Португалия


Категория на документа: География


1027
Моншике
902
Оса
653
Калдейрау
577


Геолого-литоложки особености

Релефът на Португалия в голяма степен е предопределен от геоложката структура. Най- разпространените скали са пясъчници, глини, конгломерати, варовици, мергели, гранити, шисти, мрамори, кварцити и гнайси. Херцинският фундамент с палеозойска възраст е изграден от полегнали гънки, пронизани от интрузии на гранити и диорити (табл. № 3).Още през мезозоя се е образувала обширна заравнена повърхнина. Следващите епохи вертикалните деформации в земната кора обуславят възникването на нови, по-млади по възраст и издигнати на различна височина , заравнени повърхнини. В съвременния облик те представят самостоятелни плата, отделени от едно от друго от стъпала.Топографската повърхнина има общ наклон от североизток на югозапад.
Табл. № 3
Геоложки формации в Португалия
Геоложки формации
% от територията на страната
Вулканични
25,23
Докамбрийски
15,31
Палеозойски
3,30
Мезозойски
6,91
Неозойски
18,89
Съвременни
2,36


Изключително разнообразна е литологията на скалната основа на континентална Португалия, като без съмнение оказва силно влияние върху формирането на почвите. В страната съществуват 31 литоложки комплекса, 14 от които обхващат седиментни формации, 10 са седиментни и метаморфни формации (4 са плутонични и 3 са вулканични).

Като цяло Португалия е разположена в активна сеизмическа зона. Земетресения със сила 8 бала и повече се отчитат в страната средно един път на две години. Епицентъра на земетресенията обичайно съвпада със зоните на тектонските разломи, най-значителните от които се простират от устието на р. Дору на юг от р. Тежу.Катастрофалното земетресение на 1.11.1755 г. за пет минути напълно разруши град Лисабон и погуби десетки хиляди души. Последното силно земетресение край югозападните брегове на страната е през 1969 г.

Полезни изкопаеми

От полезните изкопаеми най-голямо значение имат свързаните с интрузиите находища на волфрамова руда в планините Сера-да-Ештрела в северната и североизточната част на страна (град Панашкейра). По запаси на волфрам, които се оценяват на 13 хил. т. Португалия заема първо място в Западна Европа.В този планински район се намират и богатите находища на уран, най-голямото от който е Уржрика. Запасите на уран се оценяват на 8,7 хил. т, което съставлява 1/7 част от всички запаси в Западна Европа. Този показател Португалия отстъпва само на Франция и Италия. Важно значение имат и запасите на олово в планините на крайният североизток (основно в Баралейра). В хълмистите равнини на юг са известни находищата на меден пирит, чиито запаси се оценяват на 200 млн. т. Най-голямото находище на медни пирити- Алжуштрел се намира в района на западното продължение на рудния пояс, започващ о богатите испански находища Минас-де-Риотинту и Тарсис. В Португалия има незначителни находища на желязна руда, берил и каменни въглища, в крайбрежните лагуни са добива морска сол. На много места се добиват гранит и мрамор.

Климат и климатични ресурси

За разлика от другите страни от Южна Европа Португалия изпитва по-силно влиянието на Атлантика, затова нейният средиземноморски климат има океански черти.

* Валежи

Стойностите на годишните количества валежи в Португалия са в диапазона от 400 мм до над 2 800 мм. Като правило средните стойности се повишават от юг на север и с увеличаване на надморската височина, но са обусловени и от някои местни физикогеографски фактори.

По-високи стойности на валежите през годината имат планинските области и територията на север от р. Тежу. В Порту дъждовните дни са средногодишно 155. В крайбрежната ивица средногодишните валежи са 800 мм, по западните склонове на планините - от 1 200 до 2 500 мм, а в най-високите участъци на Сера-да-Ештрела - да 3 000 мм.

Значително население на валежите се наблюдава в източната част на Северна Португалия , наречена Горещата земя на Дору където високите хребети възпрепятстват носещите океанска влага ветрове. Годишната сума на валежите не превишава 400-600 мм и се отбелязва летен сух период . По своя облик ландшафтите рязко контрастират е ландшафтите по крайбрежието и повече напомнят засушливите райони на Испанска Месета. Тук климатът вече губи типичните си черти, характерни за Атлантическото крайбрежие.

Климатът в южната част е по-сух. Тук падат по-малко дъждове, продължителното лято е горещо и сухо.Дъждовните дни във Фару са средно-годишно 62. Дъждовете падат предимно през зимните месеци.На юг от р. Тежу годишните валежни количества са между 400 и 600 мм.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Португалия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.