Ежедневни миграции


Категория на документа: География


АНАЛИЗ НА ОСНОВНИТЕ РЕЗУЛТАТИ - всекидневна миграция

Явлението "всекидневна миграция" е тясно свързано с икономическото състояние на населените места, тяхното местонамиране и инфраструктура, както и с наличието и характеристиките на работната сила в тях. Значението на този процес за обществото е голямо, тъй като участието във всекидневните пътувания, за разлика от ^сстоянното преселване, не води до обезлюдяване на населени места или до нарушаване на възрастовата структура на населението.

Свързването на местоживеенето и местоработата на лицата е една от задължителните теми в Регламент (ЕО) № 763 на Европейския парламент и на Съвета относно преброяването на населението и жилищния фонд в страните - членки на Европейския съюз.
Тенденции в развитието на всекидневните трудови пътувания

За първи път изчерпателна статистическа информация за всекидневните трудови пътувания е събрана по време на преброяването на населението и жилищния фонд през 1975 година. Повече от 620 хил. души, или 140 на всеки 1 000 икономически активни лица, са пътували всеки ден от населеното място, в което живеят, до населеното място, в което работят. Една четвърт (26.2%) от тях са били жители на градовете, а останалите (73.8%) са живеели в селата.

През следващия десетгодишен период в резултат на изграждането на големи промишлени центрове в страната и недостига на работна сила за тях се наблюдава увеличаване на ежедневната трудова миграция. По данни от преброяването през 1985г. 751654 икономически активни лица са били трудови мигранти. Спрямо предходното преброяване техният брой се увеличава със 128 938, или с 20.7%. Трудовите мигранти съставляват 16.3% от икономически активното население на страната.

Броят на трудовите пътувания намалява през следващите години и по време на преброяването през 2001 г. са регистрирани близо 329 хил. мигранти, или 12.7% от заетите лица. В сравнение с предходния период намалението е с 56.3%, по-силно изразено сред всекидневните трудови мигранти, живеещи в селата (74.0%), отколкото сред живеещите в градовете (39.4%).

Към 1.02.2011 г. 402 119 лица са декларирали, че пътуват всекидневно от населеното място, в което живеят, до населеното място, в което работят. В сравнение с предходното преброяване броят им нараства със 73 357, или с 22.3%. Относителните дялове на пътуващите от градовете и от селата са съответно 48.5 и 51.5%.

От всички всекидневни мигранти 1 796, или 0.4%, пътуват извън границите на страната. Най-висок е относителният дял на пътуващите до Гърция - 74.7%, Сърбия - 6.4%, и Румъния - 5.8% от пътуващите извън страната.

В публикацията са включени данни за демографските характеристики и направлението на миграцията само за всекидневните мигранти, пътуващи в рамките на страната.
Направление на ежедневните трудови пътувания

При определянето на двете крайни точки на трудовите пътувания от едно населено място до друго се формират четири основни направления на всекидневната миграция: "от градовете - в градовете", "от градовете - в селата", "от селата - в градовете" и "от селата - в селата". За формирането на тези потоци основно влияние шшват демографската ситуация в отделните населени места (наличието на население в трудоспособна възраст), икономическата среда и състоянието на спортната мрежа.

През 1975 г. най-голям е потокът от трудови мигранти от селата към градовете - близо 352 хил. заети лица, или 56% от всички трудови мигранти. Втори по обхват е потокът от селата към селата - съответно 108 хиляди, или 17%.

Потокът между градовете съставлява 13.5% (84хиляди). Приблизително толкова (13%) са пътуващите от селата към градовете - 79 хиляди.

При сравняването на двата насрещни потока (между градовете и селата) се установява, че през този период селата са осигурили допълнителен трудов ресурс на градовете от 272 хиляди души.

При преброяването през 1985 г., независимо от общото увеличение на трудовите мигранти, структурата на направленията на трудовите пътувания се запазва спрямо предходния период. Увеличават се потоците по направлението от градовете към градовете и от градовете към селата съответно с 3.1 и 1.4 процентни пункта. За сметка на това намаляват потоците от селата към градовете (с 3.0%) и от селата към селата (с 1.4%). Общото миграционно салдо е в полза на градовете и възлиза на близо 290 хиляди заети лица.

Към 1.03.2001 г. най-голям продължава да е потокът от селата към градовете. Той съставлява 47.0% от всички трудови мигранти, или 155 хиляди. Значително е драснал потокът между градовете. Неговият относителен дял е 23%).

Установява се и нарастване на трудовите пътувания по направлението "град -село" с близо 20.0%). Най-малък е потокът на пътуващите за работа между селата -10.4%. По отношение на миграционното салдо между градовете и селата то отново е в полза на градовете, но със значително по-малък размер - 90 хил. заети лица.

Към 1.02.2011 г. все още основният поток от ежедневни трудови пътувания се формира от селата и е насочен към градовете - 43.0% от всички , -ти. Следва направлението от градовете към градовете - 34.0%, от градовете към селата - 14.4%, и от селата към селата - 8.6%. В сравнение с предишното преброяване се увеличава само относителният дял на всекидневните мигранти, пътуващи по направлението град - град, с 10.7 процентни пункта за сметка на останалите три потока, които намаляват.

Интензитетът на всекидневните трудови пътувания 1 дава допълнителна информация за равнището и тенденциите в развитието на този процес. В началото на изследвания период (1975 г.) интензитетът на всекидневната трудова миграция е 140 щ 1 000 заети лица. В края на следващия десетгодишен период (1985 г.) това равнище достига 163 на 1 000 заети. Към 1.02.2011 г. този показател е 141.2%о. Интензитетът на трудовите пътувания е по-висок в селата (392.2%о) отколкото в градовете (84.0%о). От това следва, че всекидневното пътуване с цел работа е по-характерно за тлеещите в селата.
1 Демографски характеристики на всекидневните трудови мигранти

Тенденцията, очертала се през последните 35 години, е за все по-активно включване на жените във всекидневните трудови пътувания. Съотношението между двата пола през 1975 г. е било приблизително 67:33 в полза на мъжете, докато при преброяванията през 2001 и 2011 г. това съотношение е 60:40. От живеещите в градовете трудови мигранти 61.3% са мъже и 38.7% са жени. Това разпределение в селата е съответно 58.7 и 41.3%.

Интензитетът на трудовите пътувания сред мъжете през 2011 г. (163.2%о) е 1.4 пъти по голям отколкото сред жените (117.6%о).

Всеки шести от заетите мъже и всяка осма жена пътуват от населеното място, в което живеят, до населеното място, в което работят.

Към 1.02.2011 г. с най-голям относителен дял сред трудовите мигранти са лицата на възраст 30 - 39 и 40 - 49 навършени години - по 27.2%). Около една пета са на възраст 50 - 59 години. С приблизително същия относителен дял са и лицата до 29 години (20.5%). В сравнение с предишното преброяване намалява делът на лицата във възрастовите групи 15 - 29, 20 - 29 и 30 - 39 години, а се увеличава делът на лицата на 50 и повече навършени години.

Във всички възрастови групи преобладават мъжете с изключение на възрастовата група 50 - 59 години, където жените са 52.1% от всекидневните трудови мигранти.

Най-висок е интензитетът на всекидневната трудова миграция сред заетото заселение в младите възрастови групи 15-19и 20 - 29 години, съответно 176.6%о и 157.9%о, а най-нисък - 93.9%о при лицата на 60 и повече навършени години.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Ежедневни миграции 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.