Град Търговище (Ески Джумая) по време на Възраждането


Категория на документа: География


3.Обущарство
Обущарският занаят в Търговище през Възраждането се развива в два профила:дикиджийство(чехларство)и кундурджийство(който шие и продава кундури(кожени обувки)).С дикиджийство се занимават предимно българите.
4.Грънчарство(чомлекчийство)
С грънчарство преди Освобождението се занимават жителите на цялата Долна махала,наричана още Грънчарска-около 40 домакинства.Това е само български занаят.Работилниците се намирали по домовете.Чомлекчийството доставяло всички необходими грънчарски изделия за местното население.Произвеждали се главно делви,кюнци за водопровод и комини,ибрици за турското население,саксии за цветя и др.Особено търсени са били изкусно изработените и глазирани павурчета за ракия,оригиналните стомни за вода,паниците,съдовете за печене и задушаване.За суровини се използвали богатите находища на глина край града.Стоката се продавала в домовете на производителите,на седмичния петъчен пазар,на ежегодния Джумалийски панаир.
5.Табаклък(кожарство)
В Търговище в средата на XIXв. има 15 майстори табаци,всеки с по 5-6 чираци,които годишно обработват около 5000 сурови кожи.

IV.Търговия
В началото на XIXв. в Търговище се появяват търговци посредници между занаятчиите и пазара.Занаятчийското производство се изкупува от по-заможните занаятчии или от търговци,които го разнасят по селата,градовете и панаирите в Североизточна България.Търговците кредитирали занаятчиите с пари и сурови материали и по този начин изкупуват стоката"на зелено".Това се среща главно при абаджиите и терзиите,които нямали дюкяни на чаршията,а работели по домовете си.Създаването на манифактурно-стоково производство преди Освобождението става причина за ранното формиране в Търговище на търговци,посредници и кърджии.Кърджиите през разглеждания период наброяват около 500 души.Имат свое еснафско сдружение и от вноските си подпомагат училищата в града.Работата им се състояла в разнасяне на различни стоки с коли или коне от Бургас до Тулча и от Черно море до Търново и Русе.Някои от тях се издигат като крупни търговци,но повечето работели с малки капитали,вследствие на което започват да западат поради конкуренцията на богатите местни търговци и главно на върбишките кърджии. По-известните търговски фирми в Ески Джумая са на Киро Банов,Никола Кръстев Бостанджиев,Праматаров,Куцар Киров,Хаджи Ангелови,братя Бърнеоловци и др.Някои от тях имат клонове във Варна,Цариград и Манчестър.В Търговище остава само кантора,ръководена от единия от братята-Бърни Бонев.
1.Ескиджумалийски панаир.
Разрастването на търговията в обширната турска империя довежда до възникването на панаирите,които играят значителна роля за формирането на вътрешен пазар.В Търговище се провежда един от двата най-прочути панаира-Ескиджумайският(другият е Узунджовският),възникнал през средата или малко след втората на XVIIIв.По своята големина и организация той е на първо място в почти целия Балкански полуостров.Откривал се всяка година на 14 май(1 май стар стил)и траел 8 дни.На него се стичали както търговци от огромната империя-Сливен,Габрово,Търново,Шумен,Пловдив,Битоля,Солун,Цариград,Смирна,Одрин,така и много чужденци от Виена,Влашко,Русия,Гърция и др.От Египет ,Персия,Арабия,Мека и Дамаск се доставяли кафе,емфие,къна,шалове,текстил,фурми,кокосови орехи;от Брашов(Кронщат)се докарвали сукна,кожени,дървени и метални изделия;от Русия-бронзови и железни предмети;от Виена-кибрит,книжни изделия,мебели,стъклария;от Англия-текстил,прежди,манифактура,стомана.Главните български стоки са били аби,шаяци,гайтани,чехли,гаванки,кавали,сушени плодове и много други.Дълго време Ескиджумалийският панаир ставал в самия град,в неговите централни части.През 1865г. няколко търговци поискват от дунавския валия(e управител,губернатор на вилаетите в Османската империя и имат ранг на паша,който се равнява на генерал от армията) Мидхат паша панаирът да бъде преместен извън града,защото тогавашното място било тясно,дюкяните били построени много нагъсто,нямало място за нови и най-важното в случая на пожар щял да пострада градът.За 1 май 1868г. новият панаирен комплекс е окончателно готов.Оградата му била каменна и заграждала около 2кв.км.Влизало се през две големи порти на южната и източната страна.Дюкяните били построени от частни лица,като на притежателите на магазини в центъра на града те били раздадени безплатно.Големите порти се отваряли в 6 часа сутринта и се затваряли в 7 часа вечерта,след което движението се преустановявало.Нощем пазванти(пазачи)пазели стоката на търговците и следели да не избухне пожар.При спорове търговците били длъжни да се отнасят до търговския съд в панаира,който непрекъснато заседавал в конака и чиито решения били задължителни.Конакът,общинското управление и затворът се намирали в специално здание.Търговците и занаятчиите наемали дюкяни в определени улици по бранш.Освен наема на дюкяните се събирали и такси за общинската управа и централната власт.Най-голям доход се получавал от интизапа (продажва на добитък).Частни лица откупували събирането на държавните такси.За охрана на панаира на търговците и посетителите месеци преди откриването му турската власт поставяла стража по шосетата от Търговище до Варна,Русе,Търново,Сливен и Ямбол.През панаирните дни в Търговище се стичали много хора.Броят им бил особено голям през празниците и пазарния ден-петък.Когато годината предвещавала да бъде плодородна,броят на посетителите стигал до 30 000-40 000 души на ден.Покупките се извършвали в брой с книжни,сребърни или златни пари.Оборотът на панаира надхвърлял често 100 000 000 гроша дневно.След 1900г.поради построяването на ж.п. линията София-Варна и подобряването на транспортните средства панаирът постепенно започва да запада.
V.Градско стопанство.
Градът възниква през XVIв.Първи Хаджи Калфа през втората половина на XVIIв. споменава името му-Ески Джумая.Името на селището се състои от две турски думи и те подчертават основния му поминък търговията-"ески"=стар и "джумая"=петък,най-важният ден от мюслюманската седмица,който е и пазарен.Така името се превежда като "стар пазар".През целия разглеждан период градът има изключително ориенталски облик.Известен е с ежегодните си пролетни тържества,придружени с конни надбягвания и пехливански борби.
1.Обществени сгради
Според съчинението на турския географ Хаджи Калфа през XVIIв. в Ески Джумая има"разкошни"джамия и баня.През XVIIIв. е издигната Санат-кулата-висока,четириъгълна кула с часовник,строена от греди,пръти и глина,а отвън белосана с варов разтвор.Часовникът отмервал часовете по турски маниер,а не по европейски.Преди Освобожденията сградите и учрежденията в Търговище са струпани около конака ,който е в центъра на града.Тук се намирали общината,съдът,казалийския меджлис(съвет към общинско,околийско,окръжно управление и проч) и пощенската станция.
2.Чаршии и пазари-Чаршията в Търговище според Иван Богоров е"голяма и доста хубава".Имала е изцяло турски облик.На нея се намирали няколко правителствени сгради,турски дюкяни,няколко хана и редица кафенета,както и множество складове и магазини.
3.Ханове,търговски складове,дюкяни и магазини-Една от най-забележителните постройки в града е известният български хан на Червен Георги,който има"привлекателен чардак и живописен двор"(Ф.Каниц).Една от най-известните постройки на Ескиджумалийския панаир е ханът на Дели Алекси от Разград-внушителна постройка с около 40 стаи,редица обори за добитъка,две гостилници,четири фурни и няколко кладенци.Поради това,че в него отсядат всички високопоставени гости на панаира,той е разделен на няколко отделения,според общественото положение на гостите и според търговските браншове.
4.Църкви-Не е известно кога е построена първата църква в Ески Джумая.Предполага се,че това става през първата половина на XVIIIв.била е изградена от дърво и камък,наполовина вкопана в земята.Изгаря през 1848г.по неизвестни причини.В годините между 1848-1851г.година Димитър Сергюв проектира и ръководи изграждането на черквата"Успение на Пресвета Богородица".Размерите на даренията за построяването на тази църква са впечатляващи.Даряват се значителни суми,богослужебни предмети,книги,недвижими имоти.Новата църква е завършена през 1851г.В изграждането й взима участие цялото българско население,наброяващо 300-350 къщи.В цялата Североизточна България няма от това време църква с такива размери(16,40 х 31,10 м без абсидите)и с подобно архитектурно решение.Тя е трикорабна,в старохристиянски стил,без кубе и вътрешни сводове.Във вътрешността й има два реда колони,преддверието й представлява открита колонада.Освен главната врата има още три по-малки.През две от тях минавали жените,за да се качат по каменните стълби на втория етаж,а долу се черкували само мъжете.
VI.Културен живот.
1.Училища-Няма данни кога точно възниква и кои са били учителите на градското килийно училище.Доказателството за това ,че такова е съществувало,е кондиката на черковната община,в която е записано,че на 29 юни 1836г.за преподавател се назначава даскал Иванчо със заплата 1200 гроша за 16 месеца.Училището се помещавало в една стая,пристроена към църквата.В по-голямата си част учители били светски лица-занаятчии и търговци,които гледали на даскалуването като на допълнително занятие от втора ръка.Обикновено учителят работел в самата стая,а децата изписвали върху пясък църковнославянските букви под надзора на по-големите и опитните ученици.Първото взаимно училище в Търговище е открито на 8 октомври 1846г.,а училищната сграда е издигната през 1848г.в черковния двор.Във взаимното училище през 40-те години се изучавали предметите писане,смятане,граматика,земеописание,закон божи,история,благонравие,гръцки и турски език.През 50-те години на XIXв. в Търговище се преминава към нова по-висша образователна система-класно училище.През 1860г. джумалийските граждани решават да построяват нова,по-голяма сграда за училището.През 1863г.първият етаж на новото училище е завършен.Учебните занятия открива назначеният през януари същата година за главен учител Петко Р. Славейков.Той има основна заслуга за завършването на новото училище и дава ценни идеи по вътрешното му оформление.Славейков преподавал български и турски език,аритметика и естествена история.В началото на 60-те години и в другите две български махали се откриват начални училища.През 1862г. е построена Долномахленското частно училище със средства на жителите от грънчарската махала.В края на 50-те години на XIXв. в Търговище е открито и девическо училище.В него освен традиционните предмети се преподават ръкоделие,домакинство и др. предмети за"девици".Училищата в Търговище са закрити на 15.I.1878г.заради Освободителната война.Три месеца след освобождението на града учебния процес във взаимното и класното училище е възстановен.Учители по това време са Т.Джамбазов от Шумен и Д.Йосифов от Прилеп.
2.Видни учители.
Спиридон Петров(Грамадов)-установява се за учител в града през 1852г.
Братя Стефан и Христо Самсарови-високообразовани учители,родени в Сливен.Сава Катрафилов,Георги Атанасов Живков и др.
Елена Златарева Илиева-една от първите учителки в градското девическо училище.
Читалище-Читалището в Търговище е основано през 1869г.по инициатива на учителите и по-големите ученици.В началото се помещава в училището.През 1875г. се премества в новопостроената читалищна сграда до училището"Св.Седмочисленици".Търговищката читалище взема дейно участие в националнореволюционните борби,превръщайки се в център на градската революционна организация.По време на Освободителната война читалището замира.Възобновява дейността си чак на 26 октомври 1880г.под ръководството на учителя Преслав Доброплодни.
Театър-Ръководителят на читалището в Търговище след 1800г.Преслав Доброплодни се счита за създател на театралната самодейност в града.През януари 1881г.в долномахленското училище е представена пиесата"Велеслав и Милка",чийто автор е самият Доброплодни.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Град Търговище (Ески Джумая) по време на Възраждането 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.