Източноевропейска равнина


Категория на документа: География


Източноевропейска равнина

Източноевропейската равнина е най - обширната равнинна физикогеографска страна в Европа. Известна е още с името Руска равнина. Заема около 4 млн. кв. км с дължина от север на юг 2500 км, а от запад на изток 2400 км. Оградена е на изток от средно високи и ниски вериги на мощната планинска система на Уралските планини и на юг от карстовите Кримски планини. В нейните предели се включват островите на Моонзундския архипелаг в Балтийско море, о. Колгуев и п-в Канин в Баренцово море.

Повърхнината на Източноевропейската равнина няма изключително плосък релеф, а се състои от няколко възвишения и низини, които я разнообразяват. Тя има средна височина около 170 м, от 28 м под морското равнище при Каспийско море и достига 472 м при вр. Камула.

Изградена е от кристалинния докамбрийски цокъл на Феносарматия. Той е съставен от гранити, грабо, диорити и е препокрит от различни по мощност пластове от палеозойска, мезозойска и кайнозойска възраст. Целият комплекс оформя структурата на Руската плоча. Тя се отличава със сложна морфоструктура, с големи амплитуди. Съставена е от няколко разнородни морфоструктурни единици: Украински щит и редица анеклизи и синеклизи.

Украинският щит е разположен в югозападната част на Руската плоча - между Азовско море и Полесито. За разлика от Балтийския щит Украинският е препокрит от терциерни пластове и кристалинният му цокъл, съставен от архайски и протерозойски скали: гнайси, гранити, габро и диабази, са разкрити предимно в речните долини. Съвременните тектонски движения причиняват ритмично издигане на щита.

На изток от Украинския щит следват дълбоката Украинска синеклиза и Воронежка антеклиза. Антеклизата е разположена почти успоредно на Украинския щит в посока северозапад - югоизток. На запад Воронежката антеклиза се свързва с Литовско - Белоруската антеклиза, която граничи на запад с Балтийската синеклиза. Последната е заета предимно от Балтийско море. Към Урал е установена Волго - Уралската синеклиза. На север е очертана широката Московска синеклиза. Тя представлява най - обширната област на потъване в Руската плоча. На север от Тиманското възвишение близо до Урал се намира Печорската синеклиза. На юг се намира Прикаспийската синеклиза. Тя е една от най - дълбоките в Руската плоча. Най - горните пластове са представени от мощни квартернерни и терциерни наслаги.

Неотектонските и съвременните движения в Руската плоча са унаследили старите структури. Съвременните деформации в обсега на плочата имат форма на плавни, големи вълни с почти меридионална посока, с различни издигания и потъвания.

Най - важните находища на полезни изкопаеми са тези на железните руди. В седиментната мантия участват предимно палеозойските и мезозойските пластове и в тях най - голямо значение имат нефтените, газовите, въглищните и каменно - солните залежи. Руската плоча е богата с най - различни видове строителни материали.

Релефът на Източноевропейската равнина отразява основните геотектонски особености на Руската плоча. Редуването на възвишения и равнини е в тясна зависимост от структурата на кристалинния цокъл и всяка антеклиза съответства на възвишение, а всяка синеклиза - на понижение. Средноруското възвишение, например, заема центъра на Воронежката антеклиза, а Прикаспийската низина е разположена в границите на Прикаспийската синеклиза. Неотектонските и съвременните движения имат голямо значение за развитието на релефа в Източноевропейската равнина. Те причиняват засилване н денудацията по възвишенията и на акумулацията в пониженията. Геоморфоложките белези на равнината до голяма степен са тясно свързани с влиянието на трикратното континентално плейстоценско заледяване на север и средната част, а на юг се отриват следи от геокриогенен, суфозионен, потамогенен и еологенен релеф.

Трите ледникови епохи - лихвинска, днепровска и валдайска, са били прекъсвани от продължителни топли междуледникови епохи. Континенталните ледници съществено са видоизменили заварения релеф с екзарационното и акумулационното си действие. Главна роля е изиграл Скандинавският ледник в единодействие с Уралския. Най - добре запазени и най - млади по възраст са глациогенните форми на валдайското заледяване, а тези от днепроското и особено от лихвинското са чувствително заличени. Най - изразителни с многообразни хълмове и понижения са челните моренни валове в Мазурското, Литовско - Белоруското и Валдайското възвишение. Зад тях са разположени по - заоблените и плоски възвишения и разклонени понижение на дънните морени, заети от многобройни езера, блата и торфища, поради водопропускливите моренни глини.

В периглациалните области на Източноевропейската равнина е типичен младият еологенен льосов релеф, развит върху дебела покривка от льос и льосови наслаги, както и изразителен потамогенен релеф. Вертикалната цепителност на льоса и неговата водопропускливост улесняват образуването на стръмни склонове, дълбоки ровини, а по повърхността - степни блюдца.

Поради съвременния степен климат с бурни летни валежи, както и в следствие на обезлесяването, големи площи от Причерноморската, Приднепровската и Приволжката низина са подложени на интензивна почвена ерозия. Потамогенният релеф се отличава с характерни асиметрични долини, със стръмен десен и полегат ляв бряг, с наличието на три до четири широки надзаливни тераси, с чести свлачища по стръмните долинни склонове. Междудолинните ридове с плоските си била са много изразителни, но склоновете им са силно еродирани. Най - големи размери има Средноруското възвишение с многобройни ровини и долове.

Докато северозападната половина на Източноевропейската равнина е била подложена на въздействието на плейстоценското заледяване, южната и югоизточната й половина е претърпяла няколко трансгресии и регресии. Морски наслаги от пясъци и глини покриват цялата Прикаспийска низина до подножието на Южен Урал и платовидното възвишение Обшчий Сърт. Поради безотточността си Каспийско море е изменяло много рязко размерите си по време на кватернерните промени и през различните колебателни движения на земната кора. На трикратното заледяване на север съответстват трикратни трансгресии. Най - старата трансгресия е бакинската, най - силната е хазарската, а най - младата е хвалинската.

Най - млади са трансгресиите в северните части на Източноевропейската равнина в басейните на реките Печора и Северна Двина. След валдайското заледяване на границата между Източна и Северна Европа настъпват трансгресии и регресиите на Йолдиево море, Анцилово езеро и Литориново море, които са предшествали образуването на Балтийско море.

През плейстоцена геокриогенните процеси са се проявявали в южните области, с постепенното изчезване на ледниците те се ограничават в северните и средните области на Източноевропейската равнина. Днес най - изразителен геокриогенен релеф има в тундрата, където от 10 до 200 м дълбочина е налице геокриолитозоната. На повърхността най - характерни са каменните венци, каменните езици и тревните могили.

Източноевропейската равнина попада почти изцяло в умерения климатичен пояс. Само най - северните й части се намират в субарктичния климатичен пояс. Тя се отличава със силно изразен континентален климат, в зависимост от географското си положение и равнинния си релеф. Изключение правят прибалтийските области, в които се чувства атлантическото климатично влияние, и причерноморските области - със средиземноморското. Климатичното влияние на Каспийско море е незначително. Северозападните части се намират по - често под влияние на атлантическите въздушни маси с типични циклони, които причиняват летния валежен максимум. Югоизточните части са под влияние на континенталните полярни въздушни маси през зимата или на тропичните през лятото.

През зимата поради влиянието на сибирския баричен максимум се установява устойчиво, студено и ясно време. Тогава, както и при нахлуването на арктични въздушни маси, се отбелязват най - ниските температури, а валежите са слаби. През зимата температурите спадат рязко от югозападна в североизточна посока. Докато Одеса показва през януари -1,7°, при устието на Печора се отчита температура -20°, в Москва е -11°.

През лятото температурата се покачва непрекъснато с отслабване на атлантическото влияние от северозападна в югоизточна посока. Москва показва средна юлска температура 18,9°, Казан 20°, а Оренбург 26°.

Валежите намаляват от запад на изток. При Калининград те са около 600 мм, при Киев 450 мм, а при Астрахан само 160 мм годишно. Снежната покривка на север достига 70 см дебелина и се задържа около 220 дни, а на юг е около 10 - 20 см и се задържа до 3 месеца. Облачността е голяма, а ясните дни са редки. На юг овлажняването е недостатъчно в следствие на топлото лято. Облачността е слаба и преобладават ясни дни.

В зависимост от климатичните условия, както и под влияние на релефа Източноевропейската равнина има развита речна мрежа и много езера, чиято гъстота намалява от север на юг. В същата посока се променя и степента на заблатяване на земите, както и дълбочината и качеството на подземните води.

Реките се оттичат към два океана - Северен Ледовит океан и Атлантически океан, с общо шест морета и безотточното Каспийско море. Реките се отличават с нивален режим.

Най - голямо отточно количество поради слабото изпарение имат реките, които се вливат в Балтийско, Бяло, Баренцово и Печорско море. Тези реки са пълноводни и се отличават с по - равномерен отток. Поради влиянието на горската растителност и бавното топене на снежната покривка пълноводието не настъпва рязко.

Реките, които се вливат в Черно, Азовско и Каспийско море, имат предимно снежно подхранване. Пълноводието им е през пролетта и настъпва внезапно, бурно и реките причиняват наводнения, а маловодието е ясно изразено в края на лятото.

Източноевропейските реки имат много слаб наклон и бавно течение. Повечето от тях са пълноводни и плавателни дори близо до изворните си области. Поради суровите континентални климатични условия всички реки замръзват от 3 месеца на юг до 8 месеца на север.

В Печорско море се влива пълноводната река Печора. Тя има 1809 км дължина и е с водосборен басейн от 326 900 км. Средният й годишен отток е 4100 куб. м/сек. Води началото си от Северен Урал и неин главен приток е р. Уса. Устието и представлява силно разклонена делта.

В Бяло море се втича пълноводната река Северна Двина. Тя има дължина 1730 км с начало р. Вичегда и с водосборен басейн 360 300 кв. км. Главни притоци са реките Сухона и Юг. Средногодишният й отток е 3500 куб. м/сек. Реката причинява големи наводнения в равнината.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Източноевропейска равнина 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.