История на географското образование


Категория на документа: География


Следосвобожденски период (1878-1944г)

Периодът се характеризира със следните обществено-икономически особености:

-дълбоки промени в икономическото и културното развитие на страната, силно повлияни от историческите и политическите събития в нея:

-раздвоения на обществото, които се отразяват върху политическата организация в българската държава
-двуполюсният политически модел е причина за различията в образователната политика в отделни години на периода

-замяна на натуралното стопанство със стоково

-развитие на фабричното производство при превес на екстензивното земеделие

-индустриален подем в първото десетилетие на 20в.

-просветното дело в периода се характеризира с централизирано управление от Министерството на народното просвещение, съхраняване на демократичните възрожденски традиции за общозадължителни и безплатно светско образование,
с по-голям акцент върху образователните цели за разлика от Възраждането, където водещи са възпитателните.

-изработване на първите учебни програми за цялата страна, утвърждаване на принципите на демократизма в просветната политика прекъсвани от превратите през 1923 и 1934г.

-създаване на нормативната база на образованието под силното влияние на политическите събития и честата смяна на българските правителства( закон за народното просвещение -1885-1891-1909-1924г и др), множество учебни планове, наредби и укази,

-откриване на висше училище в София през 1898г ( от 1904г- СУ)

Географското образование в периода се отличава със:

-стимулиращо влияние на географската наука и системните географски изследвания върху утвърждаване на географията като основен учебен предмет в българските училища,

-стабилно място на учебния предмет в училищните планове на средното училище, което се потвърждава от хорариума , с който той се изучава (1881-1945г той варира между 10 и 14 часа, обучението в някои курсове се прекъсва, което е необосновано от дидактическа гледна точка. Предметът се изучава и в прогимназията и в гимназията (след 1909г),обучението завършва с курс по география на България.

-основните характеристики на географското образование в периода имат специфични особености, произтичащи от обществено- икономически.........

- целта на обучението се разширява и обогатява,освен върху познавателния характер акцент в нея се поставя и върху възпитателния развиващ характер на обучението.
В прогимназията обучението има за цел да подготви ученика да наблюдава околната природа и да разбира образите на картите, да му разясни основните черти на физическата, математическата и културно-политическата география и да го запознае по-обстойно с неговото отечество, а в гимназията да обясни на учениците всички физикогеографски явления в тяхната причинна връзка, да му разясни главните въпроси на антропогеографията и икономическата география, да го запознае накратко с физикогеографското устройство и политко-стопанския живот на извън европейските страни, да го запознае подробно с отечествената география за да развие у него любов към родната страна, следователно целта на обучението по география още през 30те години на 20в е с актуално звучене, но от съвременна гледна точка нейното формиране се нуждае от прецизиране.

- Учебното съдържание(УЧ)е структурирано в два концентъра, един в прогимназията и един в гимназията(т.е едно и също съдържание е представено на две равнища с различна степен на сложност в зависимост от възрастовите особености на учениците.
- Учебното съдържание е описателно, с номенклатурни термини, с голям обем и с известна прагматична насоченост в някои учебници(напр.учебникът на Ат.Бежков"Стопанска география за 6-ти клас предназначен за търговските училища)
- УЧ е разработено на основата на принципите за достъпност, последователност, вариативност, индуктивен подход(от частното към общото) и на ландшафтния подход( от общ преглед на географски обекти към разкриване на техните уникални черти)

- Учебниците по география (УГ) в началото на периода са преводни от руски, а впоследствие написани от български автори (Сава Попов, Косьо Рачев, Димитър Костов, Жеко Радев и др.)
УГ се отличава със следните особености:

-многократно преиздаване, което позволява на авторите да ги преработват в продължение на много години, което води до тяхното усъвършенстване

-приемственост - едни и същи автори издават учебници за няколко последователни или за всички класове

-паралелно издаване на учебници за един и същи клас т.е въвежда се конкурентно начало при писането и утвърждаването на училищните учебници(през 1928г в прогимназията се преподава по 6 учебника)

-наличие на фактически грешки и научни неточности при изясняване на научни понятия, недостатъчно отразяване на новите за това време научни географски постижения и проблеми

- наличие на текстови и извънтекстови компоненти,



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
История на географското образование 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.