Урбанизация в света


Категория на документа: География


Урбанизация

Същност на урбанизацията

Тя е многоаспектен, глобален процес, феномен на индустриалното общество и една от най- важните характеристики на съвременната цивилизация. Терминът "урбанизация" е свързан с латинската дума "urbanus", което означава град или градски. Среда на урбанизационният процес е не само града, а обществото като цяло.

Урбанизацията е процес свързан с нарастване на значението на градовете в живота на хората и обществото. Същността на този процес се изразява в концентрацията на население, на производствени и обслужващи дейности в градовете, появата на нови селищни форми и разпространение на градския начин на живот.

Основни показатели за урбанизираност на една територия

Обикновено се използват 4 главни показателя за определяне на нивото и темповете на урбанизираност в дадена територия. Демографската характеристика на урбанизацията се изразява главно в нарастване на броя и дела на градското население на страните. Градското население в света се увеличава предимно за сметка на заселванията от селските райони. Навсякъде по света градовете привличат население с предимствата, които те предлагат: по добри възможности за намиране на работа, възможности за образование и повишаване на квалификацията; по-големи възможности за развлечения; по-добро здравно и административно обслужване и др. Естественият прираст на градските жители има по-малко значение за увеличаване на техния брой. В началото на ХІХ век в градовете са живели само 3% от населението в света, в началото на ХХ век те са 14%, а век по-късно над 50%. По прогнози на ООН през 2025г. в градовете и зоните около тях ще живеят около 65%. Още през ХІХ век темпът на нарастване на градското население значително изпреварва нарастването на общият брой на населението. През последните два века градските жители са се увеличили около 60 пъти, при 6 пъти увеличение на цялото население на света.

Характерна черта на процеса е нарастването на броя и концентрацията на населението в големи и свръх големи градове. През 1980г в света има само два милионни града, през 1900г. те са 12, а днес над 350. В началото на ХХІ век в милионните градове живее над 1/2 от градското население и над 25% от цялото население на Земята. В милионните градове живее значителна част от населението на много страни. Така например в Мексико сити живеят 27% от жителите на Мексико, а в Буенос Айрес - около 36% от населението на Аржентина. Тази концентрация на хора влияе върху прираста на населението в най-големите градове и върху тяхната площ. През последните 20 години се наблюдава намаляване на темповете на прираст на населението в мега-градовете, което се дължи на затрудненията в живота на хората, предизвикани от пренаселването на ограничената им територия.

Съществена характеристика на урбанизационният процес е териториалното разрастване на градовете. То се съпровожда с усвояване на крайградски територии и селски местности. Това е в резултат на жилищното и промишленото строителство в големите градове, от развитието на транспортната мрежа, от създаването на паркови зони и други. Така се променя характера на използване на земята и градовете придобиват трудно определими очертания. Разрастването на големите градове води до формиране на нови селищни форми - градски агломерации и мегалополиси.

Четвъртият показател е свързан с темповете на разпространяване на градския начин на живот. Градският начин на живот са характеризира чрез няколко основни показателя - определена съвкупност от обслужващи дейности, електрифицираност на селищата, централна топлофикация, благоустроеност, телефонизация и други. Разпространяването на градския начин на живот в селските територии се нарича още селска урбанизация или рурбанизация. То е свързано с разширяване на градския модел на земеползване, оттегляне на градските жители към селата, промяна на заетостта на селските жители, подобряване на обслужването в селските територии и др.

Фактори - влияещи върху урбанизационния процес са: - демографски (естествено и механично движение на населението) - през последните два века по-силно влияние оказва механичния прираст;
- икономически (равнище на икономическо развитие на даден регион, промените в стопанската дейност на хората);
- технологични - внедряване на нова техника и технология. Тези фактори водят до качествени изменения в териториалното развитие на градовете и в техните функции.

Развитие на урбанизацията

Урбанизационните процеси се зараждат и развиват още през античността и средновековието, но най-силно проявление имат през ХVІІІ - ХХ век. През ХІХ век най-бързо се развива урбанизацията в Западна и Северна Европа, САЩ и Канада. Защо? (утвърждаването на капиталистическите производствени отношения и свързаната с тях концентрация на производствени и обслужващи дейности в градовете). Днес в тези страни урбанизационният процес се развива с по-бавни темпове, тъй като равнището на урбанизация в тях е твърде високо. В Япония, САЩ, Германия, Франция делът на градското население не се увеличава, но от това не следва, че урбанизацията е преустановила своето развитие. През последните години в тези страни се усъвършенстват функциите на градовете, внедрява се нова естетична и комфортна архитектура, преминава се към нов начин на усвояване на междуселищните пространства, по-високи темпове на разпространяване на градския начин на живот.

От средата на ХХ век урбанизацията се развива с по-бързи темпове в някои азиатски страни (Япония, Китай, Република Корея), в Латинска Америка (Аржентина, Бразилия), в Австралия и Нова Зеландия. Последици от този процес са нарастването на броя на градовете и увеличаването на градското население.

В развиващите се страни от Азия и Африка, равнището на урбанизация е ниско, относителният дял на градското население в някои от тях е незначителен, но в същото време в тези страни се намират едни от най-големите градове в света. Наблюдава се стихийно нарастване на броя на големите градове, без да е налице характерният градски начин на живот. Темповете на развитие на урбанизацията са много по-високи от темповете на развитие на стопанството, което поражда сериозни проблеми.

В страните от Европа, САЩ и Канада урбанизационните процеси се развиват по-плавно, с умерени темпове, а в повечето от другите страни на света те се извършват рязко, за кратък период от време.

Форми на урбанизация. Градски агломерации и мегалополиси

Най-разпространената форма, свидетелстваща за напреднал урбанизационен процес, са агломерациите.
Те представляват силно урбанизирани територии, съвкупност от множество селища и междуселищни пространства, обединени помежду си чрез сложни и многообразни връзки. Условия за възникване - териториална близост на населените места (агломерацията е струпване на селища, доближени, а на места дори слети), - сложни и многообразни връзки между тях (икономически, трудови, културно-битови, производствени и транспортни). Силищата в агломерациите гравитират към един или няколко центъра. В тази връзка се разграничават "моноцентрични" и "полицентрични" агломерации.

Появата на агломерациите е възможна само на определен етап от развитието на урбанизационния процес, когато има високо развити производителни сили, транспорт и висока мобилност на работната сила. Сред най-големите агломерации в света са тези на Мексико сити, Токио, Ню Йорк, Сао Пауло Шанхай, Лондон, Париж, Москва и др.

Урбанизационният процес не завършва с формирането на агломерации. Той продължава със сливането на няколко агломерации в нови пространствени образувания, наречени мегалополиси. Названието им произлиза от съчетаването на гръцките думи megalo и polis (град). Мегалополисите заемат огромни площи и концентрират десетки милиони жители.

Сред най-големите мегалополиси в света е този по атлантическото крайбрежие на САЩ между Бостън и Вашингтон (Бос-Ваш). Формиралият се тук мегалополис е с дължина около 1000 км и население над 50 млн. души. Формирани са и други мегалополиси: Чипитс (между градовете Чикаго и Питсбърг, с население над 35 млн. д); Сан-Сан (между градовете Сан Диего и Сан Франциско с население около 20 млн. д); Токайдо (между градовете Токио и Киото, с население над 55 млн. д); Английски (между градовете Лондон и Ливерпул, с население около 30 млн. д); Рейнски (обхваща редица агломерации около реките Рейн, Майн и др., с население над 30 млн. д); Сан-Рио (между градовете Сао Пауло и Рио де Жанейро) и др.

Пространствена структура на урбанизацията

Според начините на протичане на урбанизацията, в света се разграничават няколко типове урбанизация.

Европейският тип урбанизация е най-ранният и днес се характеризира със забавяне на растежа на градовете, но с висок дял на градското население (около 80%). Този тип е представен най-ясно в Западна Европа. Концентрацията на население в градовете започва още в края на ХVІІІ век във Великобритания. През втората половина на ХІХ век бързо нараства броят на градските жители във Франция, Германия, Швейцария и други страни от Западна Европа.

Разновидност на този регионален тип е урбанизацията в скандинавските страни. Тя започва доста по-късно, но днес делът на градското население там е висок. Това се дължи до голяма степен на природните условия и тяхното отражение върху поминъка на населението и селищното развитие. Градовете на полуострова са рядко застроени, а най-големите от тях се намират по крайбрежията. В големите градски агломерации е концентрирана основната част от населението на полуострова.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Урбанизация в света 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.