Води на Азия


Категория на документа: География


Води на Азия - реки

По своя режим и значение азиатските реки се разделят на:
1. сибирски тип реки - пълноводни и се отличават с продължително заледяване през зимата и големи пролетни наводнения
2. мусонен тип реки - имат летен максимум, във връзка с летните валежи и зимен минимум, поради намаляването на валежите и настъпването на сух период
3. субтропичен тип реки - пълноводни през зимата по време на валежния период и силно намаляват по количества през сухото, продължително лято
4. екваториален тип реки - имат равномерно пълноводие през цялата година
5. транзитен тип реки - известни само в безотточните басейни

Водосборният басейн на Северния Ледовит океан обхваща най - големите азиатски реки, които протичат през Северна Азия (Сибир).
1. Река Об (4345 км) - протича през Западен Сибир, като има най - обширния водосборен басейн в Азия - 2 990 000 кв. км. Извира от Алтайските планини и се влива в Карско море чрез естуар.
2. Река Енисей (5940 км) - протича на границата със Средно - Сибирското плато. Тя е най - дългата река в Азия, а водосборният й басейн обхваща 2 580 000 кв. км. Влива се в Карско море чрез естуар.
3. Река Лена (4450 км) - извира от Байкалските планини, с водосборен басейн 2 490 000 кв. км. Устието й в море Лаптеви представлява голяма делта.
4. Река Яна (1492 км) - извира от Верхоянската верига и се влива в море Лаптеви.
5. Река Индигирка (1977 км) и р. Колима (2129 км) - водят началото си от планината Сунгар Хаята и завършват в Източносибирското море.
6. Други реки са р. Таз, р. Хатанга, р. Оленек

Сибирските реки са пълноводни, с обширни водосборни басейни. Имат нивален режим. Подхранват се предимно от водите на топящите се снегове и ледове през късна пролет. Максималният им отток е свързан с бързото топене на снежната покривка. Реките замръзват продължително време. През зимата настъпва рязко подчертано маловодие. През късно-пролетните размразявания сибирските реки образуват голям ледоход и наводнения.

Във водосборния басейн на Тихи океан попадат едни от най - дългите и пълноводни азиатски реки.
1. Река Анадир (1170 км) - извира от Колимските планини и се влива в Берингово море
2. Река Амур (4416 км) ("черна река") - водосборният й басейн заема площ от 1 865 000 кв. км. Тя е пълноводна и плавателна река, която се влива в Амурския лиман в Охотско море.
3. Река Хуанхъ (4845 км) ("жълтата река") - има малък водосборен басейн - 770 000 кв. км. Извира от Тибетската планинска земя и се отличава с големи колебания във водните си количества. Има ясно изразен летен максимум и зимен минимум. Речната й мрежа е слабо развита. Влива се в залива Бохайуан на Жълто море.
4. Река Яндзъ (5700 км) - най - дългата и най - пълноводната река в Източна Азия. Има водосборен басейн от 1 827 000 кв. км. Извира от Тибетската планинска земя и образува тесни проломи. Влива се в Източно - Китайско море чрез делта.
5. Река Сидзян (2129 км) - протича в Югоизточен Китай и е сравнително къса, но плавателна. Извира от Юнанските планини и се влива в Южно - Китайското море чрез делта.
6. Река Меконг (4500 км) - най - дългата и пълноводна река на п-в Индокитай. Води началото си от Тибетската планинска земя. Има сравнително малък водосборен басейн - около 810 000 кв. км. Влива се чрез голяма делта в Южно - Китайско море.
7. Река Менам (1200 км) - пълноводна, но сравнително къса река

Източноазиатските реки се отличават с типичен плувиален режим. Имат лятно пълноводие по време на влажния мусон (юли-август) и чувствително зимно маловодие по време на сухия мусон (януари-февруари).

Във водосборния басейн на Индийския океан се насочват редица пълноводни реки. Южноазиатските реки се отличават с плувиален режим, с летен максимум и зимен минимум, във връзка с редуването на влажен и сух мусон.
1. Река Салуин (3200 км) - има водосборен басейн от 325 000 кв. км. Извира от Тибетската планинска земя. Влива се в Андаманско море.
2. Река Иравади (2150 км) - поречието й обхваща площ от 430 000 кв. км. Образува широка делта, чрез която се влива в Андаманско море.
3. Река Брамапутра (2854 км) - пълноводна река, със сравнително малък водосборен басейн - 670 000 кв. км. Извира от билото на Кайлаш Гангри и се влива в Бенгалския залив, след като образува с р. Ганг една от най - големите делти на земното кълбо.
4. Река Ганг (2527 км) - събира води от южните заснежени склонове и заледени била на Хималаите. Тя е пълноводна и плавателна река.
5. Река Инд (3190 км) - най - дългата южноазиатска река. Тя е пълноводна река и отводнява басейн от 1 166 000 кв. км. Извира от Тансхималаите и се влива в Арабско море. Има потопена долина в Арабско море.
6. Река Шат ал Араб (145 км) - влива се в Персийския залив. Тя е къса, плавателна и пълноводна река. Образувана е от двете реки Тигър и Ефрат. По - дълга е река Ефрат (2760 км), която води началото си от Арменската планинска земя. Двете реки се отличават с нивално - плувиален режим, заради високите им води, които са свързани предимно с топенето на снеговете през пролетта.

В Средиземноморския басейн се втичат сравнително къси реки. Имат плувиален режим със зимен максимум, свързан със зимните валежи в субтропичния климатичен пояс, и с летен минимум по време на продължителното сухо лято. През сухия безвалежен летен период повечето от сухите реки пресъхват и се превръщат в суходолия, заети от големи количества наноси. Реките от Средиземноморския басейн отводняват Западна Азия.
1. Реки - р. Оронт (540 км), р. Сейхан, р. Мендерес (влива се в Егейско море), р. Къзълърмак (1050 км) - най - късата река на п-в Мала Азия, влива се в Черно море.

Азия има големи безотточни области, които заемат общо 17 700 000 кв. км площ. Най - голяма площ заемат безотточните области на Средна Азия, в които влизат Туранската низина, Таримската котловина и Монголското плато. Арабският п-в заедно със Сирийската пустиня заема 2,4 млн. кв. км, а безотточните области на Малоазиатската и Иранската планинска земя - около 2 млн. кв. км. В тези области протичат доста големи реки с нивално - глациален режим, поради това, че водят началото си от високи, заснежени и заледени планини. Те са транзитен тип реки, прекосяват пустинните области, в които губят голяма част от водите си, преди да се влеят в безотточните водни басейни.

В затворения басейн на депресионното Каспийско море се втичат реките Емба и Кура (1515 км), която извира от Малък Кавказ и отводнява Арменската планинска земя чрез пълноводния си десен приток Аракас. От североизточните склонове на планините Загрос извира р. Къзълузун. В Аралско море се втичат две пълноводни средноазиатски транзитни реки -от Тяншан визвира р. Сърдаря (2790 км), от Памир води началото си р. Амударя (2336 км). В езерото Балхаш се влива р. Или, извираща от Тяншан.

В Мъртво море се оттича пълноводната река Йордан. Много от вътрешноконтиненталните реки на Азия завършват в плитки езера или блата. Най - характерна е р. Тарим, която завършва с континентална делта на изток от пустинята Такламакан.

По - къси реки, чиито води се губят в пясъците и в собствените си наноси при влизането им в пустинните области, са р. Чу и р. Заравшан, които извират от Тяншан.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Води на Азия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.