Старопланинска област


Категория на документа: География



Младоплиоценската денудационна повърхнина е съхранена на отделни места в подножията на ридовете и планините на Предбалкана и в долинните разширения на реките Бързия, Росица, Видима, в Герлово и северното подножие на Камчийска планина. По речните долини са добре развити и речните тераси. Най-широко развитие има най-ниско разположената тераса (3 - 5 м). Терасите са по-добре развити и съхранени в надлъжните долини на реките и много по-слабо в напречните долини.

В Предбалкана е добре развит карстовият релеф. Това се дължи на широкото разпространение на варовиците. Развити са комплекси от повърхностни карстови форми - кари, валози, ували, понори, ями, пропасти и карстови полета (Деветашкото плато и др.). Добре развити са и подземните карстови форми в Карлуковския карстов район, северната част на Васильовска планина, Венеца и други. В Предбалкана се намират едни от големите и красиви пещери на България - Магурата, Съева дупка, Градешнишка, Бачо Киро и други.

3. 2. Морфографска подялба

От долините на реките Вит и Стара река Предбалканът се поделя на Западен, Среден и Източен.

Западният Предбалкан има площ от 4659 км2 и средна надморска височина от 332 м. Простира се от долината на река Тимок до Малки Искър и Вит. Отличава се със сравнително малка надморска височина - под 100 м. Най-високата му точка достига 1073 м при връх Лисец. Има хълмист и нископланински облик, сложна долинна мрежа и дълбоко разчленение на релефа. В него се включват: Връшка чука, Бабин нос, Рабишка могила, Белоградчишки Венец, Ведернишки рид, Широка планина, Веренишко бърдо, Пъстрина, Милин камък, Веслец, Гола глава, Драгоица, Лакавица и Лисец, Бързийско-Ботунското понижение на релефа, Ботевградската котловина и др. Общо за Западния Предбалкан хоризонталното и вертикалното разчленение на релефа имат средни стойности. Възвишенията, ридовете на планините имат предимно посока на простиране северозапад - югоизток. Речните долини са с посока юг-север. Характерни форми на земната повърхност да останките от денудационните заравнености, ерозионни форми (речни тераси, оврази, долове и др.), карстови форми и особено пещери, изветрителни форми (Белоградчишки скали) и др.

Средният Предбалкан обхваща земите между долините на реките Вит и Стара река. В тази си част Предбалканът има най-голяма ширина и височина. Има обща площ от 6576 км2 и средна надморска височина от 420 м. Това е най-високата част от Предбалкана. Най-високата точка на Средния Предбалкан е Васильов връх (1490 м) във Васильовската планина. В него са включени следните по-едри форми на релефа: планините - Васильовска, Лествица; Черновръшки рид; възвишенията - Микренски (инверсен релеф), Ловчански, Севлиевски, Габровски, Търновски и Еленски; платата - Деветашко, Стража (инверсен релеф); котловините - Севлиевска, Еленска. В южните части на Средния Предбалкан, където е и най-голямата надморска височина, хоризонталното и вертикалното разчленение на релефа е най-голямо. Характерни форми на релефа са скаровидната речна мрежа, проломите на реките, карстовите повърхностни и подземни форми и особено пещерите (Съева дупка, Градешнишка пещера, Бачо Киро, Андъка и др.).

Източният Предбалкан обхваща земите на изток от Стара река и достига до Черно море. По площ той е най-малък - 3154 км2, и има средна надморска височина от 296 м. Най-високата му точка е връх Голям Сакар - 1054 м в Лиса планина. На изток Предбалканът силно се стеснява. Релефът се отличава със заоблени форми и по-малка вертикална разчлененост. Разчленението на релефа има най-големи стойности в Преславската, Драгоевската и Лиса планина. Източният Предбалкан обхваща Антоновските възвишения, планините Лиса, Преславска, Драгоевска, Камчийска, хълмисто-ридовата област Сланник, Герловската и Ришката котловина. Преобладава слабоиздигнатият хълмист релеф.

Общо в Предбалкана планинските земи заемат само около 10% от общата площ, низините - 18%, а хълмисто - ридовите земи 72%. Общо за релефа на Предбалкана е характерно по-голямото спрямо Дунавската равнина и по-малкото спрямо Главната Старопланинска верига разчленение. Хоризонталното разчленение на релефа в Предбалкана е от 1,5 км/км2 до 2,0 км/км2. Вертикалното разчленение е от 50 до 150 м/км2.

В стопанско отношение релефът на Предбалкана е недостатъчно благоприятен за редица стопански дейности като растениевъдство, прокарване на транспортни артерии, развитие на големи селищни системи и т.н. По-благоприятни са котловинините земи и ниските склонове на планинските ридове и възвишенията. Този релеф е благоприятен като ресурс за развитие на определени видове стопански дейности предимно на пасищно животновъдство.

4. Климат

Предбалканът е разположен в умереноконтиненталната климатична област и елементите на климата имат стойности, характерни за умерено-континенталния климат. Поради по-голямата надморска височина, сравнено с Дунавската равнина, и близостта до климатичната преграда - Главната Старопланинска верига, също и по-добрата залесеност, климатът на Предбалкана има свои специфични особености.

В Предбалкана температурите са разнообразни и зависят от влиянието на релефа - географско положение, надморска височина и изложение на склоновете. Съществени различия има между температурите, от една страна, между изпъкналите форми на релефа (планини, ридове, височини) и склоновете и, от друга - вдлъбнатите (котловини, долинни разширения). При първите средната годишна температура е над 11°С, а при вторите е под 11°С. Това се дължи на по-силното слънчево греене по ридовете, възвишенията и склоновете на планините, докато котловините и долините на реките по-често са обхванати от мъгли. Средните януарски температури са между - 1.5°С и - 3.5°С, в отделни случаи до -5.0°С. Абсолютните минимални температури са в ниските, а не по високите части на релефа. През зимата най-ниски са температурите в добре затворената Севлиевска котловина -3,1°С средна януарска и -35,4°С абсолютна минимална температура. В по-отвореното Габровско долинно разширение абсолютната минимална температура е -21,6°С. Средните юлски температури са малко по-ниски от тези в Дунавската равнина и са между 20° и 21,5°С за по-ниските части и 16-18°С за по-високите части.

Валежите в Предбалкана са също твърде различни по количество и по вид. Средната относителна влажност на въздуха се увеличава от запад на изток. В същата посока, макар и незначително, намалява годишната сума на валежите. От север на юг с увеличаване на надморската височина и доближаване на Главната Старопланинска верига количеството на валежите се увеличава. Например в Ловеч те са 590 мм, Троян - 740 мм, село Черни Осъм (Троянско) достигат 1070 мм. Общо за Предбалкана годишната сума на валежите варира между 700 и 850 мм. В Източния Предбалкан те са по-ниски - в Старо Оряхово са 564 мм. В режима на валежите ясно се открояват типичните умерено континентални характеристики: максимум през май и юни и зимен (февруарски) минимум. В Предбалкана снежната покривка е по-дебела и по-устойчива спрямо тази в Дунавската равнина. Тя се задържа най-често по-продължително време - между 50 и 70 дни, а в отделни случаи 90-120 дни. В Берковица снежната покривка се задържа средно 67 дни, в Габрово - 52 дни и т.н. Неблагоприятни за селското стопанство са късните мразове (в края на месец април) в котловините на Предбалкана - Ботевградско, Троянско и др. За редица места са характерни и интензивните поройни валежи, често придружени с градушки, например долината на река Росица.

Посоката на простирането на планините, ридовете, възвишенията и долините на реките се отразява на доминиращите западни ветрове. Често явление при пренос на въздушни маси от юг е фьонът. Силни негови проявления има в Берковско, Ботевградско, Габровско и на други места.

Климатът във високите части е неблагоприятен за заселване и постоянно обитаване от хората, за отглеждането на земеделски културни растения и т.н. В същото време този климат е благоприятен за развитие на стопанския туризъм, за който като ресурс се използват: по-хладното време през лятото, подпомагащо летния отдих и почивката; природните забележителности; възможностите за зимен ски - туризъм и т.н.

5. Води

Водите на Предбалкана са формирани от повърхностните и подземните води. Основна компонента на повърхностните води в него са реките. Предбалканът се отводнява от големи транзитни реки, извиращи от други области: Искър от Рила; Лом, Огоста, Вит, Осъм, Росица, Янтра, Стара река и Камчия от Главната Старопланинска верига. От Предбалкана извират и отводняват част от него реките Тополовец, Войнишка, Арчар, Скомля, Цибрица, Скът, Панега, Врана и др. Реките в Предбалкана се подхранват с води главно повърхностно, от валежите, и то предимно от дъждовете. Поради пролетно-летния максимум на валежите и пролетното топене на снеговете в планините пълноводието на реките е пролетно, през месеците март - май. Маловодието е през късно през лятото и началото на есента (август - септември).

Върху количеството на оттока на някои реки и върху техния режим съществено влияние оказва карстовото подхранване. В Предбалкана има много карстови басейни и извори. По-големи и по-известни са Белоградчишкият, Панежки, Деветашки, Дряновски, Търновски и други басейни. Карстовите извори са най-много в Западен и Среден Предбалкан. Някои реки, като Панега, която води началото си от карстовия извор Глава Панега, имат преобладаващо карстово подхранване.

В Предбалкана има малко езера. Такива са тектонското Рабишко езеро и карстовите езера в Деветашкото плато. Изградени са много изкуствени водоеми (язовири) - "Ал. Стамболийски", "Сопот", "Ястребино", "Тича" и др.

От подземните води, освен карстовите, в Предбалкана има и грунтови води, предимно в дъната на котловините и в речните тераси. В Предбалкана има и редица минерални извори. Такива са изворите при Шипково (Троянско), Върбица, Сливек (Ловешко), Вонеща вода (Великотърновско) и други.

Като цяло водните ресурси на Предбалкана са незначителни. Водите на реките и подземните води, включително и изворните води се използват предимно за водоснабдяване на селищата.

6. Почви

В Предбалкана се срещат три основни типа почви: сиви, алувиално-ливадни, хумусно-карбонатни, а в най-високите части (над 800 м) - кафяви горски почви. Най-широко разпространение имат сивите горски почви. Те са образувани при наличието на варовици, доломити и мергели при умерена влага, континентален климат и дъбова растителност. От трите подтипа сиви почви най-разпространени са сивите и светлосивите горски почви. В северната част на Предбалкана, (например в западната част на Герлово), на отделни места са разпространени тъмносивите горски почви. По долините на реките и речните тераси има алувиално-ливадни почви. Поради голямото разпространение на карбонатните скали в Предбалкана има и хумусно-карбонатни почви. На отделни места, както е например в Еленските височини, Лиса планина и други, при голяма разчлененост на релефа и обезлесеност на склоновете почвите са подложени на интензивна ерозия.

Почвените ресурси са неблагоприятни. Малка е площта на използваемите почви, поради по-ниското плодородие. Голяма част от почвите, особено кафявите и светлосивите горски почви са слабо плодородни. Разпространените в Предбалкана почви са благоприятни предимно за отглеждането на определен вид земеделски култури - овощни видове (особено сливи и малини), фуражни култури и картофи.

7. Растителност




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Старопланинска област 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.