Общ преглед на морфоструктурното развитие и особеностите на релефа на Азия


Категория на документа: География


Общ преглед на морфоструктурното развитие и особеностите на релефа на Азия

А) Морфоструктурно развитие
1. Платформени морфоструктури
За разлика от Европа Азия е изградена от четири платформи, формиращи равнинен и платовиден релеф.
- Сибирска платформа- намира се в северната част, споена с европейската чрез веригата на Урал. На запад между Енисей и Урал платформата е потънала във вид на огромна синеклиза- върху нея е образувана Западносибирската равнина. Между реките Енисей и Лена тя се издигнала във вид на антиклиза и образува Средносибирското плато.
- Китайска платформа- в средните и източните части на Азия, първоначално е заемала обширни пространства, но в последствие се е разпаднала на по-малки части обградени от гънкови структури. От нея са образувани обширното Монголско плато, Таримската котловина върху потъналия Таримски щит, Китайско-корейските планини с вулкански постройки и Индокитайския щит.
- Арабска платформа- част от африканската плоча и същевременно от стария континент Гондвана, отделен от грабена на Червено море и Аденския залив. Има обща денивелация към Персийския залив.
- Индостанска платформа (също част от Гондвана)- формира Деканското плато и някои хорстови планини (Гати).
Двете платформи в Южна Азия се причленяват към континента след образуването на низините на Месопотамия и Индогангската низина за Индостанската платформа, след издигането на веригите от Алпо-хималайския пояс.
2. Гънкови морфоструктури
- Най-стари по възраст- образувани през Долен Палеозой по време на каледонския тектонски пояс- изграждащ мощен гънков пояс в средните части между Сибирската и Китайската платформа, включващ западната част на Казахската планинска земя, Алтай, Саяни, Прибалкайски и Забалкайски планини, Ябланови и Стонови плънини- това са азиатски каледониди, силно разломени със загладени била, денудирани.
- Средни по възраст- образувани през Горен Палеозой по-време на херцинския тектонски цикъл.Изгражда също мощен гънков пояс в средните части, южно от каледонския. В него са планините- Тян шан, Кунлуншан, Алтънтаг, Наншан, Цинлиншан и др. Те също са разломени, с грабени между веригите. Това са т.н. "азиатски" херцениди.
- Млади по възраст- образувани през староалпийския тектонски цикъл през Мезозоя, изграждащ два планински пояса простиращи се:
а) по меридиана в източната част на Азия, наричани с общото име Яншански пояс- спояващ източните части на Сибирската и Китайската платформи. В него се включват планините- Верхоянски, Сихоте-Алин, Голям и Малък Хинган, Южнокитайски (Нанлин) планини, Индокитайски планини и структури продължаващи през полуостров Малака и навлизащи в Малайски архипелаг на остров Калимантан (Борнео)
б) по паралела, южно от херцинския пояс се формира нов планински пояс включващ планините- Алтай, Каракорум и Трансхималаи- верига успоредна на Хималаите северно от тектонските долини на Горен Инд и Брахмапутра (Цан по)
- Най-млади по възраст- образувани през младоалпийския тектонски цикъл през Неозоя (Терциера) изграждащ също два планински пояса:
а) по меридиана- в най-източната част на Сибир включва: Чукотски, Корякски, Камчатски и редица острови от т.н. източноазиатска островна дъга- Курилски, Японски, Рюкю, Тайван, Филипини и структури навлизащи в Малайския архипелаг, през остров Сулабеси (Целебес)
б) по паралела- се образува Алпо-хималайския планински пояс с редуването на многобройни планини в двата му клона- северен и южен, между които са затворени стабилни междинни масиви.
От северния клон са образувани Понтийските планини, а от южния Тавърските (Тороските) планини, ограждащи Анадолския масив, на изток се спояват в Арменската планинска земя, с проява на вулканизъм; След това двата клона отново се разделят като северния изгражда планините Елбурс, Капетдаг, Паропамиз, Хиндокуш и Памир (втори орографски възел), а южния клон изгражда планините: Загрос, Мекран и Сулейманови планини, изграждащи Иранския междинен масив; От Памир веригите от двата клона се спояват в един и изграждат Хималаите. След което гънковите структури завиват на юг към западната част на полуостров Индокитай- Патхайн и Ракхайн и през редицата на Андаманските и Никобарските острови в остров Суматра и остров Ява на Малайския архипелаг. Поради срещата на най-младите гънкови структури идващи от Алпо-хималайския пояс и източните части на Малайския архипелаг, го правят най-лабилната тектонска зона на Земята;
През плейстоцена северните части на континента са били обхванати от континентално заледяване, като ледникът се е спускал до 60° с.ш., но по-обхватна е била периглациалната област, в която са навети льосови покривки и като следа е останала вечна замръзналост дори до Средна Азия. В планините е имало планинско заледяване, тъй като днес снежната граница е над 6000 м поради сух климат.
Б) Особености на релефа
Азия е най-планинския континент на Земята със средна височина- 960 м. Само в Азия има планини с височина над 7000 м- Хималаи (връх Еверест- 8848 м), 10 осемхилядници и 40 седемхилядници- Каракорум (връх Чогори (К2)-8611 м), Кунлуншан (връх Олугмузтак-7690 м), Памир (връх Пиккомунизъм- 7495 м), Тян Шан (връх Пиг Победа- 7459 м), Конгуршан (връх Конгура- 7719 м);
В Азия се намират най-просторните платовидни планини- Средносибирско, Монголско, Деканско плато. Най-големите котловини- Таримска, Джунгарска, Цайдам. Депресионни земи- Каспийска (-28 м), Саръкамъш (-45 м), Турфанска (-154 м) и най-дълбоката на Земята- Мъртво море (-392 м). В Азия е най-големия контраст в релефа между най-дълбоката депресия и най-високия връх на Земята.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Общ преглед на морфоструктурното развитие и особеностите на релефа на Азия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.