Природно-географска и социално-икономическа характеристика на Югозападния социално-икономически регион


Категория на документа: География


 Увод

Територията на Югозападния социално- икономически регион обхваща части от различни физикогеографски единици и този факт предопределя разнообразието на икономическите условия и природните ресурси. Подобно разнообразие е предпоставка за силно влияние върху стопанското развитие и връзките на региона. Най-важната особеност на географското положение на Югозападния регион е, че в него се пресичат пътищата, характеризиращи изключително изгодното географско положение на България на Балканския полуостров.

1. Местоположение.

В пространствено -териториален аспект, Югозападният район е втория по големина район на територията на Република България и обхваща площ от 20 306,4 кв.км. Северна граница на района са областите Монтана и Враца, на Север граничи с област Ловеч от Северен централен район, от изток е съседен на областите Пловдив, Пазарджик и Смолян от Южен централен район.

Важно стратегическо предимство за района е факта, че южната и западната му граница съвпадат с държавната граница и той граничи с 3 държави:

- южна граница - Република Гърция;

- западна граница - Република Сърбия и Черна гора и Република Македония.

Фиг. Югозападен социално- икономически регион

В тази връзка на територията му са изградени и функционират седем гранични контролно-пропускателни пункта, като три от тях са на границата със Сърбия и Черна гора (Олтоманци, Стрезимировци, Калотина), три са на границата с Македония (Златарево, Станке Лисичково и Гюешево) и два са на границата с Гърция (Кулата и Илинден). В стратегията за развитие на региона е предвидено да се изградят и 3 нови ГКПП на границата с Македония - Невестино/Делчево, Симитли/Пехчево, Струмяни/Берово.

Друго стратегическо предимство на региона е, че през територията му минават важни национални пътища и три от десетте международни транспортни коридора:

- коридор № 10 (Централна Европа-Белград-София- Истанбул);

- коридор № 4 (Северна и Централна Европа-Видин-София-Атина);

- коридор № 8 (Италия-Албания-Македония-София-Бургас-(Варна)-Кавказките републики).

2. Природни условия и ресурси.

2.1. Географско положение.

Релефът на територията на региона е разнообразен. Той има определяща роля при формирането на главните транспортно-икономически пътища на областта - Петроханската седловина, Искърския пролом, Ботевградската седловина, Западните Задбалкански котловини, пролома Момина клисура, долините на Места, Струма и Струмешница. Разнообразието на релефа се изразява във наличието на планини, котловини, речни долини, проломи и др. Подобна релефна особеност е следствие от геоложкото развитие на територията и има значителен принос за развитието на туризма в региона.

По-голямата част от територията на съставната му Софийска област са заети от високи планини. В Благоевградска област планинският релеф е представен от ниски, средни и високи планини /Рила, Пирин, Осогово, Огражден, Малашевска планина, Влахина/. В региона се намират най-високите върхове в България - Мусала /2925м/, Вихрен /2914м/, Черни връх /2290м/ и др. Долинният релеф е представен от долините на реките Струма и Места и долинните разширения в Петричко, Санданско и Гоцеделчевско. Особеностите на тези релефни форми позволява нахлуването на топли средиземноморски въздушни маси, което благоприятства отглеждането на топлолюбиви култури, туризъм, дърводобива и дървообработването, водоснабдяването, но е пречка за развитието на транспорта.

2.2. Климат .

В климатично отношение регионът също се отличава с голямо разнообразие на условия и ресурси, породени от разнообразието в релефа. Пространственото му разположение е в две климатични области: умерено-континентална и преходно-континентална. В южните части /Сандански, Петрич, Гоце Делчев/ силно климатично влияние оказва Средиземно море. В планинските райони с надморска височина над 1800м климатът е с изразени планински характеристики. Тези особености обуславят и вътрешнорегионалните различия в климатичните компоненти:

- валежи: валежните количества с нарастването на надморската височина от запад на изток варират между 600 мм/м2 и около 1000 мм/м2 във високите части на Витоша, Осогово, Рила и Пирин.

- температури: температурните амплитуди варират от север на юг, като средногодишните в Трънската котловина са около 2,9оС, докато в района на Сандански, Петрич и Гоце Делчев стойностите достигат 14оС.

- ветрове: характерни за Югозападния регион са предимно ветрове с посока "север-северозапад". В котловинните полета често срещано явление е фьонът през пролетта и есента. Като цяло климатичните условия в региона са благоприятни за отглеждането на разнообразни плодови, зеленчукови, технически и зърнени култури.

2.3. Водни ресурси.

Благоприятстващ факт за стопанското развитие е най-големите реки в България - Искър, Марица, Струма, Места. Водните им ресурси се използват за добиване на електроенергия, водоснабдяване и изкуствено напояване. Друго предимство е наличието на хидротермални ресурси, чиито значителните експлоатационни и потенциални запаси са от особено стопанско значение за Югозападния район. В района има много минерални извори. Находищата на минерални води които имат практическо значение за икономическото развитие наброяват 63. Само в долината на река Струма има 39 самостоятелни или свързани находища на термални води, 17 от които все още не се експлоатират, въпреки че са идентифицирани като температура и химически състав на водата. Температурата на минералните води се движи от 17°С до 102°С. Те са солиден ресурс за развитието на балнеотуризма в страната и оранжерийното зеленчукопроизводство. Най-известни са изворите в и около София- Банкя, Овча Купел, Горна баня, Кюстендил, Благоевград, Симитли, в Санданско-Петричкото поле, Сапарева баня. Хидротермалните ресурси откриват уникални възможности за развитие на лечебния многосезонен туризъм, оранжерийно производство, геотермална топлофикация и др.

2.4 Почви.

Почвеното разнообразие се базира до голяма степен на разнообразието в релефа, водите и климатичните условия. Почвите имат изразена височинна зоналност-алувиално-ливадни, канелени, смолници, делувиално-ливадни, кафяви горски и планинско-ливадни. Заедно с това на климатичните условия и хидроресурсите, почвите определят отглеждането на разнообразни култури в този регион - зърнени, технически, бобови, фуражни, овощни насаждения /череши, ябълки, праскови/, лозя, фъстъци, бадеми, киви, картофи, зеленчуци и др. В последните години започна поетапно засаждане на цитрусови култури, кактои на различни билки, орехи и т.н. с цел обогатяване на почвата и повишаване ефективността от нейното използване.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Природно-географска и социално-икономическа характеристика на Югозападния социално-икономически регион 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.