Старопланинска област


Категория на документа: География


5. Води

От Главната Старопланинска верига извират реките Лом, Огоста, Малък Искър, Вит, Осъм, Видима, Росица, Янтра, Луда Камчия, Тунджа, Стряма, Нишава. Луда Камчия е единствената река, чийто водосборен басейн изцяло е развит в планината. Главното било на планината е пресечено само от две реки - Искър (Искърски пролом) и Луда Камчия (Лудокамчийски пролом). В зависимост от условията си на формиране на оттока в Главната Старопланинска верига има всички типове речно подхранване: 1) снежно-дъждовно - във високите части на планината при условията на продължително задържане на снежната покривка; 2) дъждовно-снежно - в по-ниския планински пояс; 3) дъждовно - в най-ниските части на Източна Стара планина; 4) карстово - за реките, чийто водосборен басейн е развит предимно в карстови райони - Искрецка, Нишава. Максимумът на речния отток за по-голямата част от реките в Главната Старопланинска верига е през април поради засиленото топене на снеговете през този месец. Само в Източна Стара планина (реките Луда Камчия, Хаджийска, Двойница) зимният отток е малко по-висок или равен на пролетния.

Водността (модулът на оттока) в Главната Старопланинска верига е висока - 20-25 l/s/km2. Най-голяма е тя в най-високите части и намалява към подножието. Особено висока е водността в северните наветрени склонове поради по-голямото количество валежи и в районите с водонепропускливи пластове.

В Старопланинската верига има и значими находища на подземни води. Грунтовите води са акумулирани предимно в наносните конуси на реките и особено тези по южното подножие и в заливните тераси на реките в котловините и долинните разширения. Карстовите води са привързани към районите с карстов релеф и широко развитие на варовитите пластове - районите на Искрец, Лакатник, Врачанска планина, Котленско и др. Минералните извори са привързани към подножието на Главната Старопланинка верига, където се намират дълбоките земни разломи. Известни са минералните извори при Вършец, Бързия, Нешковци (Троянско) и др.

6. Почви

Почвената покривка в Главната Старопланинска верига е етажирана. Това се дължи на промяната в надморската височина, климатичната зоналност и етажирането на водния режим и растителността. Поради различията в климата по северния и южния склон е налице и различие в почвената покривка.

По северните склонове върху предимно карбонатна и друга основа и под широколистна, предимно дъбова растителност, в местата с надморска височина до 700 - 800 м има сиви горски почви. Над тях е поясът на кафявите горски почви. Той заема частите на планината с надморска височина от 700 - 800 до 1700 - 1800 метра. Те са развити върху различна скална основа и предимно под букова и смесена широколистна (дъб и габър) растителност. Само в най-високите части в района на подножията на върховете Ком, Вежен и Ботев при наличието на иглолистна растителност са развити тъмнокафяви почви. По билата с надморска височина над 1700 - 1800 м докъм 2100 м в западната и в средната част са развити планинско-ливадни почви.

Подножията на южните склонове и по билото на източната част в условията на влияние на средиземноморския климат са заети от канелените горски почви.

Общо за почвите в Главната Старопланинска верига е характерно, че те са с по-малка мощност и по-малко плодородие, по-широко развитие на ерозията, особено по обезлесените части предимно по южните склонове и в Източна Стара планина.

7. Растителност

Растителността в Главната Старопланинска верига се отличава с характерната за нашите планини вертикална зонираност (етажираност). Силно доминират широколистните листопадни растителни видове. В Стара планина има 90 вида и подвида български ендемити. От тях локални ендемити са 20 растения. Сред тях са някои много редки растения като еделвайс, старопланинска иглика, старопланинска теменуга, юмрукчалско шапиче и др. Поради различията в климата, водността и почвите между северните и южните склонове са налице и различия в растителната покривка.

Най-ниският пояс е представен от дъбовите гори. Растителността е съставена предимно от цер, благун и граница. Над него е разположен поясът на смесените широколистни гори, в които преобладават видовете габър и горун. На отделни места има мизийски бук и кестен (Берковица). Над него е поясът на буковите гори, който е много по-добре развит по северните склонове, понякога и на по-малка надморска височина. В него преобладава обикновения бук. В Източна Стара планина има характерно примесване на видове характерни за северните или за южните райони на страната. В нея са развити гори от източен бук, подобни на тези в Странджа, но с различен подлес, без колхидски видове растения. Вторично са възникнали и храсти от леска, хвойна и треви - картъл, полевица, орлова папрат.

Иглолистните гори не образуват непрекъснат пояс. Те са развити на отделни петна предимно по северните склонове. Преобладават горите от смърч и бял бор, а в района на вр. Вежен и бяла мура. На много места има вторична растителност от сибирска хвойна, боровинки, полевица, картъл.

В субалпийския пояс са останали само малки петна от клековата растителност в Средна и Западна Стара планина. В този пояс растат предимно храсталаци от боровинки, сибирска хвойна и различни треви. Алпийският пояс заема най-високите части на Западна и Средна Стара планина. За него е типична алпийската тревна растителност с преобладаването на планинска гъжва, власатка, полевица, острица. В района на Козята стена се среща и рядкото алпийско цвете еделвайс.

На редица места естествената растителност силно е пострадала от човешката дейност и най-вече от дърводобива.

Главната Старопланинска верига разполага с много добри горски ресурси, особено ценни са буковите гори, особено по северните склонове на Западна и Средна Стара планина. Те са фактор за развитие на дърводобив и дървообработване, събиране на горски плодове и билки, отдиха и почивното дело. Наличието на тревни площи, ливади пасища е благоприятно за развитие на животновъдството.

8. Животински свят

Животинският свят в Главната Старопланинска верига е богат и разнообразен на видове. Преобладават представителите на средноевропейската и евросибирската горска фауна. Независимо от голямата мобилност на животните в отделните растителни пояси има доминиране на характерни видове животни. С най-голямо разнообразие се отличава поясът на дъбовите гори. В него има многобройни видове насекоми, както и доста видове гръбначни животни. Често се срещат жаба-дървесница, горски гущер, смок-мишкар, кълвачи, горски бекас, обикновена горска мишка, дива свиня, сърна, благороден елен. Във височина над пояса на дъба са разпространени по-студенолюбиви животни. В буковите гори има голяма разнообразие от птици. Там се срещат и дива котка, мечка, сърна и други видове животни. По-беден на животински видове е поясът на иглолистните гори. В него се срещат дроздове, синигери, усойница, полевка, катерица. За субалпийския и алпийския пояс най-характерни са птиците: скалолазка, дрозд, хайдушка гарга; дива коза; от гризачите снежна полевка и др.

9. Стопанска оценка на природните условия и ресурси

В Главната Старопланинска верига се добиват редица полезни изкопаеми: въглища, железни руди, полиметални руди, манган, барит. Водните ресурси се използват за водоснабдяване и питейни нужди, за добив на електроенергия (Петроханската каскада и др.) и за промишлени нужди. Дърводобивът е разработен в различни части от планината. За развитие на туризма е важно доброто съчетание на природните компоненти. Създадени са пет народни парка. Посещават се много природни забележителности като Лакатнишките скали, Ритлите, пещерата Леденика, Кътинските пирамиди, Райското пръскало, Чудните скали. Изградена е мрежа от туристически хижи за пешеходния туризъм. Във високите части има условия за развитие на ски-туризма. Създадени са много туристически селища, бази и др. Известни са Рибарица, Орешака, Карандила. Обособени и застроени са вилни зони за отдих и почивка - в Искърския пролом в района на гр. Своге, Рибарица, Троянско, Габровско и др. Създадени са и няколко ловни стопанства.

Природните ресурси на Главната Старопланинска верига се използват от хората още от древността. Сега стопанската дейност е съсредоточена в градовете и съседните до планината големи промишлени центрове като Враца, Ботевград, Тетевен, Троян, Габрово, Сливен, Казанлък, Карлово и т. н. От предприятията на въгледобива в Главната Старопланинска верига са мините в районите на Балканбас и Своге. Добре развита дърводобивна и дървообработваща промишленост има в Берковица, Етрополе, Котел, Годеч. Машиностроенето се развива в Етрополе, Берковица, Годеч. В Котел е развито килимарството, а в Своге хранително-вкусовата промишленост. Селското стопанство е специализирано в отглеждането на плодове - ябълки, сливи, ягоди, фуражни култури. Развити са овцевъдството и говедовъдството, като се използват и високопланинските пасища.

В съвременни условия Главната Старопланинска верига не е сериозна пречка за транспорта. Пресичат я три железопътни линии и много автомобилни пътища, които са прокарани през старопланинските проходи и проломите на реките Искър и Луда Камчия.

Като цяло Главната Старопланинска верига е слабо населена. Произвежданата промишлена, селскостопанска и друга продукция е с малък относителен дял в националната икономика.

10. Геоекологични проблеми

В Главната Старопланинска верига има проблеми на съхраняване и опазване на природната среда. Сериозни нарушения на формите на земната повърхност има в районите на открит добив на полезни изкопаеми като тези в района на Кремиковци, Етрополска планина ("Елаците"), добива на варовици, добива на кариерни материали и др. Силно е замърсен атмосферния въздух в района на града Враца. Водите и почвите са по-слабо увредени и замърсени. Особено сериозни щети нанася почвената ерозия при неправилна обработка на почвите по наклонените терени.

За опазването на природната среда в Старопланинската област и предимно в Главната Старопланинска верига са предприети и се предприемат редица мерки. Тук са разположени национален парк "Централен Балкан". Има площ от 71.7 хил.ха, от които 44.0 хил.ха горски площи. В негова територия са включват земи около билото на най-високите части на Стара планина, включително и връх Ботев и още 19 върха с надморска височина над 2000 м. В горите доминират буковите насаждения, но има и смърч, ела, габър, горун. В него се намират най-големите по площ защитени стари букови гори в Европа и растат над 20 вида ендемити. От тях 10 вида и 2 подвида висши растения се срещат само Централния Балкани и никъде другаде по света. Паркът Централен Балкан и 8 от резерватите в него са в списъка на представителните защитени територии на ООН, а 4 са в мрежа на биосферните резервати. Сред тях на-значимите са резерватите "Боатин", "Царичина", "Козя стена".



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Старопланинска област 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.