Тропически циклони и правила за разминаване с тях


Категория на документа: География


2=dW.sec( 1+2d )

3=dW.sec( 1+3d )
…………………….

m= W.sec( 1+md )= W.sec 2
Когато тези равенства се сумират се получава:
РД= W , а след като се умножи и раздели дясната част на тази формула с m, се получава, че РД=m W . Произведението mdW е равно на отшествието W, а e средноаритметичният секанс, съответствуващ на точно определена ширина, наречена промеждутъчна ширина и означавана с n. Тогава =sec n (2) и РД=ОТШ.sec n (3). Ако числителят и знаменателят на лявата част на равенство (2) се умножат по d , се получава sec n= . Числителят на последната формула може да се запише в разгънат вид така: . Знаменателят на същата тази формула - произведението md , е равно на разликата в ширините, изразена в отвлечена мярка. За да се получи разликата в ширините в минути от дъгата на меридиана, числителят и знаменателят на тази формула се умножават с радиуса на Земята R и се получава sec n= . Числителят на получената формула е разлика в меридианните части (РМЧ), съответствуващи на ширините 2 и 1, а знаменател Rmd =РШ. Следователно, за Земя-сфера: sec n=РМ/РШ. Като се замести значението за sec n от тази формула във формула (3), за Земя-сфера се получава окончателно РД=ОТШ.( sec n-е2.cos n). Членът е2.cos n е много малък по стойност и неговото неотчитане води до максимална грешка е разликата на дължините 0,7% при плаване в близост до екватора. За опростяване на изчисленията може да се приеме, че отшествието W е числено равно на дължината на паралела GH, прекаран през средната т. М на дъгата на локсодромата АВ, изразена в nm. На основание на формула 1 може да се запише AG=AM.cosK; HB=BM.cosK. Понеже AG=HB, то AG=HB=GD=1/2.РШ. Тогава ширината m ще се определи като m=CG=CA+AG= 1+1/2РШ=( 1+ 2)/2. Средната ширина m може да се определи приблизително като се приеме, че средноаритметичното значение на секанса на ширината между т. А и т. В съответства на секанса на средната ширина, т.е. . Това допускане е справедливо при сравнително неголеми разлики в ширините, когато кривата на значенията на секанса може да се замени с права. Тогава от отшествие към разлика в дължините се преминава посредством формулата: РД=ОТШ.sec .Промеждутъчната ширина n се отличава от средната ширина m с някаква величина , наречена поправка на средната ширина. Следователно n= m+ или = n- m. =arcsec(РМЧ/РШ - ( 1+ 2)/2).
Видове аналитично счисление на координатите на кораба: Просто аналитично счисление: когато корабът от една точка плава до друга. точка с един курс, координатите на точката на пристигане се изчисляват посредством използването на горните формули, като се приема, че плаването е осъществено в равнина. Това изчисление се нарича просто. Когато корабът е плавал на един курс, но проплаваното разстояние S е значително, трябва да се отчита сфероидността на Земята. Тогава простото аналитично изчисление се нарича изчисление по сфера. Всяко просто аналитично изчисление илюстрира правоъгълният триъгълник АВС.
Фигура 3-2
Неговите катети са: АВ - отрязък от меридиана на точката на отплаване А с дължина , ограничен от паралела на същата точка с ширина 1 и паралела на точката на пристигане С с ширина 2; ВС - отрязък от паралела на точката на пристигане С с ширина 2, ограничен от меридиана на т. А с дължина и меридиана на т.С с дължина . Отрязъкът от меридиана се изразява като РШ в морски мили или РМЧ в екваториални мили. Отрязъка от паралела се изразява като ОТШ морски мили или РД в екваториални мили. Хипотенузата АС е пътят н кораба S, изразен в морски мили който сключва с меридиана ъгъл К. Катетите на триъгълника АВС се изчисляват по известните формули
РШ=S.cosК; ОТШ=S.sinK; РД=ОТШ.sec m; РД=ОТШ.РМЧ/РШ; РД=РМЧ.tgК; РМЧ=РД.ctgK. Координатите на точката на пристигане 2 и се изчисляват по алгебричните формули 2= 1+РШ и = 1+РД. Простото аналитично счисление се изпълнява при плаване без и с отчитане на дрейф. В случаите, когато се отчита дрейф, за ъгъл К се приема К=ПЪ =ИК+ . В случаите, когато 5, проплаваното разстояние SЛ или SОБ следва да се преизчисли по S=SЛ. sec и едва тогава да се ползва като разстояние Si за намиране на разликата в ширините и отшествието. Съставно аналитично счисление: ако плаването на кораба от т. А до т. В се извършва на няколко курса с или без отчитане на дрейф, изчисляването на координатите 2 и на точката на пристигане се осъществява посредством съставно аналитично изчисляване. При този метод поотделно се изчисляват РШi и ОТШi, съответствуващи на плаването Si на всеки курс. Алгебричната сума от разликите в ширините се нарича генерална разлика в ширините: ГенРШ= . Алгебричната сума от отшествията се нарича генерално отществие ГенОТШ=
Фигура 3-3
Корабът би пристигнал в т. В ако е плавал с генерален курс ГенК и е проплавал генерално разстояние ГенS. Географската ширина 2 на точката на пристигане В ще бъде 2= 1+ГенРШ. Разликата в дължините на т. А и т. В се пресмята по: РД=ГенОТШ.sec m, където m=( 1+ 2)/2, а географската дължина на точката на пристигане В се пресмята по: = 1+РД. При изчисляването на разликата в дължината по генералното отшествие по този начин се допуска, че направените отшествия на всеки отделен курс са по една и съща средна ширина. В действителност разликата в дължините за всеки отделен курс зависи от отшествието и средния паралел само за този курс. Грешката в географската дължина на точката на пристигане вследствие на това допускане е особено забележима при големи стойности на плаването в райони с географски ширини по-големи от 60°. При съставно счисление може да се отчита течение (посоката на течението се приема за един от курсовете на кораба Кi, а линейният снос ST за времето не действие на течението - като плаване Si по този курс) и циркулация (използва се промеждутъчния курс или като плаването до новия курс следва да се прибави като допълнително плаване към плаването по първия курс и към плаването по втория курс).

9.(13+14+17) Определяне на мястото на кораба по пеленги и крюиз-пелинги. Точност и практическо изпълнение. Възможност за ОПК
Извършва се само когато във видимостта на компаса се намират не повече от 2 ориентира. Мястото на кораба се намира в точката на пресичане на линиите на двата истински пеленга. Отсъствието на трета контролна линия не дава възможност да се констатира отсъствието на груби грешки и не позволява да се направят разсъждения за надеждността на отчитаната поправка на компаса. Контрол за отсъствието на груби грешки се извършва с повторна обсервация, а надеждността на отчитане на поправката на компаса се определя чрез сравняване на дадената обсервация с мястото на кораба, получено по други навигационни параметри, които не се измерват с компаса. СКГ се изчислява по формулата:

където - пълната СКГ на пеленга, r - коефициент на корелация
При благоприятни условия на измерване на пеленгите и при ориентировъчно известна поправка на компаса в момента на пеленгуването r 0. Във всички други случаи r 0,5. Анализът на формулата дава възможност да се направят изводите: точността на обсервацията се повишава с намаляването на грешката в пеленгите , разстоянията D1, D2 и с приближаване на ъгъл до правия ъгъл; при априорна оценка на корелацията за предпочитане е да се използват ориентири, посоките към които се отличават с величина, която не превишава 90. При съществено преобладаване на повтарящата се грешка r 1 и при D1 D2 DСР =0,5.(D1+D2), СКГ на мястото се оценява с векториална грешка.

Направлението и величините на отсечката на сместването m бързо се определя графично. Изходната точка е точката на пресичането на пеленгите F. Тя се съединява с точките на пресичане на линиите на пеленгите F’ и F”, получени при изменение на стойностите на истиннските пеленги в едната и в другата страна с величина, равна на повтарящата се грешка . Тогава m=FF’=FF”. Истинското място се намира в границите на отрязъка F’FF” с вероятност 0,68. При съществено преобладаване на частни (независими) грешки r=0 и при D1=D2= DСР =0,5.(D1+D2) СКГ на мястото се изчислява по формулата:

Фигура 41
Относително високата точност на ОМК по компасни пеленги (при отсъствие на груби грешки и при правилно опознаване на ориентирите) и бързината на извършване на обсервациите, която определя възможността за многократно повтаряне, дават възможност да се използват обсервованите места за най-вероятни, без тяхното обединяване със счислимите места, т.е. след всяка обсервация счислимото място се коригира с величината на цялата невязка.

13. Определяне на мястото на кораба по три пеленга, точност. Практическо приложение и възможност за определяне на поправката на компаса
Основен способ с използване на добре видими ориентири, разположени най-близо до кораба в сектор по-голям от 180 0 . Преди измерването се извършва предварително ориентиране от картата, а след това местността се опознава по външен вид или по характеристиката на светлината. Окончателното пеленгуване се извършва след надеждното опознаване на ориентирите. За намаляване на методическата грешка пеленгите трябва да се измерят в бърза последователност. Пеленгуват се ориентирите, разположени в носовите и кърмовите курсови ъгли, а след това ориентирите по траверза. През нощта най-напред маяците и знаците, които имат по-продължителни интервали на затъмнение.Привеждането на пеленгите към един зенит се извършва по пътя на симетричното двукратно пеленгуване на първите два ориентира и изчисляване на средните пеленги.
Фигура 14-1
Спазва се следната последователност: КПА, КПС, КПВ, КПС, КПА. КПАср=0.5(КПА + КПА); КПСср = 0.5(КПС + КПС). Измерените компасни пеленги се поправят с поправката на компаса и се получават истинските пеленги. За магнитния компас ИП = КП +КК . За жирокомпаса ИП = ЖП + ЖК . За поправяне на компасните пеленги, измерени с жирокомпаса се използва мигновената стойност на поправката. Навигационната изолиния при пеленгуването, което на малки разстояния е права, минаваща през ориентирите под ъгъл към меридиана равен на обратния истински пеленг. При отсъствие на грешки и правилни измервания трите линии на пеленга ще се пресекат в 1 точка, която се приема за обсервованото място на кораба. Ако се образува триъгълник се търсят грешки: грешки в опознаването; груба грешка в измерванията на някои от пеленгите; грешки предизвикани от неедновременно измерване на пеленгите; случайни грешки в измерванията; систематически грешки в измерваният. Ако се повторят измерванията, обработването и начертаването на пеленгите най-внимателно се отстраняват първите 3 причини. Ако след това триъгълникът на грешките има значителни размери се приема, че влияние оказват следващите причини.- Ако страните на триъгълника не превишаат 5 мм мястото на кораба се приема в центъра на вписаната окръжност. Когато дължините на страните на триъгълника на грешките превишават 5 мм трябва да се определи характерът на грешките за появяването им. Убеждаваме се в правилността на опознаването на ориентирите и извършваме повторно пеленгуване. Сравнява се полученият триъгълник с първоначалния. Имаме 4 случая. А. Новият триъгълник има малки размери, страните са по-малки от 5 мм. Мястото на кораба е центъра на вписаната окръжност. Б. Дължините на страните на триъгълника не са се изменили, но се е изменила конфигурацията му.Ако поправката на компаса е надеждна, а условията на пеленгуването са неблагоприятни изводът е, че причината за образуване на 2-я триъгълник са незевисимите грешки при пеленгуването. За най-вероятно МК се приема центъра на вписаната в триъгълника окръжност. В. Размерите и формата на новия триъгълник не са се променили. Ако при това поправката на компаса е известна може с голяма вероятност да се предположи че постоянната поправка на компаса е изменена от инерционната грешка(при рязко маневриране), а ако условията на пеленгуването са благоприятни значи основната причина за образуване на триъгълника е повтарящата се грешка, предизвикана от приетата поправка на компаса. В този случай най-вероятното МК се приема точката на пресичане на бисектрисните линии, съединяващи едноименните върхове на триъгълника АВС и А1В1С1, получени при изменението на трите пеленга с една и съща величина П. При разположение на ориентирите в сектор по-голям от 1800 мястото на кораба е вътре в триъгълника, а при сектор по-малък от 1800-извън триъгълника.
Фигура 14-2
Г. Формата и размерите на новият триъгълник в сравнение с изходния не изявяват явни признаци за преобладаване на едни или други грешки. Условията от пеленгуването са такива, че не се изключва наличието на грешки в измерванията и поправката на компаса. В този случай при разположение на ориентирите по целия хоризонт, най-вероятното МК се намира в определеният на око център на вписаната окръжност. При разположение на ориентирите в сектор по-малък от 900 и при Дср 0.4(Дкр1+Дкр2) където Дср и Дкр1,2 са разстоянията до средния и до крайните ориентири, най-вероятното МК се намира в т.F. Това е точката на пресичане на линията на пеленга от средния ориентир и бисектрисана на противоположния ъгъл.
Фигура 14-3
При Дср0,7(Дкр1+Дкр2) най-вероятното МК се намира в точка на пресичане на крайните пеленги. В останалите случаи той е в центъра на триъгълника.
Фигура 14-4
При разположение на ориентирите от 90 – 1800 и Дср0,7(Дкр1+Дкр2) най-вероятното МК е в точката на пресичане на пеленга на средния ориентир и бисектрисата на противоположния ъгъл. При Дср1,2(Дкр1+Дкр2) най-вероятното място F е в точката на пресичане на крайните пеленги. В останалите случаи мястото е в центъра на триъгълника.
Намереното най-вероятно МК може да се използва за уточняване на мигновената поправка на жирокомпаса. От картата се измерват стойностите на истинските пеленги към ориентирите ИПА, ИПВ, ИПС и след това се изчеслявя най-голямата стойност на поправката на жирокомпаса. К = 1/3(ИПi – КПi)
При средно условие на наблюденията точността на определеното място по 3 визуални пеленга е в границите от 1-3 кабелта.
14. Определяне на мястото на кораба по разновременни пеленги към брегови ориентири. Точност.
Известно е, че за определяне на мястото на кораба са необходими минимум две навигационни изолинии, за което трябва да се измерят навигационни параметри до два ориентира. Нерядко в практиката на корабоводенето във видимост от кораба се намира само един ориентир, показан на картата, покойто в дадения момент може да се измери само един навигационен параметър. В тези условия за определяне на мястото се плилага т.н. крюйс-способ, чиято същност се състои в това, че измерването на навиг-те параметри се извършва в разл. Моменти от времето с интервал, осигуряващ същественото изменение на посоката към ориентира.
Фигура 17-1
Изолинията U1 , съответстваща на първия момент от време Т1, се пренася по счислението към момента на второто измерване Т2 в положение . Пресичането на приведената към момента Т2 изолиния с изолиниятаU2 на второто измерване определя мястото на кораба. Привеждането на първата навигационна изолиния към момента на втория навигационен параметър се извършва графично чрез “преместване” на ориентира А в точка А1. Преместването се извършва по линията на пътя на величината s, която съответства на изминатото от кораба разстояние за времето между измерванията на навигационнита параметри.
Фигура 17-2
Ако в интервала между първото и второто измервания навигационният ориентир А се е закрил, а във видимостта на наблюдателя се е появил друг ориентир В, вторият навигационен параметър се начертава от втория ориентир В. Необходимо е, обаче, ъгълът между навигационните изолинии да не бъде по-малък от 300. Оптималният интервал от време между измерванията на навигационните параметри зависи от точността на навигационните параметри о от точността на счислението. Средноквадратичната крешка на счислимо-обсервованото място се изчислява по формулата:
Крюйс – пеленг
Фигура 17-3
Къщността на способа се състои в следното: измерва се пеленгът към ориентира и се забелязва времето Т1 и отчета на лага ОЛ1; изчислява се истинският пеленг и на картата през ориентира се начертава линията му; определя се счислимото място за момент Т1 (точка а) и то се уточнява по резултатите от измерването на първия пеленг. Точка а се пренася на линията на първия пеленг(по перпендикуляра към нея) в т.К1. Това пренасяне е особено важно при плаване близо до навигационни опасности, когато линията на курса след преноса се оказва изместена към страната на опасността; изчислява се необходимият интервалот време t между измерванията на пеленгите.За това се извършват изчисления по картата; в момент от време, близко до Т2=Т1 + t, се измерва втория пеленг към този ориентир; ориентирът А се измества по посока на пътевия ъгъл на разстояние в точка А1 и през нея се прекарва линията на първия истински пеленг до пресичането й с линията на втория пеленг; спрямо т.К`1 се изчислява счислимото място за момента на измерване на втория пеленг и се определя невязата; изчислява се средноквадратичната грешка на мястото и в навигационния дневник се записва.
Крюйс – разстояние
Фигура 17-4
Измерва се вертикалният ъгъл и се определя първото разстояние до ориентира D , отбелязва се времето Т1 и отчетът налага ОЛ1; с разтвор на пергела ,равен на измереното и поправено разстояние от мястото на ориентира А като от център зе начертава дъга от окръжност; изчислява се счислимото място а за момента на измерване на първото разстояние и се извършва корекцията му. Точка а се съединява с ориентира А и пресичането на тази линия с дъгата от окръжността D1 дава коригираното счислимо място К1 в момента на измерване на първото разстояние; по резултатите от прокладката на картата се определя интервалът на счислението t м/у моментите на първото и второто измерени до ориентира разстояния; в момент от време, близък до Т2=Т1 + t , се измерва второто разстояние към ориентира и се отбелязва фактическото време Т2 и отчетът на лага ол2. След поправяне на разстоянието на картата от т. А като център се начертава дъга от окръжност с радиус D2; ориентирът А се измества по посока на пътя на сазстояние в точка А1 и от нея като от център се начертава дъга от окръжност с радиус D1. Пресичането на тази дъга с дъгата D2 дава счислимо-обсервованото място на кораба т.О за момента Т2; с прямо точка К1(Т1,ол1) се изчислява счислимото място на кораба за момента на получаване на счислимо – обсервованото място и се измерва невяската; изчислява се средноквадратичната грешка на мястото; в дяснага страница на навигационния дневник се записва.
Крюйс – ъгъл



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Тропически циклони и правила за разминаване с тях 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.