Старопланинска област


Категория на документа: География


I.Предбалкан

1. Географско положение и граници

Той заема северната част на Старопланинската област, по границата с Дунавската равнина. Има формата на продълговата и тясна ивица от земната повърхност, простираща се от Връшка чука на запад до Черно море на изток. В него се включват ниски и средни планини.

Северната граница на Предбалкана е с Дунавската равнина. Тя преминава последователно от запад на изток по северните подножия на Връшка чука, Рабишка могила, Белоградчишки Венец, Широка планина, Веренишко бърдо, Владимировски рид, могилата край село Борован, Маркова могила при град Червен бряг, през землищата на селата Садовец, Беглеж и Слатина, пресича река Осъм при село Александрово. След това на изток северната граница преминава по северното подножие на Деветашкото плато, Търновските и Антоновските височини, Преславската и Драгоевската планини и по долината на река Камчия достига до Черно море. Тази граница преминава по надлъжния земен разлом между Старопланинската област и Дунавската равнина.

Южната граница на Предбалкана в общи линии следи надлъжен разлом и добре изразени разседни линии. Тя започва от Белоградчишкия проход, преминава на изток през редица седловини и речни долини: Салашката седловина, Превалската седловина, долината на река Огоста, северните подножия на Берковска планина, Козница планина, Врачанска планина, пресича река Искър при Лютиброд, преминава по седловината между Ржана планина и рида Гола глава, след това по южната ограда на Ботевградската котловина, следи линията на напречените чупки на реките Малък Искър (при Етрополе), Черни Вит, Бели Вит (при село Рибарица), Васильовската седловина, долината на река Бели Осъм, Черни Осъм, река Видима (при град Априлци), река Росица, река Янтра (при Габрово), Дряновска река (при град Трявна), реките Белишка, Златаришка и Стара река. След това на изток преминава по северното подножие на Котленска и Върбишка планина, пресича долината на река Луда Камчия и Камчийска планина и по долината на река Двойница достига до Черно море.

Западната граница минава по долината на река Тимок, но само за земите в България минава по билото на Бабин нос, от прохода Връшка чука до Белоградчишкия проход.

За източна граница се приема брега на Черно море от долината на река Камчия до долината на река Двойница.

Общата площ на Предбалкана е 14 389.8 км2. Дължината му е около 460 км, а ширината се променя от 20 - 30 км в западната и източната част до 50-60 км в средната му част.

2. Геоложки строеж и полезни изкопаеми

Строежът на земната кора в територията на Предбалкана се характеризира с наличието на гънкови структури, усложнени от надлъжни или напречни разломи. В северната си част Предбалканът представлява естествен преход между равнинните структури на Дунавската равнина и гънковите структури на Предбалкана и Главната Старопланинска верига. Средната му част е образувана от три големи гънкови структури - Белоградчишки, Тетевенски и Преславски антиклинории. В южната част на Предбалкана се включва една ивица от синклинали - Салашка, Рибаришка, Габровска и Ришка. Нагъването на Предбалкана е станало на три етапа. Освен двата големи надлъжни разлома на земните пластове, които образуват северната и южната граница има и множество напречни разломи по местата, на които реките са развили проломни долини.

В Предбалкана преобладават вулканогенни и седиментни скали. В Белоградчишко има различни видове магмени интрузивни скали. Добре са представени варовиците, пясъчниците, доломитите, варовитите пясъчници. По долините на реките и долинните разширения са образувани дебели алувиални наслаги.

Полезните изкопаеми в Предбалкана са малко. От групата на горивните полезни изкопаеми са открити въглища и природен газ. Малки находища на въглища има в Белоградчишко и Тетевенско. Находища на природен газ има при село Чирен, но то вече е изчерпано, както и при село Деветаки (Ловешко) и в долината на река Камчия при Старо Оряхово.

От рудните полезни изкопаеми има златоносни пясъци в долината на река Огоста. В Предбалкана няма типични рудопроявления и промишлени запаси на рудни полезни изкопаеми.

От нерудните полезни изкопаеми по значимо е находището на каменна сол при град Омуртаг. Стопанско значение, особено в строителството и промишлеността за строителни материали, има използването на варовиците (край Бели извор, Златна Панега, Мездренско, Кунино и др.), на пясъчниците и редица други видове скали.

Общата оценка е, че Предбалканът е беден на горивни и рудни полезни изкопаеми. Стопанско значение имат предимно глините, кварцовите пясъци, пясъчниците, варовиците и някои други видове скали.

3. Релеф и морфографска подялба

3.1. Релеф на Предбалкана

Доминиращият релеф в Предбалкана е хълмисто-ридовият, формиран от нормални и наклонени на север гънки. Това са сравнително ниски форми на земната повърхност. Средната надморска височина е 364 м. Най-високата точка е Васильов връх (1490 м) във Васильовска планина, в средната част на Предбалкана. Най-малка е надморската височина в източната му част. Общо в Предбалкана планинските земи (над 600 м. надморска височина) заемат само 10% от общата му площ. Доминират хълмисто - ридовите земи (200-600 м.) със 72% и низините с 18%. Тази надморска височина е по-голяма от Дунавската равнина, но сравнително по-малка от тази на Главната Старопланинска верига. Поради това във височинно отношение повърхността на Предбалкана има междинно положение. Хоризонталното разчленение на релефа в Предбалкана е от 1.5 км/км2 до 2.0 км/км2. Вертикалното разчленение е от 50 до 150 м/км2.

За земната повърхност е характерно доминирането на изпъкналите (позитивните) форми - планини, ридове, възвишения и плата. Планинските ридове от Връшка чука до Васильова планина имат посока на простиране от северозапад на югоизток, а от Микренските височини до Лиса планина посоката на простиране на изпъкналите форми е запад - изток. На изток от Лиса планина няма доминираща, ясно очертана посока на простиране. Надморската височина се увеличава от запад на изток до средните части, а след това до Черно море намалява.

Друга характерна особеност е, че ридовете и възвишенията, разположени северно, в съседство с Дунавската равнина, са по-ниски, а тези в южната част, край Главната Старопланинска верига са по-високи. Следователно е налице повишаване на надморската височина от север на юг.

Вдлъбнатите (негативните) форми на земната повърхност също са характерни за Предбалкана. Те са представени от котловини като Севлиевската (40 км2 и надм. височина 250-350 м.), Ботевградската котловина (150 км2; 300-400 м надм.височина), Герловската котловина, Бързийско - Ботунското понижение и други.

Много характерни са речните долини. Те са развити надлъжно и напречно на посоката на простиране на планините, ридовете и възвишенията. На места в тях са образувани тесни, дълбоки и дълги речни проломи. Такива са Ломският при село Долни Лом, Огостенският при град Монтана, Янтренският през платото Стража (северно от Габрово), Преславският на река Голяма Камчия, Боаза на река Вит и др. За Предбалкана е характерна скаровидната речна мрежа. Образувана е от меридионално (напречно) и паралелно (надлъжно) ориентирани речни долини и притоци на реките, вливащи се в тях. Типични в това отношение са долините на реките Огоста и Ботуня, Янтра и нейните притоци между Търновските и Еленските височини, долината на река Голяма Камчия, в Герлово и други.

Поради гънковия строеж на земните пластове в Предбалкана са благоприятствали развитието на гънкови форми на земната повърхност. Такъв произход имат редица планини и ридове, образувани в антиклинали и синклинали. Антиклинални са ридовете Владимировски, Маркова могила, Търновските височини. Има и моноклинални ридове, образувани вследствие на разрушаване на едната част на антиклиналата и образуване на стръмни северни или южни склонове и полегати обратни склонове като например Севлиевските височини. Съществуват антиклинални долини като тази между Ловчанските и Микренските височини, образувани поради разрушаване на ядрото на анклиналата. В районите на синклиналите обикновено са развити речни долини, но има и инверсни положения, когато в синклиналите са образувани и сега съществуват позитивни форми на земната повърхност като плата и ридове. Синклинални по произход са ридовете Драгоица и Микренски височини, както и платото Стража.

В Предбалкана има множество форми на остатъчния релеф (съхранени от минали етапи на палеогеографското развитие на Предбалкана). Това са денудационните повърхнини и речните тераси. Най-старата денудационна повърхнина - старомиоценската, е запазена частично по билата на планините в Западен и Среден Предбалкан - Бабин нос, Венеца, Широка, Васильовска, Лиса и на други места на надморска височина около 1000 м.

Следващата по възраст денудационна повърхнина е младомиоценската. Части от нея са съхранени по билата на планините и ридовете Връшка чука, Веренишко бърдо, Веслец, Драгоица, Микренските височини, Преславска и Драгоевска планина и др. и като склоново стъпало в Бабин нос, Венеца, Широка планина и т.н. на височина 700 - 900 м.

Староплиоценската денудационна повърхнина е съхранена в Деветашкото плато, Милин камък, Ловчанските височини, Севлиевските, Търновските, Антоновските височини на височина до 400 - 700 м.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Старопланинска област 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.