Проблеми при напояването


Категория на документа: География


АГРАРЕН УНИВЕРСИТЕТ - ПЛОВДИВ
Катедра "ИКОНОМИКА"

К У Р С О В П Р О Е К Т
По Икономика на напояването
На тема: "Проблеми при напояването в с. Мененкьово, обл. Пазарджик"

1. Въведение - България е страна, с благоприятен климат за развитие на замеделието, поради което същото е било добре развито както през миналото, така и в наши дни. Много важна роля в развитието на земеделието има водата за напояване и хидромелиоративните съоражения, коио за съжаление в последните години са изоставени, не се поддържат и съответно напояването се затруднява, а оттам и добивите от декар обработваема земя падат значително. Напояването е дейност, която води до увеличаване на добивите - респ. на приходите на земеделските производители. Същевременно, прилагането или не на напояването изцяло зависи от интереса и желанието на земеделските производители. Ако те нямат пазар за продукцията, финансови средства за интензивно земеделие, или технически средства за провеждане на поливния процес (при напояването чрез дъждуване) те не напояват, а преминават към т.нар. "сухо" земеделие като отглеждат предимно есенници а от пролетните култури се надяват на естествените валежи. Всички тези обстоятелства при липса на широк външен пазар и търсене на продукция от поливното земеделие - царевица, зеленчуци, люцерна, соя, както и намалените площи с тютюн и ориз, доведоха до там, че реално да се напояват около 350-400 хил.дка т.е. около 6-8 % от годните. Изследванията на почти всички научни и проектантски институти и организации показват, че системите не могат да се самоиздържат при този процент на използваемост. В резултат на това, напояването постепенно се ограничава в рамките на системите с най-евтина доставка на водата - т.нар. гравитачни системи, а от помпените системи се ползват тези с гарантиран пазар на продукцията, както и за доставка на вода за напояване в рамките на населените места, чрез което се произвежда продукция главно за самозадоволяване, или се решават "социални проблеми". По данни от 1989 г., изградените хидромелиоративни системи в страната са: Изградени поливни площи - 12,625 млн.дка; Над 2000 язовира за напояване; Над 1800 напоителни помпени станции;
Хиляди километри главна и разпределителна мрежа от канали и тръбопроводи;
Системи за отводняване, в които са разположени около 100 отводнителни помпени станции, няколко хиляди километра открити канали и десетки хиляди километра систематичен дренаж. 253 км Дунавски предпазни диги; 3132 км коригирани участъци на вътрешни главни реки и техни притоци; 259 км предпазни диги ; Брой на персонала отговорен за поддържане, експлоатация, проектиране, строителство и научни изследвания - около 12 000 души, от които над 2000 души с висше образование, кандидати и доктори на науките. Положението, което е отчетено в момента е: От напоителните и отводнителни системи изградени с държавни средства, годни са под 5,3 млн. дка от площите за напояване и под 1,32 млн.дка от площите за отводняване. Точната цифра не е известна, тъй като след 1999 година не е извършвано преброяване на земеделските земи и поливни площи; В периода 1994-1998 година са ограбени и напълно унищожени над 270 помпени станции за напояване и отводняване;
Влошено е експлоатационното състояние на част от съоръженията за предпазване от вредното въздействие на водите, каналната и тръбна мрежа за напояване и отводняване, помпени станции, напорни тръбопроводи, експлоатационни пътища, технически сгради и др. помощни съоръжения; експлоатационният персонал е намален до 2 432 души, със значително намаление на квалифицираните специалисти които в рамките на дружеството са под 200 души. За създалата се ситуация допринесоха множество обективни и субективни фактори. Главните причини обаче са: липсата на достатъчно средства за поддържане на съоръженията за предпазване от вредното въздействие на водите и ниската степен на използваемост на съоръженията и системите за напояване, водеща до незадоволителни приходи. Всички тези проблеми, описани дотук засягат и напояването в района на с. Мененкьово, в което земеделието е добре развито.

2. Описание на района

Община Белово е разположена в западната част на област Пазарджик. Площта на общината е 336,2 кв. км, или 7,5% територията на Пазарджишка област. В границите на общината влизат 8 селища, в т.ч. и село Мененкьово, което се намира на левия бряг на река Марица, в Тракийската низина. Географските дадености на община Белово са изключително разнообразни, тъй като общината се намира на пресечната точка на три планини - Рила, Родопите, Средна гора и на Горнотракийската низина. Това геостратегическо положение е дало силно отражение върху насоките на досегашното икономическо развитие на общината. Климатът в община Белово попада на границата между умерено-континенталната и преходно-континенталната климатична подобласт на европейско-континенталната климатична област. Главната отточна артерия, пресичаща общината, е р.Марица. Реката пресича територията на общината в посока северозапад-изток, като образува интересния пролом Момина клисура между Рила и Средна гора. В границите на общината в р.Марица се вливат Крива река, р.Яденица и Габровнишка река. В региона е изградена каскадата "Белмекен-Сестримо", приемаща води от 270 водоизточника с общ обем 365 млн. куб. м. Водите на язовир Белмекен с общ обем 145 млн. куб. м осигуряват ВЕЦ/ПАВЕЦ "Белмекен"- най-голямата в България, както и ВЕЦ "Сестримо", ВЕЦ "Момина клисура", ПАВЕЦ "Чаира". Земеделието в региона на община Белово не е приоритетен отрасъл за разлика от по-голямата част от общините от Пазарджишка област. Това се дължи на предимно планинския характер на релефа на община Белово. Обработваемата площ е 241567 дка земя. Разпределението на земята по фондове е следното: Селскостопански фонд- 27,8%; Горски фонд- 70,6%; Фонд населени места- 1,6%. На територията на община Белово е развито и лозаро-винарството, практикувано от частни стопани.

Селското стопанство заема важно място в икономиката на областта. Релефът и климатът на областта предопределят преди всичко развитие на земеделието и високопланинското животновъдство. Общата площ на обработваемата земя в Пазарджишка област е с площ 159320 дка . Те заемат 65,35% от територията на областта, следвани от мери, пасища и естествени ливади-20,09% и трайни насаждения 5,35%. Изградените поливни площи на държавни водоизточници са 502698 декара,от тях напълно годни за напояване са 215256 декара.Останалите могат да се използват след възстановяване на вътрешно каналната мрежа. Използваните държавни съоръжения осигуряват през последните години напояване на около 50000 декара. Заетите площи с някои технически култури, трайни насаждения и основни зеленчукови култури в областта за 2001 и 2004 г.са били както следва (в декари) : Пшеница 174000, Ечемик 67000, Царевица за зърно 52000, Ориенталски Тютюн 7000, Ябълки 8000, Круши 935, Дюли 879, Череши 6985, Вишни 4015, Сливи 6994, Праскови 1580, Винено грозде 41000, Десертно грозде 3000, Маслодайна роза 2300, Лавандула 2090, Полски домати 20000, Пипер 9768, Дини 3729, Пъпеши 543, Картофи 48000. Изградени са оризови полета на площ от 52000 декара, от тях около 40000 декара годни за оризопроизводство.Отглежданите през 2004 година са в рамките на 11365 декара. Основните насоки за развитие на земеделието в региона на областта са свързани със запазване на постигнатото при производството на зеленчуци, картофи, лозаро-производство, маслодайни култури, овощни насаждения, като в същото време се преценяват възможностите за преминаването към други позабравени, но полезни от икономическа и екологична гледна точка култури на растениевъдството, като например ориза. Сравнителната таблица показва намаление на производствените площи на почти всички култури. Изключение правят сортовете винено грозде, което се обуславя от създадените в последните години множество винопроизводителни предприятия, които са основен изкупвател на произведената продукция.

В климатично отношение с. Мененкьово се характеризира със сравнително мека зима и горещо лято, с добре изразена засушливост през месеците август и септември. Най- близката до обекта ХМС е тази в гр. Пазарджик, данните от която характеризират района. Средномесечните температури на въздуха не са по ниски от 0,2 С и по-високи от 23,3 С. Най-високите абсолютни максимални температури са през месец юли 37,1 С, а най-ниските абсолютни минимални температури са през месец януари -12,3 С. Средната температурна сума с устойчиво задържане на температурата на въздуха нах 10 С е 3838 С и по време съвпада с вегатеционния период на отглежданите в района култури. Почвените разновидности тук са: канелено - горски почви, силно излужени, слабо оподзолени, припокрити 645 да; алувиални почви - 555 да.

През 1983 г. е направен проект за напояване на землището на селото, който влкючва: дворни места в селищната регулация 580 да; лично ползвани 467 да; прифермерска площ към АПК 87 да; мери общинска собственост 66 да или общо 1200 да. При изследване през същата година е установено, че площите са заети със следните култури: в дворните места - люцерна 200 да, царевица за зърно 200 да, зеленчуци 80 да, кръмно цвекло 100 да; лично ползване - люцерна 200 да, царевица 267 да; прифермерски площи - силажна царевица 87 да. В същият момент площите се напояват гравитачно от канал, захранван от река Марица и не са водообезпечени. След осъществяване на проекта на НАПС - ДСО "Водно стопанство", наречен "Водпроект", всички тези площи от 1200 да са напоявани, като иам голям процент увеличение в отглеждането на зеленчуковите кулутри, както и овщни кулутри, житни култури и лозя. До днес в селото няма изграден кооперация на земеделските производители, тъй като в този район земеделието не е добре развито, дори и след изграждането на "Водпроект" и водообезпечаването на всички площи. В момента тук се отгелждат голям процент житни култури (около 50%) - пшеница, ечемик, царевица; а също така се отгелждат и зеленчукови кулутри като домати, пипер, картофи, зеле, патладжан и др., заемащи около 35 % от площа, останалите 15 % са заети от ливади, овощни градини и лозя.

3. Проблеми на напояването

В настоящ момент проблеми в напояването в село Мененкьово няма. Това е така, защото през 1983 г. започва да се осъществява така наречения "Водпроект". Неговите технико-икономически показатели са следните: напоявана площ - 1200 дка, начин на напояване - дъждуване, дъждувална инсталация - Роса ПК-50, дъждувален агрегат - Роса 15-30, напоителна норма 508 м3/дка, брутен максимален хидромодул при 16 часа работа - 1,18 л/ха, необходими дъждувални инсталации - 81 броя, сменна производителност - 20 да, PVC тръби за водопроводна мрежа 140285 м, бетонови тръби  200 - 1041 м,  400 - 631 м,  500 - 366 м, стойност на напояването общо 353375 лв, на един да - 294 лв/дка ( по цени от 1981 г.). В момента на изготвяне на проекта площите се напояват гравитачно от старите напоителни канали "Стражен арк" и "Чанкъра". По разработките на НС "Карабунар" тези канали се усвояват и се прекратява тяхното действие. Една от основните причини за поява на високо ниво на подпочвени води в зоната на регулацията на с. Мененкьово е гравитачният напоителен канал "Чанкъра", минаващ западно непосредствено над регулацията. Канала е за 3м3/сек на места, но в последните години облицовката му не е поддържана, а напояването на дворните места се извършва с открити земни канали много интензивно с пилеене на водни маси и преовлажняване на част от дворните места. Като допълнителна причина за високото ниво на подпочвените води в някои части на селото са и високите води на "Папаздере" при интензивни валежи и пролетно снеготопене. Прекъсвайки напояването от канал "Чанкъра" в проекта се дава техническо решение за напояването на 580 декара дворни места в регулацията на село Мененкьово и 620 декара източно и южно от регулацията на селото. За водоизточник служи микроязовир Мененкьово и Сестримски води, минаващи през язовира чрез връзката му с обратния канал ГНК "Аканджеиво - Белово".

Икономическия ефект от изграждане на напоителното поле на село Мененкьово е изчислен по възприетата от "Водпроект" методика. Икономическия ефект е установен при следните предпоставки:
1. Структурата на културите при съществуващата и бъдеща организация на производството - при съществуващата организация на производството са взети предвид размера и структурата на разглежданите култури при поливни неводообезпечени условия. При бъдещата организация производството върху проектната площ ще се осъществява при поливни и водообезпечени условия.
2. Средни добиви - средните добиви, които са залегнали при изчисляване на икономическия ефект са: осреднени добиви, реализирани през последните 5 години при конкретни условия на производство върху неводообезпечени площи; прогнозирани средни добиви за периода 1985 - 1990 г. по разработка на ИХМ, одобрени от МЗХП.
3. Цени за остойностяване на продукцията - селскостопанската продукция в проекта е остойностена по цени от 1981 г.
4. Производствени разходи - при съществуващата организация са взети предвид конкретните разходи, реализирани в АПК; при бъдещата организация производствените разходи са определени по последните, актуализирани през 1981 г.; разходите за напояване на културите са изчислени в зависимост от определената производителност на поливач за смяна и възприетия начин и техника за напояване.
5. Икономическия ефект е изчислен с и без данък оборота. Икономическата ефективност е подробно разработена в проекта за предварителните проучвания на МС "Карабунар" от месец март 1982 г.

Показатели
Сегашна организация
Бъдеща организация

На 1 дка/лв
Вс. хил. лв.
На 1 дка/лв
Вс. хил. лв
Обща продукция
247,1
296
361,0
433
Производствени разходи
110,1
132
160,9
193



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Проблеми при напояването 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.