Всички региони на България


Категория на документа: География


 СЕВЕРЕН ЦЕНТРАЛЕН РЕГИОН
Обособяването на Северния централен регион е резултат от продължителното въздействие на няколко фактора: благоприятно географско положение; разнообразни природни условия и ресурси; тесни производствени, трудови, културни и търговски връзки между селищата в територията му, за което допринася и дългогодишното им развитие в рамките на бившите окръзи /сегашни области/; взаимното допълване в природно, стопанско и демографско отношение на административните области на територията му /Плевенска, В.Търновска, Ловешка и Габровска/.
І.Географско положение, граници и териториален обхват.
Регионът обхваща централната част на Северна България. Територията му граничи с река Дунав и обхваща предимно равнинни и хълмисти земи. Това способства за развитието на транспортната инфраструктура и определя до голяма степен положителната оценка на географското му положение. През територията му преминават важни за България сухоземни транспортни магистрали, като: ж.п. линиите София - Горна Оряховица - Варна, Русе - Горна Оряховица -Стара Загора - Кърджали - Подкова; трасето на автомагистрала "Хемус" и др. Това е доказателство за благоприятно географско положение на Северния централен регион спрямо основните градски и индустриални центрове в България, както и по отношение на връзките й с други страни в Европа.
С разпадането на СИВ и Варшавския договор, през последните 10 години значително се променя и политико-географското положение на региона. Това е видно от периода на икономическите санкции срещу СРЮгославия. През посочения период и през периода март-април 1999г. се наблюдава ново нарастване на товаропотоците и пътникопотоците през територията на региона, насочени към страните от Централна и Западна Европа и обратно. Това се дължи основно на близостта му до моста на река Дунав в Русе.
Северната граница на региона /река Дунав/ предоставя редица възможности за преки контакти със страните от Централна и Западна Европа. Както преди 1989г., така и през последните 10 години тези възможности не се реализират, поради влиянието на политически фактори. По тази причина не са развити големи пристанища на река Дунав в рамките на региона, с изключение на Свищовското пристанище, разширено за нуждите на "Свилоза".
Западната граница на региона е до голяма степен условна, с изключение на частта й край град Искър /Пелово/, където тя преминава по река Искър. Условността се определя от гравитирането на някои селища от Врачанска област към Плевенска и обратно.
На юг регионът граничи с всички региони от Южна България. Границата е ясно очертана, като преминава в по-голямата си част по билото на Стара планина. Това затруднява транспортните връзки с Горнотракийската низина. За осъществяването им се използват основно проходите Витиня, Шипченски и Хаинбоаз /"Проход на Републиката"/. Останалите проходи /Арабаконак, Русалийски, Троянски, Вратник, Твърдишки/ се използват непълноценно, поради трудностите за почистването им от снега през зимата.
Източната граница на региона също е условна, тъй като влиянието на В.Търново и Свищов се простира върху редица селища от Североизточния придунавски регион.
В така очертаните граници територията на Северния централен регион има площ 15239,9км2 или тя обхваща 13,7% от територията на България. По този показател Северният централен регион отстъпва единствено на Югозападния.
В административно отношение регионът обхваща 4 области - В.Търновска, Плевенска, Ловешка и Габровска. В сегашните си граници те съществуват от 1959г., което повлиява силно върху междуселищните връзки в тях. Същевременно 4-те административни области се допълват взаимно в природно, демографско и стопанско отношение, което определя и компактността на територията на региона.
ІІ.Природни условия и ресурси.
Природните условия и ресурси в територията на Северния централен регион до голяма степен предопределят неговото демографско, стопанско и селищно развитие. Влиянието на природните компоненти е комплексно, но всеки от тях оказва влияние с различна сила в различни части от региона.
1.Релефът на територията е разнообразен, тъй като от север на юг могат да се разграничат следните негови разновидности:
а/.Низинен релеф. Подобен е релефът на Чернополската и Свищовско-Беленската крайдунавски низини. Средната им надморска височина е 50-60м.
б /.Равнинен е релефът на по-голямата част от територията на региона - на юг до град Павликени и поредицата височини /Ловчански, Микренски, Търновски, Севлиевски/, спадащи към Предбалкана. Средната надморска височина в тази част от региона е 100 - 150м, но край Плевен тя достига 300м.
в /.Нископланински и хълмист е релефът на Предбалкана, представен от горепосочените височини и ридовете Стражата и Антоновски. Средната надморска височина е между 400 и 500м, а изброените релефни форми имат западно-източно простиране. Това определя до голяма степен направленията на основните транспортни магистрали в региона.
г /.Планински характер има релефът в най-южните части от региона, които са заети от следните дялове на Стара планина: Златишки, Тетевенски, Троянски, Калоферски и Елено-Твърдишки. Поради голямата надморска височина /2376м на връх Ботев от Калоферския дял и 2198м на връх Вежен от Тетевенския дял/, транспортните връзки с Южна България са силно затруднени през зимата. Тези връзки се осъществяват основно през проходите Шипка и Витиня.
Имайки предвид горепосочените особености на релефа в региона може да се каже, че като цяло той е благоприятен за развитието на селското стопанство, транспорта, туризма и селищната мрежа.
2.Полезни изкопаеми.
В качествено и количествено отношение полезните изкопаеми са ограничени и със слабо влияние върху развитието на добивни и обработващи промишлени отрасли. Северният централен регион не разполага с промишлени запаси от горива и метални руди. Някои находища на горивни полезни изкопаеми /нефт и газ/ са пред изчерпване и добивът им е силно ограничен. Все още нефт се добива край Луковит и Долни Дъбник, като регионът дава 99,1% от продукцията на нефтодобивната и газодобивна промишленост в страната.
Без стопанско значение е находището на желязна руда край с.Нешковци /Троянско/, тъй като запасите му са ограничени, а съдържанието на желязо е ниско.
Със значително по-голямо значение за стопанското развитие на региона са запасите му от нерудни полезни изкопаеми.
Находищата на обикновени и отнеупорни глини край селата Буковлък, Опанец, Бутово, Овча могила и край градовете Полски Тръмбеш, Горна Оряховица и Севлиево са основа за производството на тухли, керемиди, цигли, капаци и други строителни материали.
Край Полски Тръмбеш се експлоатират находища на мергели и шисти, които се използват като суровина в производството на огнеупорни тухли.
Находищата на пясъчници в Еленския и Габровски Балкан се експлоатират за производството на тротоарни плочи и други строителни материали.
Базалтът, добиван край градовете Плачковци, Свищов и Сухиндол се използва за производството на базалтови облицовъчни плочи.
Край селата Бяла вода /Плевенско/ и Самоводене /В.Търновско/ се добиват креда и варовик, които са суровини за производството на цимент и вар /негасена и гасена/.
3.Климатични условия и ресурси.
Територията на Северния централен регион попада в умерено-континенталната климатична област, което определя до голяма степен особеностите на климата. Значителното вертикално разчленение обаче определя разнообразието както в останалите природни компоненти, така и в климатичните условия и ресурси.
Крайдунавските низини, Дунавската равнина и Предбалканът се характеризират със засилен континентален характер на климата. Това се дължи на отвореността им на североизток, което позволява честите нахлувания на студени въздушни маси през зимата. Средногодишната температура в тези части от региона е между 11,5оС /Плевенско и Ловешко/ и 12оС /В.Търновско/. Количеството на валежите е между 500 и 600мм/м2, а на места в Предбалкана то достига и 700мм/м2.
С нарастването на надморската височина в южните части от региона се засилва планинският характер на климата. Това се проявява в нарастването на валежните количества до 800 - 1000мм/м2 и спадането на средногодишните температури до около 4оС. Същевременно в планинските части от региона се измества и валежният максимум към късната пролет и ранното лято.
Имайки предвид всичко горепосочено, климатичните условия в региона могат да бъдат определени като благоприятни и предоставящи възможности за отглеждането на разнообразни земеделски култури и за развитието на туризма. По този начин те до голяма степен определят и стопанската му специализация.
4.Водни ресурси.
Те са представени както от повърхностнотечащи, така и от подпочвени водоизточници. С най-голямо значение за населението и стопанството на Северния централен регион са водите на реките Дунав, Янтра, Росица, Вит, Осъм и техните притоци Каменица, Тученица, Катуница и др. Те се използват за напояване и като питейна вода.
Със стопанско значение са и минералните извори в селата Сливек, Шипково, Сашево, Вонеща вода и в град Полски Тръмбеш. Водите им се използват основно за балнеолечение.
Като цяло обаче водните ресурси в региона се използват нерационално както за водоснабдяването на селищата, така и за производството на електроенергия. С най-голямо значение са водите на река Дунав, използвани за транспорт, риболов и напояване.
5.Почвени ресурси.
Почвената покривка в региона е разнообразна, което се дължи на разнообразието на релефа, геоложкия строеж и климатичните условия. В тази връзка има и ясно изразена зоналност в разпространението на различните видове почви. От север на юг са разпространени следните почвени видове:
а /.Алувиално - блатни почви. Разпространени са в крайдунавските низини в непосредствена близост до река Дунав. Тези почви са силно овлажнени и слабо плодородни. Върху тях вирее единствено блатна растителност.
б /.Алувиално - ливадни почви. Те са разпространени в крайдунавските низини и по долините на реките Янтра, Росица, Вит и Осъм. Те са с високо естествено плодородие и върху тях се отглеждат зеленчуци, овощни и някои технически култури.
в /.Черноземи. Разпространени в Дунавската равнина. В Северния централен регион се срещат излужени, оподзолени и други разновидности на черноземните почви. Върху тях се отглеждат основно пшеница, царевица, слънчоглед, захарно цвекло.
г /.Сиви горски почви. Те са разпространени основно в Предбалкана. Отличават се с високо плодородие и върху тях се отглеждат лозя, овощни култури, хмел, фуражни култури и др.
д /.Кафяви горски почви. Разпространени са по северните склонове на Стара планина до 1800м надморска височина. Върху тях се развиват широколистни гори /основно от бук / и се отглеждат картофи, ръж, овес, люцерна.
е /.Планинско - ливадни. Те са разпространени по билните части на Стара планина. Върху тях се развиват формации от естествени тревни видове, които служат за паша и източник на сено.
Поради нерационалната обработка на почвите през последните 50 години, южните части на региона /Ловешка и Габровска области/ са обхванати от активни ерозионни процеси, които ограничават обработваемите площи. През последните 10 години тяхната площ намалява с около 200000дка и днес регионът разполага с около 7,5 млн.дка обработваеми земи.
През периода след 1989г. значително е променена и структурата на обработваемите земи. Делът на нивите нараства до 88%, докато площите с многогодишни ягодови и плодови насаждения намаляват до 3,7% от обработваемите земи в региона. Северният централен регион разполага с 15,8% от площта на нивите и с 14% от многогодишните насаждения в България. През същия период намаляват и площите с естествени ливади до 7,5% от обработваемите земи /20,6% от площите им в страната/. През последните 10 години продължава намаляването на площите с изкуствени пасища /0,8% от обработваемите земи/, поради пълната приватизация на животновъдството в региона.
Горски ресурси.
В сравнение с много други региони от страната Северният централен регион разполага със значителни горски ресурси, представени основно от буковите гори в Троянския, Тетевенския, Габровския и Еленския Балкан. В тази връзка на базата на местна суровина са развити дърводобива и дървообработването.
В Предбалкана основен горски вид е габърът. Дървесината му се използва главно за битови нужди.
По поречията на реките в региона се срещат ограничени формации от тополи и върби, чиято дървесина има също ограничено стопанско значение.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Всички региони на България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.