Източноевропейска равнина


Категория на документа: География


Руската плоча се разкрива по крайбрежието на Балтийско море с варовиков брегов клиф. Той очертава южния бряг на Финския залив, а вътрешността е основа на добре развит карстов релеф. При Кохта Ярве са открити богати залежи на битуминозни шисти. При Тихвин има големи запаси на боксит.

Бреговата линия е разчленена на няколко добре очертани залива, като Финския, Рижкия, Курския и др. Заливите са плитководни. Курският и Висленският залив са отделени от Балтийско море чрез дълги пясъчни коси, а Рижкият е преграден от Моонзундският архипелаг, съставен от островите Хиумаа и Сааремаа.

В обсега на Руската плоча се очертават редица възвишения, които образуват Балтийското Поезерие. Освен равнинният релеф, типичен за крайбрежната ивица, във вътрешността изпъква хълмистият релеф, образуван от изразителни челни моренни валове. На места се разкриват лентови глини и понижения. Пред моренните валове са разположени обширни еднообразни песъчливи пространства на зандровите полета. В пониженията върху водонепропускливите глинести наслаги са разположени голям брой езера, някой от които са превърнати в блата и торфища. Най - известните езерни групи са Мазурските, Валдайските, а отделни големи езера са Чудското, Илменското.

Полесието е разположено между Литовско - Белоруското и Волино - Подолското възвишение и между реките Северен Буг и Днепър на мястото на обширна синеклиза. В пластовете й са установени големи залежи на каменна и калиева сол. Релефът е много слабо разчленен. Преобладават просторни, изключително равнинни пространства, заети от почти непрекъснати блата. Това е най - обширната блатиста местност на континента Европа. През плейстоцена тя е била заета от голямо приледниково временно езеро. Река Припят и нейните притоци образуват много меандри и леглата им са заети от езерно - блатна растителност. Южните части са препокрити от льос у льосови наслаги. Освен с блатата низината е известна със своите гъсти гори.

Върху песъчливите пространства преобладава борът, които заема 60% от горските площи. Широко разпространени са ливадите.

Климатичните условия са континентални в цялата област, но по балтийското крайбрежие се чувства атлантическото влияние. Зимата не е толкова студена, лятото е прохладно, с честа облачност. Валежите са средно от 600 до 800 мм годишно. Снежната покривка се задържа от 3 до 5 месеца, като нараства от крайбрежието към вътрешността.

Реките в Западната област са многоводни и показват слаби колебания на водните си количества. Повечето от реките са плавателни и много от тях се свързват с плавателни канали. По билото на възвишенията на Балтийското Поезерие минава главният европейски вододел между Балтийския и Черноморския водосборен басейн. Най - известно е езерото Селигер, от което започва р. Волга.

Почвената покривка е съставена от подзолни, блатни, кафяви и сиви горски почви, които благоприятстват развитието на смесените гори и на ливадите. В северните части преобладават иглолистните гори, а в по - южните - широколистните. Горските площи са разредени от степни тревисти формации.

Средна физикогеографска област. Тя е разположена между Западната физикогеографска област и Уралските планини. На север граничи с иглолистния пояс на тайгата, а на юг - със степния пояс. Тази област има разнообразен хълмисто - равнинен релеф с изразителен глациогенен релеф на север и потамогенен на юг. Голямо значение има и еологенният льосов релеф. Средната област попада в границите на лесостепния пояс. Просторните възвишения са разположени в обсега на антеклизите. С най - големи размери и най - изразително е Средноруското възвишение. Билото е заравнено и има слабо нахълмен характер, а склоновете му са силно еродирани от многобройни дълбоко врязани долини, долове и ровини, които се отводняват от постоянни и непостоянни водни течения към Волга, Дон и Днепър. Главните долини се отличават с характерна асиметрия, със стръмен десен и полегат ляв склон.

Поради плоския релеф реките текат бавно и често меандрират, а по заливната тераса са разположени много старици и блата. Река Волга образува стръмен десен бряг, характерен с много срутища и свлачища.

На изток от р. Волга се намира просторната низина Заволжие. поради морфографски различия тя се разделя на Ниско и Високо Заволжие.

При Саратов в палеозойските пластове на Руската плоча са открити богати залежи на земен газ. В пясъчниците между Волга и Урал са установени огромни запаси на нефт. Тук се намира прочутото Второ Баку.

В границите на Средноруското възвишение във Воронежката антеклиза се намира Курска магнитна аномалия, чието железнорудно находище заема голяма площ. В мантията по северните склонове на Воронежката антеклиза в Подмосковския басейн са разкрити залежи на кафяви въглища. Богати залежи на сяра и гипс са установени при Куйбишев.

В климатично отношение Средната област е типично континентална, със студена зима и и топло лято. Валежите се колебаят от 500 до 600 мм с летен валежен максимум. Снежната покривка се задържа в областта около 3-4 месеца. През лятото падат чести проливни дъждове.

Речната мрежа е силно развита и реките се оттичат към Черно, Азовско и Каспийско море. Те имат ясно изразен нивален режим с пролетно пълноводие и късно лятно маловодие. Всички реки замръзват около 3-4 месеца през зимата, а малките напълно пресъхват през сухото лято. Най - голямо значение имат пълноводните плавателни реки Волга, Днепър и Дон.

Почвената покривка при сравнително по - топлите климатични условия и наличието на лесостепна растителност и льосова основа е плодородна и с по - голямо хумусно съдържание. Преобладават кафявите и сивите горски почви на север и типичните черноземи на юг и изток. Голямо разпространение имат илувиалните почви по заливните тераси. Горската растителност заема малки площи. Във връзка с борбата с почвената ерозия по стръмните склонове и високите брегове се изграждат противоерозионни горски пояси, а в низините и платата - горски полезащитни пояси. изградени са много микроязовири.

Южна физикогеографска област. Разположена е от север на юг между лесостепния пояс и черноморския бряг и от запад на изток между Средна Европа и Прикаспийската низина. Отличава се с равнинен и хълмист релеф, с наличието на потамогенни, еологенни и таласогенни форми. Между тях са на лице и някои типични морфоструктурни единици. Най - изразително е Волино - Подолското възвишение, което е най - високата част в Източноевропейската равнина. То е разположено на мястото на Украинския щит, с които са свързани също ниските заоблени височини на Приднепровското възвишение, Приазовското възвишение и Донецкия Кряж.

Поради сложното си геотектонско и литоложко устройство Южната област е много богата на черни въглища в Донбас. При Кривой Рог се разработват железни руди. При Никопол се добиват манганови руди. При Славянск са открити богати залежи на каменна сол. Находища на каолин и графит са установени в Украинския щит.

Украинските възвишения са силно денудирани, билата им са заоблени и на места заравнени. Склоновете им са много разчленени от дълбоки долове и ровини, някои от които имат асиметричен изглед. Особено дълбоко врязана с каньоновиден облик е долината на р. Днестър в горното и средното течение. Плоските междудолинни ридове тук са покрити с льос и льосовидни наслаги и придават платовиден изглед на някои части от Южната област. По време на максималната фаза на заледяване през плейстоцена цялата територия е била в границите на периглациалния пояс, където силно са се проявявали мразовото изветряне, льосонавяването и интензивната речна ерозия и акумулация. От съвременните процеси най - силно проявена е водната ерозия - ровинообразуването и свлачищата.

Във връзка с ритмичните прояви на колебателните движения във взаимодействие с ерозионните процеси в широките речни долини са обособени редица добре изразени тераси. Възникнали са типични лимани и лагуни след преграждането им от пясъчни валове и пясъчни коси. Най - големи размери имат лиманите на реките Днепър, Днестър и Южен Буг.

От низините много добре оформена е Приднепровската. Тя заема мястото на тектонска област на понижение - Украинската синеклиза, и е покрита с речни наноси и льос. Част от низината е потопена под водите на големите днепровски язовири.

По на юг е разположена Причерноморската низина. Низината има слаб наклон към Черно море и много плосък релеф. Преобладават малки и слабо изразени ерозионни форми, като долове и ровини.

Приазовска низина има същите морфоложки белези, както и Причерноморската, като в северните й части е разположен Цимлянския язовир.

Климатичните условия на Южната област са континентални. зимният период е студен, но сравнително кратък. Снежната покривка е неустойчива и се задържа от 1 до 3 месеца. Летният период е продължителен и топъл, често с проливни валежи, с които са свързани силните ерозионни процеси в лесно разрушимите скали. От запад на изток нараства континенталното влияние и валежите намаляват. През лятото се наблюдават много интензивни суховеи и прашни бури.

Почвената покривка е представена от типичен чернозем, който се отличава с голямо хумусно съдържание. В речните долини по заливните тераси преобладават ливадно - блатните почви. На север е разпространена лесостепната растителност, а на юг - степната.

Югоизточна физикогеографска област. Заема най - ниската и депресионна част на Източноевропейската равнина. Разположена е до континенталната граница на изток и на юг, а на запад и на север достига до подножието на възвишенията Йергени и Обшчий Сърт. В тези граници се включва обширната Прикаспийска низина, чиито северни части попадат в пояса на полупустините. Отличава се с много млад произход и в почти плоска повърхнина. Низината заема мястото на голямата Прикаспийска синеклиза.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Източноевропейска равнина 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.