География на България


Категория на документа: География


В административно отношение територията на Североизточния приморски регион се поделя на 3 области /Варненска, Шуменска и Добричка/ и 30 общини /12 във Варненска, 10 в Шуменска и само 8 в Добричка област/.
Основната част от стопанските и демографски му ресурси са концентрирани във Варненска област. Тя има територия 3834км2 и население 445124д. (50% от населението на региона). Стопанството й е специализирано в ХП, машиностроене, ХВП, морски и въздушен транспорт и др.
Естествен център на областта и целия регион е град Варна /299800ж./. Селището е наследник на гръцка колония /Одесос/, основана през VІІв.пр.Хр. През древността и Средновековието градът е важно пристанище и търговски център. След пускането на ж.п. линията Русе-Каспичан-Варна през 1866г. Варна се развива с бързи темпове. Още преди Втората световна война в нея са построени предприятия от ХВП и машиностроенето. След Втората световна война се развива корабостроенето, производството на дизелови двигатели, манометри, битови електроуреди, шивашки изделия, текстил, храни и др. Успоредно с промишленото си развитие Варна се оформя и като курортен център, като още през 1922г. получава статут на курортно селище. Днес тя е свързана чрез частни хотели и заведения с курортите “Св. Константин” и “Златни пясъци”. Селището е център и на познавателния туризъм, като основният обект е мавзолеят на полско-унгарския крал Владислав Варненчик /Ягело/.
В града функционират опера, театър, няколко ВУЗ /Варненски свободен, Стопански, Технически, Медицински университет и др./, Институти по риболов и рибовъдство, Институт по океанология. Ежегодно се провежда международен балетен конкурс и културни празници ”Варненско лято”.
Град Девня /8690ж./ е наследник на римското селище “Марцианополис”. Развива се през последните 30 години с построяването на “Соди”, циментовия завод и завода за захар. Населението бързо намалява през последните години, поради нарастващата безработица и влошената екологична обстановка в селището.
Град Провадия /14700ж./ се развива от началото на ХХв. след построяването на ж.п. линията София-Варна. Селището е център на богата селскостопанска околност, поради което е развита ХВП. Населението му намалява, поради безработицата.
Град Белослав /8110ж./ дължи развитието си главно на производството на стъкло.
Долни Чифлик /7160ж./ е земеделски център и център на дървообработващата промишленост.
Дългопол /5130ж./ е сравнително нов град, който е център на земеделска околност.
Шуменска област има територия 3306,8км2 и население 216048д. /24,4% от населението на региона/. Стопанството й е специализирано в областта на машиностроенето, селското стопанство, ХВП, производството на алуминиеви изделия, вина и ракии.
Център на областта е град Шумен /94700ж./. Селището възниква през ХІв. като българска крепост. То е разположено в подножието на Шуменското плато на двата бряга на река Поройна. По време на турското владичество градът е гарнизонно средище и занаятчийски център. В средата на ХІХв. в него живее унгарският национален герой, поет и революционер Лайош Кошут. След Освобождението са построени бирена фабрика, фабрики за бои и химикали, кожарска фабрика, мелница, шивашки и обувни предприятия. След Втората световна война в града е построен комбината “Мадара” за сглобяване на товарни автомобили /Шкода, ГАЗ, ЗИЛ и др./. Днес това производство е закрито. Работят обаче предприятията за цигарени изделия, вино, месни и млечни произведения, мебели, фирма “Алумина” и др. В града има 2 ВУЗ, театър, симфоничен оркестър, частни радиостанции, НИИ по коневъдство и др. Селището е туристически център, като основните туристически обекти са родната къща на революционера Панайот Волов, монументът ”1300 години България”, Томбул джамия и Мадарският конник /в близост до града/.
Велики Преслав /9330ж./ е една от столиците на Първата българска държава. В него е развито транспортното машиностроене и ХВП. Има богата земеделска околност.
Нови пазар /14060ж./ е обявен за град през 1883г. Център е на стъкларска и порцеланово-фаянсова промишленост. Има и предприятия за вино, везни, корабни изделия и др.
Каспичан /3500ж./ е ж.п. гара на линиите Русе-Варна и София-Варна. В града има предприятия за фаянс, порцелан и строителни материали.
Смядово /4620ж./ е център на ХВП и основно на месната.
Добричка област има територия от 4711,4км2 и население 226345д. Благоприятните почвено-климатични условия са основен фактор за развитието на селското стопанство, което е суровинна база за ХВП и леката промишленост в областта.
Областен център е град Добрич /100400ж./. Той е център на цяла Южна Добруджа и през Средновековието е пазарно средище. По време на турското владичество се нарича Хаджи Оглу, а от 1882г. е преименуван в Добрич. В града са развити машиностроенето, обувната, кожухарската, шивашката, ХВП. В него през последните няколко години са открити филиали на много ВУЗ /Варненски свободен, Медицински, Шуменски университет и др./. В Добрич има симфоничен оркестър, театър и множество училища.
Балчик /11965ж./ е наследник на древните селища Дионисополис и Круной. В него има дворец на румънските крале и ботаническа градина, които представляват интерес за наши и чуждестранни туристи. През последните няколко години той се посещава от много руски туристи, което дава тласък за развитието му като курортно селище. В близост до града е местността “Тузлата”, където е развито калолечението. В селището работят предприятия за консерви и електроуреди.
Каварна /11800ж./ е наследник на тракийското селище Бизоне. През Средновековието е столица на болярина Балик и е крепост под името Карвуна. През ХІХв. селището е занаятчийски център и пристанище. След Втората световна война са построени предприятия за строителни машини, текстил, обработка на зърно и др. В близост до Каварна се намира курортното селище “Русалка” в местността Тауклиман.
Генерал Тошево /8430ж./ е ж.п. гара на линията за Кардам. Градът е център на земеделска околност и в него са развити производствата на обувки, части за земеделски машини, тухли и цигли. Като център на зърнопроизводителен район в селището функционира НИИ по пшеницата.
Тервел /7860ж./ е обявен за град през 1960г. В него има предприятие за пластмасови опаковки, противопожарна техника, части за селскостопански машини, военен завод и др.
ІХ. Проблеми и перспективи за развитие на региона.
Основните проблеми пред развитието на Североизточния приморски регион в настоящия момент са: замърсяването на Варненския залив от промишлените производства; липсата на демографски ресурси в множество селища; високото ниво на безработица, поради спадането на промишлената и земеделската продукция; забавеното връщане на земите и бързото намаляване на селскостопанските животни, поради липсата на храна; използването на остаряла техника в повечето предприятия от региона; непълното използване на туристическите ресурси и др.
Решаването на тези и множество други проблеми ще даде възможност за устойчиво развитие на региона в началото на ХХІвек.

СЕВЕРОИЗТОЧЕН ПРИДУНАВСКИ РЕГИОН
Оформянето на територията на Североизточния придунавски регион се извършва под въздействието на благоприятното му географско положение и взаимното допълване на различните му части в демографско, природно и стопанско отношение. За стабилността на междуселищните връзки в региона допринася дългогодишното съществуване в сегашните им граници на административните области Русе, Силистра, Разград и Търговище, макар и под наименованието “области”.
І.Географско положение, граници и териториален обхват. Североизточният придунавски регион има територия с площ 10827,5км2 или 9,8% от територията на България. Той обхваща части от ясно обособени природни области в Североизточна България - Лудогорието, Добруджа, крайдунавските низини, Дунавската равнина, Предбалкана и Стара планина. Това разнообразие допринася за взаимното допълване в природно и стопанско отношение на отделните му части, което е благоприятен фактор за цялостното му развитие. През територията му преминават важни за страната транспортни трасета /ж.п. линиите Русе-В.Търново-Кърджали-Подкова, Русе-Каспичан-Варна, Самуил-Силистра и шосейните пътища Плевен-Русе, В.Търново-Русе, Русе-Силистра/. В Русе се намира единственият мост на река Дунав в българо-румънския участък на реката, който свързва България със страните в Централна и Западна Европа. През последните 4 години функционира и фериботна връзка между Русе и Гюргево за товарни автомобили. Излазът на Дунав определя до голяма степен гравитацията на региона към тази естествена граница. Всичко това определя благоприятното транспортно-географско положение на територията му. Същевременно политико-географското му положение през последните 10 години претърпява значителни промени с разпадането на Варшавския договор и войните в Югославия. Във връзка с възможностите на реката за транспорт и като водоизточник, по крайбрежието й са концентрирани едни от най-големите промишлени предприятия в региона /в Русе и Силистра/. Източната граница на региона със Североизточния приморски регион е условна, тъй като тя не е ясно очертана в природно отношение и по отношение на междуселищните връзки. Тази граница обаче не е пречка за транспортните връзки между двата региона и това влияе благоприятно върху стопанските им връзки. На юг регионът граничи с Югоизточния регион. Границата им минава през Предбалкана. Връзките с Югоизточния регион и цяла Южна България се осъществяват основно през проходите “Вратник” и “Котленски”. На запад регионът граничи със Северния централен регион. През тази граница преминават важни за страната и региона транспортни връзки като ж.п. линиите от София за Варна и от Русе за Г.Оряховица, автомобилните пътища от София за Русе и Варна и др. В тази връзка западната граница на региона също може да бъде определена като условна, тъй като междуселищните връзки през нея са твърде интензивни. В крайна сметка може определено да се каже, че географското положение и възможностите на границите на Североизточния придунавски регион са благоприятна предпоставка за неговото развитие.
ІІ.Природни условия и ресурси. Те оказват силно влияние върху стопанското и демографското развитие на Североизточния придунавски регион. 1.Релеф. В общи линии релефът може да бъде характеризиран като равнинно-хълмист, тъй като територията на региона е разположена в Дунавската равнина и Предбалкана. Максималната височина е 501м в Самуиловските височини /Лудогорието/. От север на юг могат да бъдат проследени следните релефни форми: А./ Крайдунавски низини - Побрежието, Попино-Гарванска и Айдемирска. Те предлагат благоприятни условия за земеделие и строителство. Голяма част от територията на тези низини са пресушени блата и заливни тераси. Стръмните им брегове на места са предпоставка за развитието на ерозионни процеси. Средната надморска височина в тази част от региона е около 40-50м. Б./ Височини /ридове/. Такива са Разградските, Самуиловските, Поповските и Антоновските. Протичащите през тях реки създават долинни разширения, които са благоприятни за земеделие и транспортно строителство. В./ Хълмиста равнина представляват Лудогорието и Добруджа. В тях се образуват каньоновидни долини и множество суходолия. Като цяло релефът в територията на региона може да бъде определен като благоприятен и позволяващ развитието на механизирано земеделие, транспортно и промишлено строителство. От друга страна равнинния му характер и отвореността на територията му на североизток дава възможност за нахлуването на студени въздушни маси през зимата. 2.Полезни изкопаеми.Те са ограничени в количествено и качествено отношение, което е отражение на геоложкия строеж на територията на региона. Със стопанско значение са находищата на каолин и кварцов пясък /Ветово и Сеново/, облицовъчен варовик /селата Пиргово и Красен/, огнеупорни и обикновени глини, пясък и чакъл /извличат се от река Дунав/. Тези полезни изкопаеми са база за развитието на добивни промишлени отрасли и дейности, на стъклопроизводството, керамичната промишленост, порцеланово-фаянсовата промишленост и други обработващи промишлени отрасли. 3.Климатични условия и ресурси. Територията на Североизточния придунавски регион попада в умерено-континенталната климатична област, което определя параметрите на климатичните компоненти. Средните годишни температури са между 11 и 120С, като те са по-високи в Дунавското крайбрежие в сравнение с температурите във вътрешността на региона. Отвореността на територията на североизток и отдалечеността от Черно море са фактори за засиления континентален характер на климата в региона, който се изразява в по-студените зими и по-горещите лета в сравнение с други региони на България. Средните количества на валежите в региона са около 550мм/м2, като в крайдунавските низини достигат над 600мм/м2, докато в Лудогорието спадат под 500мм/м2. Максимумът на валежите е в началото на лятото, но често в края на този сезон има засушавания, поради което се налага изкуствено напояване на много култури. Преобладаващите ветрове в региона са от североизток. Поради равнинно-хълмистия характер на релефа, през зимата тези ветрове водят до отвяване на снежната покривка на посевите, а през пролетта и есента предизвикват активизирането на ветровата ерозия на черноземните почви. В Лудогорието и Добруджа през зимата чести са снежните бури и навяването на преспи, които ограничават транспортните връзки в региона. Това налага създаването на полезащитни пояси. 4.Водни ресурси. Като цяло те са силно ограничени. Със стопанско значение са водите на реките Дунав, Янтра и Русенски Лом. Водите от Дунавската речна тераса се използват както за напояване, така и за питейни нужди. Реките в Добруджа и Лудогорието /Царацар, Сенковец, Топчийска, Тича, Врана и др./ често пресъхват през летните месеци, поради което стопанското им значение е минимално. Повечето реки в Североизточния придунавски регион имат дъждовно-снежен режим на подхранване с максимум на оттока в началото на лятото и минимум в началото на есента. Използването на водите им е ограничено, поради силната им замърсеност. Оновен ресурс за региона са водите на река Дунав, които се използват както за напояване, така и за транспорт, риболов, за технологични нужди и др. .Почвени ресурси. елефът, климатичните условия, водите и геоложкият строеж до голяма степен предопределят разнообразието на почвите в региона. Най-голямо разпространение имат черноземите, сивите и тъмносиви горски почви. В разпространението на различните типове почви в региона се отбелязва изразена зоналност /височинна и териториална/. В крайдунавските низини са разпространени алувиално-блатните почви. Върху тях вирее единствено естествена блатна растителност. По долините на реките са разпространени алувиално-ливадните почви, върху които се отглеждат основно зеленчуци, технически култури и овощия. Черноземите са най-разпространеният тип почви. В региона се срещат редица техни разновидности /излужени, оподзолени, карбонатни и др./. Черноземи има в Русенско, Добруджа и Лудогорието и върху тях се отглеждат зърнени и технически култури. Сивите и тъмносиви горски почви са разпространени в Лудогорието, Предбалкана и Добруджа при по-голяма надморска височина. Върху тях виреят зърнени култури, лозя и овощия. Те се нуждаят от наторяване, поради по-ниското им съдържание на хумус. 6.Горските ресурси на Североизточния придунавски регион са силно ограничени, поради почвено-климатичните условия. Площта на горите е едва 18% от територията му и те имат ограничени ресурси. Преобладаващата част от горите са широколистни /дъб, габър, липа и др./. По поречията на реките има ограничени формации от върби и тополи, които са без стопанско значение. В региона се срещат и ограничени масиви иглолистни тори, които са изкуствени насаждения. В Добруджа и Лудогорието са създадени полезащитни пояси от широколистни дървесни видове. Като цяло Русенска и Силистренска области имат сравнително по-ограничени горски ресурси в сравнение с Разградска и Търговишка области.
ІІІ.Демографска ситуация. Населението на региона наброява 741749д. или 9% от това на България. През периода 1934-1988г. неговата численост нараства от 710000 на 850000д., което се дължи основно на стопанското развитие на Русе, Силистра и останалите по-големи селища в региона. През последните 10 години то намалява с над 90000д. главно за сметка на емиграциите към Турция и Западна Европа и ограничаването на възпроизводствените му ресурси. Най-слабо е намалението на жителите на Русенска област, което се дължи основно на относително по-голямата им етно-конфесионална еднородност. Под влиянието на демографски, стопански и редица други фактори, населението на региона е неравномерно разпределено по територията му. На територията на Русенска област живеят над 37,4% от жителите на региона, докато в Търговишка област живеят едва 19,6% от тях. Средната географска гъстота на населението е 68,5д./км2, като стойностите й са между 54д./км2 в Силистренска и над 100д./км2 в Русенска област. Най-населени са общините на по-големите градове в региона /Русе, Силистра, Разград и Търговище/. Средната географска гъстота на населението им е над 100д./км2, а в Русенска община - над 450д./км2. Същевременно най-обезлюдени са териториите на общините Антоново, Алфатар, Кайнарджа и други, където средната географска гъстота на населението е под 20д./км2. Различните природни и стопански условия определят и значителните различия в разпределението на населението по височинни пояси. Основната част от жителите на Русенска област обитават територии с надморска височина до 100м, докато населението на Търговишка област е концентрирано във височинния пояс 300-500м. При новите стопански условия в България, през последните 10 години делът на градското население бързо се променя. През 1985г. то е 54,6% от цялото, докато през 1991г. делът му достига 57,6%. Това нарастване се дължи на емиграциите на етнически турци от региона, които в по-голямата си част са жители на селски райони. През последните 6-7 години делът на градското население бързо спада до 54,6%, вследствие на миграциите към селата във връзка с нарастващата безработица в градовете от региона. С максимален дял на градското население изпъква Русенска област (над 70%), което се дължи на привлекателността на град Русе и изчерпването на демографските ресурси в селата на областта. С минимален дял градско население се отличават Силистренска и Разградска област (около 50%), поради етно-културните особености на населението им, благоприятните условия за земеделие и по-слабата привлекателност на градовете. Полово-възрастовата структура на населението в Североизточния придунавски регион до голяма степен отразява етно-културните му особености и социално-икономическите промени през последните 10 години. Мъжете са около 49% от населението, като делът им през последните няколко години намалява, поради емиграциите и значителното спадане на раждаемостта. Мъжете са над 50% от населението на общините Завет, Бяла, Алфатар, Главиница, Дулово, Кайнарджа, Тутракан, Антоново, което отразява по-благоприятната му възрастова структура. Делът на лицата в подтрудоспособна възраст (около 20%) е над средния за България, а делът на лицата в пенсионна възраст (23,2%) е под средния за страната. Това доказва, че населението в региона има по-големи трудови и възпроизводствени възможности в сравнение с други региони от страната. Между областите в региона съществуват също значителни различия. С по-благоприятна възрастова структура е населението в Търговишка и Разградска области, докато с най-застаряло население е Русенска област. С най-застаряло население в региона са общините Алфатар, Борово, Две могили, Иваново, Ценово и др. Населението в региона се отличава и по отношение на образователната си структура. Делът на лицата с висше и полувисше образование е значително по-висок от средния за страната, като това се отнася преди всичко за областите Разград, Силистра и Търговище. Това е отражение и на етно-културните му особености. Делът на етническите турци в областите Разград, Силистра и Търговище е между 33% и 48%, а в Русенска област - 12%. В региона живеят 27,3% от турците и 11,2% от циганите в България. Това до голяма степен определя и особеностите в естественото възпроизводство и миграционната подвижност на населението през последните 10 години. Емиграциите и бързото влошаване на възрастовата структура през последните 10 години довеждат до намаляване на брачността (едва 3,8‰), която е по-висока само от Северозападния регион. Същевременно през този период бързо нараства разводимостта (1,2‰), която е по-ниска единствено от тази в Северния централен регион. Тези негативни тенденции през последните години определят и бързото спадане на раждаемостта в Североизточния придунавски регион (7,8‰). Стойностите й са по-ниски от тези в Югоизточния, Североизточния приморски и Западния Тракийско-Родопски региони. Регионът е единственият в страната, в който селското население има по-висока раждаемост от градското. С най-ниска раждаемост са общините Иваново, Ценово и Две могили, докато с максимална раждаемост е населението в общините Дулово, Самуил, Опака и др. Основната част от родените в региона (72,3%) са в Русенска, Разградска (8,6%), Търговишка (10,7%) и Силистренска (7,1%) общини. Бързото застаряване на населението в региона през последните 10 години е основният фактор за нарастването на смъртността. Стойностите й (14,8‰) са по-високи от средните за страната и по-ниски единствено от тези в Северозападна и Северна Централна България. Смъртността на селското население в региона е под средната за страната, докато свмъртността в градовете е над средната за България. Това до голяма степен се дължи на сравнително по-слаборазвитата здравна мрежа в региона и запазването на демографските ресурси в селските райони на областите Силистра, Търговище и Разград. Като потвърждение на това е и високата детска смъртност (15,2‰), която е по-ниска единствено от тази в Югоизточния регион. Същевременно нивото й е почти равно в градовете и селата от региона, което потвърждава извода за недоброто състояние на здравната мрежа. Като резултат от негативните тенденции в естественото възпроизводство на населението в Североизточния придунавски регион, естественият му прираст (-7,0‰) е с по-малки отрицателни стойности единствено в сравнение със Северозападния и Северен централен регион. С максимални отрицателни стойности е естественият прираст на населението в общините Иваново, Борово, Попово, Ценово и други, където стойностите му са 2 и повече пъти по-високи от средните за региона. Това е доказателство за напреднал процес на депопулация в посочените общини, дължащ се до голяма степен и на повишената миграционна подвижност на населението през последните 10 години. През периода 1989-1991г. регионът е дал максимален брой емигранти /около 74000д./. Тази емиграция е предимно на жители от Търговишка и Разградска област. Именно емиграциите довеждат до бързото влошаване на полово-възрастовата структура на населението в региона и влошават демографската ситуация в него. През последните 5-6 години емиграциите значително намаляват, но все още е значителен броят на емигрантите. През този период бързо нарастват изселванията към други региони, причина за което е спадът в икономиката и нарастващата безработица. Днес в региона живеят 13,5% от безработните в страната, като по този показател той отстъпва единствено на Западния Тракийско-Родопски регион. Негативните тенденции в демографското и стопанското развитие на региона определят и бързото намаляване на заетите лица в него. Днес на неговата територия живеят около 8,3% от всички заети в страната. Поради специфичните условия за стопанска дейност и етно-културните особености на населението, регионът се отличава с по-висока от средната за страната заетост в селското стопанство, транспорта и по-ниска заетост в промишлеността и други стопански отрасли.
ІV.Селища и селищна мрежа. Селищната мрежа в Североизточния придунавски регион е изградена от 502 селища /22 от които са градове/. Те са неравномерно разпределени. В Русенска област селищата са едва 83, докато в Търговишка - 188. Тези различия се дължат на различията в природните условия /Търговишка област обхваща части от Предбалкана, където селищната мрежа е изградена от много на брой, но малки по население селища, поради недостига на обработваема земя в миналото/. До 1996г. 21 селища имат статут на махали /главно в Търговишка област/. Гъстотата на селищната мрежа е 4,6селища/100км2. Тя е по-ниска от средната за страната, поради благоприятните условия за земеделие в региона. Средната населеност на 1 селище е 1478д. /3338д. в Русенска, 1302д. в Силистренска, 1467д. в Разградска и едва 773д. в Търговишка област/. Този показател отразява условията за труд и обитаване в отделните области от региона. Средната населеност на градовете в региона е 18395д., при 23320д. за страната. Преобладават много малките градове /с население под 10000ж./. Такива са 1/3 от всичките в региона. Най-малки са Антоново /1968ж./, Алфатар /2227ж./, Главиница /2200ж./, Сеново /1914ж./ и др. До 25000ж. имат 4 града – Бяла /10600ж./, Исперих /10600ж./, Попово /19135ж./ и Тутракан /10800ж./. До 50000ж. имат само 3 града – Силистра /44790ж./, Разград /41150ж./ и Търговище /39900ж./. Единствено град Русе /166470ж./ има над 100000ж. Поради безработицата в Североизточния придунавски регион, повечето градове бързо намаляват населението си през последните години и се характеризират с изчерпани демографски ресурси. Доказателство за това е фактът, че положителен естествен прираст има населението единствено в Антоново, Омуртаг и Главиница, а отрицателно миграционно салдо имат, дори и областните центрове. Средната населеност на селата в региона е само 702д. По-големи села /над 3000ж./ са Глоджево, Смирненски, Щръклево, Мартен, Николово, Айдемир /над 9000ж./, Калипетрово, Сливо поле. Селата Айдемир и Калипетрово /Силистренско/ са най-големите по население селски селища в България. Основната част от селата в региона обаче са с население под 500д., което отразява сравнително неблагоприятните условия за живот и труд в тях. В административно отношение селищата са групирани в 4 области и 27 общини /7 в Разградска, 8 в Русенска, 7 в Силистренска и само 5 в Търговишка област/. Особеностите в селищната мрежа на региона отразяват различните природни, стопански и демографски условия в отделните му части както в миналото, така и днес.
V.Стопанство. Стопанският облик на Североизточния придунавски регион се променя значително през последните 50 години, когато са построени огромната част от промишлените предприятия на територията му. Днес в него са регистрирани 34395 активни стопански субекта или 7,7% от всички в България. Около 50% от тях са в сферата на търговията и общественото хранене. Значителен е броят им и в транспорта, образованието и другите обслужващи отрасли и дейности. Развитието на Първичния икономически сектор в региона е благоприятствано от наличие на нерудни полезни изкопаеми /каолин, кварцов пясък, облицовъчен варовик, глина, инертни материали/ и благоприятните почвено-климатични условия. В тази връзка селското стопанство е водещ отрасъл на Първичния /добивен/ сектор. Добивът на нерудни полезни изкопаеми и специализацията в селското стопанство определят и развитието на съответни преработващи отрасли и дейности от Вторичния икономически сектор - ХВП, стъкларска, порцеланово-фаянсова промишленост, строителство и др. От Третичния сектор водещ е транспортът и предимно автотранспортът. Регионът не разполага със значителни природни и антропогенни ресурси за развитието на туризъм. 1.Водещ стопански отрасъл е промишлеността /добивна и обработваща/. Тя дава 6,4% от промишлената продукция в страната или над 3 пъти по-малко в сравнение с Югоизточния регион. Частният сектор произвежда около 25% от ОПП в региона. Водещи промишлени отрасли са ХВП, ХП, машиностроене, стъкларска и електротехническа и електронна. Както и в останалите региони от страната, териториалната организация на промишлеността е нерационална, тъй като основната част от предприятията са концентрирани в Русе и останалите областни центрове. А/.Водещ промишлен отрасъл е хранително-вкусовата промишленост, която дава над 21% от ОПП в региона и около 9,5% от продукцията на отрасъла в България. Развитието й се дължи основно на богатата селскостопанска суровинна база. Това определя незначителния спад на дела й през последните 10 години, въпреки значителния спад на селскостопанското производство. Регионът е водещ в производството на млечни продукти и е сред водещите в производството на месо и месни произведения. В него се произвеждат 11,5% от месото, 24,2% от сиренето и кашкавала, 11,2% от растителните хранителни масла, 10,7% от гроздовите вина, 3,2% от зеленчуковите и 4,5% от плодовите консерви, 10,5% от млечните масла в страната и 7,6% от брашното. Водещ подотрасъл е месната промишленост, чието развитие се дължи на развитото животновъдство в Североизточния придунавски регион доскоро. Най-големите предприятия за месо и месни продукти се намират в потребителските центрове - Русе, Търговище, Силистра /”Меком”/, Разград. В Разград и с.Червена вода в близкото минало са построени значителни по мощност птицекомбинати, които днес функционират с незначителна част от капацитета си. През последните 10 години намалява производството на консерви в региона, поради спада в селското стопанство. Делът на региона в производството на плодови консерви спада 2 пъти, а в производството на зеленчукови консерви - около 4 пъти. Значителен спад бележи и производството на гъбени консерви в с.Красен. Основните консервни предприятия /Русе, Търговище, Силистра, Разград, Бяла, Исперих, Кубрат и др./ работят с незначителна част от мощностите си. Нарастване на продукцията бележи само предприятието за плодов сок в с.Сливо поле. През последните 4-5 години в региона се появяват и много частни консервни предприятия, също разчитащи на богатата суровинна база. В Североизточния придунавски регион се намира едно от най-старите предприятия за захар в България - Русе. В него се произвеждат около 10% от захарта в страната и 100% от лимонената киселина. Доскоро това предприятие е и единственият производител на хлебна мая България. То е построено под въздействието на благоприятното географско положение на Русе и възможностите за отглеждане на захарно цвекло в региона. В него обаче не се произвеждат захарни изделия. Регионът е на 1-во място в страната по производство на млечни продукти /сирене, кашкавал, масла/. През последните няколко години се отбелязва тенденция към нарастване на относителния му дял в тези производства. През 70-те години са построени значителни мощности в Русе, Търговище, Силистра, Разград, Кубрат, Попово, Бяла и други по-големи селища. Богатата суровинна база в региона определя развитието и на мелничарската промишленост. Предприятия има в Русе, Силистра и редица други селища от региона. В Разград се произвежда царевично масло, нишесте, брашно и фуражи. Предприятието е едно от първите приватизирани предприятия в страната. То е купено от белгийска фирма. В град Исперих се произвежда калибрирана царевица. Регионът е на 4-то място в България по производство на гроздови вина. Основните винарски и спиртоварни центрове са Търговище, Русе, Кубрат, Силистра, Бяла. Най-известни в чужбина са марките вина на винзавода в Търговище. Същото предприятие предлага на пазара и водка. В Силистра се произвежда кайсиева ракия по оригинална технология, а в Русе - бисерна ракия, както и винен оцет. Тютюневата промишленост в Североизточния придунавски регион е представена само от цехове в Дулово и Исперих за първична обработка на тютюн. Тютюневи изделия не се произвеждат. Хранителни растителни масла се произвеждат в Русе, Попово и Силистра. Регионът е на 5-то място в страната по производството на олио. Производството на хляб и закуски е застъпено основно в най-големите градове от региона - Русе, Силистра, Търговище и Разград. В тях сега функционират множество частни фурни. В Русе и Търговище се намират едни от най-големите предприятия в България за производство на безалкохолни напитки /основно от марката “Кока Кола”/. Б/.Химическата промишленост произвежда 17,4% от ОПП в региона и 3,8% от продукцията на отрасъла в страната. Основен център на отрасъла е град Русе – в него има предприятия за бои, лакове, изкуствени кожи, пластмаси, битум, моторни масла. Там се намира и най-старото химическо предприятие в България - ”Приста”, произвеждащо бензин и масла още преди Втората световна война. Водещо химическо предприятие за региона днес е “Антибиотик” /Разград/ - продуктовата му листа включва пеницилин, биомицин, стрептомицин и редица други лекарства. Значителен дял от продукцията в отрасъла дава “Латекс” /град Бяла/ - латекс, каучукови изделия и др. В Силистра се произвеждат технически каучукови изделия. В/.Машиностроенето и металообработването произвеждат 10,8% от ОПП в региона и 7,9% от продукцията на отрасъла в страната. През последните 10 години делът на отрасъла в ОПП спада 2 пъти, което се дължи на ограниченото търсене на продукцията му. До края на 80-те години в региона са построени множество предприятия, произвеждащи разнообразна продукция, предназначена основно за пазарите на СИВ. Днес тези предприятия са в тежко финансово състояние, поради липсата на пазари за продукцията им и високата себестойност на последната. Основното предприятие от отрасъла е ЗТМ край Русе, произвеждащо оборудване и машини за металургията, рудодобива, металообработването и машиностроенето. Североизточният придунавски регион е специализиран в производството на селскостопански машини във връзка с благоприятните условия за развитието на селското стопанство. Такива машини се произвеждат основно в Русе, но предприятия от подотрасъла има и в Дулово, Кубрат, Завет, Тутракан, Две могили, Старо село. В Търговище се намира ремонтно предприятие за селскостопански машини. В региона се произвеждат над 13% от тракторите в България и значителна част от прикачната земеделска техника. Транспортното машиностроене е представено от предприятията в Русе и Тутракан, произвеждащи речни кораби, лодки и яхти. В Търговище и Попово се произвеждат елементи от оборудването на морски кораби. През последните 10 години тези производства са ограничени до минимум. Към подотрасъла се отнасят и ремонтните ж.п. предприятия в Русе и Самуил, както и ремонтното предприятие за камиони и автобуси в Омуртаг. В Североизточния придунавски регион е застъпено и производството на металорежещи машини /Русе, Разград, Силистра, Попово/, мелничарски машини /Борово/, нестандартно оборудване /Разград/, инструменти /Дянково/, строителна техника /Главиница, Исперих/, машини за ХВП /Търговище/ и др. Повечето от посочените производства са силно ограничени през последните 10 години, поради ограничените пазари за продукцията им. Металообработването е представено от производствата на чугунени отливки /Разград/ и на алуминиеви отливки /Силистра/, болтове и гайки /”Юпер”, Русе/, стоманена арматура /Лозница/, печки и газови уредби /Тутракан/, детски колички /Русе/. Металообработващите предприятия в Разград и Силистра дават над 3% от ОПП в региона и около 1,5% от продукцията на черната и цветна металургия в страната. Г/.Електротехническата и електронна промишленост произвеждат 5,8% от ОПП в Североизточния придунавски регион и около 10% от продукцията на отрасъла в България. През последните 10 години делът им в ОПП спада около 3 пъти, докато този в продукцията на отрасъла в страната се запазва на същото равнище. Това е доказателство за структурни промени в промишлеността на региона, извършващи се при нови икономически условия. Застъпени са производствата на: измервателни уреди /Русе/, електроинсталации /Русе и Кубрат/, акумулатори и хладилни инсталации /Търговище/, печатни платки /Русе и Бяла/, калкулатори и касови апарати /Силистра/, електронни и механизирани детски играчки /Силистра и Разград/, редуктори /Бяла/. Д/.Стъкларската и порцеланово-фаянсова промишленост произвежда 5,5% от ОПП в региона и над 22% от продукцията на отрасъла в страната. През последните 10 години делът на отрасъла в ОПП на региона нараства над 2 пъти, което се дължи на осигурената суровинна база и потреблението на продукцията. Отрасълът е представен от 2 основни предприятия: Разград /стъкло и порцелан/ и Исперих /фаянс и керамични плочи/. Е/.Текстилната и трикотажна промишленост произвеждат около 4,5% от ОПП в региона и 8% от продукцията на отрасъла в България. В Североизточния придунавски регион се произвеждат около 13% от копринените, 3,5% от памучните и едва 0,01% от вълнените платове в страната. Основен център на текстилната и трикотажна промишленост е град Русе, където има предприятия за копринени платове /”Дунавска коприна”/, чорапи и чорапогащи /”Фазан”/, памучни платове и нетъкан текстил /жакард/. В Тутракан се произвеждат доскоро конопени тъкани, но липсата на суровина и потребление определят ликвидацията на това производство. Памучен текстил и трикотаж се произвежда и в Разград, Търговище, Антоново, Омуртаг и Силистра. В град Дулово се тъкат килими /основно персийски тип/. Ж/.Дърводобивната и дървообработваща промишленост произвеждат 4,5% от ОПП в региона и над 12% от продукцията на отрасъла в страната. Североизточният придунавски регион произвежда 11,9% от облия и цепен дървен материал в България и под 1% от дъските. През последните 10 години относителният дял на отрасъла в ОПП нараства, въпреки че се работи основно с вносни суровини. Най-големите предприятия са в Силистра /“Леспром”/, в Русе /дограма, мебели/, Кубрат, Търговище и Исперих. З/.Промишлеността за строителни материали произвежда над 4% от ОПП в региона и около 10% от продукцията на отрасъла в България. Тя е представена от добив на инертни материали /основно от река Дунав/, производството на облицовъчни строителни материали /Русе/, бетонни тръби /Русе/, строителни конструкции /Силистра, Търговище, Русе, Разград/, тухли и цигли /Русе, Бяла, Разград, Търговище, Кубрат/, огнеупорна керамика /Русе/ и др. Регионът произвежда 4,7% от тухлите в страната /последно място/. И/.Кожарската, кожухарска и обувна промишленост произвеждат около 1,5% от ОПП в региона и над 8% от продукцията им в България. В Североизточния придунавски регион се произвеждат едва 1,9% от обувките в страната /предпоследно място/. Основните центрове са Русе /обувки и лицеви кожи/ и Търговище /груби кожи/. Й/.Шивашката промишленост произвежда около 1,5% от ОПП в региона и около 13% от продукцията на отрасъла в страната. По-големите шивашки предприятия се намират в Русе /основно дамска конфекция/, Бяла /костюми от полиестерна коприна/, Силистра, Попово, Търговище и Разград. Основната част от тези предприятия са приватизирани. К/.В региона е застъпена и полиграфическата промишленост /в областните центрове/, но делът й в ОПП е незначителен - едва 0,1%. Л/.Енергетиката е слабо представена в региона, тъй като липсват местни енергийни ресурси. По производство на електроенергия Североизточният придунавски регион е на последно място в България. В него се произвеждат едва 0,8% от електроенергията в страната и се налага внос от Източния Тракийско-Родопски. Енергетиката е представена от 2 ТЕЦ в Русе и ДЕЦ в Силистра и Разград. 2.Селско стопанство. Отрасълът е водещ в Първичния икономически сектор на региона. Неговото развитие е благоприятствано от почвено-климатичните, стопански и демографски условия и ресурси. Североизточният придунавски регион разполага с около 6,3млн.дка обработваема земя (95% са ниви) или 13,5% от обработваемата земя в България. Обработваемите площи са около 59% от територията му, т.е. делът им е значително над средния за страната. Равнинно-хълмистият релеф на територията му позволява широкото използване на селскостопанска техника, поради което в него се намират около `14% от тракторите и над 14% от комбайните в страната. Същевременно около 80% от обработваемата земя в региона са посевни площи. Всичко това определя и водещото място на растениевъдството. Водещ подотрасъл на растениевъдството е отглеждането на зърнени култури. Те заемат над 62% от посевните площи в региона. Сред тях водещи са пшеницата и царевицата. В Североизточния придунавски регион се добива 16,6% от пшеницата /2-ро място в страната/ и 24% от царевичното зърно /2-ро място след Североизточния приморски регион/. Наред с тези култури се отглеждат още ръж, ечемик, фасул, овес, фуражен грах, соя. Съществува изразена специализация на отделните области в отглеждането на отделни зърнени култури. Основната част от пшеницата и царевицата се добиват в Силистренска и Търговишка област. Отглеждането на соя и ечемик е застъпено в Русенска област, а на фасул и фуражен грах - главно в Разградска област. Техническите култури заемат 18% от посевните площи в региона. Отглеждат се основно слънчоглед, тютюн и захарно цвекло. Регионът дава около 19% от слънчогледа /2-ро място в страната/, над 14% от ориенталския тютюн /3-то място/ и над 17% от захарното цвекло в България /3-то място в страната/. Основната част от добивите на слънчоглед са в Разградска и Търговишка област, а на захарно цвекло - в Русенска област. Тютюн се отглежда основно в Търговишко и Разградско, а коноп - в района на Тутракан върху ограничени площи. Зеленчуковите култури, картофите, дините и пъпешите заемат около 4,5% от посевните площи в региона.От зеленчуковите култури се отглеждат: домати, краставици, зелен и червен пипер, зрял кромид лук, зеле, зелен фасул и др. В Североизточния придунавски регион се добиват около 12% от зеленчуците в страната /над 9% от доматите, около 17% от краставиците, 10% от зеления пипер, около 25% от червения пипер, 17% от зелето и 12% от зеления фасул/. По производството на зеленчуци обаче той отстъпва на Западния Тракийско-Родопски регион и на регионите, граничещи с Черно море. Регионът е и сред основните производители на дини и пъпеши в България. В него се добиват над 15% от тези култури /4-то място в страната/. Отглеждането на картофи е застъпено основно в Търговишка област, като се добиват едва 3% от картофите в страната. Многогодишните плодови и ягодови насаждения заемат 4,5% от обработваемите земи в Североизточния придунавски регион. По производството на плодове /около 10% от добитите в страната/ регионът е на 5-то място в България. В него се добиват 4,6% от ябълките, над 10% от гроздето, 10% от сливите, почти 30% от ягодите в страната. Той е основен производител на кайсии в страната /основно Силистренско/ и на орехи /повсеместно/. Съществува изразена специализация на отделните области в отглеждането на плодове. Основни лозарски райони са Русенско и Търговишко, докато като овощарски райони изпъкват Силистренско и Разградско. Отглеждането на ягоди е застъпено в Търговишко, Разградско и Силистренско. Фуражните култури заемат над 14% от посевните площи в региона. Отглеждат се основно силажна царевица и люцерна.По производство на силажна царевица Североизточният придунавски регион е 1-ви в страната (около 25% от общия добив), а по производство на люцерна (над 18%) той е 2-ри сред Северния централен регион. Наред с тези култури се отглеждат още репко и кръмно цвекло. Основни производители на фуражи са Русенска и Разградска област. Животновъдството в региона осигурява населението и обработващите промишлени отрасли с ценни храни и суровини. Неговото развитие се основава на богатата фуражна база. Водещ подотрасъл е говедовъдството. В региона се намират над 13% от говедата в страната /4-то място/ и само 4% от биволите. Основната част от едрия добитък се отглежда в Търговишко и Силистренско. Подотрасълът осигурява около 86% от млякото и около 20% от месото в региона. Овцевъдството също е добре застъпено, въпреки че липсват планински пасища. Тук се намират над 13% от овцете в страната /4-то място/. По-голямата част от тях се отглеждат пасищно в Търговишка област. Подотрасълът осигурява 10% от овчето мляко и над 14% от вълната в България. Въпреки конфесионалните особености на населението в Североизточния придунавски регион, сравнително добре развито е и свиневъдството. Тук се намират над 10% от свинете в страната /основно в Русенска област/. В региона се намират и значителна част от птиците в страната (около 14%). Развитието на подотрасъла е благоприятствано от богатата фуражна база. В Североизточния придунавски регион се отглеждат още кози (11% от страната), коне (над 17% от страната), магарета (над 13%), мулета и катъри (10%), зайци (над 13%) и пчели (около 17% от пчелните семейства в страната). В региона има благоприятни условия и за развитието на риболова (основно по река Дунав). 3.Транспорт. Този отрасъл е водещ сред отраслите от Третичния икономически сектор, поради географското положение на региона и благоприятните условия за строителство на транспортната му инфраструктура. Развити са почти всички видове транспорт, характерни за България. Водещ транспортен отрасъл е железопътният транспорт. Дължината на ж.п. мрежата в региона е около 350км. Линията Горна Оряховица-Русе е с национално значение, тъй като чрез нея България се свързва с Румъния, Украйна, Русия и Молдова. С национално значение са и линиите Попово-Търговище /отсечка от линията София - Горна Оряховица - Варна/ и Русе-Каспичан. С регионално значение е отсечката Самуил-Силистра. Автомобилният транспорт е с нарастващо значение за Североизточния придунавски регион, тъй като той е значително по-бърз и удобен в сравнение с ж.п. транспорта. Дължината на шосейната мрежа в региона е 3960км, или 10,6% от пътната мрежа в България. Нейната гъстота е 366км/1000км2, при 336км/км2 за страната. Над 94% от пътищата са с твърда настилка, но все още първокласните пътища имат по-нисък дял от средния за страната - само 7,6% от пътищата в региона. С най-голямо значение за региона са пътищата Русе - В.Търново, Русе - Плевен, Русе – Кубрат - Силистра, Русе – Разград - Шумен, Антоново - Омуртаг - Търговище - Шумен. В Североизточния придунавски регион е развит и речният воден транспорт. В град Русе се намира управлението на българския речен флот. С най-голямо значение са пристанищата в Русе, Силистра и Тутракан. До края на 80-те години регионът се отличава и с развит въздушен транспорт. През този период се поддържат редовни въздушни линии от София до Русе, Силистра и Търговище. Днес тези летища се използват епизодично. През територията на региона преминава трасето на газопроводния пръстен на страната. Градският транспорт е представен от автобусни и тролейбусни /Русе/ превози в по-големите селища. 4.Съобщения. Съобщителните връзки в Североизточния придунавски регион са сравнително добре изградени. На територията му функционират 344 ПТТС и 107 агентства, които обслужват всичките селища. В него са регистрирани 8,5% от телефонните постове в България. Основен комуникационен център е град Русе. В него функционира и регионално студио на НТ. 5.Туризъм. В региона е развит основно познавателния туризъм, както и т.н. ”транзитен” туризъм. Природните ресурси за развитието на туризма са значителни, но не се използват пълноценно. В територията на региона има 3 резервата, 158 природни забележителности, 4 защитени местности. С най-голяма атрактивност се отличават резервата “Сребърна” и каньоновидната долина на река Русенски Лом. Североизточният придунавски регион разполага и със значителни антропогенни туристически ресурси, сред които изпъкват Червенската крепост, мостът на река Янтра при Бяла, скалните манастири край Иваново и редица други обекти. На територията му се намират 76 исторически обекта или около 8% от всички в България. Краткотрайният отдих на населението от региона е ориентиран основно към Дунавското крайбрежие. Като цяло обаче МТБ на туризма в региона е твърде ограничена. На територията му няма почивни домове, а средствата за подслон са едва 32 или само 4% от всичките в страната. 6. Материалната база на здравеопазването е представена от 19 болнични заведения /5 са диспансери/, 60 детски ясли, 98 аптеки. Задоволеността на населението от Североизточния придунавски регион с лекари и зъболекари е значително под средните показатели за страната. Това влияе силно върху нивото на смъртността /обща и детска/ в региона. 7. Инфраструктурата на образованието е представена от 456 учебни заведения, от които 4 са колежи и 1 ВУЗ /Технически университет в Русе с филиал в Силистра/. В Търговище има филиал на Югозападния университет /Благоевград/. Броят на учащите се бързо намалява през последните 10 години, като днес той е около 100000д., от които 8000 са студенти. 8. Североизточният придунавски регион има сравнително недобре развита търговска мрежа, което се дължи до голяма степен на слабото развитие на туризма. По брой на търговските обекти и по обем на продажбите в тях регионът е на предпоследно място в България /пред Северозападния регион/. 9. Културната инфраструктура е представена от 8 театъра, 12 кина, 14 музеи, 489 читалища и 895 библиотеки. По тези показатели регионът е сред първите в страната, което е доказателство за наличието на традиции. Като културен център изпъква град Русе, който има вековни традиции в тази област.
VІ.Място на региона в НС. Под влиянието на географското си положение, природните и демографските си ресурси Североизточният придунавски регион заема водещо положение сред останалите региони в производството на селскостопански машини, касови апарати и калкулатори, бои и лакове, електронни играчки, стъкло и порцелан, мая и лимонена киселина, сирене и кашкавал, кайсии и зарзали, соя, захарно цвекло и редица други стоки. Всичко това определя важното място на неговото стопанство в НС.
VІІ.Връзки на региона. Видът и интензивността на тези връзки се определят от стопанската специализация на региона и демографските му ресурси. Вътрешнорегионалните връзки са определени от различната специализация на отделните административни области, както и от производствените връзки между селското стопанство, ХВП и леката промишленост, между машиностроенето и селското стопанство и др. Връзките на региона са най-тесни с Югозападния, Североизточен приморски, Северен централен и Източния Тракийско-Родопски региони. За тях и за чужбина се изнасят селскостопански машини, стъкло, порцелан, вина, ракии, машинни масла, олио, латекс, бои, антибиотици, акумулатори, печатни платки, корабно оборудване, детски играчки, касови апарати, калкулатори и др. От другите региони в страната и от чужбина се внасят метали, нефт, газ, електроенергия, дървесина, горива и др.
VІІІ.Териториално-административно деление и основни селища в региона. В административно отношение Североизточният придунавски регион се поделя на 4 области /Русенска, Силистренска, Разградска и Търговишка/ и 27 общини /8 в Русенска, 7 в Разградска, 7 в Силистренска и 5 в Търговишка област/. Основната част от стопанските и демографските ресурси на региона са концентрирани в Русенска област. Тя има територия от 2783,8 км2 и население 277066д. (37,3% от населението на региона). Стопанството й е специализирано в производството на селскостопански машини, речни кораби, копринен текстил, бои, латекс, мебели, оборудване за добивни и преработващи промишлени отрасли. Областта има сравнително най-развита търговска мрежа и инфраструктура на транспорта, здравеопазването и образованието в сравнение с останалите административни области в региона. На територията й се намира и основната част от МТБ на туризма в региона. Най-голямата община в областта е Русенската /183900ж./. Естествен център на областта и региона е град Русе /166470ж./. Той е най-големият български дунавски град и същевременно най-красивият. Развива се на мястото на старата римска крепост “Сексагинта приста” при вливането на река Русенски Лом в Дунав. От 1431г. датира сегашното му име. По време на турското владичество градът /наричан Русчук/ е основният търговски център на българските земи, чрез който се осъществяват стопанските и културните връзки с Централна и Западна Европа. За издигането му допринасят избирането му за административен център на “Туна вилает” през 1864г., пускането в експлоатация на ж.п.линията Русе-Каспичан-Варна през 1866г. и прокарването на трасетата на много пътища към Търново, Варна и другите по-големи селища в страната. Преди Освобождението градът е втори по големина в българските земи след Пловдив. След 1878г. Русе бързо се развива като индустриален и културен център под въздействието на благоприятното си географско положение. В началото на 30-те години той става център на параходството “Българско речно плаване”, а през 1931г. името му е сменено от “Русчук” на Русе. Още преди Втората световна война Русе се превръща в един от основните индустриални центрове на България. В него са построени предприятия за бензини и масла, пластмаси, селскостопански машини, ремонт на вагони и локомотиви, текстилни изделия, захар, брашно, консерви, кожени изделия и др. След Втората световна война много от производствата са уедрени и разширени. Построени са и нови предприятия за речни кораби, мебели, инвестиционно машиностроене, металорежещи машини, металообработка, производство на храни, безалкохолни и спиртни напитки, чорапи и др. За развитието на селището през този период допринася и пускането в експлоатация на моста над Дунав, както и функционирането на фериботната линия за товарни автомобили през последните няколко години. След 1989г. в града е изградена свободна безмитна зона, което е във връзка с благоприятното му географско положение и наличието на сравнително добре изградена инфраструктура. Успоредно с индустриалното си развитие, през последните десетилетия Русе доразвива и културните си традиции. В него има опера, театри, читалища, симфоничен оркестър, музеи/свързани главно с национално-освободитгелните ни борби/ и редица други културни институции. Русе е и университетски град. В него се намира Технически университет с множество хуманитарни специалности /европеистика, икономика, право и т.н./. В града функционират и научни институти по селскостопанско машиностроене, земеделие и др. Русе разполага и с редица болнични заведения, които имат дори надрегионално значение. Такава е Военната болница и др. През последните 10 години населението на Русе намалява с бързи темпове, което се дължи на емиграциите и миграциите към други региони на страната, поради влошената екологична обстановка в града и неговата околност. На второ място по население в областта е община Ветово /19700ж./. Неин център е град Ветово /5140ж./. Той е със земеделски облик и един от малкото градове в региона и областта с положително миграционно салдо. В община Ветово се включва и град Сеново /1914ж./, който има изцяло земеделски облик. Община Бяла има 17900ж. Стопанството й е специализирано в производството на бои, латекс, каучукови изделия, редуктори, шивашки изделия, вина и храни в прясно и преработено състояние. Град Бяла /10620ж./ е втори по големина в Русенска област. Селището е разположено на 2-та бряга на река Янтра. През 19век на реката е построен мост от Кольо Фичето, който днес е главната забележителност на града. По времето на Руско-Турската освободителна война в селището се установява щабът на ген.Гурко. Днес къщата е превърната в музей. Град Две могили /4920ж./ също е общински център и център на богата селскостопанска околност /лозя, царевица и др./. В близост до града се намира Червенската крепост - една от най-големите крепости в Средновековна България. Град Борово /2690ж./ е общински център и има селскостопанска специализация на стопанството си. Разградска област има територия 2646,1км2 и население 165780д. (22,3% от населението на Североизточния придунавски регион). През последните 10 години населението намалява значително, поради емиграциите към Турция и Западна Европа. Стопанството на областта е с изявена специализация в селското стопанство, ХП, ХВП, машиностроене. На територията й са формирани 7 общини. С максимални стопански и демографски ресурси изпъква Разградската община. В нея живеят 37,7% от жителите на областта и 8,4% от населението на региона. Стопанството й е специализирано в ХП, ХВП, стъкларска, порцеланово-фаянсова и дървообработваща промишленост. Център на областта и общината е град Разград /41150ж./. Той е наследник на римската крепост “Абритус”. Издига се като гарнизонно, занаятчийско и търговско селище през периода на турското владичество, когато са развити ковачеството, кожухарството, абаджийство. За издигането му допринася и пускането в експлоатация на ж.п.линията Русе-Каспичан-Варна през 1866г. След 1878г. Разград остава задълго изолиран от индустриалния подем в България. В началото на ХХв. са построени няколко тухларни и маслодобивни работилници. След Втората световна война в града се развиват ХП, стъкларската и порцеланово-фаянсовата промишленост, ХВП, производството на авточасти и др. Основните предприятия, които дават днес облика на стопанството в града са “Антибиотик”, винзаводът, стъкларският завод и др. От 1959г. Разград е административен център на едноименния окръг, което допринася за стопанското, културното и демографското му развитие. Днес в него има театър, симфоничен оркестър, множество начални и средни училища. Разград е и транспортен център. През него преминават ж.п. линията Русе-Варна и важни шосейни пътища /Русе - Шумен, Разград - Силистра, Разград - Кубрат, Разград -Търговище/. През последните 10 години населението на града намалява с над 12000д., основно за сметка на емиграциите. Община Исперих /28050ж./ е втората по големина в Разградската област. Стопанският й облик се определя от порцеланово-фаянсовата и ХВП. Център на общината е град Исперих /10600ж./. Селището е ж.п. гара на линията Самуил -Силистра. Стопанският му облик се дава от ХВП. В селището има и предприятия за ремонт на сторителни машини, порцелан, фаянс, текстил и др. Община Кубрат има 26100ж. Стопанството й е специализирано в земеделие, ХВП, машиностроене. Център на общината е град Кубрат /9400ж./, който получава статута си през 1949г. Сега в селището има предприятия за дървообработващи машини, селскостопански машини, електроизолационни материали и др. В Кубрат има няколко общообразователни и специални училища. Община Лозница /16600ж./ е четвърта по големина в Разградска област.Неин център е град Лозница /2840ж./, който е със земеделски облик. Община Завет /13100ж./ също е със земеделска специализация. Нейният център е град Завет /3800ж./. Община Цар Калоян има 9400ж. Град Цар Калоян /4600ж./ е със земеделски облик. Община Самуил /9600ж./ е единствената община в областта с център селско селище. Силистренска област има територия 2844,4км2 и население 153650д. /20,8% от населението на региона/. Стопанството й е с промишлено-аграрен облик. В областта се намират 7 общини /Алфатар, Главиница, Дулово, Кайнарджа, Силистра, Ситово, Тутракан/. С най-големи стопански и демографски ресурси е община Силистра /67750ж./. Стопанският й облик се дава от електронната промишленост, ХВП, текстилната, дървообработващата промишленост. Център на общината и областта е град Силистра /44800ж./. Той е наследник на римската крайдунавска крепост “Дуросторум”. Преди 1878г. е занаятчийски и административен център. След Освобождението се развива основно като административен и земеделски център, като остава встрани от основните пътни артерии в страната. За западането на Силистра “допринася” и включването му в пределите на Румъния през периода 1913-1940г. След Втората световна война Силистра се развива като индустриален център, след като в него са построени редица индустриални предприятия от електронната, текстилната, мебелната, дървообработващата и ХВП. Днес по-големите индустриални предприятия са “Леспром” /дървообработване/, ”Камъшит” /мебели, осветителни тела, сувенири и др./, предприятията за касови апарати и калкулатори, за технически каучукови изделия, винзаводът и др. За нуждите на “Леспром” е построено ново пристанище. В града има театър, читалища, различни учебни и болнични заведения. В Силистра има филиал на Техническия университет в Русе и ПВУ за подготовката на начални учители. Силистра е изходен пункт за посещения на резервата “Сребърна”, който е основният туристически ресурс в областта. Въпреки индустриалното си и културно развитие, през последните 25 години населението на града намалява с около 15000д., главно за сметка на изселванията към други региони и страни. Втора по големина община в областта е Дуловската /32900ж/. Неин център е град Дулово /7300ж./. Той е важен транспортен възел. През него преминава ж.п. линията от Самуил за Силистра и шосейни пътища за Разград, Шумен, Силистра и Русе. В града функционират предприятия за фураж, чугунени отливки, земеделски инвентар. Третата по големина община в областта е Тутраканската /20400ж./. Стопанството й има индустриално-аграрен облик. Център на общината е град Тутракан /10800ж./. Той също е наследник на римска крайдунавска крепост. До 1878г. се развива като занаятчийски, риболовен и пристанищен център. Стопанският му облик се запазва и през годините до Втората световна война. През последните 40 години градът се развива значително в индустриално отношение с построяването на предприятия за лодки, печки и газови уредби, текстил и трикотаж, електронагреватели, консерви. Поради поддържането на относително висока безработица през последните 10 години, населението му бързо намалява с около 25%. Община Главиница има население от 14800д. Нейният център град Главиница /2200ж./ има земеделски облик. Общините Ситово /7300ж./ и Кайнарджа /6140ж./ имат за центрове села. Община Алфатар/4390ж./ е най-малката в областта. Нейният център град Алфатар /2227ж./ има земеделски облик на стопанството си. Търговишка област има територия 2553,2км2 и население 145284д. или 19,6% от населението на Североизточния придунавски регион. Стопанският й облик се дава от ХВП, машиностроенето, дървообработването, текстилната и трикотажна промишленост. На територията й са формирани 5 общини /Антоново, Омуртаг, Опака, Попово и Търговище/. С максимални стопански и демографски ресурси е община Търговище. В нея живеят 62000д. или 42,5% от населението на областта. Неин център и център на административната област е град Търговище /39900ж./. Селището е разположено на река Врана и е с кръстопътно географско положение. От него излизат пътища за Котел, Шумен, Разград, Попово. Търговище е ж.п. гара на линията София-Варна и през него преминава първокласният път от столицата за Шумен и Варна. Появата му датира от периода на Първата българска държава, но по-голяма известност получава през ХVІІІв., когато в него се провежда панаир. Преди 1878г. Търговище се нарича Ески Джумая. След Освобождението градът се развива като център на богата земеделска околност и се развиват кожарската и хранителна индустрия. След Втората световна война в Търговище са построени предприятия за акумулатори, машини за хранителната индустрия, пътни и строителни машини, шивашки изделия, мебели и дограма, тухли и цигли, храни и напитки. Днес с най-голям дял в индустриалното производство са ХВП /вина, ракии, консерви, месо и месни произведения, безалкохолни напитки/, електротехническата промишленост /акумулатори, хладилни инсталации/, мебелната промишленост, промишлеността за строителни материали /тухли и цигли/, машиностроенето /корабно оборудване/, трикотажната и текстилна промишленост и др. Край Търговище има гражданско летище, което се използва епизодично. В града функционира филиал на ЮЗУ /Благоевградски университет/. Втората по големина община в областта е Поповската /39700ж./. Стопанският й облик се дава от машиностроенето, ХВП, текстилната и шивашка промишленост. Нейният център град Попово /19135ж./ е втори по големина град в областта. Неговото развитие се дължи на пускането в експлоатация на ж.п. линията София-Варна. До 1880г. селището има статут на “село” и е с едва 1100ж. От началото на ХХв. Попово получава административни функции като околийски център, което допринася за развитието му. Сега градът е с индустриален облик. В него функционират предприятия за корабно оборудване, ремонт на земеделски машини, тухли и цигли, текстил, олио, брашна и фуражни смески. През последните 10 години населението му намалява с относително ниски темпове на фона на останалите градове в областта и региона. Това се дължи главно на стабилността в икономиката му. Община Омуртаг /26950ж./ е третата по големина в областта. Стопанският й облик се определя от машиностроенето, ХВП, текстилната промишленост. Центърът на общината град Омуртаг /8830ж./ е разположен в близост до първокласния път от София за Варна. До 1934г. селището се нарича Осман пазар. Развитието му е с бързи темпове от началото на 60-те години когато са построени предприятия за ремонт на автобуси и камиони, за шивашки изделия и консерви. Община Опака има население от 8400д., като само в административния й център град Опака живеят 3400д. или 40% от жителите й. Община Антоново /8220ж./ е най-малката община в областта. Град Антоново /1968ж./ има аграрни функции и облик. Разположен е на първокласния път София-Варна и неговото разклонение за Попово.
ІХ.Проблеми и перспективи за развитие на региона. Основните проблеми в развитието на Североизточния придунавски регион през последните 10 години са свързани с намаляването на индустриалното и селскостопанско производство, поради преориентирането на външните пазари и стесняването на вътрешните пазари за продукцията им. Важен проблем е и демографският /намаляването на населението в региона, поради изселванията към Турция и другите региони от страната/. Все още не е решен и екологичният проблем на селищата край река Дунав /Русе, Силистра и др./, които се замърсяват от трансгранични замърсители /основно от Румъния/. Важен проблем е и неразвитата енергетика в региона. Като проблем, който се отразява негативно върху стопанското и демографско развитие на региона и страната, е липсата на транспортни връзки през река Дунав, които да облекчат потока през Русе. Липсата на средства за земеделието и забавеният процес на връщане на земите са други важни проблеми за региона, тъй като земеделското производство спада значително във връзка с посочените причини. Решаването на тези и редица други проблеми ще спомогне за стопанското развитие на региона и спирането на процеса на депопулация в много от неговите общини.

СЕВЕРЕН ЦЕНТРАЛЕН РЕГИОН
Обособяването на Северния централен регион е резултат от продължителното въздействие на няколко фактора: благоприятно географско положение; разнообразни природни условия и ресурси; тесни производствени, трудови, културни и търговски връзки между селищата в територията му, за което допринася и дългогодишното им развитие в рамките на бившите окръзи /сегашни области/; взаимното допълване в природно, стопанско и демографско отношение на административните области на територията му /Плевенска, В.Търновска, Ловешка и Габровска/.
І.Географско положение, граници и териториален обхват. Регионът обхваща централната част на Северна България. Територията му граничи с река Дунав и обхваща предимно равнинни и хълмисти земи. Това способства за развитието на транспортната инфраструктура и определя до голяма степен положителната оценка на географското му положение. През територията му преминават важни за България сухоземни транспортни магистрали, като: ж.п. линиите София - Горна Оряховица - Варна, Русе - Горна Оряховица -Стара Загора – Кърджали - Подкова; трасето на автомагистрала “Хемус” и др. Това е доказателство за благоприятно географско положение на Северния централен регион спрямо основните градски и индустриални центрове в България, както и по отношение на връзките й с други страни в Европа. С разпадането на СИВ и Варшавския договор, през последните 10 години значително се променя и политико-географското положение на региона. Това е видно от периода на икономическите санкции срещу СРЮгославия. През посочения период и през периода март-април 1999г. се наблюдава ново нарастване на товаропотоците и пътникопотоците през територията на региона, насочени към страните от Централна и Западна Европа и обратно. Това се дължи основно на близостта му до моста на река Дунав в Русе. Северната граница на региона /река Дунав/ предоставя редица възможности за преки контакти със страните от Централна и Западна Европа. Както преди 1989г., така и през последните 10 години тези възможности не се реализират, поради влиянието на политически фактори. По тази причина не са развити големи пристанища на река Дунав в рамките на региона, с изключение на Свищовското пристанище, разширено за нуждите на “Свилоза”. Западната граница на региона е до голяма степен условна, с изключение на частта й край град Искър /Пелово/, където тя преминава по река Искър. Условността се определя от гравитирането на някои селища от Врачанска област към Плевенска и обратно. На юг регионът граничи с всички региони от Южна България. Границата е ясно очертана, като преминава в по-голямата си част по билото на Стара планина. Това затруднява транспортните връзки с Горнотракийската низина. За осъществяването им се използват основно проходите Витиня, Шипченски и Хаинбоаз /”Проход на Републиката”/. Останалите проходи /Арабаконак, Русалийски, Троянски, Вратник, Твърдишки/ се използват непълноценно, поради трудностите за почистването им от снега през зимата. Източната граница на региона също е условна, тъй като влиянието на В.Търново и Свищов се простира върху редица селища от Североизточния придунавски регион. В така очертаните граници територията на Северния централен регион има площ 15239,9км2 или тя обхваща 13,7% от територията на България. По този показател Северният централен регион отстъпва единствено на Югозападния. В административно отношение регионът обхваща 4 области - В.Търновска, Плевенска, Ловешка и Габровска. В сегашните си граници те съществуват от 1959г., което повлиява силно върху междуселищните връзки в тях. Същевременно 4-те административни области се допълват взаимно в природно, демографско и стопанско отношение, което определя и компактността на територията на региона.
ІІ.Природни условия и ресурси. Природните условия и ресурси в територията на Северния централен регион до голяма степен предопределят неговото демографско, стопанско и селищно развитие. Влиянието на природните компоненти е комплексно, но всеки от тях оказва влияние с различна сила в различни части от региона. 1.Релефът на територията е разнообразен, тъй като от север на юг могат да се разграничат следните негови разновидности: а/.Низинен релеф. Подобен е релефът на Чернополската и Свищовско-Беленската крайдунавски низини. Средната им надморска височина е 50-60м. б/.Равнинен е релефът на по-голямата част от територията на региона - на юг до град Павликени и поредицата височини /Ловчански, Микренски, Търновски, Севлиевски/, спадащи към Предбалкана. Средната надморска височина в тази част от региона е 100 - 150м, но край Плевен тя достига 300м. в/.Нископланински и хълмист е релефът на Предбалкана, представен от горепосочените височини и ридовете Стражата и Антоновски. Средната надморска височина е между 400 и 500м, а изброените релефни форми имат западно-източно простиране. Това определя до голяма степен направленията на основните транспортни магистрали в региона. г /.Планински характер има релефът в най-южните части от региона, които са заети от следните дялове на Стара планина: Златишки, Тетевенски, Троянски, Калоферски и Елено-Твърдишки. Поради голямата надморска височина /2376м на връх Ботев от Калоферския дял и 2198м на връх Вежен от Тетевенския дял/, транспортните връзки с Южна България са силно затруднени през зимата. Тези връзки се осъществяват основно през проходите Шипка и Витиня. Имайки предвид горепосочените особености на релефа в региона може да се каже, че като цяло той е благоприятен за развитието на селското стопанство, транспорта, туризма и селищната мрежа. 2.Полезни изкопаеми. В качествено и количествено отношение полезните изкопаеми са ограничени и със слабо влияние върху развитието на добивни и обработващи промишлени отрасли. Северният централен регион не разполага с промишлени запаси от горива и метални руди. Някои находища на горивни полезни изкопаеми /нефт и газ/ са пред изчерпване и добивът им е силно ограничен. Все още нефт се добива край Луковит и Долни Дъбник, като регионът дава 99,1% от продукцията на нефтодобивната и газодобивна промишленост в страната. Без стопанско значение е находището на желязна руда край с.Нешковци /Троянско/, тъй като запасите му са ограничени, а съдържанието на желязо е ниско. Със значително по-голямо значение за стопанското развитие на региона са запасите му от нерудни полезни изкопаеми. Находищата на обикновени и отнеупорни глини край селата Буковлък, Опанец, Бутово, Овча могила и край градовете Полски Тръмбеш, Горна Оряховица и Севлиево са основа за производството на тухли, керемиди, цигли, капаци и други строителни материали. Край Полски Тръмбеш се експлоатират находища на мергели и шисти, които се използват като суровина в производството на огнеупорни тухли. Находищата на пясъчници в Еленския и Габровски Балкан се експлоатират за производството на тротоарни плочи и други строителни материали. Базалтът, добиван край градовете Плачковци, Свищов и Сухиндол се използва за производството на базалтови облицовъчни плочи. Край селата Бяла вода /Плевенско/ и Самоводене /В.Търновско/ се добиват креда и варовик, които са суровини за производството на цимент и вар /негасена и гасена/. 3.Климатични условия и ресурси. Територията на Северния централен регион попада в умерено-континенталната климатична област, което определя до голяма степен особеностите на климата. Значителното вертикално разчленение обаче определя разнообразието както в останалите природни компоненти, така и в климатичните условия и ресурси. Крайдунавските низини, Дунавската равнина и Предбалканът се характеризират със засилен континентален характер на климата. Това се дължи на отвореността им на североизток, което позволява честите нахлувания на студени въздушни маси през зимата. Средногодишната температура в тези части от региона е между 11,5оС /Плевенско и Ловешко/ и 12оС /В.Търновско/. Количеството на валежите е между 500 и 600мм/м2, а на места в Предбалкана то достига и 700мм/м2. С нарастването на надморската височина в южните части от региона се засилва планинският характер на климата. Това се проявява в нарастването на валежните количества до 800 - 1000мм/м2 и спадането на средногодишните температури до около 4оС. Същевременно в планинските части от региона се измества и валежният максимум към късната пролет и ранното лято. Имайки предвид всичко горепосочено, климатичните условия в региона могат да бъдат определени като благоприятни и предоставящи възможности за отглеждането на разнообразни земеделски култури и за развитието на туризма. По този начин те до голяма степен определят и стопанската му специализация. 4.Водни ресурси. Те са представени както от повърхностнотечащи, така и от подпочвени водоизточници. С най-голямо значение за населението и стопанството на Северния централен регион са водите на реките Дунав, Янтра, Росица, Вит, Осъм и техните притоци Каменица, Тученица, Катуница и др. Те се използват за напояване и като питейна вода. Със стопанско значение са и минералните извори в селата Сливек, Шипково, Сашево, Вонеща вода и в град Полски Тръмбеш. Водите им се използват основно за балнеолечение. Като цяло обаче водните ресурси в региона се използват нерационално както за водоснабдяването на селищата, така и за производството на електроенергия. С най-голямо значение са водите на река Дунав, използвани за транспорт, риболов и напояване. 5.Почвени ресурси. Почвената покривка в региона е разнообразна, което се дължи на разнообразието на релефа, геоложкия строеж и климатичните условия. В тази връзка има и ясно изразена зоналност в разпространението на различните видове почви. От север на юг са разпространени следните почвени видове: а /.Алувиално - блатни почви. Разпространени са в крайдунавските низини в непосредствена близост до река Дунав. Тези почви са силно овлажнени и слабо плодородни. Върху тях вирее единствено блатна растителност. б /.Алувиално - ливадни почви. Те са разпространени в крайдунавските низини и по долините на реките Янтра, Росица, Вит и Осъм. Те са с високо естествено плодородие и върху тях се отглеждат зеленчуци, овощни и някои технически култури. в /.Черноземи. Разпространени в Дунавската равнина. В Северния централен регион се срещат излужени, оподзолени и други разновидности на черноземните почви. Върху тях се отглеждат основно пшеница, царевица, слънчоглед, захарно цвекло. г /.Сиви горски почви. Те са разпространени основно в Предбалкана. Отличават се с високо плодородие и върху тях се отглеждат лозя, овощни култури, хмел, фуражни култури и др. д /.Кафяви горски почви. Разпространени са по северните склонове на Стара планина до 1800м надморска височина. Върху тях се развиват широколистни гори /основно от бук / и се отглеждат картофи, ръж, овес, люцерна. е /.Планинско - ливадни. Те са разпространени по билните части на Стара планина. Върху тях се развиват формации от естествени тревни видове, които служат за паша и източник на сено. Поради нерационалната обработка на почвите през последните 50 години, южните части на региона /Ловешка и Габровска области/ са обхванати от активни ерозионни процеси, които ограничават обработваемите площи. През последните 10 години тяхната площ намалява с около 200000дка и днес регионът разполага с около 7,5 млн.дка обработваеми земи. През периода след 1989г. значително е променена и структурата на обработваемите земи. Делът на нивите нараства до 88%, докато площите с многогодишни ягодови и плодови насаждения намаляват до 3,7% от обработваемите земи в региона. Северният централен регион разполага с 15,8% от площта на нивите и с 14% от многогодишните насаждения в България. През същия период намаляват и площите с естествени ливади до 7,5% от обработваемите земи /20,6% от площите им в страната/. През последните 10 години продължава намаляването на площите с изкуствени пасища /0,8% от обработваемите земи/, поради пълната приватизация на животновъдството в региона. Горски ресурси. В сравнение с много други региони от страната Северният централен регион разполага със значителни горски ресурси, представени основно от буковите гори в Троянския, Тетевенския, Габровския и Еленския Балкан. В тази връзка на базата на местна суровина са развити дърводобива и дървообработването. В Предбалкана основен горски вид е габърът. Дървесината му се използва главно за битови нужди. По поречията на реките в региона се срещат ограничени формации от тополи и върби, чиято дървесина има също ограничено стопанско значение. Като цяло запасите от дървесина в региона са около 14% от тези в страната, но качеството им е относително ниско, поради което дървообработващите предприятия в региона работят основно с вносна суровина. В южните части от региона са запазени значителни площи с естествена тревна растителност, която служи като паша на животните или се използва като сено.
ІІІ.Демографска ситуация. Населението на Северния централен регион наброява около 960082д. или 11,7% от населението на България. По брой на жителите той отстъпва само на Югозападния и Западния Тракийско-Родопски регион. През последните 25 години има ясно изразена тенденция към намаляване на населението, основно поради отрицателните стойности на естествения му прираст. От 1975г. до днес жителите на региона намаляват с около 145000д., главно поради обезлюдяването на редица общини и селища от Старопланинската му част. В сравнение с регионите от Южна и Североизточна България емиграциите имат слабо влияние върху динамиката на населението в Северния централен регион. Населението е неравномерно разпределено под въздействието на природни, стопански и демографски фактори. Около 33,6% от населението в региона живеят в Плевенска област, докато в Габровска област живеят едва 16%. В общините Плевен, В.Търново, Габрово и Ловеч живее 40% от населението на региона. Тази концентрация е предопределена от концентрацията на производствени и обслужващи дейности в посочените общини. Същевременно в общините Златарица, Сухиндол, Априлци, Летница, Угърчин, Ябланица, Искър и Пордим живеят едва 5,9% от жителите на региона. Средната географска гъстота на населението в региона е около 63д./км2 или тя е по-ниска от средната за страната (74,0д./км2). С максимална гъстота е населението в Плевенска област (74,5д./км2), докато с минимална гъстота са жителите на Ловешка област (3д./км2). Гъстотата на населението в общините Плевен, Горна Оряховица, Габрово, и В.Търново е над 100д./км2, докато в общините Елена, Златарица, Сухиндол, Априлци, Угърчин стойностите на този показател са около и под 20д./км2. Различните природни и стопански условия в отделните части от територията на региона предопределят и неравномерното разпределение на населението по височинни пояси. Основната част от него живее в територии с надморска височина до 200м, с изключение на Габровска област, където населението е концентрирано в територии с надморска височина от 300 до 500м. През последните 10 години делът на градските жители в региона се задържа около 64%, което е следствие на нарастващите миграции към селата. С минимален дял на градското население е Ловешка област (около 60%), докато градските жители в Габровска област са 77% от населението й. Тези различия се дължат на различните условия за развитие на земеделието и на различните демографските ресурси на селските селища. Половата структура на населението в Северния централен регион е подобна на тази в страната. Делът на мъжете е 48,5% от цялото население. Относително по-благоприятна е половата структура на населението в Плевенска и Габровска област. Това се дължи на концентрацията на производствени мощности, предлагащи работа основно за мъже в областните им центрове. Населението на региона е силно застаряло и е с ограничени демографски ресурси. Това важи преди всичко за общините от Старопланинската му част. В подтрудоспособна възраст са едва 16,0% от жителите на региона, докато в пенсионна възраст са около 1/3 от населението му. В тази връзка може да се каже, че населението е с изчерпани възпроизводствени и трудови възможности. Състоянието на възрастовата структура се определя основно от селското население в южните части на региона, където в подтрудоспособна възраст е едва около 10% от него. Образователната структура на населението в региона е относително благоприятна. Лицата с висше обрабозование са 6,8% от жителите му над 7 г. възраст, при 8,1% за страната. По този показател той отстъпва единствено на Югозападния и Североизточен приморски региони. Същевременно лицата с по-ниско от основното или без образование са 20%, при средно 24,3% за България. По този показател регионът отстъпва само на Югозападния. С най-благоприятна образователна структура на населението изпъква Габровска област /най-висок дял на висшистите и най-нисък дял на неграмотните и лицата с по-ниско от основното образование/. Образователната структура на населението определя до голяма степен и производствената специализация на региона. Върху естественото възпроизводство на населението от региона силно влияние оказва неговата брачна структура. Наред със Северозападния регион, делът на овдовелите (10,2%) е най-висок в страната. Същевременно и делът на разведените (3,2%) е най-висок в страната. Регионът се отличава и с максимален дял на семейните и минимален дял на неженените, което е показателно за застаряването на населението му. Значително влияние върху миграционната подвижност и естественото възпроизводство на населението в региона оказва неговият етно-културен облик. Като цяло жителите му са еднородни в етническо и конфесионално отношение. Българите са около 93% от населението, докато делът на турците и циганите е 2 пъти по-нисък от средния за страната. Източно-православните християни в региона са над 92% от населението, като в Плевенска област те достигат над 95%. Тази еднородност до голяма степен определя и стесненото естествено възпроизводство на населението и силното му застаряване. Състоянието на полово-възрастовата и етно-конфесионалната структура на населението в Северния централен регион определят стесненото му естествено възпроизводство. Брачността (3,7‰) е най-ниската в страната /с изключение на Северозападния регион/, докато разводимостта е най-висока (1,6‰). Това определя и най-ниската в страната раждаемост (7,3‰). Относително по-висока е раждаемостта в Плевенска и В.Търновска област, където се раждат над 2/3 от децата в региона. С минимална раждаемост са общините Априлци, Елена, Угърчин, Ябланица и Пордим, които са с изчерпани демографски и стопански ресурси. Нивото на смъртност в региона (17,1‰) е значително над средното за страната и е по-ниско единствено от това в Северозападния регион. В общините Сухиндол, Пордим, Искър, Угърчин, Златарица, Априлци и други смъртността е постоянно над 20‰ през последните 10 години. Това е доказателство за напреднал депопулационен процес в тяхната територия В региона се намират редица специализирани здравни заведения, което определя по-ниското от средното за България ниво на детската смъртност (13,8‰). По този показател той отстъпва единствено на Югозападния регион. През последните 10 години населението от Северния централен регион се отличава с висока миграционна подвижност, дължаща се главно на вътрешните миграции. През 1998г. стойностите й достигат 6,1% /най-високи за страната/. От всичките мигрирали в страната през 1998г. 190000д., около 32% са мигрирали на територията на региона. Тази висока миграционна подвижност се дължи основно на значителните различия в условията за труд и обитаване в отделните области и общини, както и на близостта на региона до София и Варна. Това се потвърждава и от факта, че миграционното му салдо е отрицателно. Негативните тенденции в естественото възпроизводство на населението и изселванията от региона определят и бързото намаляване на работната му сила. Същевременно стопанската криза ограничава заетостта на населението му. В региона живеят около 13% от заетите в страната и около 12% от безработните. През последните години намалява заетостта в промишлеността, селското и горско стопанство за сметка на нарастващата заетост в търговията, съобщенията, управлението и други обслужващи отрасли и дейности. Специфичните стопански и природни условия в региона определят и съществуването на някои особености в структурата на заетост в сравнение с другите региони в България. В Северния централен регион е по-висока заетостта в промишлеността и селското стопанство, докато стойностите й за транспорта, образованието и здравеопазването са под средните за страната.
ІV.Селища и селищна мрежа. Селищната мрежа в Северния централен регион е изградена от 40 града и 921 села. Основната част от селищата се намират в Габровска /356/ и В.Търновска /336/ области, докато в Плевенска област се намират едва 119 селища. Тези различия се дължат на различните условия за развитие на земеделието в миналото. Средната гъстота на селищата е 6,3селища/100км2 - 16,9 в Габровска, 7,2 във В.Търновска, 3,6 в Ловешка и само 2,7 в Плевенска област. Средната населеност на селищата е 999д. Този показател е най-висок в Плевенска /2713д./ и Ловешка/ 1188д./ области, докато в Габровска област той е едва 433д. Средната населеност на градовете в региона е 15533д. или значително под средната за страната. Повечето градове са нови /обявени за такива през последните 30 години/ и нямат изразени индустриални и обслужващи функции. В тази връзка под 5000 жители имат 16 града. Най-малките от тях са Сухиндол /2630ж./, Килифарево /2700ж./, Плачковци /2396ж./, Пордим /2625ж./ и Ябланица /3085ж./. С население от 5000 до 10000д. са 9 града - Долни Дъбник, Дряново, Елена, Койнаре, Лясковец, Полски Тръмбеш, Славяново, Стражица и Тръстеник. От 10000 до 25000ж. имат Белене /9978ж./, Левски /12654ж./, Луковит /10300ж./, Павликени /13360ж./, Тетевен /12300ж./, Троян /24250ж./, Трявна /11560ж./ и Червен бряг /17130ж./. От 25000 до 50000ж. имат градовете Ловеч /45370ж./, Свищов /30460ж./ и Севлиево /25250ж./. От 50000 до 100000ж. имат Велико Търново /65000ж./ и Габрово /70680ж./. Град Плевен /121950ж./ е най-големият град в региона и трети по големина в Северна България. През последните 10 години намаляват населението си всички градове както за сметка на отрицателния естествен прираст, така и за сметка на изселванията от тях. Това е показателно за състоянието на тези селища и тяхната привлекателност. През последните 20 години под въздействието на индустриалното развитие на В.Търново, Горна Оряховица и Лясковец връзките между тях се задълбочават, което накара някои географи да посочат, че е формирана агломерация. Състоянието на транспортната инфраструктура в тези градове и връзките между тях днес обаче доказват, че за формирането на градска агломерация все още е рано да се говори. Средната населеност на селата в региона е едва 279д. или с около 150д. по-ниска от средната за страната. Това се дължи на факта, че в Старопланинската част има множество напълно обезлюдени села. До 1996г. в региона имат самостоятелен статут 416 махали и колибарски селища, като сега те имат статут на села. Основната част от махалите се намират във В.Търновска област, докато в Габровска област се намират повечето колибарски селища в региона. Най-големи по население /над 2000ж./ са селата Ресен, Самоводене, Драганово, Поликраище, Първомайци, Брест, Гиген, Милковица, Горна Митрополия, Ставерци, Горни Дъбник, Садовец, Крушовица, Обнова, Дерманци, Александрово, Джулюница, Буковлък, Ореш, Овча могила, Галата и Орешак. Основната част от селата обаче са с население под 500д., като това се отнася основно за селата в Старопланинската част на региона. В административно отношение селищата в региона са поделени в 4 области /В.Търновска, Габровска, Плевенска и Ловешка/ и 32 общини.
V.Стопанство. На територията на Северния централен регион са регистрирани 44391 активни стопански субекта или 9,9% ог всички в България. Основната част (52,6%) от тях се занимават с търговия и обществено хранене. През последните 50 години стопанският облик на региона е променен значително във връзка с развитието на ХП, електронната и електротехническа промишленост и редица други нови отрасли и производства. Днес, въпреки значителния спад в производството, водещи са отраслите от Вторичния стопански сектор. Регионът разполага с благоприятни почвено-климатични условия, но с ограничени запаси от полезни изкопаеми, поради което Първичният стопански сектор участва с по-малък дял в БВП, създаден в региона. През последните 10 години Третичният стопански сектор в региона бързо се развива, за което съществуват благоприятни предпоставки. Днес в него се създава основната част от БВП, създаден в стопанството на региона. 1.Промишлеността в Северния централен регион все още дава облика на стопанството му. Отрасълът произвежда 10,5% от промишлената продукция в страната. По този показател регионът изпреварва регионите в Североизточна България, Северозападния и Източения Тракийско-Родопски регион. По произведена промишлена продукция в частния сектор регионът отстъпва единствено на Югозападния регион, като дава над 13,5% от продукцията в частния сектор на отрасъла в страната. Обликът на отрасъла се формира от началото на 60-те години, тъй като през този период са построени повечето промишлени предприятия. Днес общественият сектор дава около 81% от промишлената продукция в региона. а/.Водещ промишлен отрасъл е ХВП. Тя произвежда около 25% от ОПП в региона и над 18% от продукцията на отрасъла в страната. По този показател регионът е водещ в България. През последните 3-4 години относителния й дял бързо намалява, което се дължи на ограничаването на суровинната й база. Застъпени са почти всички нейни подотрасли, поради развитото селско стопанство в региона. Развитието на зърнопроизводството в Северния централен регион и наличието на значително потребителско търсене са основните фактори за развитието на мелничалската промишленост. Мелнични комбинати има в Плевен, В.Търново, Червен бряг, Севлиево, Полски Тръмбеш, Свищов и Ловеч. Те произвеждат основно брашна /12% от брашното в страната/, но и макарони, фиде, спагети и други макаронени изделия. В част от тези комбинати се произвеждат и комбинирани фуражи. През последните 5 години производствата им силно намаляват, поради липсата на зърно. В тази връзка регионът губи водещата си позиция в подотрасъла. С осигурена суровинна база е и месната промишленост. Регионът е водещ в България по производство на месо и месни продукти, като относителният му дял в тези производства нараства през последните 3-4 години /27% от месото в страната през 1997г./. На територията му се намира най-голямата птицекланица на Балканите /град Левски/, която работи с незначителна част от капацитета си. Млечната промишленост разполага също с осигурена суровинна база за своето развитие. През 70-те години са построени млекопреработващи централи със значителни мощности в областните центрове и някои местни животновъдни центрове /Плевен, Ловеч, В.Търново, Габрово, Севлиево, Свищов, Полски Тръмбеш/. След 1989г. в Северния централен регион се появяват и множество частни предприятия, произвеждащи основната част от продукцията на подотрасъла днес. В региона се произвеждат 21,4% от млечните масла /2-ро място в България/ и 11,6% от сиренето и кашкавала /5-то място/ в страната. Винарската и спиртоварна промишленост са традиционни за региона тъй като населението му има традиции в лозарството и винарството. В тази връзка по производството на гроздови вина /27,5% от тези в страната/ той отстъпва единствено на Югоизточния регион. Основните предприятия от подотрасъла се намират в Плевен, Лясковец, Сухиндол, Павликени, В.Търново, Свищов и Севлиево /в Плевен се намира и НИИ по лозарство и винарство/. Освен вина, в тях се произвеждат гроздови и плодови ракии, водки и други спиртни напитки. В региона функционират едни от най-старите пивоварни в България /“Болярка”- В.Търново и “Плевенско пиво”/. В него се произвеждат около 20% от бирата в страната, като продукцията се изнася за София и Черноморието. Наличието на потребителски центрове в региона определя до голяма степен и производствата на безалкохолни напитки, хляб и закуски. Основните предприятия са в Плевен, В.Търново, Габрово и др. Захарната промишленост е представена от предприятията в Долна Митрополия и Горна Оряховица. В тях се произвежда над 25% от захарта и 23,1% от захарните изделия в страната. По производството на захар Северният централен регион отстъпва единствено на Югоизточния, а по производството на захарни изделия - единствено на Западния Тракийско-Родопски регион. Значителните площи и добиви на слънчоглед в региона определят и развитието на маслодобивната промишленост. Растителни хранителни масла се произвеждат в предприятията в Свищов, Долна Митрополия и Полски Тръмбеш. Те произвеждат 23,1% от цялото им количество в страната и по този показател регионът отстъпва единствено на Североизточния приморски регион. През последните няколко години се отбелязва нарастване на дела на Северния централен регион в производството на растителни масла, което се дължи на повишената мотивация за производството им. Консервната промишленост е подотрасъл с традиции за региона, тъй като той разполага с богата суровинна база. Произвеждат се разнообразни видове консерви, като по производството на плодови консерви /27,6% от страната/ регионът е 1-ви в България, а по производството на зеленчукови консерви (26,3%) той отстъпва единствено на Западния Тракийско-Родопски регион. Основните предприятия са в Плевен, Ловеч, Горна Оряховица, Джулюница, Полски Тръмбеш, Дебелец и Севлиево. В Свищов се произвеждат детски храни от типа “Зрънчо”, ”Хумана” и др. В Северния централен регион е развита и тютюневата промишленост, която е представена от производството на манипулиран ферментирал тютюн и тютюневи изделия /6,5% от тези в страната/. Център на тези производства е Плевен. б /. Втори по значение за региона промишлен отрасъл е машиностроенето и металообработката. Те дават 12,8% от ОПП в региона и над 15% от продукцията им в България. По този показател той отстъпва единствено на Югозападния и Североизточен приморски региони. През последните няколко години делът на отрасъла е спаднал с около 2 пункта, което се дължи на бавната му приватизация, липсата на суровини и пазари. В региона се намират около 1/5 от всички машиностроителни и металообработващи предприятия в страната. Застъпени са разнообразни производства: Транспортното машиностроене е представено от фирмите “Балкан” в Ловеч /произвежда авточасти, велосипеди, делтапланери и др./, Луковит /кормилни механизми за товарни автомобили/, Дряново /пътнически ж.п. вагони/, Дебелец /пътни строителни машини/, Павликени /джанти/, Елена /ремаркета за товарни и леки автомобили/, Севлиево /алтернатори/, Плевен /електрокари, отливки/. Към подотрасъла се отнася и производството на електротелфери в Габрово, В.Търново и Горна Оряховица. Производството на металорежещи стругове /31,5% от това в страната/ е застъпено основно в Троян. По това производство регионът отстъпва единствено на Югоизточния регион. Северният централен регион е най-големият производител на битова арматура /батерии, душове, кранове и др./ в България. Тези производства са застъпени във фирмата “Видима - Идеал” /Севлиево/, която е с американски капитали и изнася продукцията си в Западна Европа и САЩ. Във връзка с традициите на региона в развитието на текстилната промишленост и дървообработването, в него се произвеждат текстилни /Габрово/ и дървообработващи машини /Трявна/. Машини за ХВП се произвеждат в град Килифарево, а нестандартно оборудване - в Левски. За нуждата на машиностроенето в региона се отливат резервни части в Плевен и Ловеч. Наред с гореизброените производства, в региона са застъпени и производството на газови печки, пръскачки и складова техника /фирма “Раховец”в Г.Оряховица/, часовникови механизми /Трявна/, автоматични везни /Лясковец/ и др. В региона силно е представен и ВПК с редица важни за отбраната на страната производства. в/.Химическата, нефтопреработваща и каучукова промишленост произвеждат 10,6% от ОПП в Северния централен регион и 3,7% от продукцията на отрасъла в България. През последните 3 години делът на отрасъла спада с 6 пункта, което се дължи на преструктурирането му. Основните предприятия са “Трояфарм” /Троян/, “Свилоза” /Свищов/, ”Момина крепост” /В.Търново/, ”Кап. дядо Никола” /Габрово/ и “Плама” /Плевен/. Всичките те са в процес на приватизация, което води до бързото спадане на продукцията им. Производствата на някои от тези предприятия са уникални за страната: PVC тръби /Габрово/, системи за кръвопреливане и спринцовки за еднократна употреба /В.Търново/, производството на топки за баскетбол /”Етър”-В.Търново/ и др. г/.Електротехническата и електронна промишленост произвеждат 8,3% от ОПП в региона и 23,6% от продукцията на отрасъла в страната. По този показател регионът е водещ в България. Застъпени са разнообразни производства, като някои са уникални за страната. В Северния централен регион се произвеждат 100% от електромерите и батериите в стрраната /Никопол/. В предприятията на Троян, Тетевен, Ловеч и В.Търново се произвеждат електродвигатели с различна мощност и предназначение /82,4% от тези в страната/. До скоро в Троян се произвеждат и силови трансформатори, но сега 100% от това производство е концентрирано в София. В Ловеч /фирма “Елтос”/ е съсредоточено производството на бормашини, флексове и други електроинструменти. В Плевен се произвеждат турбини за ВЕЦ. Производството на кабели е концентрирано в Севлиево, като това предприятие е едно от 3-те в България. В Стражица се произвеждат електрически радиатори за отопление, а в Горна Оряховица - готварски и отоплителни печки. Във В.Търново е концентрирано производството на битова електроника в страната. Застъпени са производствата на телевизори, видеомагнетофони, радиокасетофони, свързочна техника, сателитни антени и др. д /.Текстилната и трикотажна промишленост дават 5,7% от ОПП в региона и 16,4% от продукцията им в страната /3-то място в България/. През последните 3 години относителният им дял в ОПП нараства, поради наличието на осигурени пазари за продукцията им в страната и извън нея. В Северния централен регион работят 1/6 от текстилните и трикотажни предприятия в България. Вълнен текстил се произвежда в предприятията в Габрово, Трявна, Троян и Севлиево. Те произвеждат 17,8% от вълнените платове в страната /3-то място/. През последните 3 години делът на региона в тези производства спада почти 2 пъти, поради липсата на суровини и ограничаването на пазарите. Памучен текстил се произвежда в предприятията в Плевен, Ловеч, В. Търново, Горна Оряховица и др. Регионът произвежда 12,7% от памучните платове в страната / 3-то място /. Във В.Търново е застъпено производството на копринен текстил /1,3% от копринените платове в страната/. Трикотажната промишленост е застъпена в Плевен /фирма “Саня”/, Ловеч, Трявна и Севлиево /фирма “Росица”/. Произвежда се както памучен, така и вълнен трикотаж /бельо и горни облекла/. е /.Дърводобивната и дървообработваща промишленост са традиционни за Северния централен регион, поради наличието на значителни горски ресурси. Дърводобивът е развит в селищата от Старопланинските части /Еленско, Тетевенско, Габровско/, а дървообработването е застъпено основно в Троян, Тетевен, В.Търново, Ловеч, Елена, Червен бряг, Плачковци. В региона се произвеждат 10,3% от облия и цепен дървен материал в България, 8,9% от дъските и значителна част от мебелите. В Елена работи специализирано предприятие за училищни мебели, а във В.Търново - 2 предприятия /за плоскости и за мебели ”Масив”/. През последните няколко години регионът увеличава дела си в производството на дъски, дограма и други произведения на дървообработващата промишленост, което е положителна тенденция. ж /.Промишлеността за строителни материали разполага със стабилна суровинна база за развитието си. В нея се произвеждат 3,9% от ОПП в региона и 15,4% от продукцията на отрасъла в страната. Застъпени са разнообразни производства. Производството на цимент е застъпено в Златна Панега и край Плевен, а производството на вар - в Карлуково, Самоводене и Ловеч. Северният централен регион е водещ в производството на тухли /33,4% от страната/, керемиди, цигли и капаци. Това се дължи на богатите находища от обикновени и огнеупорни глини. Предприятия за тухли и други керамични изделия има в множество селища - Севлиево, Бутово, Овча могила, Червен бряг, Полски Тръмбеш, Летница и др. Най-голямото от тях обаче е “Мизия” в Горна Оряховица. В региона са застъпени и производствата на азбестови изделия /Севлиево/, базалтови плочи /Плачковци/, готови строителни конструкции /Плевен, Горна Оряховица, В.Търново, Ловеч, Габрово, Свищов/ и други строителни материали. Търсенето на строителни материали в България определя и нарастващия дял на отрасъла в ОПП на региона и в отрасловата продукция на страната през последните няколко години. з /.Целулозно-хартиената промишленост произвежда 3,1% от ОПП в региона и 24,4% от продукцията на отрасъла в страната /3-то място/. През последните 3 години делът й спада, поради намаляването на вноса на дървесина. Застъпени са производствата на велпапе /Луковит/, картон /Никопол и Стражица/, хартиен амбалаж /Павликени/. и /.Кожарската, кожухарска и обувната промишлености дават 2,9% от ОПП в региона и 24,2% от продукцията им в страната. По този показател Северният централен регион се конкурира с Югозападния регион. За развитието на подотраслите съществуват редица благоприятни предпоставки - суровини, производствен опит на населението и др. Обработката на кожи се извършва в Севлиево, Угърчин и др. селища. Най-голямото предприятие е “Велур” в Ловеч, където е застъпено производството на кожени облекла и галантерия. В региона се произвеждат около 35% от обувките в България /основното предприятие е в Габрово/, като по този показател той е на 1-во място в България. В Плевен и Габрово е застъпено и производството на каучукови обувки /около 54% от страната/. В Габрово /фирма “Стадион”/ се произвеждат футболни топки и обувки. Общо в региона се намират 10 предприятия от посочените подотрасли. й/.Стъкларската и порцеланово-фаянсовата промишленост дават 2,5% от ОПП в региона и 16,8% от продукцията им в страната. През последните 3 години относителния им дял в ОПП на региона нараства почти 3 пъти, което се дължи на наличието на местни суровини и пазари. В Плевен се произвежда стъклен амбалаж за консервната промишленост, а в Елена - стъклени тухли, мозайки, стъкла за фарове на автомобили и др. В Габрово се произвежда стъклена вата, използвана за изолация в строителството. В Троянско е широко застъпено производството на грънчарски изделия за бита и сувенири. В Калейца се произвеждат порцеланови изделия. к /.Шивашката промишленост в Северния централен регион произвежда едва 0,6% от ОПП и 7,7% от продукцията на отрасъла в страната. За последните 3-4 години относителния й дял намалява 2 пъти, въпреки че бързо се развива частният й сектор. Това се обяснява с ограничаването на пазарите й. В региона са развити и редица други промишлени отрасли и дейности - полиграфическата промишленост, нефто- и газодобивната и др. Слабо застъпено е производството на електроенергия /едва 1% от това в България/, което налага внос от Северозападния и Източен Тракийско-Родопски регион. Основната част от продукцията на промишлеността се дава от предприятията в Плевенска и В.Търновска област, което е следствие от концентрацията на демографски ресурси и суровини в тях. Друга особеност на промишлеността в Северния централен регион е значителното превишаване на обработващите над добивните й отрасли, което се дължи на отсъствието в територията му на запаси от полезни изкопаеми с национално значение. 2.Селско стопанство. За развитието на този основен добивен стопански отрасъл в региона съществуват всички необходими предпоставки - благоприятни почвено-климатични условия, равнинен релеф, наличие на преработвателни мощности от леката индустрия, наличието на потребителски центрове и близостта до столицата и Черноморието, производствен опит на местното население и др. Всички тези предпоставки определят и водещото място на растениевъдството. Северният централен регион разполага с 7550000дка обработваема земя или 49,5% от общата му площ. Нивите са около 88% от обработваемите площи или почти 16% от нивите в страната /2-ро място след Североизточния приморски регион/. Посевните площи в региона са 59% от обработваемата земя, или около 4452000дка /3-то място след регионите в Североизточна България/. Растениевъдството в региона разполага и със значителен парк от машини. Тук се намират 19% от тракторите /1-во място в страната/ и около 17% от комбайните в България. Над 58% от посевните площи в региона са заети със зърнени култури. Площите им са над 14% от тези в страната. Водеща зърнена култура е пшеницата. Тя заема 41,4% от посевните площи със зърнени култури или 11,2% от площите й в България. Тук се добиват около 13% от пшеницата в страната и регионът е на 4-то място в страната. През последните няколко години се отбелязва тенденция към намаляване на площите й, което се дължи на трудностите за нейната реализация. Тази култура се отглежда повсеместно в равнинната част от региона и Предбалкана. Застъпено е и отглеждането на ръж /основно в Ловешко/, като площите и добивите /0,6% от страната/ на тази култура постоянно намаляват. Втора по значение зърнена култура в Северния централен регион е царевицата. Площите й са около 40% от посевните площи със зърнени култури и през последните години делът им нараства. Тук се добиват над 21% от царевичното зърно в България /3-то място след регионите в Североизточна България/. Ечемикът е третата по значение зърнена култура в региона. Той заема 12,5% от площите със зърнени култури, а добивите му са около 9% от тези в страната /3-то място в страната/. През последните години площите и добивите намаляват, въпреки че ечемикът се използва и за производството на малц /суровина в пивопроизводството/. Наред с тези основни зърнени култури, в региона се отглеждат още фасул, фуражен грах, соя, овес /1-во място в страната - над 22% от добивите/. Техническите култури заемат над 22% от посевните площи в региона. Основната техническа култура е слънчогледът. Той заема около 94% от площите им. Добивите от слънчоглед са 17% от тези в България /3-то място/. През последните години се отбелязва трайна тенденция към нарастване на площите с тази култура, което се дължи на търсенето й на вътрешните и външни пазари. Основната част от площите й са в Плевенска и В.Търновска области. Важна техническа култура за Северния централен регион е захарното цвекло. С него са заети 4,5% от площите с технически култури, а добивите представляват над 51% от тези в страната. Основните масиви с тази култура са разположени в близост до захарните заводи в Горна Оряховица и Долна Митрополия. Върху ограничени площи в региона се отглеждат още тютюн "Виржиния”, коноп, фъстъци. Тези култури обаче не са характерни за растениевъдството му. По долините на реките в региона е развито зеленчукопроизводството - традиционен поминък за населението. Площите със зеленчуци, картофи, дини и пъпеши са 5,1% от посевните площи в региона и около 15% от площите с тези култури в страната /3-то място/. Отглеждат се разнообразни зеленчукови култури - домати, краставици, зелен и червен пипер, зрял кромид лук, чеснов лук, салати, марули, бакла, зелен фасул, зеле и др. Общото производство на зеленчуци в региона е около 8% от това в страната и то спада с бързи темпове през последните години, поради липсата на външни пазари и мотивация за производителите. Основната зеленчукова култура са доматите. Те заемат над 12% от площите със зеленчуци в региона. Тук се добиват едва 7,8% от доматите в България /7-мо място в страната/, въпреки че В.Търновско в миналото е център на градинарството на Балканите. За намаляването на площите и добивите допринася спада в консервната промишленост. Втора по значение зеленчукова култура е зрелият кромид лук. Той заема 9% от площите със зеленчуци в региона и дава 18,3% от добивите в страната /1-во място/. Трета по значение за Северния централен регион зеленчукова култура е зеления пипер. С него са заети над 8% от площите със зеленчуци в региона, а добивите му са около 12% от тези в страната /3-то място/. Регионът дава и значителна част от добивите на краставици (6,8%), червен пипер (5,2%), зеле (7,4%) и зелен фасул (4,7%) в България. Отглеждането на картофи е застъпено основно в Габровско, В.Търновско, Тетевенско и Троянско. В региона се добиват 8,7% от картофите в страната /4-то място/. По добив на дини и пъпеши /18,1% от страната/ регионът е водещ в страната. Основните райони на отглеждането им са крайдунавските низини, Плевенско и долината на Янтра. Площите с трайни насаждения са 3,7% от обработваемата земя в Северния централен регион. Основната част от тях са заети с плодови насаждения. По производството на плодове /15,3% от тези в страната/ регионът е на 3-то място в България. Стар и традиционен поминък за населението му е лозарството. С лозя са заети около 114000дка - главно в Предбалкана, Плевенските височини и Дунавското крайбрежие. В региона се добиват 10,6% от виненото и 6,9% от десертното грозде в България. През последните години площите и добивите намаляват, поради връщането на земите. В Габровско, Еленско и Троянско се намира основната част от масивите със сливи в страната. По добив на тази култура /29% от страната/ регионът е на 1-во място в България. Отглеждат се още: ябълки /17,1% от добивите в страната/, ягоди /7,4% от добивите/, орехи, череши, кайсии, праскови и круши. За нуждите на животновъдството в Северния централен регион широко е застъпено и отглеждането на фуражни култури. Те заемат 14,2% от посевните площи в региона и 19,8% от площите им в страната /2-ро място/. Основните фуражни култури са силажна царевица, люцерната, кръмно цвекло и др. От естествените ливади край реките и в планинските части от региона се добиват значителни количества сено. Богатата фуражна база в региона е основният фактор за развитието на животновъдството. Водещ негов подотрасъл е говедовъдството. В региона се намират 13,7% от говедата в страната /3-то място/. Те осигуряват 77% от млякото в региона. Отглеждат се повсеместно, но основната част от тези животни е в Плевенска област. Отглежда се основно породата “Черношарено говедо”. В Плевенско и Ловешко е развито и биволовъдството. Тук се намират около 28% от биволите в България /1-во място/. Наличието на зърнени храни и фуражи е основният фактор за развитието на свиневъдството и птицевъдството в региона. В него се намират 11,3% от свинете и 15,7% от птиците в страната. Тези животни се отглеждат повсеместно, но основната част от тях е в Плевенска и В.Търновска област. Северният централен регион е на 2-ро място по производство на яйца в страната след Североизточния приморски регион. В планинските части от региона е застъпено и пасищното овцевъдство. Тук се намират 14,1% от овцете в България. Този подотрасъл дава 9,3% от млякото в региона и над 15% от овчето мляко в страната /1-во място/. Отглеждат се основно породите “Бяла свищовска” и “Черноглава плевенска”. В планинските части и Предбалкана силно е развито и козевъдството /14,5% от тези животни в страната/. През последните години отново се развива коневъдството /14,8% от конете в страната/ и пчеларството /17,2% от пчелните семейства в България/ в региона, които са застъпени изцяло в частния сектор. Като цяло животновъдството е стабилна суровинна база за развитието на леката индустрия в региона. 3.Транспортът е основният отрасъл от Третичния стопански сектор в региона. Неговото развитие е повлияно основно от географското положение на територията и благоприятните условия за строителство на транспортната инфраструктура. Водещ подотрасъл е ж.п. транспортът. Дължината на ж.п. линиите е над 700км, като гъстотата на мрежата им е 4,6км/100км2. Основните линии в региона са: Горна Оряховица - Русе; Г.Оряховица - В.Търново - Стара загора – Кърджали - Подкова; Г.Оряховица - Плевен - София; Г.Оряховица - Шумен - Варна; Червен бряг – Луковит - Златна панега; Левски - Троян; Левски -Свищов. Автомобилният транспорт разполага с над 5500км пътна мрежа или около 15% от тази в България. Гъстотата на шосейната мрежа е над 363км/1000км2 или над средната за страната. На територията на региона са построени 16км автомагистрали /в района на Ябланица/. Първокласните пътища са едва 8% от общата им дължина, докато четвъртокласните пътища са 61,9%. Основните пътища са: В.Търново-Русе; Плевен-Русе; В.Търново-Варна и В.Търново - София; В.Търново – Хаинбоаз - Гурково; В.Търново – Габрово – Шипка - Казанлък и др. В Северния централен регион е развит речният воден транспорт, като основните пристанища са Свищовското, Никополското и Сомовитското. През територията му преминава трасето на газопреносния пръстен на България. В Горна Оряховица епизодично функционира летищен комплекс. 4. В района се намират 477 ПТТС /2-ро място в страната след Югозападния регион/ и 19 агентства. Телефонните постове са около 14% от всичките в страната, като по този показател регионът отстъпва само на Югозападния регион. След 1989г. във всички по-големи селища на региона функционират частни радиостанции и кабелни телевизионни оператори. 5. Северният централен регион разполага със значителни природни и антропогенни ресурси за развитието на разнообразен туризъм. Основен туристически център е В.Търново /крепост, манастири, останки от множество църкви на Трапезица, с.Арбанаси и др./. Над Габрово в местността “Узана” съществуват условия за развитието на зимен туризъм, които все още на се експлоатират. В региона има множество исторически селища, етнографски музей на открито /”Етъра”/, архитектурни резервати /Боженци/ и други туристически ресурси, които през последните години не се експлоатират ефективно. 6. В Северния централен регион е добре развита и търговската мрежа, представена от около 15000 магазина и заведения за обществено хранене. 7. Важно място в Третичния сектор на регионалното стопанство има образованието. В региона има 514 учебни заведения, от които 5 са колежи и 6 ВУЗ и техни филиали. С по-голяма известност са ВТУ ”Св.Св. Кирил и Методий”, Техническият университет в Габрово, Стопанската академия в Свищов и Медицинският университет в Плевен. Броят на студентите е около 40000, а на преподавателите -около 3000. Наред с ВУЗ, в региона има и редица други елитни учебни заведения като немската гимназия в Ловеч и др. 8. Инфраструктурата на здравното обслужване е представена от 35 болнични заведения /1 Медицински университет в Плевен/ и множество аптеки, санаториуми и др. 9. Инфраструктурата на културата е представена от 7 театъра, 37 кина, 38 музеи /2-ро място в страната/, 512 читалища и около 1100 библиотеки. Всички тези данни показват наличието на традиции в региона по отношение развитието на културата и образованието.
VІ.Място на региона в НС. Стопанството на Северния централен регион има водещо място в добива на нефт и газ, производството на битова електроника и електроуреди, тухли и цигли, в дърводобивната и дървообработваща промишленост, в текстилната и трикотажна промишленост, производството на обувки, храни и напитки. В областта на селското стопанство регионът е водещ в производството на овес, царевица, слънчоглед, захарно цвекло, зелен пипер, бакла, зрял кромид лук, дини и пъпеши, сини сливи и др. На територията му се отглеждат основната част от биволите, говедата, козите, конете, птиците, зайците, пчелните семейства в България. През територията на региона се извършват и значителна част от превозите по ж.п. и автотранспорта в страната. Голяма част от туристическите посещения в България се извършват също на територията му. Всичко това е показателно за стопанското значение на региона за страната.
 VІІ.Връзки на региона. Около 50% от произведената продукция в Северния централен регион се използва на неговата територия. Това е доказателство за взаимното стопанско допълване на отделните административни области. Към другите региони от страната се изнасят горива и моторни масла, храни, тухли, дървен материал и мебели, текстил, битова електроника и електроуреди, обувки, пластмасови изделия и спринцовки, плажни принадлежности, електротелфери и електродвигатели, електрически инструменти, пътни строителни машини и др. Вносът на региона се състои основно от нефт, горива, черни и цветни метали, транспортни средства, електроенергия и въглища, картофи и др. Като цяло, най-тесни са връзките му с Югозападния и Черноморските региони.
VІІІ.Териториално-административно деление и основни селища в региона. В териториално-административно отношение територията на Северния централен регион е поделена на 4 области /В.Търновска, Габровска, Ловешка и Плевенска/ и 32 общини /10 във В.Търновска, 10 в Плевенска, 8 в Ловешка и само 4 в Габровска област/. С максимални демографски и стопански ресурси е Плевенска област. Тя има население 322800д. /33,6% от населението на региона/ и територия от 4333,5км2 /28,4% от територията на региона/. Стопанството на областта е специализирано в ХП, текстилна, трикотажна, мебелна, земеделие, производството на храни и напитки и др. В територията й се произвеждат над 40% от земеделската и около 30% от промишлената продукция в региона. Най-голямата община в областта е Плевенската. В нея живеят над 150000д., а делът й в промишлената продукция на региона достига около 25%, при 20% от земеделската му продукция. Център на общината, областта и най-голям град в региона е Плевен /121950ж./. През последните 10 години населението му намалява с около 10000д., главно за сметка на изселванията към столицата и други региони от страната. Плевен е наследник на тракийско и римско селище /Сторгозия/ в местността “Кайлъка” на река Тученица. При заселването на славяните през VІІв. селището получава името “Каменица” и се развива като занаятчийски и земеделски център по времето на Първата и Втората Българска държава. По време на турското владичество Плевен се развива като занаятчийски център на базата на богата суровинна база в околностите му. В него се развиват занаяти като кожухарството, папукчийство, медникарство и др. В тази връзка преди Освобождението той е едно от големите селища в българските земи - има над 10000ж. преди 1877г. По време на Руско-Турската война Плевен е обезлюден, а голяма част от къщите му са разрушени. Това затруднява до голяма степен развитието му след 1878г. Въпреки това, след прокарването на ж.п. линията София – Варна - Плевен се развива бързо като гарово и индустриално селище. В него са построени редица малки предприятия от ХВП и леката промишленост. След Втората световна война в селището са построени редица нови предприятия за електрокари, за нефтопродукти, леярни за чугун и алуминий, за ядрени прибори, водни турбини и компресори, за пластмасови изделия и др. Много от предприятията в ХВП и леката промишленост са уедрени и обновени. Сега в града основните предприятия са “Плама” /за нефтопродукти/, ”Сторгозия” /за пластмасови изделия/, ”Плевенско пиво”, стъкларското предприятие, “Саня” /за трикотаж/, цигарената фабрика и др. Градът е важен транспортен възел и ж.п. гара на линията София - Варна. В него функционират Медицински университет и филиали на други ВУЗ от страната /ВТУ, УНСС, и др./. В Плевен работят 6 НИИ. В града има театър, симфоничен оркестър и други културни институции /читалища, кина и др./. Той е и туристически център, като с най-голяма атрактивност изпъкват Плевенската панорама, паркът “Кайлъка”, редица музеи от периода на Освобождението и др. Град Славяново /5000ж./ е селище от Плевенска община, което има земеделски облик. Община Червен бряг /37780ж./ е втората по големина община в Плевенска област. Център на общината е град Червен бряг /17130ж./. Той е гара на ж.п. линията София - Варна и начална гара на теснолинейните ж.п. линии за Оряхово и Златна Панега. Селището получава статут на град още преди Втората световна война. В него е развито производството на отбранителни съоръжения, мостови конструкции и скелета, храни и напитки, мебели, трикотаж /фирма “Боряна”/. В същата община се включва и град Койнаре /5400ж./, който е център на богата земеделска околност. Община Левски /27300ж./ е третата по големина в Плевенска област. Нейният център град Левски /12650ж./ е важна гара на ж.п. линията София - Варна и начална спирка на ж.п. линиите за Троян и Свищов. В селището са развити редица подотрасли на ХВП /месна, мелничарска и др./ и ХП. Селището е център на община с изявена специализация в селското стопанство, което определя и неговата стопанска специализация. Община Долна Митрополия /26850ж./ е четвъртата по големина в областта. Стопанството й е с изявена селскостопанска специализация. Център на общината е град Долна Митрополия /3650ж./. В него са развити редица отрасли от ХВП /захарна, маслодобивна и др./. В града се намира и ВВВУ “Г.Бенковски”, което определя до голяма степен съществуването на селището. В същата община се намира и град Тръстеник /5420ж./, който има земеделски облик на стопанството си. Община Гулянци /18300ж./ има за център едноименния град с 3950ж. Стопанството й има земеделски облик. Община Долни Дъбник /16000ж./ е също със земеделски облик. Неин център е град Долни Дъбник /5400ж./. В близкото минало развитието му до голяма степен се дължи на очакванията за откриването на залежи от нефт. Община Никопол има 14600ж., а нейният център - около 4700ж. Никопол е наследник на стара римска крепост на река Дунав. В града работят предприятия за картон, батерии и електромери. Център е на богата земеделска околност с развито лозарство, овощарство, зърнопроизводство и животновъдство. Община Белене има 12800ж., а центърът й - около 9980ж. Град Белене е един от центровете на католицизма в България. В него работят предприятия от ХВП, шивашката, текстилна промишленост. Край селището се намира и строителната площадка на втората АЕЦ в страната, чието строителство засега е замразено. Община Искър има население от 9600ж., а центърът й - около 4420ж. Развита е ХВП на базата на богатата селскостопанска суровинна база. Община Пордим /9130ж./ е най-малката по население в областта. Нейният център град Пордим има около 2625ж. и е сред най-малките градове в България. Със значителни демографски и стопански ресурси разполага и Великотърновска област. Тя има население от 304800д. /31,7% от това на региона/ и територия с площ 4666,7км2 /30,6% от територията на региона/. В областта се произвеждат около 40% от селскостопанската и 30% от промишлената продукция в региона. Стопанството й е специализирано в ХВП, производството на битови електроуреди и електроника, пътни строителни машини, пластмасови изделия, строителни материали /тухли, цигли, вар/ и др. В областта има 10 общини и 336 населени места. С максимални демографски и стопански ресурси е община Велико Търново. Тя има население от 90600д. /9,4% от населението на региона/. Нейният център град Велико Търново има население от 65000ж. Той е трето по големина селище в региона. Разположен е върху историческите хълмове “Света гора”, ”Царевец” и “Трапезица”. Застройката му е амфитеатрална по двата бряга на река Янтра. Селището е столица на Втората българска държава. От този период датира построяването на крепостта на хълма “Царевец”, която е реставрирана във връзка с 1300-та годишнината от създаването на Българската държава. През Средновековието В.Търново е освен столица на България и голям търговски и културен център на Балканите. Той е и седалище на българската Патриаршия до падането му под турско владичество през 1393г. През епохата на българското Възраждане от края на ХVІІІ и началото на ХІХв. Търново е един от центровете на Българското национално-освободително движение. След Освобождението градът е седалище на Учредителното Народно събрание и временна столица на страната до 1879г. С избирането на София за столица на България В.Търново загубва значението си като административен и културен център на страната. Той се развива като гарнизонно и образователно средище. След Втората световна война В.Търново бързо се развива и като индустриален център с построяването на предприятия за електротелфери, битова електроника, текстил, облекла, трикотаж, мебели и др. Селището е административен център на околия, окръг и сега на област, което допринася за развитието му. Днес В.Търново е индустриален, образователен и туристически център от национално значение. В града има 2 ВУЗ, няколко филиала и колежи на ВУЗ от страната, езикова гимназия и др. В него функционира театър с оперетен състав и няколко читалища и музеи. В близост до града е разположено село Арбанаси, което е архитектурен музей на открито. Около В.Търново има множество действащи манастири, построени още от периода на Втората българска държава. Към община В.Търново се отнасят и градовете Дебелец /4760ж./ и Килифарево /2700ж/. Дебелец се намира на 4км от В.Търново и в него работи предприятие за строителни пътни машини. В град Килифарево има предприятие за оборудване на ферми, а в близост до него е Килифаревският манастир. В пределите на община В.Търново се намира и курорта “Вонеща вода”. Втора по големина община в областта е Горнооряховската /55551ж/. В границите й има 2 градски селища - Горна и Долна Оряховица. Град Горна Оряховица /37000ж./ е център на общината и значителен ж.п. възел. През периода на турското владичество е наричан “Куру скеле” /сухо пристанище/, защото към него са се транспортирали храни от богатата му земеделска околност. След Освобождението, с построяването на ж.п. линията София – Варна, значението на града нараства. В него са построени редица индустриални предприятия, ползващи земеделски суровини - захарен завод, тухларна, месарско предприятие, винарска изба и др. След Втората световна война градът се развива като важен индустриален център. Освен изброените предприятия, в него са открити и предприятия за складова техника, за газови и електрически печки /”Раховец”/, електротелфери и др. Край града е пострено и летище, което днес се използва епизодично. Свищовска община /48200ж./ е третата по големина в областта. В нея се произвеждат около 9% от земеделската и 2% от индустриалната продукция в региона. Това доказва селскостопанския облик на икономиката й. Град Свищов /30500ж./ е наследник на римската крепост “Нове”. Той се развива през ХІХв. като пристанищно селище и занаятчийски център. След Освобождението запада, поради оставането му встрани от основните ж.п. линии в страната, а през последните 50 години Свищов е в административната “сянка” на В.Търново. В града са застъпени редица производства от ХВП. В него се намира най-старото висше стопанско училище - Стопанска Академия “Д.Ценов”. Градът е родно място на писателя А.Константинов, чиято къща е превърната в музей. Павликенската община /32200ж./ е четвъртата по големина в областта. Нейният център град Павликени има население от 13400д. Той е ж.п. гара на линията София - Варна и в него функционират предприятия от ХВП /винопроизводство/, машиностроенето /джанти, бетонобъркачки/ и целулозно-хартиената промишленост. В града има НИИ за соята. Към общината се отнася и град Бяла Черква /3260ж./. Селището е с богато историческо минало от епохата на Възраждането. Община Полски Тръмбеш /20900ж./ е петата по големина в областта. Специализацията на стопанството й е основно в земеделието. Град Полски Тръмбеш /5300ж./ е с развита ХВП /производства на олио, консерви, брашна, млечни произведения/ и производство на строителни материали /огнеупорни тухли и др./. Общините Стражица /18000ж./, Лясковец /16500ж./, Елена /13100ж./, Златарица /5750ж./ и Сухиндол /3950ж./ са с изчерпани демографски и стопански ресурси. Сред техните центрове изпъкват градовете Лясковец /9800ж./, Елена /6800ж./, Стражица /5500ж./. Град Лясковец се намира на 6 км от В.Търново и само на 50 м от Горна Оряховица. В него работят предприятия от отбранителната промишленост, винзавод, предприятие за автоматични везни и др. Над града се намира Петропавловският манастир, който е тясно свързан с Национално-освободителното движение в България. Град Стражица има статут на градско селище от 1969г. В него работят предприятия за картон, радиатори, консерви и брашна. Град Елена е разположен в Стара планина на 35км от В.Търново. Той е възрожденски център и днес има множество исторически паметници. В него е открито първото педагогическо училище у нас през 1843г. Има предприятия за месни изделия, млечни изделия, за спиртни напитки, за ремаркета и стъкло, за ученически мебели и др. До града има ж.п. линия от Горна Оряховица, която обаче не се експлоатира през последните 2 години. Ловешка област има 178000ж. /18,5% от населението на региона/ и площ 4132,4км2 /27,1% от територията на региона/. В нея се произвеждат около 10% от земеделската и 18% от индустриалната продукция в региона. На територията й има 8 общини /Ловешка, Ябланица, Луковит, Летница, Тетевен, Троян, Угърчин, Априлци/. С максимални ресурси е Ловешка община /64000ж./. Нейният център град Ловеч /45400ж./ до началото на 1999г. е център на бившата Ловешка област, обхващаща териториите на целия Северен централен регион. Селището е наследник на римска крепост “Мелта”. То е разположено по двата бряга на река Осъм. През Средновековието градът се развива като голям занаятчийски и просветен център на българските земи. В тази връзка е и средище на Национално-освободителното движение. След Освобождението в Ловеч са построени военна работилница, мебелно предприятие, леярна и други индустриални предприятия. Днес основните предприятия в Ловеч са “Балкан” /велосипеди, делтапланери и др./, ”Елтос” /бормашини, флексове и др./, ”Велур” /кожени облекла и галантерия/, “Куинс” /плодови сокове/ и др. В града има театър, филиал на УНСС, ветеринарен институт, множество музеи. Основните му туристически обекти са покритият мост на река Осъм, крепостта и архитектурният резерват “Вароша”. Град Троян /24250ж./ е център на едноименна община, която има население 38800д. Селището е разположено на река Бели Осъм и има статут на град от 1868г. През XIXвек градът е занаятчийски център с развити дървообработване, грънчарство и други занаяти. През последните 50 години в него са построени редица предприятия от ХП, машиностроенето, дървообработващата промишленост, текстилната, керамичната. Днес най-големите предприятия са “Трояфарм” /лекарствени средства/, Елпром и др. В близост до града е Троянският манастир - атрактивен туристически обект. В Троян функционира институт по планинско земеделие и животновъдство и военен картографски институт. Град Тетевен /12300ж./ е център на едноименната община, която има 25000ж. Градът е разположен в тясната долина на река Бели Вит. В него има дървообработващи предприятия, единственото в България предприятие за четки, предприятие за електродвигатели, текстилно предприятие. Селището е изходен пункт към курортното селище Рибарица и връх Вежен. Град Луковит /10300ж./ е разположен на река Панега. Стопанският му облик се дава от предприятието за кормилни механизми, производството на велпапе, тухларната и шивашко предприятие. Градовете Летница /4600ж./, Угърчин /3400ж./ и Ябланица /3085ж./ са с ограничени ресурси и имат слабо влияние върху селищата в територията на едноименните им общини. Габровска област е най-малката по население /154330ж./ и по територия /2107,3км2/ в региона. В нея обаче се произвеждат около 21% от промишлената и едва 9% от земеделската продукция на региона. Това е следствие от изявената индустриална специализация на стопанството й, което е във връзка с относително неблагоприятните условия за земеделие в територията й. В областта има само 4 общини /Габровска, Дряновска, Севлиевска и Тревненска/. С максимални ресурси е Габровската община. В нея живеят 52% от жителите на областта. Град Габрово /70700ж./ е разположен на река Янтра. Той е един от най-големите занаятчийски и просветни центрове в българските земи през ХІХв. След Освобождението се развива основно като административен и текстилен център във връзка с развитото животновъдство в околността му. В тази връзка Габрово е наричано “български Манчестър”. През последните 50 години в селището са построени множество предприятия от машиностроенето, ХП, текстилната, ХВП, обувната. Габрово е значителен културен и просветен център. В него има Технически университет, НИИ по обувна промишленост, педагогически колеж и други образователни и научни институции. В центъра на града е разположен музеят на образованието в България /Априловската гимназия/. В близост до Габрово е местността “Узана” с условия за развитието на ски спортове. Около Габрово се намират и етнографският музеи на открито ”Етър”, архитектурният резерват Боженци, Соколовският манастир и редица други атрактивни туристически обекти. В града се намира и единственият в България музей на хумора, който организира ежегоден фестивал. Град Севлиево /25250ж./ е разположен на река Росица и край него минава първокласният път от София за Варна. Основните предприятия в селището са “Видима Идеал”, ”Росица”, авторемонтното предприятие, керамичен завод, предприятие за азбестови изделия и др. Град Трявна /11550ж./ е разположен на ж.п. линията Русе – Кърджали - Подкова. Селището е сред основните занаятчийски и културни центрове през епохата на Възраждането. То е родно място на Пенчо Славейков и А.Кънчев. Днес в него работят текстилно, дървообработващо предприятие и такова за часовникови механизми. Град Плачковци /2400ж./ е рударско селище в Тревненска община. В него сега работят дървообработващо и предприятие за базалтови плочи. Град Дряново /9090ж./ е разположен по средата на пътя от В.Търново за Габрово. Селището е възрожденски център.То е известно със своите зидари в миналото. Родно място е на Кольо Фичето и неговата родна къща е музей на строителството. В Дряново се произвеждат пътнически вагони, оборудване и инструменти. Има опитна станция по овощарство и интернат за слепи. В близост до града се намират Дряновската пещера и Дряновският манастир.
ІХ.Проблеми и перспективи за развитие на региона. Основните проблеми в развитието на Северния централен регион са следните: обезлюдяването на планинските и полупланински части от територията му; замърсяването на почвите и водите от множеството индустриални предприятия, разположени по реките Янтра, Вит, Осъм и Росица; забавената приватизация на основни предприятия като “Плама”, ”Момина крепост”, ”Трояфарм” и други, което води до нарастването на задълженията им към бюджета и фалирането им; повечето от производствата в региона губят пазарите си през последните 10 години. Това важи с особена сила за ХВП, текстилната, електрониката и др.; въпреки посочените проблеми, регионът има значителни природни, стопански и демографски ресурси за развитието си в социално-икономическо отношение.

СЕВЕРОЗАПАДЕН РЕГИОН
Формирането на територията на Северозападния регион е основно на базата на сходните природни, демографски и стопански условия в отделните му части и влиянието на АЕЦ”Козлодуй” върху цялостното развитие на тази част от България. За компактността на тази територия допринася и дългогодишното развитие на селищата в рамките на бившите окръзи, а сега области - Врачанска, Видинска и Монтана.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
География на България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.