Град Kазанлък


Категория на документа: География


Идеята за тунел под Стара планина между градовете Шипка и Габрово датира от 80-те години на 20 век, Като вариантите за дължина на тунела варират от 1,7 до 3,2 км. Стойността му към средата на 2007 година се оценява на около 100 млн. евро. Строителство на 3,2 км тунел под Шипка и 10,3 км път е включено като един от големите проекти по ОП "Транспорт" 2007 -2013 г. на стойност 180 млн. евро.
Второкласен път ІІ-56 Шипка - Павел баня - Раковски - п.в."Пловдив изток" - Асеновград е с дължина 9,8 км в рамките на общината и преразпределя движението между двата пресичащи се първокласни пътя, пряка връзка е към регионалния център Пловдив. Обслужването на общината се допълва от 31,5 км третокласна пътна мрежа, така че общата дължина на републиканската пътна мрежа е 97,5 км. Преобладаващата част от нея е в добро състояние, но съществуват участъци с влошено експлоатационно състояние, особено от пътищата трети клас.

Общинската пътна мрежа е с обща дължина 89 км, от които 4 км. са местни пътища, а 85 км - четвъртокласни. Състоянието на пътната настилка е средно с до 30% дефектирало покритие.Дължината на уличната мрежа в общината е 411 км, като 94 км от нея са в общинския център. В селата има улици без трайна улична и тротоарна настилка и без бордюри. Там над 30% от настилката е дефектирала.Основните пътни артерии са в добро състояние, но междуселищната транспортна мрежа се нуждае от основен ремонт, за което са необходими значителни инвестиции.
Ж.п. инфраструктура

Казанлък е възлова гара на железопътните линии по следните две направления: София-Бургас през Карлово и Стара Загора-Велико Търново.
Трета главна ж.п. линия София - Карлово - Варна/Бургас е с обща дължина на участъка 27 км., като общината се обслужва от 3 гари и две спирки, а гара Тулово и гара Дъбово от съседната община Мъглиж са връзките с ж.п. линията Русе - Ст. Загора - Кърджали - Подкова. Това осигурява добри ж.п. връзки на община Казанлък към всички посоки в страната.
Въздушен транспорт

На територията на община Казанлък съществува летище "Овощник", намиращо се на 2 км югоизточно от град Казанлък.

Най-високата планина в близост до град Казанлък е Стара планина. Тя е една от четирите физикогеографски области на Старопланинската зона. Тя е е част от Алпо-Хималайската планинска система и в частност от голямото земно образувание, известно като Балканиди. Средната надморска височина на Стара планина е сравнително голяма - 722 м, което я характеризира като типична планинска област. Над 19% от площта ѝ се отнася към среднопланинския пояс, а около 3% към високопланинския пояс. Община Казанлък се намира в близост до средната част на Стара планина, където се намира и най-високият връх в планината - Ботев (2376 м). В него са разположени Етрополска планина, Златишко Тетевенска, Троянска, Калоферска, Шипченска, Тревненска и Елено-Твърдишка планина. Релефът е силно разчленен.

Най-голямата река минаваща през общината е река Тунджа. Поречието ̀и се намира в Източнобеломорския водосборен район. Река Тунджа е най-големият (ляв) приток на р. Марица, който се влива в нея на турска територия. Тя извира от централната част на Стара планина, и по точно южно от връх Юрушка Грамада в Калоферската планина. В горното течение протича в дълбока долина с голям надлъжен наклон. Дължината и до границата е 350 км (обща дължина 390 км) и има около 50 притока, от които по-големи са Мочурица, Поповска, Синаповска и др. Поречието на р. Тунджа обхваща от запад Казанлъшкото и Сливенското поле с ограждащите ги до водоразделната линия Старопланинска и Средногорска част, а на юг - Ямболското и Елховското поле и областта на ограждащите ги до водоразделната линия части от Свети Илийските и Манастирските възвишения от запад и Бакаджиците и Странджа планина от изток.

Водосборната област на р. Тунджа до границата е 7884 км². Поради голямата площ на водосборната област и заради това, че до границата тече като самостоятелна река, уместно е р. Тунджа да се разглежда като отделно поречие. По течението на реката са изградени 2 големи язовира - яз. Копринка (бивш Георги Димитров) и яз. Жребчево.
Басейнът на р. Тунджа се характеризира със сравнително ниски валежни норми до около 550 mm, около3 l/s/кв.km отточен модул и гъстота на речната мрежа около 0,4-0,5km/кв.km. По данни на хидрологичните станции средногодишният отток на р.Тунджа се изменя в границите от 0,470 м3/сек при гр. Калофер до 33,5 м3/сек при гр. Елхово и 39,7 м3/сек при границата с Турция.Минималният средномесечен отток се явява като правило през лятно-есенно маловодие и най-много през м. септември. Той има много широк диапазон: от 0 за малки слабо регулирани естествени речни течения като р. Турийска, Мараш и Синаповска до 4.067 за р. Тунджа при границата. Вътрешногодишното разпределение на оттока в поречието на р. Тунджа е обусловено от сезонните изменения на оттокообразуващи фактори, характерни за преходния климатичен район, в който попада водосборния басейн с характерни дъждове или неустойчива и краткотрайна снежна покривка през зимния период за ниските зони и задържане на сравнително устойчива снежна покривка през зимата в планинските части на басейна, масови дъждове през пролетта и засушлив период с малко валежи през лятото и есента и високи температури за целия басейн. В западната Старопланинска част, при гр. Калофер пълноводието настъпва през март-април, когато пролетните дъждове се застъпват с масово снеготопене на задържаната по високопланинските части на басейна над 1500-1700 м. трайна снежна покривка до средата на март. Пълноводието се прекратява през юни и от юли настъпва лятното маловодие.

В по-ниските водосборни басейни на притоците в източна, югоизточна и южна посока началото на пълноводието се измества към зимата и есента. Заедно с това и краят на пълноводието се измества назад с един до два месеца (май, април), като се увеличава дължината за сухия период към началото на пролетта, което е твърде неблагоприятно за растенията и за регулирането на оттока за напоителни цели.От общото водно количество на р. Тунджа (1265,8 мил м3) за различни стопански нужди годишно се отнемат около 245,1 мил. м3. Същевременно около 56,1 мил. м3годишно биват прехвърляни към басейна на р. Марица - за енергетика, индустриално водоснобдяване и напояване и към Дунавския район - за питейно-битово водоснабдяване на гр. Трявна. В поречието на р. Тунджа са разположени едни от най-плодородните полета на България - Казанлъшкото, Сливенското, Карнобатското, Ямболското и Елховското. Поради това напояването е с твърде стари традиции, датиращи от ХІV -ХV столетие (фиг. 5). В началото то е свързано с отглеждането на оризови култури. Значително развитие на напояването се осъществява с изграждането на основните водоизточници и големите напоителни системи в поречието на Тунджа в периода от петдесетте до края на осемдесетте години на ХХ век. Основните напоителни системи в басейна на Тунджа са свързани с язовирите "Копринка" - Казанлъшка напоителна система, Напоителна система Стара Загора, Напоителна система "Юлиево" и "Жребчево" - Напоителна система "Средна Тунджа".

1.2.Физикогеографска характеристика

1.2.1.Релеф

Северната част на община Казанлък е заета от мощните и стръмни склонове на
Шипченска и Тревненска Стара планина, а южната - от полегатите и значително по-ниски склонове на Средна гора.Равнинно-хълмистата част от територията наобщината попада в западната част наКазанлъшката котловина, една от най-живописните и най-голямата от задбалканските котловини. Наподобява голямо долинно разширение и затова е наречена Казанлъшка долина. Надлъж през нея тече река Тунджа, която извира от Калоферския Балкан.

Морфотектонското развитие на Задбалканските котловини е неразривно свърано с морфогенетичното оформяне на Стара планина и Средногорието. Огъването на тяхното младомиоценско ниво по протежението на паралела и оформянето на надлъжната синклинала е представлявало начален етап в морфогенезиса и предначертаването на западно-източното протежение на Задбалканските котловини. По-късно още по-силното огъване, а може би и разсядане на понтийското денудационно ниво увеличава още повече негативния ефект на дислоцираната по паралела синклинална ивица. И най-сетне разсядането на левантийското денудационно ниво по направлението на надлъжните и напречните разломи е спомогнало за предначертаването на контурите на Задбалканските котловини.

Корелативните седименти на това силно дислоцирано денудационно ниво се установяват в периферните части на котловинните дъна, които тук са представени от червеникави песъчливи глини и чакъли, изграждащи на места оцелелите остатъци на младошгаоценските наносни конуси. Запазените следи от дислоцираното и с голяма амплитуда разседнато левантийско ниво в оградните части на Задбалканските котловини имат характер на тектонски стъпала. Тези морфометрични данни свидетелствуват за денивелирането и за значителното разсядане на младоплиоценското (левантийското) денудационно ниво по протежение на изразените в морфоложко отношение повърхнини на задбалканския дълбочинен разлом и на напречните дизюнктивни линии. В някои от Задбалканските котловини и най-вече в Софийската котловина значително денивелиране и разсядане показва левантийското денудационно ниво и по протежение на морфоложки изразената тектонска депредиспонация на южната ограда. В началото на кватернера вследствие на засилването на противоположните радиални движения, които са били съпроводени със значителни издигания в оградните части на котловините и с подчертани хлътвания в обсега на котловинните дъна, се осъщестява окончателното оформяне на Задбалканските котловини. Тези движения са били особено изразителни в морфоложко отношение по протежение на активизиралия се Задбалкански дълбочинен разлом. В този смисъл той е изиграл главна роля в морфогенетичното развитие на Задбалканските котловини, а морфоложката изразителност на разломите откъм Средногорието и напречните ридове са дали второстепенен отпечатък върху техния произход. Тази главна морфогенетична роля на Задбалканския разлом е дала основание на К. Мишев и др. (1962) да считат Златишката котловина като едностранен грабен. Следва да се допълни, че повечето от останалите Задбалкански котловини, макар и да показват признаци на типично двустранно грабеновидно хлътване, притежават ясно изразен асиметричен напречен профил. Откъм Задбалканския дълбочинен разлом той подчертава не само по-ясна морфоложка изразителност на тектонски предиспонирания старопланински склон, но и проявените по него дълбоки хлътвания и значителния седиментен пълнеж.

За сравнително младата геоморфоложка възраст на Задбалканските котловини свидетелствуват не само младите фацетирани разседни откоси в оградните планински части, но и младият седиментен пълнеж в котловинните дъна. Блоково-мозаичният средногорски фундамент на Задбалканските котловини, макар и воалиран от плиоценските седименти и кватернерните наслаги е предпоставка за проявата на твърде диференцирани по посока и интензитет унаследени радиални земекорни движения. Тук просторните и равни котловинни дъна, които имат характер на типични полета, потвърждават тектонския си произход и онаследените в широк диапазон потъвания. В тези части на котловинните дъна липсата на по-високи речни тераси от заливните се обяснява с проявените в течение на целия кватернер потъвания. Съвременните морфогенетични процеси в областта на Задбалканските котловини имат подчертана морфоложка изразителност и ускорен характер в обсега на подножната акумулативна ивица и по протежение на оградните фацетирани и незалесени южни склонове на Стара планина. Тук поройното прииждане на малките старопланински реки е причинило не само гъсто и дълбоко разчленение на неспоените наслаги, но и отлагане и разстилане на изобилните пролувиални наслаги върху леко наклонените акумулативни повърхнини. По тези места ускорени морфогенетични процеси са предизвикани от изобилните краткотрайни валежи, които са особено интензивни в суходолията и наподобяват истински кални потоци.

В този край се срещат магмените интрузивни скали , които са с палеозойска възраст. Разпространени са в Средна Стара планина /наричани старопланински интрузии/.Старопланинските интрузии представляват интрузивни тела /плутонити/, характеризиращи се с големи различия в химичния състав. Ефузивни скали с мезозойска възраст са привързани към дълбочинните разломи на север и юг от Средногорието, а на места са в съчетание със седиментните скали /Средногорие, Сакар, Странджа/. Ефузивните скали с палеозойска възраст са със седиментно-вулканогенен произход и са разпространени предимно в Стара планина. Предбалканът през мезозойската ера е част от геосинклинала, където се утаяват седиментни скали. През неозойската ера се нагъва от Алпийски тектонски цикъл. През кватернера се издига, образуват се денудационните заравнености и речните тераси. Скалите, които го изграждат, са седименти с мезозойска и неозойска възраст. Характеризира се с хълмист и ниско-планински релеф. Най високата точка е в.Васильов връх /1490 м./. Състои се от отделни успоредни помежду си ридове и планини. Между планинските ридове и по-големите долини са образувани добре обособени котловини. Изграден е от правилни антиклинални и синклинални гънки, които са изразени непосредствено в релефа. В надлъжните ридове и плата са всечени дълбоки проломи. Формите на релефа са представени от многобройни карстови форми, изветрително-денудационни форми, речни тераси, денудационни заравнености и ерозионни форми.

Съвременният релеф на България е подложен на въздействието на ендогенните и екзогенни процеси.

От ендогенните процеси релефообразуващо е значението на: земетресенията и съвременните вертикални движения на земната кора.Земетресенията са резултат от освобождаването на енергия, акумулирана в различни нива на земната кора и мантията, в резултат на хоризонтално или вертикално разместване на литосферните плочи или отделни земекорни блокове. Територията на страната ни попада в Средиземноморската зона на Алпо-Хималайски ороген. За него е характерно непрекъснато взаимодействие между Евроазиатската и Африкано-Арабската платформа. Най-високо сеизмогенна територия е Преходната област. Най-близкото сеизмично огнище до община Казанлък е Пловдивското. Земната кора на територията на страната е подложена на бавни съвременни издигания и потъвания. Средна Стара планина се издигат с 2-3мм/год.

Екзогенните процеси чрез своята разрушителна, транспортна и акумулираща дейност моделират големите морфоструктури. Техният интензитет и географско разпространение са свързани с проявата на зоналността и азоналността на територията на страната. Екзогенните процеси са:изветряне, денудация, ерозия, екзарация, абразия, дефлация, карстови процеси.Повечето екзогенни процеси не се наблюдават в областта,в която се намира община Казанлък. В Предбалкана се срещат карстовите процеси, които имат азонално проявление. От тях е засегната 25% от територията на страната, където широко разпространение имат карбонатните скали. В резултат на протичането им се образуват разнообразни карстови форми - кари, валози, ували, понори и др.

В съвременния релеф на България се обособяват следните геоморфоложки области: Дунавската равнина, Старопланинска област, Преходната планиско-котловинна област, Средногорие, Краище, Горнотракийско-Тунджанската подобласт, Странджанско-Сакарската подобласт и Рило-Родопската област. Община Казанлък се намира в старопланинската област. Тя се простира между Дунавската равнина на север и Преходната планинско-котловинна област на юг и от западната граница /долината на р.Тимок/ до Черно море. Представлява част от Алпо-Хималайската планинска система и гънковата структура на Балканидите. Включва Предбалкана и Главната Старопланинска верига.

1.2.2. Полезни изкопаеми

Не са установени находища от подземни природни богатства с промишлено значение, но съществуват полезни изкопаеми с местно значение. Има находище на глини за строителнокерамични изделия в местността "Манастирска нива" - на два километра западно от Казанлък.На седем километра източно от града в местността "Кара дере" е разработена кариера в гнайсови скали за трошен камък, бордюри, павета и др.Пясък, речен чакъл и филц се добиват от кариерите при селата Овощник и Черганово, разработени в руслото на река Тунджа.При селата Кънчево и Бузовград се разработват кариери в гранита. Суровината е качествена за изработване на бордюри, настилки, паваж и др.

1.2.3.Климат и води

Климат



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Град Kазанлък 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.