Урбанизация в света


Категория на документа: География


Мрежата от градски селища в Южна Европа е най-старата на континента и с най-голяма гъстота. Тук се намират едни от най-големите градове в Европа - Милано, Мадрид, Неапол, Атина и др.

Преселнически тип урбанизация е характерен за Северна Америка, Австралия и Нова Зеландия. В тези региони урбанизацията започва по-късно и е следствие от пренасянето на градския начин на живот от Европа. Отличава се с висок дял на градското население - над 80%. За градовете е характерно правоъгълно застрояване, изявен висок делови център и ниски предградия. Населението им се увеличава предимно за сметка на имиграцията. За Северна Америка е характерен и процес на субурбанизация, който се дължи на високата степен на мобилност на населението.

Японски тип урбанизация. Тя започва сравнително късно (през втората половина на ХІХ век), но през последните 50г. протича сравнително бързо. Характеризира се с неравномерно разпределение на градското население, което е концентрирано по южния бряг на остров Хоншу. Характерно за японските градове е високото строителство и разширеното подземно строителство, изграждането на квартали върху изкуствени острови и др. Характерен е процесът на субурбанизация и високо качество на живот в японските агломерации, резултат от използване на техническите достижения.

Източноевропейският тип урбанизация е характерен с бързо нарастване на градовете в годините след Втората световна война във връзка с ускорената индустриализация и миграцията на селско население. След 1990г. се наблюдава бързо намаляване на притока на градско население към градовете и снижаване на прираста им.

Урбанизацията в развиващите се страни започва значително по-късно; - ниска степен на урбанизираност; - протича взривно, ускорено; -по-високи темпове на урбанизация в сравнение с развитите страни в резултат на бързото нарастване на населението; - характеризира се с бърз растеж на градовете. Най-големите градски агломерации в тези региони обхващат основната част от населението на съответните страни. За някои страни от Латинска Америка (Аржентина, Уругвай и др.) и някои арабски страни от Близкия и Средния Изток е характерно голямо струпване на население в столичните градове. Главен източник за нарастване на градските жители са миграциите от селските региони.

Стихийното нарастване на големината на градовете и броя на населението в тях, без да е налице градски начин на живот в тези страни се нарича псевдоурбанизация. Дължи се на несъответствието между икономически и градски растеж. Много от градовете, независимо от бързо нарастващото си население, запазват селски облик и функции или формират малка благоустроена част сред обкръжаващите я селски квартали от преселници. Псевдоурбанизацията води до силна пренаселеност, проблеми с изхранването на населението, жилищен (2/3 от населението живее в бордеи и гъсто населени едностайни апартаменти), 1/4 от гражданите в тези селища не са осигурени с достатъчно качествени води. Цели милионни градове нямат изградени канализационни системи.

С какви неблагоприятни последици е свързано развитието на урбанизацията?

Развитието на урбанизацията е свързано с неблагоприятни процеси - намаляване на обработваемите земи поради жилищно и промишлено строителство, развитие на транспортната мрежа и др.; спадане на производството на аграрна продукция (например в някои африкански страни) като резултат от рязкото намаляване на селското население; влошаване на екологичните условия на живот на хората в градовете; увеличаване на шума, особено силно са изложени на това негативно въздействие районите в близост до транспортни магистрали, летища и други съоръжения; проблемът с намаляване на зелените площи в големите градове. Това води до влошаване на условията на живот, както и до намаляване на възможностите за прекарване на свободното време. Сериозен проблем е осигуряването с вода. За неговото решаване се изграждат сложни водопроводни системи. Друг проблем е свързан с транспортното обслужване на големите градски агломерации, с големият брой автомобили, ограничените пропускателни възможности.

Тези проблеми предизвикаха изселване на население от централната част на големите градове и агломерации и заселването му в тяхната периферия. Процесът на вътрешноградска миграция се нарича субурбанизация (от "субурдс" - предградие). Субурбанизацията е процес, който улеснява съчетанието на по-големите възможности за избор на труд в големия град с живота в по-благоприятна среда.

В резултат на субурбанизацията около големите градове се създава цяла поредица от градски селища под формата на сателитни градове, градове - спални и др. Основна причина за това са по-добрите условия за живот в крайградска среда - екологични, жилищни, по-добър ландшафт и др.

??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Урбанизация в света 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.