Аляски Кордилери


Категория на документа: География


Аляски Кордилери

Аляските Кордилери заемат северозападната част на континента Северна Америка и обхващат част от канадската територия и цяла Аляска. Те заемат пространство между Северния Ледовит океан, Беринговия проток, Берингово море и Тихи океан. На изток граничат с областта на големите равнини по долината на р. Маккензи до устието й в море Боуфърт. Бреговата линия е силно нарязана в южните части, където преобладават дълбоко врязани заливи, типични фиорди.

Аляските Кордилери имат същите структурни особености, характерни за цялата планинска система. В Аляска много ясно се очертават дъговидно извити планински вериги. Източните вериги, както и северните представляват част от Скалистите планини. На запад и на юг от тях е разположен широко отворения на запад Юконски басейн. Той граничи главно с Тихоокеанската верига. В бреговата й система се включват Алеутските о-ви, п-в Аляска и п-в Кенай. По цялото им протежение се проявява силен вулканизъм, с около 32 действащи вулкана. Изразителни са вулканските конуси на Алеутските о-ви, като Макушин, Шишалдин. На п-в Аляска се издига вулканът Вениаминов и вулканът Катмай.

Тихоокеанската система обхваща Аляска планинска верига. В нея се издига най - високата точка на континента - Маккинли. Той има характерен алпийски облик със съвременно заледяване. По на изток и югоизток Алеутските и Аляските планини се обединяват във веригата на планините Сейнт Илайъс. Те се свързват с вулканският силно заледен масив Врангел, в който се издигат вулканите Санфорд, Блекбърн и Врангел.

Планинската система е изградена от силно дислоцирани кристалинни шисти, гнайси, интрузивни скали и мезозойски пластове. Тук са открити богати медни залежи. Река Юкон има постепенен наклон към Берингово море, където преминава в широка крайбрежна низина, силно заблатен с много езера. От полезните изкопаеми известни са находищата на злато, сребро и платина.

На север Юконският басейн граничи с главния вододел на Северна Америка между Тихи океан и Северния Ледовит океан. В мезозойските пластове на планинските вериги са разкрити въглищни залежи, а във вулканските скали - находища на желязна руда и руди за цветни метали. В крайбрежната, силно заблатена низина са установени находища на нефт.

Най - изразителни и силно разчленени са планинските вериги Брукс и Макензи. Поради сухият климат тези планински вериги нямат съвременно заледяване.

В климатично отношение Аляските Кордилери попадат в обсега на арктичните и тихоокеанските въздушни маси. Северните области се отличават със субполярни климатични белези, с продължителен зимен период, с ниска температура до -30º, а в затворените котловини до -60º, с късо прохладно лято и оскъдни валежи до 250 мм. На обширни пространства е разпространена геокриолитозоната.

Станция Ноум на п-в Стюърд отчита през януари -15º, а през юли 9,8º. Годишната валежна сума е 451мм. По тихоокеанското крайбрежие се чувства влиянието на топлото морско течение Куро Шио и на алеутския минимум. Крайбрежните високи планини спират океанското влияние. По техните склонове падат изобилни валежи, които във връзка с надморската височина са предимно във вид на сняг. Те поддържат съвременното заледяване на Тихоокеанските Кордилери. В Юконския басейн климатичните условия са по-сухи поради валежната сянка на крайбрежните планини.

Крайбрежната ивица се отличава с прохладно лято, мека зима и изобилни валежи - над 2000 мм. Много чести са гъстите и продължителни мъгли. Станция Латуш отчита средна януарска температура -1,1º, средна юлска температура 12,9º и средна годишна температура 5,5º. Годишната валежна сума е 4276 мм. В Юконския басейн се отчита средна януарска температура -24,9º, средна юлска 15,6º, а средната годишна температура е -3,2º. За разлика от крайбрежието валежната сума е само 301 мм.

Алеутските острови са известни с климата "вечна есен". температурните амплитуди са около 10º с изобилни валежи - до 1800 мм годишно,а средната годишна температура не надминава 6-7º.

Реките и езерата в Аляските Кордилери се отличават с нивален и глациален режим, с лятно пълноводие и зимно маловодие. През зимата са сковани от лед.

Поради ниското разположение на снежната граница в Тихоокеанските Кордилери почти не е изразена височинната етажираност на растителността. Преобладават гъстите иглолистни гори, съставени от смърч и дървото цуга. Планинската тундра заема планинските склонове. От животните се срещат снежната коза, снежният овен, вълци, лисици, катерици.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Аляски Кордилери 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.