Разделение на труда


Категория на документа: География


 Увод

В древността, икономиката се е основавала почти изцяло на земеделието с цел прехрана. В повечето случай търговията се е състояла в обмен на стоки с други групи хора. Още през третото хилядолетие пр. н. е. страни като Египет, Вавилония, Сирия, Индия и Китай имат водеща роля в политическия и културния живот на народите и стоят начело на тогавашния цивилизован свят. Основно предназначение на тези държавни структури е да защитават робовладелците, да водят завоевателни войни, да отстояват частната собственост върху средствата за производство. В древна Индия също се създава богата и оригинална наука и култура. Археологическите находки показват, че е била добре развита търговията, науката, писмеността. Независимо от своеобразието на древноиндииското общество, то не се различава съществено в общия ход на историята. Древен Китай е страна с огромен принос в люлката на световната цивилизация. Школите на конфуцианците, маоистите, номиналистите, легистите и привържениците на даосизма поставят въпросите, свързани управлението на страната. Думата икономика се появява в Древна Гърция, при обмяната на роби между свободните граждани. В основата икономическите въпроси бил недостига. Аристотел е първият, който прави разлика между обменна стойност и полезна стойност на дадена стока (в съчинението му "Политика", Книга I).

През Средновековието, в центъра на икономическите дейности отново е била прехраната. Едва по време на Великите географски открития, завоевателите започнали да искат "рисков" капитал - средства, чиито влагане ще бъде оправдано с богатствата, които ще бъдат донесени от Новия свят. Търговци като Якоб Фугер и Джовани ди Бичи (1360-1428) основали първите банки. Откритията на Марко Поло, Христофор Колумб (1451-1506) и Васко да Гама довели до създаването на първите глобални икономики. Първите предприятия се занимавали с търговия. Първата стокова борса била основана в Антверпен. По това време, смисъла на понятията икономика и търговия съвпадал.

Европейските завоевания ставали колонии. Силните нации-държави Испания, Португалия, Франция, Великобритания и Нидерландия се опитвали да контролират търговията чрез мита и такси, целящи да защитят собствените им икономики. Меркантилизъм е след първите опити да се намери баланс между частните и държавните интереси. Влиянието на аристокрацията намаляло, били образувани първите държавни икономически органи. Банкери като Ротшилд (1773-1855) започнали да дават заеми за държавни проекти, като войни и инфраструктура.

Развитието на науката и техниката направило възможна индустриалната революция. Първият икономист в съвременния смисъл на думата бил Адам Смит (1723-1790). Той изказал хипотезата, че поддържането на свободна търговия е личен интерес на всеки човек, което се превърнало в антропологичната основа на икономиката. Много хора емигрирали от Европа в Америка в търсене на икономическа свобода. По същото време, в Европа, меркантилизмът (протекционизмът) започнали да отстъпват на свободния капитализъм, което довело до икономически растеж. Откритията в науката и тяхното приложение в техниката позволили масовото производство на стоки и разделянето на труда, които дали основа на индустриалната революция.

Механизацията на труда и преразпределението на благата увеличило благосъстоянието на притежателите на капитали, но и увеличило бедността и глада. Това довело някои философи, като Карл Маркс (1818-1883) и Фридрих Енгелс (1820-1895) да опишат икономиката като "система на капитализма". Експлоатацията на труда и природата от страна на капиталистите създава излишък. Така капиталът ще се натрупва, което с крайна сметка ще унижощи конкуренцията. Затова, комунизма е трябвало да унижощи капитала. Първата планова икономика е била установена след Октомврийската революция от Ленин. Други държави започнали да прилагат мерки, с цел да ограничат безконтролния капитализъм, т.нар. Манчестърски капитализъм.

След хаоса на двете световни войни и Голямата депресия, хората започнали да търсят нови средства за контрол на хода на икономиката. Началото било дадено от икономистите Фридрих фон Хайек (1899-1992) и Милтън Фридман (1912-2006), които настоявали за глобална световна търговия. Те са основоположници на т.нар. неолиберализъм. Предоминиращия възглед бил на Джон Кейнс (1883-1946), който настоявал за по-строг контрол на пазара от страна на държавата - поставил началото на теорията, според която държавната намеса може да облекчи икономическите проблеми и да стимулира растежа. В края на 50-те години на 20.век, икономическия растеж в Америка и Европа (т.нар. Wirtschaftswunder (на немски: economic miracle)-довел до нова форма на икономиката, в центъра на която била консумацията. През 1958, Джон Голбрейт (1908-2006) започнал да говори за консуматорско общество. Икономическата система в повечето развити държави се определя като социална пазарна икономика.

Структура на географската наука
В географията са обособени два основни клона - физическа (природна) география и социално-икономическа (хуманитарна, обществена) география. В съвременното наукознание няма единно мнение за структурата на географската наука. Редица автори обособяват географското познание на 5, 4 или 3 основни клона. Някои от тях отделят от споменатите Физическа и Социално-икономическа география отделни направления като Теоретична география, Картография, Математическа география, Регионална география. Примерно структура на двата основни клона:
• География
o Физическа География
 Местоположиение/или географско положение
 Релеф
 Планини
 Почви
 Климат
 Зони/климатични пояси
 Реки и води
 Полезни изкопаеми
 Флора и фауна
o Социално-икономическа география
 Икономическа география
 Икономически сектори/Видове стопанска дейност
 Транспорт
 Екология
 Социална география
 Население/Демография
 Етногеография
 Градове и алгомерации

1. Общественото разделение на труда - същност и значение.

В света съществуват големи различия в териториалното разпределение на
природните условия и ресурси, на населението и трудовите ресурси. В зависимост от тяхното количество и качество се осъществяват специфични видове труд, които водят до създаването на определена продукция. Това се постига благодарение на общественото разделение на труда.

Същност и етапи на проявления в разделението на труда:

Общественото разделение на труда е процес на непрекъснато обособяване на различни видове обществен труд, при който производителите се специализират в създаването на определена продукция. Предметите и оръдията на труда също оказват силно влияние върху характера на самия труд. Мащабите и насоките на общественото разделение на труда зависят от характера на социално-икономическия строй.
 Отделянето на скотовъдството от земеделието. Настъпва към края на първобитнообщинния строй.
 Отделянето на занаятите от селското стопанство. Този процес се осъществява главно в условията на феодалния строй.
 Обособяването на търговията като самостоятелен стопански отрасъл. Увеличаващият се обмен на стоки поставя основите на световното стопанство.
 Отделяне на промишлеността от селското стопанство и обособяването и в самостоятелен отрасъл.
Форми на обществено разделение на труда




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Разделение на труда 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.