Сравнителен анализ на Монтана и Враца


Категория на документа: География


Монтана
Враца
I. Географско положение

Монтана е областен град разположен в Северозападна България. Намира се на 45 km южно от река Дунав, на 35 km на северозапад от Враца и на 30 km на изток от границата със Сърбия.
Монтана се намира на река Огоста в предпланински район на север от Стара планина, заобиколен от изток от възвишението Пъстрина и от юг от Монтанското бърдо, наречено в западната си част "Баира". На югозапад от града се намира язовир Огоста.
През нея преминава и най-краткият път от Северозападна към Югозападна България, както от Западна Европа към Южна България и Близкия изток.
Община Монтана се намира на европейските транспортни коридори 4 от Републиканската пътна мрежа, което е международният път Е-79 и 7, който свързва Лом-София-Кулата-Солун.
Построяването на Дунав мост 2 при Видин и присъединяването на България и Румъния към ЕС осигурява бърза връзка на региона със Средна Европа.
1.Географско положение
Намира се на около 112 км северно от София, 40 км югоизточно от Монтана.
Разположен в подножието на Врачанския Балкан, градът е отправна точка към множество пещери, водопади и интересни скални образувания. Най-известни сред тях са Пещера Леденика, Водопад Скакля и Прохода Вратцата.
Град Враца е с добре изградена инфраструктура и комуникационна система, като територията на общината се пресича от железопътни и шосейни пътища от национално и международно значение. Градът е кръстопът на два от най-големите европейски транспортни коридори - No 4 и No 7.
Географското ѝ положение придобива още по-голямо значение с изграждането на Дунав мост 2 при Видин.

II. Природоресурсен потенциал
II. Природоресурсен потенциал
Климат
Климатът на Монтана е умерено-континентален, със студена зима и горещо лято. Средната температура през януари е -2.2°C, през юли 21°C. В последните 15-20 години температури от 35-40°C през лятото са обичайно явление.

Климат
Климатът на Враца е умерено-континентален. Според делението на страната по температурни условия, Общината е в умерено горещ и топъл пояс, с характерна средна януарска температура на въздуха - 1,9 ° С и средна юлска 22,2 ° С. Температурните условия както за Врачанска община, така и за цялата страна се характеризират с бързо затопляне и повишаване през април. Най-високи са температурите през юли и август. Продължителността на периода с устойчиво задържане на средните денонощни температури на въздуха над 5° С са от 230 до 250 дни, а над 10° С от 180 - 200 дни.

Водни ресурси:
Карстовият извор при гр. Монтана е един от най-големите в тази част на страната който е подхранван от язовир Огоста. Второто по големина в България изкуствено водохранилище е яз.Огоста. Той събира водите на реките Огоста, Бързия, Затица.
Районът се отводнява от реките Огоста и Цибрица и техните притоци. Най-многоводни са през периода март-юни следствие снеготопенето и пролетно-летния валежен максимум.

Водни ресурси:
Води в района могат да се поделят най-общо на грунтови и карстови.
Територията на община Враца попада в Черноморската водосборна област, подобласт на
директно оттичане към р. Дунав, Дунавски водосборен район. От територията на общината водят началото си много ручеи и потоци, даващи началото на следните по-големи реки: р.Въртешница /Лева/ с приток р. Дъбника, р. Рибене , р. Ботуня, р. Черна, приток на р. Ботуня, р.
Скът, р. Косталевска и др. Посочените реки формират част от долното поречие на р. Огоста.
Река Лева и р. Дъбника са част от водосбара на р. Ботуня - един от най-големите притоци на р.Огоста.
Почви:
Почвите в района са излужени черноземни, песъкиво-глинести, алувиално-ливадни по течението на р. Огоста и сиви горски в хълмистите райони.
Почви:
Основните видове почви са карбонатни, излужени, глинести и типични черноземи.
III. Историческо развитие
Град Монтана, областен център в Република България, има древна история. Това е един от значителните златодобивни райони на Балканите през І-ІІІ в. Римската власт полага особени грижи за района с поддържането на пътищата и използването на повечето заварени тракийски крепости.
Монтана е и утвърден култов център. Древното скално светилище при големия извор, в подножието на крепостта, придобива широка известност през римската епоха и вероятно е най-значителното в района. Главните божества в светилището на Монтана са Диана - "Покровителка на Монтана" и Аполон, но в духа на античната традиция в него са почитани и култовете на Юпитер, Дионис, Силван, Ескулап, Хигия, Тракийския конник, Хермес, Херакъл, Марс, Митра, нимфите на извора и др. Великолепните мраморни скулптури на богове и богини, оброчните плочки и надписите са дарове от военни и цивилни лица, високопоставени сановници и обикновени граждани-поклонници от най-широк социален спектър.
След Освобождението през 1878 г. селището бързо се разраства. През 1891 г., за втори път в своята история, получава градски статут.
III. Историческо развитие

В различните исторически епохи град Враца се е развивал като значимо обществено, пазарно и културно средище. Следите от човешка дейност по тези места датират още от новокаменната ера. Първите обитатели - тракийското племе трибали развили висока материална култура, останки от която се намират и днес на територията на Врачанския регион. Уникалните находки, открити при археологически разкопки на "Могиланската могила" във Враца, в Букьовци и в Рогозен носят интересна информация за процъфтяваща древна цивилизация. Римляните, които оценили географското и стратегическото положение на земите около Искърския пролом, ги превърнали в непристъпна крепост, контролираща най-късия път от Дунава към юг и запад и към богатите рудни находища високо във Врачанската планина. Върху руините на крепостта славяните съградили селище, което нарекли "Вратица" - твърдина, с важно значение и през Втората българска държава. В средните векове то разширило границите си и се превърнало в голям център с развити занаяти и стоково-парични взаимоотношения. От това време са останали в наследство многобройни паметници на духовната и материалната култура. През Възраждането градът дава много светли личности, оставили трайни следи в политиката, дипломацията, национално-освободителното движение, в културата и просветата. Тези епохи, събития и хора са показани в богатите и привлекателни експозиции на Регионалния исторически музей.
IV. Демографски потенциал
Към края на 2011 г. населението в област Монтана е 147 133 души. За периода 2001-2011 г. Областта регистрира втория най-голям спад на населението (след Враца) от над 22%. Основните причини са
големият отрицателен естествен прираст, който през разглежданите десет години постоянно е над 10‰ годишно, както и постоянният отрицателен механичен прираст от над 5‰ годишно. Комбинацията от напускане на населението, високите нива на смъртност и малкото новородени деца води и до влошаване на цялостната демографска картина. И двата коефициента за възрастова
зависимост, показващи застаряване на населението, имат далеч по-високи от средните стойности за страната.
През 2011 г. в областта има 70 училища, като образователната реформа от последните години, липсата на финансови средства у общините и влошената демография водят до затварянето на 28 училища от 2001 г. насам.
Икономически активното население в Община Монтана е 31 348 човека. Процентът на заетите е 86,2% от икономически активното население - 27 022 човека. Нивота на безработицата е 13,8 % или 4326 човека от икономически активното население.
Етноси. Делът на ромската общност е по-висок от средния за страната. Основно вероизповедание в общината е източноправославното християнство, което обхваща 94 % от общото население на общината.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Сравнителен анализ на Монтана и Враца 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.