Световното стопанство


Категория на документа: География


1.Зараждане и развитие на свет стопанство

Съществуващите различни дефиниции на свет стопанство го определят като исторически формирала се динамична, отраслова и териториална съвкупност от взаимодействащи национални стопанства във глобален мащаб. Продължителната пространствена времева еволюция на свет стопанство позволява във неговото развитие да бъдат отделени три основни етапа. 1-вият се нар Аграрен. Неговото начало се отнася неолитна революция(много каменна епоха - 10 хил. г. назад в времето). Продължава до индустриалната революция - втората половина на 18век. Великобритания е в основата. 2-рия започва от индустриалната революция до 70-те г. на 20 век. 3-тия етап в развитието започва от 70г и продължава до днес. Известен е като постиндустриален стадии на развитие. При него се извършва преход на производството на стоки и услуги.

Във хода на човешката история се извършва непрекъснато диференциране на отделните видове трудова дейност като е прието да се разграничава две основни форми на обществено разделение на труда - отраслови и териториално разделение на труда.
Успоредно с отрасловото се развива и географското разделение на труда, което е следствие от задълбочаващата се производствена специализация на населението във отделните части в геог пространство, което е разултат от съществените различия между природно ресурсния потенциал и спецификата на общественото развитие в отделните части на планетата. Което е съпроводено и със нарастване на взаимната зависимост между тях и развитието на различни форми на международна икономическа интеграция. 214 регионални обединения
Роля на транснационалните компании в свет стопанство - към транс нац ком се отнасят големите финансови промишлени обединения, които разполагат своята дейност във две или повече държави. Тяхното значение в свет стопанство непрекъснато нараства, което може да се потвърди по данните на международната статистика. Ако през 1970г във света има 7 хил транс нац компании, то към 2009, техния брои е 82хил., едновременно със този наблюдаван икон ръст се изменя и тяхната роля. Днес те държат около 50% от разходите за научно изследователска и развойна дейност, 90% от патентите за нова техника и 90% от продажбата на лиценци на световния пазар. 500-те най-големи трасн комп на практика управляват световното стопанство, благодарение на огромния си прозиводствен научно технически и управленски потенциал.
Освен това те контролират около 2/5-ти от световното промишлено производство, до 2/3 от световната търговия със стоки и услуги и 9/10-ти от преките чуждестранни инвестиции. От геог гледна точка е важно да отбелим и това, че 90% от тях са разположени в икон развити страни на запада. Почти 10% в развиващите държави и около 1% от централна и източна Европа.

2.Общи и регионални особености на свет селско стопанство
45% от икон актив население се занимава със селс стоп.
Най високо ниво на развитие, селс стопан в наши дни бележи в постиндустриалните държави. Рязкото снижаване на неговия дял във структурата на техния вътрешен продукт, а също и в заетостта на, не бива да се свързва с неговия оппадък. По скоро то свидетелства за неговото структурно преуствойство и за висока производителност на труда. Във тези държави се наблюдава задълбочаване на връзките на селското стопанство със останалите сектори, което води до формиране на производствена система известна като агробизнес. Които включва три основни сфери. 1-вата представлява производството на средства за производство, както и научното обезпечаване на отрасъла. 2-рата сфера обхваща самата селскостопанска продукция -20%. 3-тата нейното транспортиране, преработка и разпределение - 70%
Селското стопанство в развиващитите държави обхваща два съвършенно развити сектори - традиционен и съвременен. Традиционния, потребителския се отнася по голямата част от селското население на тези страни, т.е. около 100млн д в лат Америка, 300млн в Африка, 800млн в Азия. Това се древни потребителски стопанства, голяма част от които не са в състояние да изхранят селските семейства, тъй като при тях преобладава примитивно малко земеделие. За разлика от него на селск стоп на развиващите страни е свързано с едрото производство. Представяне от големи, добре организирани плантации, във които специализацията е насочена към определени стокови култури предназначени основно за външния пазар.

3.Зелена и биотехнологична революция в селското стопанство

През 60-70 год на миналия век, започва индустриално преобразуване на селското стопанство във развиващите се държави, което обхваща около 15 държави, разположени в пояса между Мексико на запад и най-вече онези от тях, които имат силно изразен продуволствен проблем. Зелената революция стъпва върху три основни сегмента. Създаване на нови сортове култури, иригация(изкуствено напояване) - тя е особена важна от гледна точка на това, че новите сортове култури могат да реализират своя потенциал само в условията на добро водообезпечаване. От тази гледна точка не е случаен факта, че в момента от 20те държави в света, със напоявани площи на над 1млн хектара, повече от половината са държави от зелената революция. 19% от земите се напояват. Третият сегмент е използването на машини, торове и препарати за растителна защита. Във това отношение развиващите държави не са постигнали голям прогрес, сособено щом се касае до механизация на селс стопанство. 1/4 се обработва на ръка, 1/4 със машини. Положителните последствия на зелената революция се безспорни. За сравнително кратък период от време, тя води до увеличаване на производството на продоволствие. По данни на Фао, само 1866-1984 във 11 страни от Азия, докато площите засети със ориз се увеличават с 15%, то добивите нарастват с 74%, което води до решаване на продоволствения проблем.
Биотехнологична революция - 70-80 г, в постиндустриалните държави особено в условията на свръх производство на продоволствие се изменят преоритетите в селс стопанство.
- по-малко габаритна техника
- силно се снижава използване на хим торове и препарати за защита
Като всички тези мерки бележат прехода от зелена към биотех революция, която способства за повишаване на продуктивността на културните растения и домашните животни, за съкращаване на сроковете на въвеждане на нови сортове видове, за снижаване на производствените разходи, за ръст на ефективността при използването на торове, за стандарттизация и ритмичност на самото производство. Биотех револ преминава през два етапа: Екологичен(органичен) и Използването на средствата на генното инжинерство за увеличаване на продукцията.

4.Световен поземлян фонд
Земята е универсален природен ресурс. Без които фактически не може да съществува нито един отрасъл на стопанскдейност на човека. Поземляният фонд представлява съвкупност от всички видове земи във пределите на една или друга територия подразделяни във зависимост от стопанското им използване. Целият поземлян фонд на планетата е равен на площа на сушата. 149 млрд хек. Данните за неговата структура показват, че селскостопанските земи заемат 37.1% от световния поземлян фонд. От тях на обработваемите земи, които включват нивите и земите заети с трайни насаждения и които осигуряват 88% от необходимите за човечеството хранителни продукти, се падат се едва 11.1% 1млрд 400 хек. Останалите 26% от усвоените за селското стопанство земи заемат пасищата. Другият поземлян фонд са горите, чиято се равнява 31.7% от свет позем фонд - 4млрд.... Други земи - 31.2% тя вкл две под категории: 1-вата е земите заети със жилищни постройки и инфраструктурни съоръжения. Площа на тези земи заети с техногенни образувания се оценява м/у 2.5-3% от свет позм фонд. Останалите 29% включват малко продуктивни или непродуктивни земи - пустини, ледници. Преобладаващата част от земната маса е в северното полукълбо. Основният масив от обработваема земя е 59% е в Европа, Азия.

5.Световен риболов
Края на 19 век - организиран риболов. 4млн т, най високи темпове се развива в периода 50-те г на миналия век до 70-те. За който период обема нараства 3.3 пъти. Този период е наречен като златен век на риболова. В края на 70-те г, заради прекомерния риболов, темповете за забавят, за да се възстановят при следващите год, но при загуба на качество. Постепенно се изменя съотношението между морския и сладководния, като последния е 30%. Всички тези структурни промени са съпроводени и от значителни промени във геог на свет морски риболов. 1-во място - непрекъснато се повишава дела на дълбоководния улов на риба, но и днес неговия дял достига едва 10%. 2-ро място непрекъснато се изменя съотношението във трите зони, северната - разположена 30градуса, тропична и южна. Ако в началото на 50 г, първата от тях дава 85% от целия улов на риба, втората 13% и южна 2%, то в наши дни това съотношение е 52 към 30 към 18. На 3-то място, изменя се ролята на океаните на световния улов на риба. Днес най голямото количество на улов е в Тихия океан 66%, атлантически 25%, Индийски 9%. На 4-то място се изменя и съотношението между главните райони на риболов в океаните. 5-тото място - през всички тези години се променя и състава на водещите риболовни държави в света - Китай - 60 млн т 1/3, 40млн сладководна. ГОДИШЕН улов 163млн т. След Китай, Индонезия, Индия, Перу, Япония. Улов на глава от населението 550кг Ф острови (дания) , 450кг Исландия. На международния пазар 2/5 от световния улов на риба, като на развитите страни се пада половината от износа и 9/10 от вноса на риба и продукти.
Аква култура - същността на аква културите се заключава във отглеждането при контролирани от човека условия на всички видове водни организми, които представляват за него не само икономически, но и естетически интерес. Ако през 1975г продукцията на аква кулурата е едва 5млн т, то през 2009 тя нараства на 55млн т. В началото на 21 век аквакулурата обезпечава 1/3 от производството на всички морски продукти, половината от цялата продукция при аква културите, съставлява рибата, 1/4 водораслите, 1/5 мекотелите и останалата на ракообразните. Геог на разпространение на аквакултурите е много широка, обхваща над 140 държави, но най голям е дялът на Азия 88%, Европа 6-7%, Америка 2-3%. От Азия са и повечето от първите 10 страни по обем на продукцията - Китай, Индия, Виетнам. Във структурен план аквакултурата се поделя на два основни вида - пресноводна и морска. Пресноводната е насочена към увеличаване и подобряване на рибните запаси във естествените и изкуствените водоеми. 9/10 се пада на Азия. За мари културата представлява отглеждането на морски организми във заградени участъци от заливи. За разлика от пресноводната аквакултура, отглеждането на риба при мари културата има подчинено значение, за сметка на водораслите, мекотелите и скаридите.

6.Световна енергетика
Структура на световния енергиен баланс
Енергетиката е комплексен отрасъл на световното стопанство, които включва дейностите по търсенето, проучването, добива, преработката и транспортирането на първични енергийни източници. Както приизводството и пренасянето на топло и електро енергия. През целия 20 век в потреблението на първични енергийни източници се наблюдава постоянен макар и не винаги равномерен ръст. Общото потребление през 20 век нараства около 18 пъти за да достигне в настоящия момент около 15 млрд тона основно топливо. В структурата на световния енергиен баланс ясно могат да бъдат разграничени два основни етапа - въглища и нефто газове. Първият продължава до края на 50-те год на миналия век. 1900 - 95% се употребяват въглищата. От 60-те г на миналия век започва нефто газовия етап в структурата на световния баланс, като в настоящия момент нефтът продължава да бъде главният енергиен източник на планетата. Нефта осиг 38.5%, природен газ 24.8% делът, 21.5% въглища, хидроенергия 9.1%, атомна 6.1%. Във развиващи 67%.
7.Нефтодобивна промишленост в света
Средата на 19век - Сащ, Русия и Румъния. Сега 120 държави нефтодобив. Днес 40% от добива на нефт 4.2 млрд т се осъществява от 12-те страни членки на ОПЕК. 66% е делът на развиващите се държави, докато този на разиващите се страни 19% и на страните от подсъветското пространство 15%. Традиционно най-големите нефтодобивни страни в света Суадитска Арабия, Русия. Само тези двете дават 1/4 от световния добив. Следва САЩ, Иран, Китай, Канада. В началото на 21 век в света съществуват приблизително 600 нефто преработвателни завода, чиито капацитет достига 4млрд долара, въпреки, че те са по равномерно разпределени в сравнение с запасите и добива на нефт. 930 млн в северна Америка, западна Европа 750 млн т, източна Европа 650 млн т праработвателни мощности, Япония 250 млн. т. От 90-те год на миналия век расте първичната преработка на нефт във районите на неговия добив като се изнасят вече нефтопродукти. Във основата на тазо тенденция лежи както индустриализацията на развиващите се държави така и политиката на страните от запада насочена към изнасяне на замърсяващите производствава в развиващите се държави. В резултат на това нефтопре мощ също нарастват, достигайки в лат Амер 300 млн. т. В близкия и средния изток 300млн.т. и Африка 150млн. т. По отношението на потреблението съществува голяма разлика между икон и развиващите се държави. Докато делът на първите във световния добив на нефт съставлява една 19%, то потреблението надхвърля 60% от дръга страна делът на развиващите се страни достига 66%, докато в потреблението 32%. Тези данни свидетелстват за това, че съществува огромно териториално различие между главните райони на добив и потреблението на нефт. Във рамките на отделните райони на света този разрив се преодолява със помоща на тръбопроводния и морския транспорт.

8.Газодобивна промишленост в света

Русия, Иран, Катар, Суадитска Арабия, САЩ. Историята на газовата промишленост обхваща не повече от 100 години. Като се подразделя на два основни етапа. 1-вия продължава до средата на 50-те г на миналия век и се характеризира с цялостното доминиране на една единствена страна във световния добив на природен газ - САЩ, чиито дял и в началото на 50-те превишава 9/10. след 50-те год започва втория етап, който е свързан със увеличаване броя на газодобивните държави и бърз ръст на газодобива. За да достигне през 2011 3 трилиона 276 млрд м3. Като най голям газодобив - Русия 677млрд 27%, САЩ, Канада, Катар, Иран, Норвегия, Нидерландия. Във експортно-емпортните операции участва повече от 1/4 от добивания в света природен газ, като главните вносители продължават да бъдат Европа, САЩ, Япония. Консумация - САЩ, Русия, Европа. Експортно-емпортните операции със природен газ се осъществяват посредством два способа. Чрез магистрални газопроводи, чиито дял е 72% и чрез морски транспорт 28%. Износ на втечнен газ - Индонезия, Катар, Обед Араб Емирства, Алжир, Либия, Египет, Нигерия. От икон развитите САЩ, Австралия. Най голям вносител - Япония, Република Корея.
9.Въгледобивна промишленост в света

Разкрити са над 3600 въглещни басейна, които заемат 15% от сушата на земята. Доказаните запаси на въглища в света, се оценяват над 1 трилион тона. Повече от половина от тях са концентрирани само на територията на три държави. Запаси - САЩ 1/4 250 млрд т, Русия, Китай, Индия, Австралия. Развитието на отрасъла се отличава с по голяма стабилност за разлика от нефтодобивна и газодобовната промишленост в света, както заради по добрата обезпеченост с ресурси, така и заради устойчивото търсене от страна на електроенергетика и металургия. Добива на въглища в света бележи голям ръст от началото на миналия век до днес, като нараства от 770 млн т до 7 млрд 695 млн т. Като в общия добив най-голям е дялът на черните въглища 4/5. В настоящия момент във света могат да бъдат обособени основно две групи въгледобивни държави - с намаляващ добив и със увеличаващ. Със намаляващ - Белгия, Великобритания, Чехия. Съществени изменения протичат през годините и в състава на главните въгледобивни държави. Отначало техния списък е оглавяван от САЩ, Русия, Германия и великобритания. Като от 70-те год започва бърз ръст на добива в Китай, който през 1985 г за първи път изпреварва САЩ и от тогава до днес неизменно е на 1-во място по добив на въглища в света. Добив - 49.5% от въглищата се добиват в Китай. 2-ри са САЩ, Индия, Австралия, Русия, Индонезия, Република Южна Африка, Германия, Полша, Казакстан. Междунараодната търговия съшо нараства, като годишно се изнасят около 15% от добиваните в света въглища. 63% от износа в момента се генерира само от три държави - Австралия, Индонезия и Русия. Като най големи вносители се очертават Япония, Китай, Република Корея.

10.Световна електроенергетика
Електроенергетиката се яввява един от базовите, чиято роля се обяснява със необходимостта от електрификация на най-широк кръг човешки дейности. Затова и нивото на електрификация на енергииния баланс на света, който се измерва чрез количеството първични енергиини източници, които се употребяват за поризводството на електроенергия непрекъснато нараства като във икон развитите държави днес превишава 2/5. от втората половина на миналия век до 2011 г, производството на електроенергия в света непрекъснато нараства, като достига днес 22 трилион киловат часа годишно. От 2011 най-големия производител на енергия е Китай 4.7 трилиона киловат часа 1/5 21%. САЩ, Япония, Русия, Индия. През всички тези години нараства производството на електроенергия на човек от населението, което е 2500кв ч. 55 държави в света осъществява производство на електроенергия на човек от населението по-голямо от средното Норвегия(30000 на човек), Канада, САЩ. Под средното производство са Етиопия(100кв ч на човек). Структурата на електропроизводство също се изменя. Със развитието на хидроенергетика и атомната енергетика, дялът на ТЕЦ в общото производство намалява, но все още е водещ. Във момента 67% ТЕЦ. 41% от него се осъществява от ТЕЦ на въглища. 21% ТЕЦ природен газ, ТЕЦ мазут 5%. ВЕЦ 16%, АЕЦ 13%, електроенергия алтернавивни източници 3-4%.

Във зависимост от структурата на електропроизводство, страните в света могат да бъдат подразделени на три основни групи. 1-вата отнасяме онези държави в чието е водещо дялът на ТЕЦ. В рамките на тази група може да бъде поделена подгрупа държави, за които ТЕЦ формират между 95-100% от цялото електропрозиводство. Това са или типично - Полша - 98%, Република Южна Африка. 2-рата група държави са тези в чието електропроизводство е висок дялът на ВЕЦ - Норвегия - 98%, лат Америка(Куба, Мексико). Най мощната ВЕЦ - Китай. 3-тите страни с висок дял на атомната енергетика - САЩ 66 атомни централи. В света 191 АЕЦ.

11.Алтернативни източници на енергия
Сред несъмнените достойнства, всички видове алтернативни източници на енергия са тяхната практическа неизчерпаемост и отсъствието на вредни въздействия върху околната среда. Пред широкото използване на тези източници на енергия съществуват и сериозни препятствия, преди всичко от технико икономически характер. Те се изразяват във крайното непостоянство на тези източници на енергия, както във времето, така и в пространството. Малката плътност на енергията със които непосредствено е свързана високата капиталоемкост на строителството и себестойността на енергията, както и дългите срокове на строителство.
Геотермалната енергия зависи от източника, В Исландия е най сполучливо производството. 1913 първа геотер централа - Италия. САЩ - 77 гео центр. Филипини 27% Дания - първи ветрови централи. 2% от световната енергия се доставя от ветрогенераторите. Китай произвежда най много енергия със ветрогенератори.
Израел - 800хил водо нагреватели. Германия 1/3 от слънчевите батерии. Слънчева централа - Китай 200мг вата. Биомаса - 85 млрд литра етанол, 62% от САЩ, Бразилия 25%. 20млрд л биодизел. Биогаз - Китай 7 млрд природен газ. Приливни централи - първата във Франция, най голяма Република Корея.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Световното стопанство 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.