Молдова


Категория на документа: География


1. Визия.
2. Мисия.
3. Цели и реализация на посочените цели.
4. Стратегически подходи за реализиране на цели.
5. Инфраструктурна политика.
6. Пазарна политика.
7. Социална политика.
8. Законодателна политика.
9. Финансова политика.
10. Иновационна политика.
11. Качество на околната среда и опазване на природните ресурси.

Обща информация

Територия - 33,8 хил.кв.км.
Население 3 559 500 души (01.01.2012 г.), от които: 76,1% - молдовани; 8,4 % - украинци; 5,9% - руснаци; 4% - гагаузи; 2,2% - румънци; 1,9%-българи; 1,5 %-евреи.
Основни религии - източно-православна
Столица - Кишинев (745 хил. жители-1995 г.)
Национален празник -27 август - Ден на независимостта
Официален език – молдовски
Парична единица - молдовска лея (1 евро = 16.02 леи) (22.03.2012 г.)
Президент – Николае Тимофти - избран на 16.03.2012 г.
Министър-председател – Владимир Филат – избран на 25.9.2009 г.
Председател на парламента – Мариан Лупу – назначен на 30.12.2010 г.
Заместник министър-председател и министър на външните работи и евроинтеграцията
– Юрие Лянка - от 25.09.2009 г.

Посланик в България – Н.Пр. г-н Александру Пригорски (връчил акредитивните си писма на 10.09.2010 г.).

Посланик на България в Молдова – Н.Пр. г-н Георги Панайотов (връчил акредитивните си писма на 02.12.2009 г.).
История на Международните отношения между РМ и РБ.
Република Молдова е индустриално – аграрна държава, разположена в Източна Европа като в нея най-често се отглежда тютюн, грозде, плодове и зеленчуци. Тя е заключена между две държави, като на запад граничи с Румъния, а на север, юг и изток с Украйна. Намира се близо до Черно море, но няма излаз към него. В исторически план, в новата история до началото на 90-те години на XX век, Молдова е част от СССР като една от 15-те социалистически републики. На 27 август 1991 г. Молдова обявява независимост. На 21 декември същата година Молдова, заедно с голяма част от останалите съветски републики, подписва акта, който след разпадането на СССР формира Общността на независимите държави (ОНД). Три месеца по-късно на 2 март 1992 г. страната получава формално признание като независима държава в ООН, а на 29 юни 1995 г. става член на Съвета на Европа.
Молдова по политическо управление е парламентарна република с президент като държавен глава и министър-председател като ръководител на правителството. Страната е част от редица световни организации, а в момента се стреми да се присъедини и към Европейския съюз, изпълнявайки първия тригодишен план в рамките на Европейската политика на съседство (ЕПС).
В региона източно от река Днестър се намира Приднестровието, област населена от много руснаци и украинци. Тази част от Молдова е под контрола на самопровъзгласилата се Приднестровска молдовска република (ПМР) със столица Тираспол. След обявяването на независимост на Молдова, в страната се изострят отношенията между централната власт и местното предимно рускоезично население, което се опасява от засилващия се молдовски национализъм и опасността от обединение на Молдова с Румъния. Към момента съществува фактическа граница между ПМР и Молдова. Статутът на Приднестровието не е уреден, като републиката не е призната от международната общност, включително и от България.
Молдова е втората най-малка и най-гъсто населената държава от бившите съветски републики. Тя е определяна като най-бедната в Европа. В промишлеността са заети около 20% от работната сила, а в селското стопанство делът е от около една трета. Прехраната на половината от населението на страната зависи от земеделието, което все още в голяма степен е в ръцете на държавата. Леката индустрия се състои основно от компании за текстил, и потребителски стоки. Ниските разходи за работна ръка им осигуряват конкурентно предимство. Освен това Молдова разполага със скромно развита химическа промишленост. Съществуват признаци за прехвърляне на ресурси и заетост към преработвателния сектор (предимно текстилни фирми), който е облагодетелстван от ниските разходи за работна ръка. Стопанската реформа и преходът към пазарно стопанство започва през 1991г., когато е възпръет курс за плавен преход към социално ориентирана пазарна икономика. Пордаи голямата корупция и политически контрол от страна на правителството икономическите реформи се задействат бавно.
На 2 януари 1992 г. Република Молдова преминава от планова към пазарна икономика, либерализирайки цените, което довежда до огромна инфлация. От 1992 г. до 2001 г., младата държава преживява най-дълбоката си икономическа криза, оставяйки голямата част от населението под прага на бедността. През 1993 г., на мястото на съветската рубла, като национална валута е въведена молдовската лея. Краят на плановата икономика изисква промишлените предприятия сами да купуват суровините си и да продават стоките си, но повечето от тях не са подготвени за такава рязка промяна. Вследствие на това индустрията на Молдова, особено машиностроенето, става нефункционираща, а безработицата скача неимоверно.
Икономическата съдба на Молдова се променя през 2001 г. като оттогава страната бележи устойчив годишен ръст от между 5% и 10%. Началото на 2000 г. е белязано и от значително нарастване на емиграцията на молдовци, в търсене на работа (най-често нелегално) в Италия, Португалия, Испания, Гърция, Кипър, Турция, както и в Русия и редица други страни. Паричните преводи от молдовците в чужбина възлизат на почти 38% от БВП на републиката, който е вторият по големина процент в света. Официално годишния БВП на Молдова тогава е от порядъка на $ 1000 на глава от населението, но може да се каже, че тези цифри не са точни, тъй като значителна част от икономиката е в сивия сектор. В страната се шири масова корупция.
Близостта на Молдова до Черно море ѝ придава мек и слънчев климат. Това прави районът идеален за развитие на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, която представлява около 40% от БВП на страната. Плодородната почва се ползва за засяване на пшеница, царевица, ечемик, тютюн, захарно цвекло и соя. Отглеждат се говеда и крави, пчеларството също е широко разпространено. Най-популярният продукт на страната произлиза от богатите ѝ и добре развити лозя, съсредоточени в централните и южните райони. Освен виното ѝ на световно ниво, Молдова произвежда ликьори и пенливи вина. Също така тя е известна със своето слънчогледово семе, орехи, ябълки и други плодове.
Молдова претърпява икономически трудности, както много други бивши съветски републики. Тъй като нейната икономика е била силно зависима от останалата част на бившият Съветски съюз относно енергия и суровини, сривът на търговията след разпадането на СССР е сериозен. Той е изострен на моменти и от засушаване и граждански конфликти. Девалвацията на руската рубла през 1998 г. също има сериозен ефект върху икономиката на Молдова, но икономическият растеж е стабилен от 2000 г. насам.
Молдова отбелязва прогрес след предприемането на множество икономически реформи с обявяването на независимостта си. Правителството либерализира повечето от цените и преустановява субсидиите за най-основните потребителски стоки. През март 1993 г. стартира програма за приватизирането на 80% от всички държавни жилища и близо 2000 малки, средни и големи предприятия. Друг успех е приватизацията на почти всички земеделски земи от държавна в частна собственост, в резултат на американска програма за помощ, завършена през 2000 г. Също така фондовия пазар бива открит през юни 1995 г.
Инфлацията пада от над 105% през 1994 г. до 11% през 1997 г. Въпреки, че инфлацията се повишава отново, след девалвацията на руската валутата през 1998 г., Молдова постига голям напредък в привеждането ѝ под контрол: 18,4% през 2000 г., 6,3% през 2001 г. и 4,4% през 2002 г. През 2003 г. инфлацията ескалира отново, главно поради сушата и завишаването на цените на селскостопанските продукти, достигайки 15.7%. През май 2004 г., леята достига най-високото си ниво от края на 1999 г. След като Националната банка на Молдова увеличи значително покупките си на валутния пазар, леята се стабилизира през ноември-декември 2004 г. спрямо щатския долар.
Молдова продължава да напредва в развитието като жизнена икономика на свободния пазар. Страната отбеляза пета поредна година на положителен ръст на БВП през 2004 г., а в края на годината реалният растеж на БВП е от 8%. Този ръст е впечатляващ, като се има предвид, че преди 2000 г. Молдова е записала само една година на положителен ръст на БВП от обявяването на независимостта си. Изпълнението на бюджета през 2004 г. е впечатляващо, тъй като реалните приходите по консолидирания бюджет са надвишили прогнозите с 1.4% за голяма част от годината.
Резултатите от приватизацията през 2004 г. не са значителни: няколко по-малки компании и една винарна. Правителството отложи за неопределено време и приватизацията на няколко големи държавни предприятия, включително две електроразпределителни дружества. Спорадичното и неефективно прилагане на закона, икономическата и политическа несигурност на правителството и намесата му в бизнеса продължават да обезкуражават притока на преки чуждестранни инвестиции.
Вносът продължава да се увеличава по-бързо от износа през първите девет месеца на 2004 г. По отношение на търговията показателите се влошават, тъй като по-високите цени дадени за внос на енергия изпреварват стойностите на основният износ - селскостопански стоки.
През 2002 г. Молдова разсрочи еврооблигации в размер на 39,6 милиона щатски долара, за да избегне потенциално неизплащане на дълговете си. Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка възобновяват отпускането на кредити за Молдова през юли същата година, след което спират отново през юли 2003 г. През май 2004 г. страната изкупи записи на заповед на обща стойност от 114 500 000 $ на руския "Газпром" само за $ 50 милиона. Молдова информира своите двустранни кредитори в средата на 2003 г., че вече няма да обслужва дълговете си. За 2004 г. бюджетът е осигурил средства за обслужване на външния дълг (лихви) на около 6% от държавния бюджет. Проектите за бюджет за 2005 г. се свързват с обслужване на външния дълг на около 4%. Въпреки, че Молдова прие стратегия за намаляване на бедността през 2004 г., все още предстои да се постигне споразумение с международните финансови институции.
Молдова е силно зависима от внос на електроенергия. 70% от общото количество електрическа енергия потребявано в Молдова, се внася от Украйна и само 30% се произвежда в Молдова.
Като цяло, Молдова се развива добре, въпреки серията от последователни удари, която включва удвояване на цената на природния газ и руската забрана върху вноса на молдовско вино през 2006 г., както и голямата суша през 2007 г. Растежът се оценява на 5% през 2007 г. и достига 7,8 % през 2008 година. Инвестициите растат, и започват да заменят паричните преводи, като основен източник на растеж - окуражаващ знак, че моделът на растеж, основан на потреблението, се променя.
Молдова все повече се изправя пред предизвикателства, с които се срещат и икономиките на другите страни в преход. Подобряването на перспективите за растеж идват след силен натиск от външни парични потоци и разширяващ се търговски дефицит. Преките чуждестранни инвестиции се увеличават и се изчисляват на 12% от БВП през 2007 г., в сравнение със 7 процента през 2006 г.
Основният макроикономически проблем е инфлацията, която е 13% и остава висока за региона.
Влошаването на търговския баланс, поради силното нарастване на вноса, е компенсирано от подобрения в нетните приходи и трансфери, с леко подобрение на дефицита по текущата сметка до 12% от БВП. Подновяването на износа на вино за Русия през октомври е основа за положително развитие, въпреки че обемите се възвръщат бавно.
Фискалната политика продължава да бъде строга, като 2007 г. приключва с дефицит от скромните 0,3 процента от БВП. Изпълнението на приходите се дължи на висок ДДС върху вноса, докато разходите се придържат в съответствие с бюджета. Въпреки това, намаляването на данъците, въведено през 2008 г., кара мнозина на считат, че може да попречи на постигането на благоприятна фискална позиция.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Молдова 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.