Транспорт. Развитие на транспортната система на България


Категория на документа: География


пристанищата могат да бъдат посочени:
- Недостатъчната специализация на терминалите
- Незадоволителното състояние на пристанищните съоръжения и претоварна
техника, която не отговаря на съвременните тенденции в структурата на
товарооборота
- Недостатъчната дълбочина на акваторията и подходите към пристанищата
- Остарялата организация, която не отговаря на съвременните пазарни
изисквания
- Ограничените възможности за развитие на част от терминалите, разположени в
централните градски части на съответните населени места
- Недостигът на съвременни логистични и информационни системи на
пристанищата.
Един от важните стълбове на европейската транспортна политика в областта на корабоплаването е концепцията "Морски магистрали", която е насочена към по-доброто използване на огромния капацитет на европейските морски басейни и големите речни системи, като инфраструктура за транспортиране на товари "от врата до врата".
Значимостта на концепцията за финансовия програмен период 2007 - 2013 г. се
потвърждава от включването на морските магистрали в работната програма на
Трансевропейската транспортна мрежа и отделянето им като специфична дейност попрограмата Марко Поло II.
През м. януари 2006 г. Европейската комисия публикува "Интегрираната програма заразвитие и насърчаване на транспорта по вътрешни водни пътища - NAIADES",
обхващаща периода 2006 - 2013 г. Тя се фокусира върху пет стратегически u1080 и допълващисе взаимно приоритетни области на политиката, свързани с развитието на сектора вЕвропа, а именно:
• Подобряване на условията на пазара
• Модернизиране на флота
• Развитие на човешките ресурси
• Подобряване на имиджа
• Промени в инфраструктурата
5. Речен транспорт. Речният транспорт е развит по р. Дунав. Значението му за стопанското развитие на България нарастна с пускането на канала Рейн- Майн-Дунав. Найголемите наши пристанища са Русе и Лом. Между Видин и Калафат, Оряхово и Бекет и Силистра и Кълъраш има пътнически и товарни фериботни връзки. Голяма част от транспортния поток за и от България преминава през моста при гр. Русе.

Развит е по река Дунав, но за туристически и други цели се ползва и по реките Камчия, Ропотамо и Велека. До началото на XIXв. този вид транспорт се използва и по река Марица.
През 1935г. е създадено параходното дружество "Българско крайбрежно плаване" в Русе, а през 1940г. то е преименувано в "Българско речно плаване". Създаването му е във връзка с откриването на свободното корабоплаване по Дунав през 1934г.
В края на Втората световна война България разполагала с речни кораби с общ тонаж 17600т. Днес тя има 215 речни кораби с общ тонаж 319500т и 8 пътнически кораба с 1377 места.
Развитието на речния транспорт се свързва с редица други форми на превози по река. От 1950г. е пуснат в експлоатация фериботният комплекс "Видин - Калафат", а от 1994г. - "Оряхово - Бекет". Фериботна връзка функционира и между Русе и Джурджу /за превоз на тежки автомобили/, както и между Силистра и Калараш.
С откриването на плавателния канал "Рейн - Майн - Дунав" през 1992г. значението на река Дунав за България нараства, защото страната има възможност за директна връзка по вода със страните от Западна и Северна Европа. Пред развитието на българския речен транспорт стоят за решаване проблеми, които са сходни с тези на морския транспорт - приватизиране на съдовете, подмяна на техниката, строителство на нови пристанищни съоръжения, опазване на водите и др.

Речните пристанища на България с национално значение разполагат с достатъчно
мощности за обработка на генерални, насипни и наливни товари, контейнерни и RO-RO
единици. Понастоящем се използва около 60% от капацитета на инфраструктурата при
наличната претоварна техника. Слабите страни на пристанищата са:
- Незадоволителното състояние на пристанищните съоръжения (кейове) и
претоварна техника, която не отговаря на съвременните тенденции в
структурата на товарооборота
- Липсата на подходящо оборудване за обработка и съхранение на зърно
- Незадоволителното състояние на връзките с пътната и железопътната
инфраструктура на страната
- Недостигът на съвременни логистични и информационни системи на
пристанищата
- Слабо развитите съоръжения за контрол върху замърсяването.
• Съществуващите хидроложки и климатични условия по протежение на
единствения вътрешен воден път на страната - р. Дунав налагат предприемането на мерки
за подобряване на навигационните условия и осигуряване на минимална дълбочина от 2,5
м. през цялата или по-голямата част от годината, необходима за кораби до 3 000 т.

6. Въздушен транспорт. Въздушният транспорт е сравнително нов (1947 г.). Използва се главно за превоз на пътници поради високата себестойност на превозите. България разполага с 13 граждански летища, но някои от тях в условията на икономическа криза преустановиха дейността си. Страната поддържа въздушни линии с много страни в света. Основните вътрешни дестинации през 2004 г. са до София, Варна и Бургас. За малката територия на България гъстотата на въздушната мрежа е голяма.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Транспорт. Развитие на транспортната система на България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.