География на зеленчукопроизводството, лозарството и овощарството в България


Категория на документа: География



Развитието на лозарството в България през последния век е тясно свързано с винопроизводството и производството на други спиртни напитки, които се явяват важен стопански фактор. В тази връзка винените сортове лозя заемат около 88 % от площите и дават около 87 % от гроздето в страната. Най-разпространени от тях са "Каберне", "Гъмза", "Мискет", "Отел", "Алиготе", "Мускат", "Мерло", "Димят" и др. Десертните сортове лозя заемат около 12 % от площите и дават около 13 % от добивите на грозде в страната. Най-разпространени са сортовете: "Перла", "Кардинал", "Болгар" и др., които намират добър прием, както на вътрешния, така и на външния пазар. Наред с винените и десертни сортове лозя, в България се отглеждат и сортове без семена, които се използват за стафиди. Те са разпространени основно в Ивайловградско.

следните лозарски райони:

1/.Черноморски. Обхваща областите Варна, Шумен, Бургас, Добрич. В него се намират над 20 % от площите с лозя в страната.

2/.Южнобългарски лозарски район (Пазарджишко-Пловдивски). Територията на района обхваща северните склонове на Родопите, южните склонове на Средна гора, поречието на Марица и Сакар. Основните лозаро-винарски центрове са Кричим, Перущица, Асеновград, Кортен, Ветрен,

3/.Югозападен-Мелнишки (Санданско-Петрички). Този район обхваща поречието на Места и Струма. Основните центрове са Мелник, Сандански и Петрич.

4. Севернобългарски район - концентрирано е едва 38 % от производството.В тази част от България могат да се разграничат 2 лозарски подрайона:

4.1. Придунавски. Обхваща крайдунавските низини и Дунавската равнина. 4.2. Предбалкански. Районът обхваща Предбалкана и основните центрове са Сухиндол, Павликени, Велико Търново.Сред административните области в България с най-голяма концентрация на лозарски масиви и добив на грозде изпъкват Бургаска, Сливенска и Ямболска. Основният фактор за това е близостта им до Южното Черноморие, което се характеризира с развит морски туризъм.

Овощарството има важно значение за изхранването на българското население. Това се дължи на богатото съдържание на захар, фруктоза, пектин, ароматни и дъбилни вещества. Най-богати на захар са ябълките, сливите, черешите, кайсиите, прасковите и ягодите. Плодовете са богати и на желязо (ябълките, ягодите), калций (ягодите, крушите, малините), фосфор (орехите) и други важни за организма вещества. Плодовете са важна суровина за консервната и спиртоварна промишленост, за производството на безалкохолни напитки и др. Тъй като са нетранспортабилни, преработвателните мощности са ориентирани в близост до основните масиви с тези култури.Овощните култури се отглеждат, както върху равнинни, така и върху наклонени терени с бедни почви. По този начин се оползотворяват обширни терени, които са непригодни за други култури.Повечето култури се отглеждат върху излужени черноземи и сиви горски почви, но добри условия предоставят и алувиално-ливадните почви.С не по-малко значение са и социално-икономическите фактори. Благоприятен фактор за развитието на овощарството в България е наличието на вътрешни и външни пазари за пресни плодове и на значителни преработвателни мощности.
Според външния си вид плодовите култури могат да се поделят на
* дървовидни,
* храстовидни (касис, лешник, малина, къпина)
* тревисти (ягоди).
Ябълките са най-разпространеният овощен вид в България. През последните години площите им значително намаляват .Ябълката е влаголюбива култура, поради което основната част от градините се намират в близост до реки (Пловдивско, Пазарджишко, Кюстендилско "Златна превъзходна", "Червена
Сливите са също традиционна овощна култура за България, но площите й бързо намаляват, Основните масиви от тази култура се намират в Кюстендилско, Габровският Балкан, Ловешко, Троянско, Карловско, Пазарджишко, Пловдивско. Основно се отглеждат сини сливи, като почти 50 % от Прасковите са високодоходна плодова култура, която се отглежда основно в Сливенско, Бургаско, Шуменско, Варненско, Благоевградско.Кайсиите са чувствителни към ранните затопляния и късните застудявания. Основен район на отглеждането им е Силистренско и Тутраканско.Орехите са ценен плод с високи хранителни качества и широко използване в хранително-вкусовата промишленост. Брането на плодовете, обаче, е твърде трудоемко Основната част от ореховите масиви се намира в Хасковска, Пловдивска и Русенска област. круши, главно в Южна България (Пловдивско, Пазарджишко, Благоевград.Черешите са култура, отглеждана основно в Кюстендилско и Пловдивско (най-големият масив е в района на гр.Ягодите и Основните райони на тяхното отглеждане са Софийско, Разградско, Габровско, Берковско.По Южното Черноморие и в някои други региони от Южна България се отглежда смокиня, която е рядко срещана плодова

1/. Пловдивско-Пазарджишки. Специализиран е в отглеждането на ябълки, череши, праскови, сливи. Районът изнася плодове за София и Родопите и доставя суровини за консервните предприятия в Пловдив, Пазарджик, Стамболийски, Карлово.2/. Кюстендилски. Специализиран е в отглеждането на череши, ябълки, сливи (основно сини), круши.3/. Средностаропланински. Специализиран е в отглеждането на сини сливи, ягоди, ябълки, круши, малини. Основните центрове са Тетевен, Троян, Севлиево, Габрово.Извън тези райони на овощарството изпъкват Сливенска и Силистренска област, специализирани в отглеждането на праскови и кайсии.

Зеленчукопроизводството, лозарството и овощарството трябва да се разглеждат като приоритетни направления в развитието на националното стопанство. Това са ефективни отрасли, които имат висок потенциал за стабилизиране на социално- икономическата ситуация в българското село, както и за подобряване на външнотърговския баланс на страната. Един от най-съществените проблеми пред отрасъла през последните години е огромния размер на нерегламентирания внос у нас на селскостопанска продукция. Балансът от износа и вноса на тези зеленчуци е "по-скоро диагноза за липсата на българско производство или поставя стратегически въпроси".Оказва се, че само при краставиците имаме положителен външнотърговски Основните доставчици са Турция, Гърция, Македония, Испания, Чехия и Холандия. За всичките останали зеленчуци - домати, чушки, лук, картофи, зеле, моркови имаме упорит отрицателен баланс между износа и вноса Внасяме домати от Турция, Македония, Йордания, Испания, Гърция. чушките е постоянно и растящо отрицателен -Внасяме от Турция, Македония, Гърция, Холандия на картофите (отрицателен) Германия, Гърция, Румъния, Холандия, Полша. В перспектива се очаква ново "възраждане" на овощарството в България, поради ценните качества на плодовете и търсенето им на вътрешния и външните пазари.

??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
География на зеленчукопроизводството, лозарството и овощарството в България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.