Мюнхен - пешеходна обиколка


Категория на документа: География


ПЕШЕХОДНА ОБИКОЛКА НА МЮНХЕН

Четири са били входните вради за града, разположени в четирите различни края на стария град, запазени в различна степен и до днес - Изартор, Зедлингертор, Карлстор и Одеонтор.

Вратата Карлстор е посторена в периода от 1319 до 1791г. като вход в кръгообразната защитна стена на стария град и е била реконструирана и обновена през 1861г. Пред нея е разположен площадът Карлсплац, който е оформен още през 1791г. Площадът днес е една от най-оживените транспортни и търговски точки в града. Цялата мрежата от магазини е в бароков стил и е оформена от архитект Габриел Фон Зайдел около 1900г.

Вдясно на площада се намира големият Дворец на правосъдието, който представлява монументална сграда от 19в. в стил късен италиански ренесанс. Негов архитект е Фридрих Фон Тирш. На север от него се намира ботаническата градина - идеално място за отдих и почивка.

През вратата Карлстор се навлиза в пешеходната зона на ул."Нойхаузерщрасе", затворена за автомобилно движение от 1970г. Първата сграда е Гражданска зала от 1710г., достроена по-късно в бароков стил. Използвана е като църква до 1778г. След военните разрушения, тя е отново възстановена през 1946г.

Сградата на Старата Академия, построена 1597г., в ренесансов стил, използвана като йезуитски колеж и гимназия. Днес тук се помещава службата по поземлена статистика.

Църквата "Св. Михаил" е свързана с господството на Вилхем V Набожния. Той позволил на йезуитите да построят тази църква, оказала се впоследствие най-значимата за периода на Ренесанса в Северните Алпи. Строена е в периода 1583-1590г., а е осветена през 1597г. Една любопитна история разказва защо тази масивната сграда е без кула. Седем години след строителството на църквата, основната й кула се срутва. Нейният патрон, набожния дук Вилхем V, приема бедствието като знак, че църквата не е особено голяма и заповядва проектите да бъдат променени - този път без кула. Църквата е завършена седем години по-късно и е първата от този тип в цяла Южна Германия. Дукът е погребан вътре, заедно с 40 други Вителсбахи, включително и ексцентричния Лудвиг ІІ. В северната страна на строгия неокласически монумент се намира гроба на доведения син на Наполеон, Йожен дьо Бюхарне, който е бил женен за една от дъщерите на Максимилиан І и умира тук през 1824г. След пълното й разрушаване по време на войната, църквата е възстановена през 1948г. Над мраморния вход стои бронзова статуя на Св. Михаил в борба със злото по света. В каменните ниши на фасадата са изобразени вителсбахските князе.

Музеят Лов и Риболов се помещава в сградата на бившата църква от Августинския орден. Открит е през 1966г. и съдържа най-богата колекция в света от рибарски въдици. В него могат да се видят около 500 препарирани диви животни, ловно оръжие, скелет на ирландски елен от преди 12 000 години, картини, колекция от анекдоти и приказки за митични същества.

На север от музея се намира църквата Фрауенкирхе /Женската църква/. Мюнхенската Дом е забележителна късноготическа тухлена постройка, с две грамадни кули, основна забележителност на града, основен негов символ. /Някои казват, че приличат на две преливащи с бира чаши/. Строителство й започва през 13в., като основният корпус е построен за 20 години, рекордно кратко време за онези времена. Кулите са добавени близо век по-късно. Тя е изградена по план на архитект Йорг Фон Полин, който по-късно е погребан тук. Сградата е силно увредена по време на съюзническите бомбардировки на Мюнхен и е възстановена грижливо по-късно. Когато влезете в църквата, потърсете на каменния под тъмен отпечатък от крак-дяволския отпечатък. Според местно предание дяволът е предизвикал фон Полин да построи кораба без прозорци. Фон Полин заложил душата си и приел предизвикателството, като построил катедралата обляна в светлина от прозорци на 30 метра височина, които не се виждат от мястото, където е дяволския отпечатък. В катедралата е и претенциозния паметник от черен мрамор от ХVв., в който са положени тленните останки на крал Лудвиг Баварски, охраняван от четирима рицари в брони.

От основаването на Мюнхен Площад Мариенплац е същинският център на града. До началото на 19в. там е разположен градският пазар, а в средновековието мястото е използвано и за разиграването на рицарски турнири. Площадът носи името си от позлатената статуя на Дева Мария от 1638г. Тя е издигната от Хуберт Герхард по заповед на Максимилиан І в знак на благодарност към Богородица, за спасяването на града от катастрофалната 30-годишна религиозна война. Когато през 1960г. статуята е свалена, за да бъде почистена, работниците намират малко ковчеже, съдържащо дървена отломка, за която се твърди, че е от Христовия кръст. И днес Дева Мария се почита като покровителка на града и на цяла Бавария. /Четирите крилати детски фигури в основата на колоната, символизират четирите заложника - чумата, войната, глада и ересите/.

Старото кметство е построено през 1480г. от Йорг Фон Халсбах. Голяма част от сградата е била разрушена по времето на Втората Световна война. Това е истинска готическа постройка с няколко кули. Днес в реконструираната през 1975г. кула се помещава Музеят на играчките.

В южната част на Мариенплац е разположена църквата "Св.Петър"-най-старата в града. Първоначално на това място е имало романска базилика от 12в., заменена по-късно с нова, която изгаря в пожар през 1327г. Западната част на църквата е издигната отново през 1386г, а така характерния си купол получава през 17в., по подобие на римската църква "Св. Петър". Оформена е в различни архитектурни стилове. /Главният олтар е в бароков стил и е изработен през 1730г. от Еразмус Грасер и изобразява патрона на църквата Св. Петър./ След силните разрушения по време на ВСВ, църквата е реконструирана в периода 1946-1954г. Високата 100м. кула, е един от символите на града и често местните жители я наричат "Стария Петър".До върха на камбанарията водят 306 стъпала, откривайки прекрасна панорама към стария град.

Една от най-красивите сгради на площада е тази на Новото кметство /Neues Rathaus/, построена по заповед на Лудвиг ІI. За осигуряването на свободно място за кметството, се наложило да бъдат съборени над 24 къщи. Централната част е построена на три етапа в перода от 1867-1908г., под ръководството на архитекта Георг Хауберис в предпочитания от Лудвиг ІІ неоготически стил. Централната кула е висока 85 метра. През 1904г. е поставен глокеншпилът-часовник с движещи се фигурки. Ежедневно в 11,12 и 17 часа от юни до октомври от кулата се разнася камбанен звън и 32 фигурки, почти в човешки ръст, започват да се движат. Те представят две основни събития от живота на Мюнхен: рицарският турнир, проведен на Мариенплац през 1568г. като част от пищна кралска сватба и Шефлертанц - традиционния танц на бъчварите, изигран някога, за да отмине чумата града. Фасадата се простира на повече от 100м. и е украсена с фигури и орнаменти на баварските херцози, князе, крале, легендарни персонажи и светци. Вътрешният двор на кметството е оформен по примера на готическите замъци със спираловидна външна стълба и просторна площадка пред нея.

Северна част на Алтщат

Арката на пълководците/Палатата на главнокомандващите-Фелдхернхале е изградена по заповед на Лудвиг I от Фридрих Хертнер през 1844г. Представлява открита зала с дъгообразни арки с височина 20м. в стила на Лоджия деи Ланци във Флоренция. В аркадата са поместени бронзовите статуи на баварските пълководци Тили и Вреде като възпоменание за немско-френската война през 1870-71г. В историята тя е позната повече като сцена на неуспешния пуч на Хитлер от 1923г., когато полицията разпръсква със стрелба ръководения от него бунт. Мястото се превръща в паметно след идването на нацистите на власт. Противниците на режима, които не искали да отдадат задължителният поздрав с вдигната ръка, заобикалят по малката Вискардигасе, която започнали да наричат "Уличката на кръшкачите".

На южната страна на аркадата е построен дворецът Прайзинг. Издигнат е по поръчка на граф Максимилиан Фон Прайзинг от арх. Йозеф Ефнер /1723-1728г./ и е първия дворец в града, в стил рококо. Днес тук се помещават търговски дружества.

Църквата Театинеркирхе е една от най-красивите барокови църкви в Мюнхен. Дължи италианския си дух на своята основателка, принцеса Хенриет Аделаиде, която поръчва построяването й в знак на благодарност за раждането на нейния син и наследник Макс Емануел през 1663г. Родена в Торино, принцесата няма доверие на баварските архитекти и строители и кани майстор от Болоня-Агостино Барели. Барели работи по църквата в продължение на 11г., но е уволнен преди проектът да е завършен, и трябва да минат още 100 години преди църквата да бъде достроена. Фасадата е в стил рококо и е завършена от от Франк Кювил през 1770г. Под главния олтар, в масивни каменни саркофази, почиват телата на крал Макс ІІ, неговата съпруга и други от династията Вителсбах. /Мраморните фигури в нишите на етажите са на Св. Фердинанд, Св. Максимилиан, Св. Каетан и др. дело на италиански скулптори./ Църквата носи името на ордена на Театинските монаси, основан, за да се противопостави на Лутеранството. Фасадата е в цвят охра, изпъстрена с множество релефи, с купол и кули-близнаци.

Най-старото кафене в Мюнхен - Тамбоси се намира на улицата срещу Театинкирхе.

Династията Вителсбах и нейните съкровища

Мюнхен е център на властта при династията Вителсбах, която управлява Бавария от 1180г. до началото на ХХв. Господствали като дукове, курфюрсти и рицари, те издигнали множество замъци, включително Хоеншвангау и Нойшванщайн, но ръководели областта от своята резиденция в Мюнхен.

Резиденцията представлява двуетажен комплекс, аранжиран около шест вътрешни двора, с внушителна колекция от картини, гоблени, бюстове и др. В едно от крилата му, зад дебела стоманена врата грее златото на Вителсбахите-съкровищницата на фамилията, в която са изложени над 1000 предмета, изработени от злато, сребро, порцелан, кристал и скъпоценни камъни. Тук могат да се видят корони от ХІІ и ХІІІв., дълго преди изкуството на шлифоването да бъде доведено до съвършенство. Най-старата е украсена с лошо оформени рубини и перли с големината на гроздови зърна, несиметрично наредени върху груба златна окръжност. С течение на времето, техниката се развива и достига до шедьовъра от ХVІв.-статуетка на св. Георги, побеждаващ змея, изцяло изработена от скъпоценни камъни: доспехите са от диаманти, змеят е от изумруди, а кръвта, изтичаща от съсечения му врат, е от рубини. Фантастичното произведение на изкуството така свети, че при опит да се фотографира, излиза само едно размазано петно. Когато става дума за крале и кралици, дори ежедневните предмети са от слонова кост, порцелан и кристал като кани, блюда, чаши, прибори и много други. Откроява се залата, отредена за съкровищата, които Вителсбахите получавали като подаръци от Индия, Средния Изток и Китай - приказната пещера на Али Баба сякаш се материализира! Резиденцията е едно от най-високите достижения на европейския ренесанс. Комплексът е разделен на три основни сгради: Кралските постройки /намиращи се на самия пл. Макс Йозеф/, Старата резиденция /на ул. "Резиденцщрасе"/ и Сградата със залата за танци и тържества /на ул. "Хофгартенщрасе"/. Резиденцията частично е пострадала по времето на ВСВ, но в продължение на четири десетилетия е възстановена и повечето помещения са в предишния си вид.

Сградата е строена на пет етапа:

1. При Алберхт V /1550-79г/, който построява Антиквариума, който се явява едно от най- значителните светски съоръжения на европейския ренесанс.

2. При Вилхем V /1579-97г./, който построява няколко не особено значими обекта, но от негово време е фонтанаПерсей, дело на Зустрис, разположен във Фонтанния двор.

3. При Максимилиан I /1597-1657г/ Резиденцията придобива сегашния си облик, оформени са Фонтанния двор, Кралския двор и Аптекарския двор, построен е фонтана Вителсбахербруннен /дело на Ханс Крумпнер/.

4. При Карл Алберт и Макс Йозеф III /1745-79г/., е построен Кралския Театър, който е считан за най-красивия театър в света в стил рококо.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Мюнхен - пешеходна обиколка 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.