Силистра


Категория на документа: География


ВТУ "Св.св.Кирил иМетодий"
Филологически факултет
Катедра: География

Реферат по Географско краезнание

Тема: Силистра

Географско положение. Природни условия и ресурси.

Град Силистра лежи на десния дунавски бряг, на 376 км. от устието на р. Дунав. Използван от дълбока древност, дунавският воден път е оказвал изключително влияние и въздействие върху града от възникването му чак до наши дни. Днес дунавският град споделя голямото икономическо значение на р. Дунав. След влизането в навигация на "Европа канал" през септември 1992 г. бяха съединени трите реки - Рейн - Майн - Дунав, като водния път стана главна ос на вътрешните европейски водни пътища от Ротердам до Сулина, от делтата на Рейн в Северно море до делтата на Дунав в Черно море, с дължина 3464 км. След приемането на България в Европейския съюз този воден транспортен еврокоридор играе много важна първостепенна роля. Силистренското присанище има и друго предимство - то е най-близкото до Украйна. От дунавскит пристанища Рени и Измаил се транспортират големи количества разнообразни материали и стоки, от въглища до машини и съоражения. Върху територията на България Силистра се явява като последно българско дунавско пристанище на изток, като пункт, лежащ в самата най-североизточна периферия на страната.

Силистра е разположена в североизточния край на България, в края на дунавската граница, точно откъдето започва и сухопътната ни граница с Румъния. Този граничен ъгъл притеснява от изток града, лишава го от хинтерланд, пресича част от периферията на градската територия (пресича дори самите гробища) и съответно влияеше отрицателно върху икономическото развитие на Силистра. Притесненият хинтерланд бе просто вклещен между двете държавни граници - северната дунавска и североизточната сухоземна. Присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз обаче направи границите между тях вътрешни за алианса и гражданите на двете страни вече свободно ги преминават.

Освен сухоземният граничен пункт, чрез който български автомобили използваха фериботната връзка между двата румънски града на двата бряга на р. Дунав - Кълъраш и Остров, от 2008 г. влезе в навигация директния ферибот Силистра - Кълъраш. Отново се обсъжда една стара идея от края на 19 век - за мост на река Дунав между двата града.

Железопътната линия Самуил-Силистра и евентуалната реализация на проектираната жп линия Разград-Попово ще допринесат за нова директна връзка от Дунав през Горна Оряховица за Южна България по евротранспортен коридор № 9. Това ще се отрази положително на силистренското пристанище, което сега отстъпва по товарооборот на по-малки селища като Свищов, Сомовит и Лом.

Конфигурацията на градската територия представлява елипса, ограничена от водната дъга на р. Дунав от север и североизток. Надзаливните тераси са обградени от три хълма, коронясани от крепостните табии, носещи имената Маджидитабия, Арабтабия и Кючуктабия. В известна степен географското местоположение е аналогично на това, което заема град Русе, с тази съществена разлика, че средната надморска височина на Силистра е 21 м. Доскоро разрастването на града, поради границата, бе възможно само в западна посока, където е основната промишлена зона и новото пристанище с гнездото на ферибота до Кълъраш.

Астрономическото географско положение на Силистра се определя от координатите 27°15′ източна дължина и 44°07′ северна ширина. Релефът не е пречка за железопътните и шосейните връзки с Русе, Варна, Шумен и др., отстоящи съответно на 124, 143 и 116 км.

Град Силистра е разположен в североизточния край на Южна Добруджа, която е полуостровна земя между Дунав и Черно море. Във физикогеографско отношение градът и неговият хинтерланд спадат към Дунавската хълмиста равнина, в подобластта на Добруджанското льосово плато. Общо взето релефът е равнинен и нискохълмист. Край дунавския град се простират алувиалните Айдемирската и Попино-Гарванската крайбрежни низини. Айдемисрската низина е защитена от високи дунавски води с дига, дълга 16 километра. След нейното изграждане през 1948 г. са пресушени блатата Балтата, Татарица и Болярка. В югозападната част на Айдемирската низина е разположено езерото-биосферен резерват Сребърна, където единствено в страната гнездят пеликани и други редки птици.

Силистра е застроена върху льосов терен. Местното население нарича льоса белюга. Мощният слой на фините частици на льоса е погребал старите скали и е нивелирал терена. Той покрива речните пясъци и чакъли на дунавските тераси. Централните и южните части на Силистра са разположени върху пластове с дебелина 30-45 метра. Етапите на льосонавяването са подсказани от погребаните почвени хоризонти. Льосът е причина за много затруднения в строителството. Льосовият терен изисква мерки срещу подмокряне на основите на сградите - изправни водопроводни и канализационни инсталации, подходящи конструктивни решения на сградите, фундиране с тежки трамбовки и пилоти, защита на строителната площадка от повърхностните води. Там, където не са спазени тези изсквания, е налице сериозно напукване и пропадане на постройките.

Почвите в района на Силистра са основно излужени черноземи и алувиално-ливадни. Те са формирани върху глинесто-песъклив материал. Широка ивица от излужени черноземи с хумусно съдържание от 3 до 4,5% се простита източно от града, край българо-румънската сухоземна граница. Образуваният върху льоса черноземен почвен слой е онази безценна предпоставказа пословичното плодородие на този край, за заслуженото име на тази българска житница - "Златна Добруджа". Алувиално-ливадните почви, които заемат тясна ивица по дунавската тераса на запад от Силистра, са много подходящи за отглеждането на зеленчукови култури.

В тектонско отношение Силистра попада в Мизийската плоча, за която е характерен спокоен тектонски живот. В сеизмично отношение много силно е влиянието на румънската карпатска планинска област Вранча.

В обсега на градската територия до сега няма открити полезни изкопаеми. Важно значение обаче имат неизчерпаемите запаси на инертни материали (пясък и чакъл), добивани чрез драгиране от дунавското дъно. Глината, от която е изграден хълмът Кючук Мустафа, се използва в керамичната промишленост и строителството.

Климатът на Силистра е умерено-континентален - подобласт на Европейската климатична област. Основни фактори за формиране на климата са географското разположение, малката надморска височина, циклоните, които се формират над Азорските острови, Сибир, Средиземно море, Балканския полуостров. Лятото е горещо, зимата - студена. Равнинният терен позволява безпрепятствено нахлуване на северните и североизточните студени въздушни маси. Средногодишната температтура на града е 11,2 градуса, с 0,8 градуса по-ниска от тази на страната. Град Видин, който е на същата географска ширина, има средна годишна температура 11 градуса ( почти като тази на Силистра ), а на град Плевен е 11,4 градуса.

Фактът, че Силистра споделя умерено-континенталния климат на Дунавска България, се вижда и в малките различия в средната януарска температура с тези на Разград и Плевен: Силистра - 1,5 градуса, Раград - 1,6 градуса, Плевен - 1,7 градуса. В сравнение с Добрич и Балчик, средната месечна температура на най-топлите летни месеци - юли и август, в Силистра е по-висока.

Температурата на летните месеци е над 21 градуса. Есента е по-топла от пролетта. Характерни за силистренската пролет са резките температурни скокове и краткият преход към лятото. Летните месеци са с по-високи температурни показатели от средните за страната.

Абсолютната максимална температура, регистрирана през периода 1916-1945 г. за месец юли е 40,4 градуса, за август 40 градуса и за септември 38 градуса. Абсолютната минимална темпрература за януари и декември е минус 32 градуса и за февруари - минус 26,1 градуса.

Летните месеци са често засушливи, въпреки че през лятото е валежният максимум. Причина за това са големите изпарения при високите летни температури. Валежите в Силистра, както и по цялото дунавско крайбрежие, се характеризират като сектор с минимална влага в сравнение с обшите показатели за страната. Средногодишният валеж за дунавските станции е от 539 до 646 мм., което количество е под това за страната. Така българското дунавско крайбрежие е едно от най-сухите части на страната. Наблюдава се едно закономерно намаляване на валежното количество от запад на изток, което е в резултатна постепенното осушаване на валежните въздушни маси, идващи от запад.

Характерно за речните мъгли е, че са гъсти и продължителни. За образуването им по река Дунав на редица места оказва влияние релефът. При стичането на по-студен въздух от високия бряг и при допира му с речната водна повърхност, щом водата има по висока температура, се образуват мъгли. Средният годишен брой на дните с мъгла е 48,4 . Най-голям брой на мъгливите дни се наблюдава през зимата, следвана от пролетта и есента. През лятото мъглите са рядко явление. Те затрудняват навигацията по река Дунав. Най-много случаи с мъгли се отчитат при Лом, следван от Русе и Свищов, а най-малко при Силистра. Така силистренското пристанище е в много по-изгодно положение по отнощение на мъгливите дни, съпоставено с най-големите пристанища в Русе, Лом и Свищов. Мъглите в Лом са два пъти повече от тези в Силистра.

За селскостопанския хинтерланд на град Силистра валежите имат голямо значение. Средногодишният валеж за града е 581,4 мм на кв.м., което е под средната валежна сума за страната - 644 мм на кв.м. Най-много валежи падат през юни, а най-малко през февруари. Снежната покривка се явява естествена пелена за посевите и ги предпазва от измръзване. Средната продължителност на задържане на снежната покривка е около 48,5 дни за годината. Обикновено снеговалежите са в интервала между 16 декември и 1 март или средно 75 дни.

От твърдите валежи градушката е характерно явление за Силистра и нейният регион. Особено силна градушка е паднала през 1970г. Ледените късове са покрили земята и хората са ги ринели с лопати. В общините Алфатар и Дулово и реколтата силно пострада. Безпрепятственото нахлуване на ветровете север, североизток и северозапад имат особен ефект през зимата.

Макар че карстовите процеси са погребани от льоса, те са една от причините за липса на повърхностнотечащи води в района на Силистра . Изключително заначение за района играе река Дунав както в хигрологично, така и в икономическо отношение. Като цяло силистренският регион малко използва дунавските води за напояване на земята. Най-близките микроязовири до града са тези при Калипетрово и Айдемир. Климатичното влияние на Черно море се усеща на 40-60 км. дълбочина в сушата, а на морските бризи 35-40 км. Така до Силистра това влияние е съвсем слабо.

Силистренският регион не е богат на гори. Те заемат около 2000 декара площ, главно от акациеви и тополови дървера. Хълмовете Меджидитабия и Ортатабия (Орехова гора) са залесени с иглолистни дървета. Срещат се още сребриста и бяла липа, габър, горун, цер, полски клен, черна акация, летен дъб, бяла бреза, дива круша, черен бор и други дървета. Край самата река и по островите виреят влаголюбиви бяла и крехка върба, черна топола (кавак). От храстите и подлесапреобладават дрян, глог, трънка, мечо грозде, капина, шипка (дива роза). От тревите най-разпространени са житните треви - метличини, коприва, полска детелина. Значителни площи край града са заети от лозя и овощни градини, в които преобладават кайсии, праскови, ябълки, а също така вишни, череши, орехи, бадеми и други.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Силистра 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.