Обект, предмет на географската наука. Място на географията в системата на науките.


Категория на документа: География


1. Обект, предмет на геогр. наука. Място на географията в системата на науките. Съвременна система на географските науки

Географското образование е дълъг и сложен процес на събиране, систематизиране, съхраняване и предаване на географските знания опит. То е резултат от дейността на много поколения хора. Развитието на на географското познание се е извършвало заедно с общото културно развитие на човечеството. Съвременнта география е нерзривно свързана с историята на обществото. В развитието на геграфското познание могат да се обособят отделни етапи - всеки със свои особености на процеса на познание и на географско занание като продукт на тозо процес. В зависимост от това географията е изпълнявала различни функции. Науката представлява подредени знания за явления от околния свят, науките се различават по три основни белега. Първият е обект или обект на изследване на телата и явленията, които попадат в обсега от изучаване на определена наука. Вторият е предмет на излесдване на онези особености на явленията или телата, които изследват конкретната наука. Третият белег са методите на изследване, начините за събиране и обработка на информацията, която използва съответнатa науka. Значимостта на предмета на изследване за йижота на обществото е обективният критерий и доказателство за необходимосттта от същността на съответната наука.

През всички епохи от развитието на човешкото общество географията е била сред най-значимите науки. Човек винаги се е нуждаел от знания за средата, в която живее и, в която извършва своята трудова дейност. В резултат от развитието на обществото, на изследване на Земята, на обикалящия човека свят постепенно са се усъвършенствали съвременните географски изследвания, сложното взаимодействие между природата и обществото на различни равнища. Предметът на съвременната геогерафия е свързан с изследването и логичното обяснение на общите и регионалните - пространствени закономерности - природа, общество, стопанство. В геграфските изследвания се отделя внимание на оптимизирането и усъвършенстването на тази система. Целта е да се променят отношението и действието на човека в природната среда, да се внедрят технологияно по нови техники в стопанството.

Обект на изследване на географията е географската обвивка. Тя има сложен строеж, в нея се включват геосфери, които си взаимодействат, като хидросфера, биосфера, педосфера, част от литосферата и атмосферат. В състава на географката обвивка влизат разлияни по обхват сложност обекти. В нея непрекъснато протичат природни и социално-икономически процеси и взаимодействия - проявяват се и разнообразни закономерности.

Човечеството е възникнало и се развива в геофрафската обвивка, от която черпи ресурси за своето съществуване. Географската среда е тази част от географската обвивка, в която се осъществява човешката дейност. Тя осигурява на обществото необходимите природни условия и ресурс. В резултат на антропогенната дейност географската среда непрекъснато променя. Според едно от мненията обект на изследване на географията са природата, обществото и взаимодействията между тях, което е на четири нива - глобално(планетарно), регионално, национално, локално.

Разнородният обект на географията дава основания тя да се приема като природно - обществена наука с подчертано комплексен х-р. Оттук произтичат връзките й, както с природните, така и с обществените науки.

Предмет на изследване на географията е пространствената диференциация на природата по земната повърхност(ррелеф, климат, почви), както и пространствената организация на обществото, различиятав държавното устройство, в развитието на селищата и стопанството. Както става ясно в основата на географските изследвания стоят пространствените отношения, връзки и зависимости между процеси, явления, събития, което определя нейната уникалност като природно-обществена науказа разлика от други науки, които имат същия предмет на изследване. Предметата на географската наука непрекъснато се осъвременява, разширява и обогатява в зависимост от потребностите на обществото и от нивото на развитие на общонаучните и философските теории. Сега се поставя акцент в/у взаимодействието м/у природата и обществото от позициите на идеята за устойчиво развитие. Тази идея се формира на конфернцията на ООН за околнта среда и развитието в Рио де Жанейро през 1992г., в програмата за 21в. Същността на идеята за устойчиво развитие е паралелното съгласуване и трайно решаване на въпросите за развитие на обществото и за опазване на оклоната среда. По този начин се осигурява задоволяване на потребностите на днешното общество без да се излагат на рискове, вузможностите и на бъдещите поколения да задоволят потребностите си. Реализирането на идеята за устойчиво развитие предполага промяна на начинана мислене и отношение на хората относно разпределението и потребностите на ресурсите и на личната отговорност на всеки индивид, засилване на международното сътрудничество и на взаимодействието по проблемите на околната среда.

На трето място стои синхронизирзнето и контролирането на законодателствата на страните и региони при изграждане на регионалните и международните стратегии за устойчиво развитие.

Географията мойе да се нарече наука на трите "X" - холистична(за света като цяло), хорологична (за пространственотовзаимоотношение, наука за пространството), хронологична (за измерване на времето).

Под класификация се разбира групиране на обектите и предметите на изследване по определени признаци. Като природно-обществена наука географията има сложен предмет на изследване, затова въпросът на класификация на географските науки винаги е стояло за разрешаване. в началото разделението на географията на части е било твърде опростено, но с развитието й класификациите и стават все по-подробни. Единни становище по въпроса за класифициране на географските науки няма. Основно и трайно е поделянето на 2 научни определения - съответно природно-физическа география или социалноикомическа обществена. Според една от класификациите географията се поделя на 5 основни дяла - природоползване, ресурсознание, геоекологияи др.; природна - геоморфология, климатология, хидрология, океанология, почвознание, ландшафтознание и др.,; обществено-икомомическа и социална географияна световното стопанство, историческа география, география на населението и етнография, политическа география, география на културата; регионална - регионална прородна география, регионална обществена география, регионална география на страните и регионална политическа географи; теоретична.

Друга класификация разглежда системата на географските науки състояща се от две основни подсистеми. Първата има за обект на изследване на природата, като природната географи я изучава природните обкти, процеси и закономерности в географската обвивка и включва следните науки - ландшафтознание, геоморфология, климатология, ходрология, океанология, география на почвите. Втората подсистема има за обект обществото и чрез социалноикономическата география се изучава териториалната организация на човешкото общество и на негова дейност, география на природните ресурси, география на населението, социална география, политическа география, география на рекриацията, география на културата, еегионална география, медицинаска география, военна география, картография.

Друга класификация разглежда структурата на географската наука като включва географията на природата, която се дели на земята съответно природна на земята, континентите, страните. Освен товавтората част е география на света. Те са взаимносварзани чрез природната страна на земта - геосферен строеж, процеси и чвления в геосферите, прородни компоненти и комплекси, природни зони и природно ресурсен потенциал. Третият свързва елементите населсние, селища, стопанство, политическа география, геоплитика и географска картография.

Друга класификация от Ст. Карастоянови и Петър Петровпредлагат следна класификация. Първа група общи или комплексни географски науки - природоползване, ресурсознание, икономическа екология, геоекология. Втората група природни географски науки - геоморфология, климатология, хидрология, океанологоя, биогеография, ландшафтознание, палеогеография. Третата групаобществени географски науки - географи ана световното стопанство, икономическа и социална география, историческа география , етоногеография, география на културата, медицинска география, рекриационна география. Четвъртата група регионални географски науки включваща регионално ландшафтознание, регионална обществена география, регионална география на страните, регионална политическа география, регионална политико-икономическа география и регионална геоекология. Петата група включва теоретични географски науки - математическа географи, картография, метагеография.

Земната повърхност се изследва от много науки, но като цялостно природно явление, тя е предмет на природната география общите закономерности и теорията за развитието на земната повърхност се разработва от общата природна география, отделните съставни части или природните компоненти от частните, отраслови природо-географски науки. Заедно с вътрешните междураслови взаимоотношения в природно-географските науки съществуват многостранни отношения с естествените наукикато геология, геофизика, геохимия, биология, екологоя.На границата с тях се формират междудисциплинарни научни направления. В състава на на общата природана география има две основни теоретични дисциплини - общо природознание и ландшафтознание. Общото природознание изучава общите физикогеографски закономерности на Земята. Обект се явява географската обвивка като цяло. Обект на ландшафтознанието геосистемите, регионалните и локалните закономерности като структурни части на географската обвивка. Обемат на ландшафтознанието се е разширил и е придобил международен характер. Така от нея е възникнала геохимия на ландшафта - учение за миграциите на химичните елементи в ландшафата и химичните механизми на функции на геосистемите едновременно с това са нови раздели в науката геохимия. Аналогичен характер има и геофизиката на ландшафта. Биогеографията е наука, която изучава закономерностите в разпространението на растенията, животните, гъбите, микроорганизмите и техните съчетания по земната повърхност. Дели ссе на геоботаниак, геоекология и зоогеография.

Климатологията е наука за климата, неговото образуване, видове климат, тяхното разпространение до земята, влияние на климата в/у почвите, растенията, животните, хората, обществата. Освен това се отделя и аероклимат, предмет, на която е климата на свободната атмосфера и микроклиматологията отнасящ се до приземния слой на атмосферата. Приложни раздели на климата са медицинската, туристическата, инжинерната климатология. Климатологията има най-тясна връзка метериологията, която е част от физиката, по-точно физиката ан атмосферните явления, а също и с хидрологията, защото и двете разглеждат кръговрата на водата и енергията в природата.

Хидрологията в широкия смисъл е наука за хидросферата - изучаваща всички видове природна вода в географската обвивка. В по-тесен смисъл на думата хидрологията на сушата - науката за водното обекти от повърхността на сушата: реки, езера, блата. Данните от хидрологията намират широко разпостранение в хидротехниката и в пазлични отрасли на стопанството. Що се отнася до изучаване на езерата то още от прага на 19в. И 20в. Започва да добива комплексен х-р, хадхвърляйки рамките изследвани на чисто хидроложки процеси и обхващащи релефа на дъното, хим. състав, биологичния състав, дънните наслаги. По такъв начин линнологията преминава към познание на езерата като особен клас геосистеми и се приблийава до ладшафтознанието. В рамките на природната география хидрологията и океанологията са най-близо до климатологиата. Океанологията е наука за Световния океан или комплексна дисциплина изучаваща различни природни процеси в океанита и моретата с раздели посветени на физиката, химията, геологията и биологията на океана. Като тесен смисал океанологията мойе да се определи като хидрология на Световния океан. Терминат океанография се употребява в две значения - като синоним на океанология и като наименование на раздел от океанологията, отнасящо се до комплексното изучаване на морфологията на океаните или като регионалана океанология. На границата м/у океанология и ландшафт се формира направление предмет, на което се явява изучаването на морските геосистеми. Приложното напправение на океанологията е свързано с обезпечаване на безопасността на всички средства използвани при минералните, биологическите и енергийните ресурси на океана.

Хидрологията и океанологията са обвързани с инжинерната хидрология и океанология, както и с геологията и с хидрохимията. Хидрогеологията изучаваща подземните води е тясно свързана с геологията, хидрологията, климатологията и др географски науки, но изследване на процентите вода се осъществява в рамките на геоложките науки на геологията.

Глациологията е наука за ледниците. За всички форми на лед в/у земната повърхност, включваща ледената повърхност на Световния океан и водоемите на сушата. Геокриалогията е наука за замръзналите почви планински видове. Тя е погранична наука м/у геологията, географията и инжинерните науки. Почвознание - наука за почвите като самостоятелно природно тяло. В задачите на почвознанието влизат всестранното изучаване на почвите, техните свойства, формиране, развитие, разпространение. Тясно е обвързано почвознанието с хидрологичта, геоморфологията и с климатологията. Изследването на почвите изисква позанания по физика, химия и биология. Важни приложни раздели са агрономическо, горско и милюративно почвознание. Географията на почвите осъществява връзката на природната география с педологията.

Биогеографията обикновено се определя като науак за закономерното разпространение на организмите и техните съобщества по Земята. В нейния състав се различават тези отрасли посветени на разпространението на отделните видове флора и фауна и техните висши таксономични групи и дисциплини изучаващи съобществата от растения и животни. Към първите се отнасят фитогеографията и зоогеографията, които се явяват и раздели на ботаниката и зоологията. Към втората група най-ясно се разделя геоботаниката като наука за растителните съобщества, образуващи растителната покривка на Земята и съставляваща един от компонентите на геосистемата.

Пелеогеографията заема особенно място в природната география. Тя възстановява минали състояния на земната повърхност от различни етапи на нейното развитие. Палеогеографията е тясно свързана с почти всички природогеографски науки и геологията. В природната география са се обособили и някои специфични частни науки за конкретни явления от земната повърхност, като карстология, вулканология.

Една от най-важните особености на съвременнтта епоха е изострянето и сложното преплитане на глобалните проблеми от социалноикономичен, демографски, природноресурсен и екологичен х-р. Тези проблеми са дъбоко геграфски в своята същност. Те са обект на изследване, както от географията на световното стопанство, така и от регионалната география на страните. С изучаване географията на световното стопанство се придобива представа за материалния свят на планетата като база за съществуване на човечеството. Регионалната география е особено важен елемент в структурата на географските науки. По своята същност регионалната география е синтезирано и локализирано допълнение на природната и обществената география, без да ги заменя, т.е регионалната география е своеобразе интегратор м/у двата блока географски науки - природана и обществена. Към обществената география се отнасят икономическата и социалната география на световнот стопанство, историческата география, география на населението, политическа география. При географията на населението са налице и много точки на съприкосновение с демографията, икономиката, социологията, етнографията. От своя страна културната география граничи с историческата география, социалната география, а също и с културологията и изкуствознанието. Политическата география е обществена географска дисциплина тясно свързана и частично граничеща с историята, социалната икономика , военната география, социологията, политиката и държавното право.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Обект, предмет на географската наука. Място на географията в системата на науките. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.