Климатът като елемент на природната среда


Категория на документа: География


 Климатът като елемент на природната среда

Климатът има голямо значение за всички сфери на материалното производство, във всяка стопанска дейност. Климатът е важно природно условие и природен ресурс. Той е такъв от гледна точка на часовете слънчево греене, количество и режим на валежите, скоростта и посока на вятъра и т.н.

Силно зависими от развитието на климатичните условия е селското стопанство, транспортът, туризмът и т.н.Например мразовитата и снежна зима се отразява отрицателно на строителството от една страна, а от друга влажното и хладно лято пречат на морския туризъм. В този смисъл е необходимо да се провеждат целенасочени и аналогични климатични изследвания.

Факторите, които определят формирането на климата на дадена територия са:

* географски - географско положение, постилаща повърхнина

* радиационни - слънчева радиация, радиационен и топлинен баланс

* циркулационни - въздушни маси, атмосферни фронтове, циклони и антициклони

* антропогенни

Основен определящ фактор е географското положение. България заема североизточната част на Балканския полуостров. В географско положение. България попада в южната част на умерените географски ширини.Благодарение на това е възможна проявата на климатично влияние на Северния Атлантик и Средиземно море. Частично се чувства и влиянието на Черно море на изток, а по косвен път и на пустинните и полупустинните райони от Северна Африка, Средна Азия, както и Арктика.

Изброените влияния в следствие на географското положение се обособяват на океанско и континентално. От океанското влияние с най-голямо значение е Атлантическия океан. Неговото влияние се осъществява чрез преноса на океански и въздушни маси, преносът на които се осъществява главно чрез исландските циклони и азорските антициклони. Континенталното климатично влияние е преобладаващо и се наблюдава най- вече в Североизточна България.

Астрономическото географско положение ( България е по-близо до Екватора, от колкото до Северния полюс) оказва влияние и върху слънчевата радиация. Броят на светлите и тъмни часове е сравнително равномерно разпределен в денонощието.

Важно място сред климатоформиращите фактори заема слънчевата радиация, което е в пряка зависимост от географската ширина. А самата слънчева радиация се свързва с радиационния и топлинен баланс на земната повърхност. За географската ширина на България теоретичната продължителност на слънчевото греене е около 4500 часа годишно, но в действителност е 2500 часа. Броят на безслънчевите дни у нас е с максимум през декември( до 104 часа) и минимум през август ( около 45 часа).

Положението на страната ни спрямо общата атмосферна циркулация е на предно място из между редица основни фактори, под чието влияние се формират чертите на климата у нас. Преобладаващата в умерените ширини посока на движение на въздушните маси запад-изток, неголямата отдалеченост на България от Средиземно море, близостта й с черно море и особената й положение спрямо Атлантическия океан са причина тя да се залива предимно от въздушни маси с морски произход. През преходните сезони - пролет и есен, те влошават времето у нас като предизвикват валежи и захлаждане, придружени с ветрове.

Циклоните - периодични нахлувания на въздушни маси, формирали се над средната част на Атлантическия океан или Западното Средиземноморие, проникват у нас от запад и югозапад. Те са по-топли през студеното полугодие. Тези въздушни маси предизвикват затопляне на времето и топене на снежната покривка. Когато югозападните и южните въздушни маси по своя път на север и североизток срещнат и прехвърлят планинските вериги, по северните им склонове и в равнините на север от тях се проявяват като силен и поривист, топъл вятър (фьон).

От север и североизток в нашата страна нахлуват студени въздушни маси, които имат обикновено континентален произход. През зимата те носят големи снеговалежи, а през пролетта и есента се придружават от късни и ранни мразове. Макар и рядко, в нашата страна през пролетта и лятото нахлуват от юг и сухи въздушни маси, които имат пустинен произход и причиняват засушаване на времето. Когато на Балканския полуостров се създаде обстановка на антициклон (продължително застудяване на нахлулия въздух), той се трансформира от местните условия. През зимата това предизвиква понижаване на температурата, което причинява температурни инверсии в котловините.

България има сложен по структура и твърде разнообразен релеф. По-голяма част (60%) от нейната територия е заета от ниски, средновисоки и високи планини, между които се намират многобройни долини,низини и котловини. Положението на Стара планина и относително голямата й височина, служи като преграда на студения атмосферен от северозапад и североизток. С височината и голямото разнообразие Родопите създават условие за фьонов ефект в северното им подножие и за задържане на студения въздух в Горнотракийската низина. Голямата надморска височина и масивност на Рила създават условия за планински климат. Пирин намалява ефективността на средиземноморското климатично влияние. Билото на Беласица е сериозна пречка за по-топлите въздушни маси от юг. Полският релеф на Дунавската равнина и отвореността й към източна Европа позволява нахлуването и задържането на студени въздушни маси през зимата и на горещи през лятото.

С увеличаване на надморската височина се увеличава закономерно и количеството на валежите. Склоновете на планините определят количеството на постъпващата слънчева радиация. Въздействието на водните площи върху релефа е значително по-малко. Климатичното влияние на р. Дунав, на езерата и язовирите е локално и се изразява само върху някой отделни елементи на климата - повишава се влажността на въздуха и честотата на мъглите. Черно море оказва влияние върху влажността на въздуха, облачността и създава условия за за формирането на местния вятър бриз.

За сега най-слабо е проучена климатичната роля на растителността. От трите вида - горска, храстова и тревна, най-голямо влияние оказва горската. Тя пречиства въздуха в областта й, а тревната играе роля на филтър за водата.

Днес във века на автоматизацията и механизацията, климатообразуващ фактор е и дейността на човека. Най- важен антропогенен фактор за глобалното изменение на климата е увеличаването на атмосферните газове с въглероден диоксид. Други газове, които влияят върху изменението на климата са азотът, въглеродният оксид и фреоните (намаляват озона). Изсичането на горите, строителството на големи водохранилища, напояването на значителни селскостопански площи и други дейности също водят до значителни промени в климата.

Съществено значение в антропогенното изменение на климата се пада и на влиянието на градовете върху него. Това изменение е породено от замърсяване, запрашеност на въздуха и т.н. Типични райони със замърсен въздух у нас са: Марица-изток в Югоизточна България, районите на химическа промишленост - Димитровград. Бургас, Плевен, Враца, Стара Загора и др. Транспортът увеличава дела си в замърсяването на атмосферни въздух, както и битовото замърсяване от отоплението и жилищата. Анализът показва, че е необходима система за контрол и предприемането на ефективни мерки за ограничаване на замърсителите.

Астрономическото географско положение на България я поставя на прехода между умерено-континенталния и субтропичния климат. Доказателство за това е изменението на климатичните елементи-температура и влажност на въздуха,облачност, валежи, снежна покривка, атмосферно налягане, ветрове и други особени атмосферни явления.

Термичните отклонения в България се отличават с добре изразен сезонен характер и голямо разнообразие. Средната годишна температура за страната е 10 - 13◦С, като се увеличава от север на юг. Максимумът на температурите е през месец юли - от 21 до 24◦С, а минимумът през месец януари - от 3 до 4◦С. Денонощните температурни амплитуди са най големи през летните месеци, а най- малки през зимните. С най-големи годишни температурни амплитуди се отличава Дунавската равнина, поради континенталния характер на климата. С приближаването към Черноморието те намаляват.

Главни фактория, които влияят върху формирането на валежите са атмосферната циркулация и постилащата повърхнина. В Северна България и високите котловинни полета е характерен пролетният и летен максимум, а в най-южните крайгранични райони и по Черноморието- есенно-зимният.

Особено значение за климата имат валежите на сняг през студеното полугодие и образуването на трайна снежна покривка. България е в най-южната част на Европа, където и в равните всяка година се образува снежна покривка. Снежната покривка у нас се установява през периода декември-март. В планинските райони има по- голяма продължителност около 6-7 месеца, а по южните части и Черно море тя е по-кратка около 1-2 месеца (януари-февруари).

Важна характеристика с оглед на задържане и натрупване на замърсители във въздуха са случаите на тихо време. С най-малка честота се характеризират планинските райони с височина над 1200м, а най-голяма са котловините и долините. Общата оценка за територията на страната е, че ветровитият режим е неблагоприятен, тъй като създава условия за натрупване и задържане на замърсители, от промишлеността.

Други елементи на климата са атмосферното налягане, облачност и влажност. Режимът на атмосферното налягане в нашата страна се определя от преминаващите на д нейната територия циклони и антициклони. Макар и слабо изразен, се наблюдава годишен ход с максимум през зимата и минимум през лятото. Най-рязко е изменението на атмосферното налягане през месеците август-септември.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Климатът като елемент на природната среда 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.