоположни посоки. (фиг.4 и фиг.5)
Фиг. 4
Фиг.5
В този случай първоначално се определя приблизително систематическата грешка , Ако действат само случайни грешки, най-вероятното място на к-ба се намира в пресечната точка на антимедианите в триъгълника на грешките. Действието на случайните грешки се изразява в получаването на малък по размери триъгълник на грешките.
ОМК по радиолокационнен пеленг и разстояние: Необходимо е да има само един ориентир, а радиолокационната станция дава възможност да се измерят до него два навигационни параметъра. Изолиниите се пресичат под прав ъгъл т.е. . Точността на определеното място се изчислява по формулата M =
OMK по два радиолокационни пеленга: Способът се прилага на малки разстояния до ориентирите, когато точността на радионавигационните пеленги е сравнително висока. Като се отчете, че коефициентът на корелация има съществена стойност и при точността на определеното място ще се изчислява по формулата ; При  ;
ОМК по контурите на бреговата черта: Изображението на брега на екрана на РЛС само в общи линии съвпада с изображението на картата. Надеждността на обсервацията в този случай е свързана със сложността на опознаване на отражателните хоризонтали на облъчения участък от крайбрежието. Използват се ехолота, компаса и др. Инф-я за радиолокационната х-ка на крайбрежието се съдържа в лоциите и в специалните радиолокационни карти. На картите се повдигат обектите, които притежават отражателни свойства и участъкът от крайбрежието, които на екрана на РЛС се изобразява ненадеждно или с големи изкривявания. ОМК по разстояния до бреговата черта, измерени по успоредни пеленги: Това може да се приложи при ОМК по силно изразена брегова черта, както и при опознаване входа на теснината. Измерването на разстоянията до бреговата черта се извършва по един и същ пеленг или един и същ курсов ъгъл на антената. Това може да стане и при спряна антена на РЛС на курсов ъгъл 90 в страната на бреговата черта през малки интервали от време. ОМК по две най-кратни разстояния до бреговата черта: Способът може да се приложи при плаване в теснини, оградени от нехарактерна брегова черта. В бърза последователност се измерват най-кратките разстояния да брега D1 и D2. В момента на измерването се записват времето и отчетът на лага. На калка се нанася линията на курса. От точка А и В се начертават дъги на окръжности с радиуси, равни на измерените и поправените разстояния. Точките А и В се намират на линията на курса на разстояние равно на изминатото от кораба разстояние между моментите на измененията. Центърът на втората окръжност в т.В се явява обсервованото място на к-ба

11. (12+16+18) Определяне на мястото на кораба с хоризонтални ъгли. Точност и практическо изпълнение. Определяне на мястото на кораба по визуални разстояния, точност и практическо изпълнение Определяне на мястото на кораба по разнородни навигационни параметри (пеленг и разстояние; пеленг и хоризонтален ъгъл; створ и хоризонтален ъгъл; створ и пеленг; створ и разстояние)
Търсеното място на кораба се намира в пресечната точка на двете окръжности, които вместват измерените ъгли като вписани и преминават през съответните двойки ориентири, между които са измерени ъглите. Възможни са 2 случая:
Фигура 36
1. Когато двата хоризонтални ъгъла са измерени между 3 ориентира. Тъй като двете окръжности се пресичат в 2 точки, то едната пресечна точка е при средния ориентир В, а другата е мястото на кораба т. F.
2. Когато двата хоризонтални ъгъла са измерени между 4 ориентира. В този случай мястото на кораба се приема в пресечната точка, която е по-близко до счислимото място на кораба.
Фигура 37
Способи за нанасяне на мястото върху картата
1. Чрез построяване на окръжностите - линии на мястото - за построяване на окръжностите, вместващи измерените ъгли и преминаващи през местата на ориентирите, от средата на хордите АВ и ВС издигаме перпендикуляри К1О1 и К2О2.
Фигура 38
В пресечната точка на окръжностите (т.F) начертани с центрове О1 и О2 и радиуси О1А и О2С ще се получи обсервованото място, тъй като от тази т. F ориентирите се виждат по двойки под ъгли и .
О1К1=(ctg .АВ)/2.
О2К2=(ctg .BC)/2.
2. Способ на Касини
Фигура 39
По този способ определеното място се получава без построяване на окръжностите. От средния ориентир В начертаваме правите Ba и Bb под ъгъл 90- и 90- към правите АВ и ВС. От точките А и С спускаме перпендикуляри към правите АВ и ВС до пресичането им съответно в т.а и т. B със правите Ba и Bb. Спомагателните точки a и b ги съединяваме и от средния ориентир В спускаме перпендикуляр, който пресича линията ab във т. F, където ще бъде мястото на кораба.
3. С помощта на протрактор
Протракторът е прибор, състоящ се от: азимутален кръг, едно неподвижно и две подвижни рамена. Азимуталния кръг е разграден от 0-180 относно неподвижно рамо, скосеният ръб на което съвпада с нулата. За получаване на мястото на к-ба, подвижните рамена се установяват на значения, равни на измерените ъгли относно неподвижното рамо. Движим протрактора по картата, докато скосените ръбове на трите рамена съвпаднат с местата на ориентирите. Определеното място се отбелязва или с молив в центъра на протрактора при изваден фиксатор или със самия фиксатор върху картата.
Точност на ОМК по хоризонтален ъгъл: Върху точността на способа оказват влияние следните грешки: Грешки в положението на ориентирите (могат да имат постоянен и случаен характер, но не могат да бъдат отстранени); грешки в графическата работа (те имат случаен характер и зависят главно от мащаба на картата и способа за ОМК върху нея); грешки в измерването на хоризонталните ъгли (те могат да бъдат систематически и случайни). Точността на способа се оценява с формулата:
Фигура 40

16Определяне на мястото на кораба по визуални разстояния, точност и практическо изпълнение
За реализиране на способа е необходимо във видимостта на наблюдателя да има два ориентира с известни височини. Ъгълът между посоките към ориентирите трябва да бъде в границите 300  1500. При измерване на вертикалните ъгли от един наблюдател за намаляване на методическата грешка от неедновременността на измерване на навигационните параметри, вертикалният ъгъл към първия ориентир се измерва 2 пъти – до и след измерване на ъгъла към втория ориентир и се намира средноаритметичната им стойност. Първо се измерва ъгловата височина на този ориентир, който е разположен по-близо до траверза. Раззстоянието до визуално наблюдавания ориентир се явява навигационна изолиния – окръжност, начертата с център в ориентира и радиус, равен на изчисленото разстояние. Обсървованото място на фигурата се приема в точката на пресичане на двете окръжности, която е по-близо до счислимото място на кораба.
Фигура 16-1
Ако за определяне на разстоянията до ориентирите се използват вертикални ъгли , включващи като събираеми наклонението на хоризонта или наклонението на зрителния лъч, тези разстояния се явяват корелационно зависими за сметка на повтарящите се грешки в d или dn.
18Определяне на мястото на кораба по разнородни навигационни параметри (пеленг и разстояние; пеленг и хоризонтален ъгъл; створ и хоризонтален ъгъл; створ и пеленг; створ и разстояние)
Особености на определяне на мястото на кораба по пеленг и разстояние, изчислено по вертикален ъгъл: Реализирането на способа се състои в едновременното измерване на компасен пеленг към даден ориентир и неговата ъглова височина. Ако наблюденията се извършват от един наблюдател, първият параметър се измерва два пъти – до и след измерването на тория, а след това се изчислява неговата средноаритметична стойност. При разположение на ориентирите в носовите или кърмовите курсови ъгли, близки до 00 или 1800 , първо се измерва пеленгът към ориентира, а при разположение на ориентира на траверзни курсови ъгли, първо се измерва вертикалният ъгъл.
Отчетът на компасния пеленг и вертикалният ъгъл от секстанта се поправят със своите поправки: ИП=НП+К
Фигура 18-1

, когато основанието на ориентира е скрито зад видимия хоризонт DDc и при видимо основание на ориентира DDc1



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Тропически циклони и правила за разминаване с тях 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.