Хидрология и хидрография


Категория на документа: География


ХИДРОЛОГИЯ
И
ХИДРОГРАФИЯ
1. ПРЕДМЕТ НА ОБЩАТА ХИДРОЛОГИЯ
Хидрологията е наука, занимаваща се с изучаването на природните води, тяхното разпространение и явленията и процесите, развиващи се в тях.
Предмет на изучаване на хидрологията са водните обекти - океани, морета, реки, езера, блата, ледници, запасите на вода във вид на снежна покривка и подземните води.
Хидрологията може да се разделена на:
Хидрография - изучава и описва на водните обекти;
Хидрометрия - разглежда методите и уредите за наблюдение и измерване на хидроложките елементи;
Теоретична хидрология - обобщава установените от хидрографията и хидрометрията характеристики, типизира явленията и определя причинната връзка между хидроложките явления;
Инженерна хидрология - изучава хидроложките характеристики и зависимости, необходими при проектирането, строителството и експлоатацията на конкретни хидротехнически и мелиоративни мероприятия.
Инженерната хидрология е свързана непосредствено с практическото приложение на хидрологията при решаването на инженерните и водостопанските задачи.
2. ХИДРОЛОГИЯТА ВЪВ ВОДНОТО СТОПАНСТВО И ЗАДАЧИ НА ИНЖЕНЕРНАТА ХИДРОЛОГИЯ
Решаването на всички проблеми, свързани с използването на водните ресурси започва с изучаване на хидроложкия режим на водния източник.
Хидроложките явления показват колебания, които се изменят в доста широки граници. Тяхното установяването е много съществен въпрос в инженерната практика.
Изграждането на дадено водостопанско съоръжение въз основа на недостатъчни или погрешни данни за режима на водния източник може да доведе до неговото повреждане или разрушаване (при подценяване на максималното оразмерително водно количество) или до нерационално използване на оттока (при надценяването му).
Затова проектирането на хидротехническите съоръжения и използването на вода за различните отрасли на водното стопанство трябва се предшества задължително от хидроложки изследвания.
3. РЕКИ И РЕЧНИ СИСТЕМИ
Река се нарича естествено водно течение със сравнително по-големи размери, образувано от стичането на повърхностни и подземни води, които се движат под действието на земното притегляне в оформено от течението корито.
Съвкупността от всички реки, вливащи водите си в една река се нарича речна система.
Основни характеристики на реките и речните системи са: дължина на реката, коефициент на извитост и гъстота на речната мрежа.
Дължина на реката - разстоянието от устието на реката до нейното начало (извор, езеро, блато и др.)
Извитост на реката - характеризира се с коефициента на извитост Ки, който представлява отношението между дължината на реката L и правата линия, съединяваща началото и устието на реката L
Надлъжен наклон на реката - наклонът на речното дъно в направление на динамичната ос на речното течение.
Среден наклон на реката:
където H е разликата във височината между началото и устието на реката в m, а L - дължината на реката в km.
Наклонът на реката или на отделен участък от нея се изразява в десетична дроб или в метри на хиляда (промили).
Гъстота на речната мрежа - отношението между общата дължина на всички реки във водосборната област , изразена в километри и големината на площта F на тази област в квадратни километри:
Гъстотата на речната мрежа върху дадена водосборна област се изразява чрез изоденси.
Речна долина - продълговата вдлъбната форма на релефа, създадена от геоложките процеси и вековната дейност на реката, с оформено съвременно речно корито и с наклон на дъното от единия край към другия.
Напречният профил на долината се характеризира с общото очертание на склоновете и дъното
Напречното сечение се състои от: речно корито, лъки и склонове на речната долина със и без тераси.
Речно корито - най-ниската част в дъното на долината, в което текат обикновено ниските и средни води.
Лъка - Онази част от дъното на речната долина, която се залива при високи води в реката.
Въздействието на водното течение върху речното корито се състои в изравяне, пренасяне на твърдите материали и отлагането им в ниските участъци на реката. В резултат на това различаваме:
участъци на изравяне, където настъпва постепенно вдълбаване или разширяване на речното корито;
участъци на отлагане, където настъпва постепенно повдигане на дъното;
участъци на взаимно уравновесяване на изравняването и отлагането, при които речното корито има относителна стабилност и неизменяемост.
Релефът на речното дъно се изразява с помощта на изобати - линии, които съединяват точки от речното корито с еднакви дълбочини.
Линията, която съединява по дължината на реката точките с най-голяма дълбочина от напречните профили се нарича талвег.
Напречен профил на речното течение - площта на напречното сечение, перпендикулярно на водното течение, ограничена от напречния профил на коритото и водната повърхност.
Напречното сечение на речното корито се изменя с изменението на водния стоеж на реката.
Водосборна област - Водата в реките постъпва при стичане по повърхността на земята и по подземен път.
Площта, от която се стича водата по повърхностен път в реката се нарича водосборна област.
Тя се ограничава от водоразделна линия, която минава по най-високите теренни точки, разположени между съседните реки и разделя оттока по два склона с противоположен наклон.
Почвеният слой, от който се стича вода в реката по подземен път, също се ограничава от водоразделна линия, наречена подземен водораздел.
Подземният и повърхностният водораздел не винаги съвпадат един с друг.
Площта на водосборната област на дадена река заедно с почвения слой, от който водата постъпва по подземен път, се нарича водосборен басейн.
Основни характеристики на водосборната област са:
- площ на водосборната област ,
- форма на водосборната област ,



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Хидрология и хидрография 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.