Водостопански проблеми


Категория на документа: География


Водостопански проблеми

Значение на водните ресурси за екосистемите и човека

Значението на водоползването нараства все повече и повече тъй като водата е основен източник, необходим за човека, селското стопанство и т.н.
Доставянето на вода е било основна цел още преди Новата ера. Още тогава е обърнато внимание на използването на водите на р.Тигър и р.Ефрат. Благодарение на развитото напояване там добивът на жито е бил много голям. В тези поречия са били направени първите големи напоителни съоражения. Напоителния канал „Нарван”, разположен на десния бряг на р. Тигър е бил с ширина 100-120 метра, дълбочина 10 метра и дължина 400 километра. Изграждали се диги, пресушавали са блата за прекратяване на прииждането на реките.
Характерно за р. Нил е че през Май - Октомври тя покачва нейното количество. Изградени са множество диги, язове, канали и т.н. Построени са 5 язовира за напояване на площ 2400 млн хектара. Най – големия язовир е Яслан. Напояването се извършва по два начина:
• помпено
• гравитачно
Цялата напоявана площ на Египет е 3 млн хектара.
Климатичните условия в Индия се характеризират с остри крайности. Валежите са съсреодоточени в няколко месеца, а през останалото време са оскъдни. Това налага използването на изкуствено напояване. Само в провинция Мадас има повече от 48 язовира. Разширени са старите напоителни системи. Такова е и в други страни в този регион – Иран, Сирия, Персия, Арабия и други. Но там каналите са по-малки по размери. От Вавилон и Египет използването на водите в най-оптимален вариант във времето си се прехвърля и в антична Гърция, а по-късно и в старата Римска империя.
Франция е една от страните, която доста рано е осъзнала ползата на водните източници за различни нужди. В Испания водоползването започва от VІІІ век. От Испания води началото си законодателсвото на водите. Преди всички други народи те са се замисляли върху плановото и целесъобразно използване на водите предимно за селскостопански нужди.
През 1902 година е бил разработен първия водостопански план, който предвижда построяването на 300 язовира, предимно с напоителен характер. Периодически до 1934 година тези водостопански планове са били актуализирани.
В Средна и югоизточна Европа използването на тези нужди е ново явление. В Германия, Австрия, Чехословакия от XVІ век. Усилията са били насочени предимно към изграждане на корекции на реки,отводняване на земеделски площи и други. В Австрия използването на водите за тези цели е било извършено в по-старо време, за това датират изградени тук съоражения и системи.
В Южна Америка-Аржентина, Чили, Перу, Колумбия, Венецуела, Боливия и др. е невъзможно отглеждането на селскостопански култури без изкуствено напояване.
В Северна Америка напояването е било извършвано още от туземното население. Съвременните начини за използването на водните ресурси датират от 1847 г.
Използването на водите предимно за селскостопански нужди е сравнително по-ново явление. То е свързано с отглеждане на оризови култури по долината на р. Марица, а по-късно р. Струма и р. Тунджа .
По-късно през 1884 г. дирекцията на Земеделите в Източна Румелия е представила правилник за извършване на тази дейност. Този правилник е бил предоставен на околийските началници в Пазарджик. През 1900 г. тази дейност е регламентирана и нейното развитие започва в началото на ХХ век. Започва изграждането на малки водни електрически централи- електрическо снабдяване на селищата. Обезводняват се територии,заети с блата. След 1945 година се изграждат множество напоителни системи в Бръшлянската, Старозагорската, Свищов-Беленската, Червенобрежката, Софийската, Пловдивската и др.
До сега в България има 2100 язовира. Всички са с комплексно използване т.е. отдават водите си за питейно-битово и промишлено водоснабдяване и за селскостопанско напояване.
Поречието на р. По се отличава с благоприятните си условия за напояване естествено на почвите. Пълноводието на реките и равномерния отток в следствие алпийският им характер създава възможност за развитие на напояването. През ХІV век то достига върха на своето развитие. Тласък за използването на водите в Италия е даден през ХХ век в северните провинции.

Видове водоизточници

Водите, които се използват за различни нужди могат да бъдат съхранени или рецензирани от падналите атмосферни валежи - сняг, дъжд. Част от падналите валежи във вид на дъжд и сняг се задържат от растенията, друга част се изпарява, трета се просмуква в почвата, а останалата част се стича по склоновете и попълва речните запаси.
Задачата на изградените язовирни съоражения е да задържа стопените снежни води и падналите валежи от дъжд, особено през ранна пролет (период на снеготопене). Тези води(затрупани обеми) в последствие се изпаряват през останалите месеци на годината. Това е особено важно за периода на вегетация, когато растенията развиват своята коренна система, листна маса и т.н. Това рационално разпределение на водите създава условия за гарантиране на оптимална почвена влага в напоителните системи. Друга част от тези води се използва за битови нужди и за промишлени цели. Други водоизточници, които могат да бъдат използвани са:
• води от извори
• подземни води
• сондажни кладенци
• в някои страни преработени морски или океански води
Самото водоснабдяване се извършва по гравитачен (естествен) път или чрез изграждане на помпени станции, където водата се поддава във водоснабдителни мрежи под налягане.

Характеристика на водоизточниците

Пред всеки важен и основен въпрос е характера на водоизточника и неговия режим (изменение на неговото водно количество по месеци т.е. вътрешно годишно разпределение). Това е основна характеристика, която служи за определяне на необходимите водни ресурси (водни обеми, водни количества) за целите на водоснабдяване, енергодобив, напояване и т.н. Обръща се особено внимание на фазите на режима на всеки водоизточник, особено повърхностен тип (извори, реки).
У нас се наблюдават главно две основни фази : на пълноводие и маловодие. Пълноводие наблюдаваме през-Април,Май до Юни. А маловодие – от края на Юли до Октомври.
Анализът на пълноводната фаза позволява да се определи водното количесво, което ни е нужно за нашите необходими екологични цели със съответната обезпеченост. Така питейното водоснабдяване и енергодобива трябва да бъдат с обезпеченост средно P=25÷50% .
През периода на маловодие трябва да се определи min P на речните системи, които обикновено са приемник на всички „пречистени” отпадни, битови и промишлени води.
За целите на проектиране на самото водоползване се извършва специално статистическо изследване, което е свързано с изчисляването и построяването на кривата на обезпеченост. От нея ние можем да определим характерните обезпечености на необходимите ни водни количества Р=5,10,25,50,75,95,99.9 % . Обезпечености над 90% са свързани с водоснабдяване и приемане на отпадните води от всякакъв характер от различен водоползвател.

Основни характеристики, които са ни нужни и които можем да определяме въз основа на режимна информация за него, която се регистрира в отпорната мрежа от хидрометрични станции в страната (НИМХ).
Основни характеристика са:
• секунден воден отток – Q [m3-s], [l/s].
Когато имаме язовир, неговия дебит се измерва в [l/s];

• обем на оттока – W[m3 ] [km3 ]
Определя се за даден интервал от време (декада,месец,сезон)

W=Q*T

• модул на оттока – M [l/s*km2] ; [m3/s*km2]




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Водостопански проблеми 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.