Казанлъшка котловина


Категория на документа: География




Р Е Ф Е Р А Т

на тема:

Физикогеографска характеристика на Казанлъшката котловина

Съдържание

1.Географско положение 3-4
2.Релеф 4
3.Полезни изкопаеми 4
4.Климат 4-5
5.Води 5
6.Биоразнообразие 6
7.Интересни факти 7
8.Използвана литература 8

Казанлъшка котловина

Казанлъшката котловина е истински райски кът на плодородието. Най-голямата и слава са обширните розови градини, заради които я наричат Долината на розите.

1. Географско положение

Казанлъшката котловина е една от най-големите сред Задбалканските котловини (780 кв.м.). Разположена е почти в центъра на България. От север я ограждат южните, стръмни, дълбоко разчленени склонове на високите старопланински дялове - Калоферска, Шипченска, Тревненска и Елено-Твърдишка планина, а от юг - полегатите, много по-ниски, северни склонове на Сърнена гора. На запад напречният рид Стражата ( Кръстец ) я отделя от Карловската котловина, а на изток - Межденишкият рид очертава границата и със Сливенската котловина.

Казанлъшката котловина е силно удължена в посока запад-изток (около 94 км ) с ширина 10 км и около 350 м надморска височина. Западна и част е най-широка и малко по-висока, а на изток от стеснението при град Казанлък е по-тясна и по-ниска. В най-източния си край котловината включва две малки хълмисти полета - Трърдишкото и Шивачевското, обособени между Межденик и Елено-Твърдишка планина.

2. Релеф

Котловините са характерни вдлъбнати форми на релефа, най-често кръгли или елипсовидни, с плоско дъно. Представляват грабени - потънали части на земната кора между два или повече разседа, по които често бликат топли минерални извори. Повечето котловини в геоложкото минало са били езерни басейни, за това дъната им са покрити с дебели наносни материали, свлечени от оградните планини. Задбалканските ( Подбалканските ) котловини, разположени между Стара планина и Средна гора, образуват най-дългата котловинна ивица в България. Отделят ги напречните планински ридове ( Гълъбец, Козница, Стражата и други ). Въпреки множеството общи черти, всяка от тях е с неповторим облик и красота.

3. Полезни изкопаеми

Не са установени находища от подземни природни богатства с промишлено значение, но съществуват полезни изкопаеми с местно значение. Има находища на глина за строително-керамични изделия в местността ,,Манастирска нива '' - на два километра западно от Казанлък. Запасите са проучени и възлизат на 809 600 куб. м. На седем километра от източно от града в местността ,, Кара дере '' е разработена кариера в гнайсови скали за трошен камък, бордюри, павета и други. Пясък, речен чакъл и филц се добиват от кариерите при селата Овощник и Черганово, разработени в руслото на река Тунджа. При селата Кънчево и Бузовград се разработват кариери в гранита. Суровината е качествена за изработване на бордюри, настилки, паваж и други. Специални геологопроучвателни работи и изчисления на запасите на тези находища не са правени.

4. Климат

Според климатичното райониране на Република България територията на общината спада към европейската континентална климатична област, умереноконтинентална подобласт: нископланинските райони на източните задбалкански полета. Климатичният район на източните задбалкански полета се характеризира с по-мека зима, сравнително малък брой дни със снежна покривка, по-малка дебелина на снега, ниски минимални температури, сравнително по-малка сума на зимните валежи. Климатичните данни показват ярко изразен континентален характер. Средната годишна температура е 10,7оС. Характерно за този район през пролетта са сравнително ранните средни дати на устойчиво задържане на температурите над 5 оС (първата половина на март) и над 10 оС (първата половина на април), но късните пролетни мразове са често явление. Лятото е умерено топло, сравнително по-хладно отколкото в Тракийската котловина. Лятната сума на валежите е голяма поради близостта на планината. През втората половина на лятото и началото на есента има продължителни засушавания. През есента средната температура е над 5 оС и се задържа до втората половина на ноември, а над 10 оС - до края на октомври. Първите есенни мразове започват по-рано от обикновено.

5. Води

Територията на общината се отводнява от река Тунджа и притоците и. Водното количество на Тунджа не е разпределено равномерно през цялата година. Максимумът е през пролетта (април и май), което се дължи на активно снеготопене и сравнително високите валежи през пролетта. На запад от Казанлък е построен язовир "Копринка", който има много голямо стопанско значение. Река Тунджа приема много притоци на територията на общината, като старопланинските са най-многобройни и по-пълноводни. На 2-3 километра северно от Казанлък реките Енинска и Крънска са свързани с отводнителен канал, който събира водите, насочени към града. Южно от града също има изградена отводнителна система, която отвежда губещите се в поройния наносен конус от водите на река Енинска и река Крънска към Тунджа.

На територията на общината са построени 20 микроязовира. Действат две водноелектрически централи - ВЕЦ "Копринка" и ВЕЦ "Енина" с обща мощност 13,5 МВт

Находище на топла минерална вода с действащи пет геотермални сондажа има в района на село Овощник, с общ дебит около 28л/сек и температура при изворите от 45 оС до 75 оС. Казанлъшката котловина е богата на горещи минерални извори - Павел баня, Овощник и Ягода.

6. Биоразнообразие




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Казанлъшка котловина 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.