Краезнание


Категория на документа: География


Рачо Змеев е историограф-краевед роден през 1929г. в Тутракан. Създал е първия музей по риболова в Тутракан и урежда първата краеведска музейна сбирка за историята на Тутракан, открита на 22 май 1967 г. Обогатява доброджанското краезнание с трудовете си: "Тутракан" (1971 1987), "Риболовът в Тутракан от миналото до наши дни" (1973), "Лодкостроенето в Тутракан" (1974), "Двукрилните вятърни мелници в крайдунавска Добруджа" (1985), "Плаващи воденици в Крайдунавска Добруджа" (1988), Традиционният риболов в Крайдунавска Добруджа (сборник "Добруджа" 1992). Включва се в подготовката на енциклопедията "Добруджа- Лудогорие".

Увод
Българското краезнание има повече от 2 столетия историческо развитие, с боготи традиции да учи и възпитава българския народ в родолюбие. Най-ранните изследвания в краеведската книжнина датират 60те години на 20ти в. И принадлежат на Д. Иванчев, П. Чолов, М. Ковачев, Л Разпопова, Хр. Ботушаров и др. , които правят опити за разглеждане на теорията и практиката на краезнанието. Проблемът за дефинирането на понятието краезнание се разглежда от Н. Ковачев , който подчертава, че то е комплексно- събирателска и научноизследователска дейност на едно лице или колектив за частично и по-широко изследване на кодния край. Великотърновският университет "Кирил и Методий" издава "Българско краезнание. Христоматя" (1987) - труд, който съдържа извори за началото на краезнанието. Българското краезнание е научно-изследователска дейност.

1. Историческо начало
Началото на българското краезнание започва през епохата на Възраждането от първата половина на 18 век до началото на 19, когато в условията на тежко турско робство се формира българската национална нация. Идеята за обособяваене на българите като самостоятелен народ най напред е развита от Паисий Хилендарски (1722-1773) през 1762 в "История славянобългарская". История за българския народ, който до тогава няма събрана на едно място история за своите деяния и за деянията на своите царе и светци. Нписал я е за две години. Идеята да я напише се заражда като стремеж за национално проявление и разграничаване на българския народ сред другите народности в Османската империя. "История славянобългарская" отрежда на Паисий Хилендарски мястото му на пръв будител на българското национално самосъзнание и основоположнек на краезнанието.
Първото краеведско описание на част от българските земи е направено от пловдивския свещеник Константин, напечатано на гръцки език през 1819 във Виена. В него се описват всички градове и по-големи села, които влизат в епархията. Общо около 50 селища.
Идеите на Паисий Хилендарски стават достояние и извън пределите на България. Доказателство за това е фактът, че украинският историк и славяновед Юрий Иванович Венелин (1802-1839) проявява траен интерес към българския народ да го изучава многостранно. Научните му интреси датират от 1821, когато в Кишинев за пръв път се запознава с български преселници в Бесарабия. От тях той събира първите сведения за езика на страната им. Издава книга "Старите и сегашните българи в тяхното политическо, етнографско, историческо и регионално отношение към русите" (1829). Ю. Венлин пък стига до убеждението, че да се напише една пълна и точна, изчерпателна политическа и културна история за българите, са необходими проучвания в родните им земи. За тая цел през 1830 предприема пътъване за България. Но руско-турската война (1829-1890) ограничава неговото пътешествие и той успява да стигне само до Варна и Силистра, откъдето записва етнографски материали и исторически сведения за селища от бежанци от различните краища по българските земи. Записаните народни песни той издава в книгата "О характере народных песен у славян заддунайских" (1835) Но това, което не е могъл да постигне, сега се стреми да осъществява чрез писмена кореспонденция с по-видни българи. Те съставляват първата научна програма за етнографско и историческо изучаване на българския народ. За това тези писма най-напред Васил Ев. Априлов изпраща до високо поставения книжовник и учител Неофит Рилски и моли хора като Н. Хилендарски, П. Берон, З. Круша да съберат български монети, исторически материали, народне песни, да опишат български обичаи и да ги изпротят на Венелин. От така събраните материали Ю. Венелин написва редица съчинения за историческото минало и културата на българският народ. "Заради возрождение новой болгарской словестности или науки" (1838), съчиненията му "Критическе ездирения за историята болгарска" (1849), "За характера на народните песни у заддунайските славяни" (1835) имат определена роля за формирането на българското национално съзнание и той се утвърждава като един от основоположниците на българското краезнание.
Новите интереси през 50те тласка към трайни народоведски интереси Васил Априлов, Неофит Рилски, Иван А. Богоров, Петко Р. Славейков, Георги С. Роковски, Любен Каравелов и др.
- Неофит Рилски (1793-1881) е високо поставен книжовник и първи учетел на Габровското училище. Той записва народни песни и събира информация за историята на българския народ, които материали изпраща на Априлов за Юрий Венелин. През 1853 Неофит Рилски съставя първата географска гнига "Краткое землеописание за обучение на българското младенчество".
- С краеведси проучвания се занимава и Геогрги Фотинов (1790-1858). През 1828 в Смирна отпечатва първата книга "Общое землеописание на сичката земя". В нея той добре описва родния си град Самоков и обстойно се спира на Сопот.
- Сава Илиевич издава учебник по география, в които описва на почти цяла страница Панагюрище през 1843.
- Д-р Иван Андреев Богоров (1818-1847) е събирач и пръв издател на български народни песни. През 1842 обнародва първата сбирка "Български народни песни и пословици". През 1846-1847 издава първия български вестник "Български орел". Пише книгата "Няколко дена на разходка по българските места" (1868).
- Георги Икономов дава най-подробни описания за средногорските градове Карлово, Сопот и др. В съчинението си "Краткое землеописание" (1856)
- Павел Калянджи прави първият опит за изследване на едно отделно селище преди Освобождението и това е съчинението "Описание на гр. Лясковец"
- Петко Рачов Славейков (1827-1895)прави първите стъпки като учител в Килифарево през 1844-1845. Тав той записва около 500 притчи. Изучава Присовския манастир "Св. Арахангел" при Килифарево. Като учител проучва историческите селища Плиска и Преслав, съставя "Географически и исторически словоред на Балканский полуостров". Но това негово съчинение и много други негови изгорели при опожаряването на Стара Загора през 1877. Като краевед той обнародва географско-историческо описание за "Село Траяна", "Одрин" (1873), "Град Охрид и Охридската епископия" (1888) и др.
- Любен Каравелов проучва и събира български фолклор. Имал е за цел главно да сближи и запознае русите с техните родни братя (българите). В това отношение той получава подкрепа от Иван Г. Прижков и Иван С Акасаков и през 1861 в Москва излиза книгата "Памятники народного быа болгар". Сборникът "Памятники" е бил замислен да излезе в 3 части. Появата на първата започва с кратък предговор на руските учени - Юрий Венелин, Чертков, Срезневски, Безсонов и А. Ф. Гилфердинг, които са изучавали отделните страни от историята на българския народ. Втората част е съдържала само очерци и вярвания, но остава в ръкопис. А третата част е сборник от народни песни, който излиза от печат през 1905 под наслов "Болгарские народные песни, собранные Л. Каравеловым".
- Панайот Добрев учителствал в Силистра през 1858-1861. Той е насърчаван от Георги Раковски и успява да проучи много ръкописи, печатни книги на старобългарски и църколно-славянски език свързани с Добруджа.
- Георги Раковски (1821-1867) от Котел е изключително явление през Възраждането и края на 19. Той, заедно с Цани Гинчев поставя основите на българското краезнание и изобщо на българската етнография. Книгата му "Показалец, или ръководство..." (Одеса 1859) е книгата, която той пише след като събира исторически сведения за отделни селища от хора като Славейков, П. Добрев и др. Освен "Показалец", Георги С. Раковски е имал намерение да напише и втора книга, в която е предвиждал да напише краеведска историко-етнографска монография за град Котел. Създава първото българско периодично издание - сп. "Българска старина", чиято първа книжка излиза през 1865 с краеведски материали и други изследвания. Списанието е било предназначено да публикува проучвания за българските старине, езика, фолклор и писмесност.
- проф. Марин Дринов (1838-1906) с "Писмо до българските читалища" от 3 и 11 октомври 1869, което съдържа теоретико-методологически правила за събирателска теренна работа се обръща към всички читалища по българските земи да се заемат със събирането на стари български ръкописни паметници и народни песни.

Георги Раковски и Марин Дринов са първите съставители на въпросници и правила за изучаване на бита и историята на българския народ в отделните селища.
- Стефан Захариев (1810-1871) от Пазарджик дава тласък на българското краезнание за написване на отделни истории за селища в края на турското робство с книгата си "Географско-историческо-статистическо описание на Татар-Пазарджищката каза" (1870), която е първата областна географско-историко-етнографска монография в предосвобожденската краеведса книжнина. Подробните сведения в книгата били използвани от българските революционери за подготовката на Априлското въстание през 1876. Това показва, че книгата на Стефан Захариев е най- ценното българско краеведско изследване до Освобождението. Тя е най-богатата на сведения.
- Христо Дасколов (1821-1861) издирва стари ръкописи и подкрепата на руски слависти ги популяризира. Той открива стари каменни надписи в търновската църква "Св. 40 мъченици". Най-значителният е Омуртаговият надпис, който обнародва през 1859.
- Васил Попович (1833-1897) сътрудничи на руският печат с краеведски материали от народнознанието на българите.
- Христо Никифоров Даскалов (1843-1917) е учител и книжовник от Трявна. Той се занимава със събирането на фолклорни матириали - вярвания, народни песни и приказки от Тревненския край, които след Освобождението обнародва в "Сборник за народни умотворения" (1889), "Сборник за народни умотворения и народнопис" (1913) и сп. "Български преглед" (1893-1900). Събрал е и множество етнографски материали за Трявна, в резултат на което пише "Образованието и училищата в Трявна", "История на Трявна" и "Предания за лица и събития от Трявна".
- Петър В. Оджаков (1834-1906) от Лясковец обнародва народни песни. Той извършва първото събиране на народни песни от родния край, издава първия си труд "Обичайно наследствено право" (1875)
- Цани Гинчев (1835-1894) изучава етнографията на българския народ и пише краеведси теми. Помага на Георги С. Раковски при съставяне на "Показалеца". След Освобождението изучава историческото минало на родния си град Лясковец, на Арбанаси и Търново.
- Стоян Петков Шивачев (1854-1914) от Малко Търново е краевед през 60те години на 19 в. В Бургаския край. Той проявява траен интерес съм историческото минало на Странджа. Събира народни умотнорения в Странджанския район и част от тях след Освобождението публикува в "Сборник за народни умотнорения". Проучва цяла Тракия и написва "Тракия от Балкана и Родопите да Бяло и Черно море", който остава ръкопис.
- Кузман Атанасов Шапкаров (1834-1909)от Охрид се занимава с краеведска дейност в Македония през 70те години на 19в. Той събира и издава фолклорни и етнографски материали. Съставя историко-етнографски описания на градовете Прелеп, Охрид и СТруга, които публикува в списанието "Читалище" (1872).
* На 30 януари 1830 в Свищов се образува първото българско читалище и към него се организира музей, който събира старобългарски ръкописи, исторически паметници, старинни монети и др. Предмети.
* На 1 октомври 1869 в Браила (Румъния) се образува първото Българско книжовно дружество (от 1911- Българска академия на науките). То обединява българските интелигентни сили да работят за разпространяване на всеобщо просвещение у българския народ чрез изучаване на народния бит на българите и въобще на всички съседни народи.
Краевдската дейност на Паисий Хилендарскси, Неофит Рилски, Марин Дринов и Петко Славейков се изразява най-вече в събирането на фолклор. В резултат на това обнародват своите изследвания в сборнци с народни песни и пословици, а отделни песни публикуват в "Любословие" (1844-1872), "Цариградски вестник" (1848-1860), "Гайда" (1863-1867), "Македония" (1866-1872), "Свобода" (1869-1872), "Читалище" (1870-1876), "Независимост" (1873-1874), "Ден" (1875), "Знание" (1875-1878), "Славянско братство" (Русе 1877) и др.
Успехите в краезнанието се дължат на факто, че неговите дейци се вдъхновявали от Паисиевата "История славянобългарская" и се ръководили от "Показалеца" на Г. С. Раковски, както и от "Правилата" на Марин Дринов.
Развитието на българското краезнание през Възраждането до Освобождението успява да разпали националното самосъзнание на българите и да се превърне в решаващ фактор за етническото самоопределение на българския народ в Османската империя. Най-голямата цел на дейците на краезнанието е била да възкръсне някогашната независима България.

2. След Освобождението до ПСВ (1878-1914)
След Освобождението българското краезнание се развева да запази целостта на България и нейното обединение в границите на Санстефанския мирен договор (3 март 1878).
Новото държавно развитие на освободена България и усилията за обединението на българската нация е в центъра на творческата дейност на Петко Р. Славейков, Константин Иречек, Стоян П. Шивачев,, Васил Кънчов, Димитър Маринов, Христо П. Констонтино и др.
- Петко Р. Славейков пише за Пловдив, Рупчос и рупското българско население и наречие. Съчиненията му изобилстват с материали за Пловдив, както и за много други краища на област Източна Румелия.
- Д-р Константин Йосиф Иречек (1854-1918)е учен, който дава тласък на селищните проучвания за националното съзнание и самочувствие в родината му. Още през 1883 съставя първото пътуване за събиране на географски и археологически паметници. Написва и публикува много статии в "---нодическо списание". Освен това написва и две книги: "Пътуване до България" (Пловдив 1888) и "Княжество България". Те разглеждат в историко-географско отношение много селища.
- Васил Кънчов (1862-1902) от Враца развива българското краезнание за Македония и Беломорска Тракия. Той под влиянието на проф. Марин Дриов се утвърждава като най-деятелния и плодовит изследовач на отделни български селища. Той е най-добре подготвен и всеотдаен на идеята за освобождаване на Македония ат турско робство и присъединяване към България. Той написва оригинални студии за западните (Македония) и южните (Беломорието) краища, останали под турско робство. В резултат обнародва трудовете "Витоля, Преспа и Охридско. Пътни бележки" (1831), "Великденска разходка по Поленинско" (1893), "Пътуване до долините на Струма, Места и Брегалница" (1894, 1895 и 1896) и "Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало" (1896), които съдържат огромна и достоверна информация за Македония, както и за други български градове. Написва историго-географски студии за градовете Казанлък, Карлово, Враца, Велес, Драма, Сливен и Асеновград.
- Стоян П. Шивачев от Бургаския край продължава да изучава Странджанско (Одрнска Тракия )след Освобождението.
- Стоян Стойков Русев работи в този край и е един от най-старите и пръв български детски писатели от с. Забарнево. Той събира фолклорни материали от странджански рупци. Само една част от тях публикува в "Сборник за народни умотворения"
- Димитър Маринов (1846-1949) от Вълчедръм е етнограф, който през 90те години на 19в. Се изявява като събирач-изследовател с труда си "Градиво за веществената култура на Западна България" (1901). Събирателната работа от Северозападна България извършва в района между Тимок и Искър, Дунав и Балкана, като като осъществява едно пространно етнографско изучаване на Веденско, Кулско, Белоградчишко, Ломско, Беровско, Оряховско и Врачанско. Изследванията си публикува в поредицата "Жива старина" (1891-1914) в сенем книги.
- Петър Даскалов в Североизточна България написва бележитото си произведение "Кратки исторически бележки за гр. Тутракан (с поглед върху възражданетона българщината и развитието на църковно-училищното дело в тоя град)"
- Стою Недялков (1864-1937) е пръв краевед на Родопския край, който от 8те години на 19в. Полага началото на родопското краезнание.Резултатите от изследванията обнародва в основаните от него списания "Родопски старини" (1887-1892), "Родопски напредък" (1903-1912). Посещава трудовете "Тракия преди и след Балканската война" (1922) и "Беломорска Трагия в освободителната война в 1877-1878" (1929) на идеята, че народностната общност на Родопите и на населението са неделима част от народ и държава. Обстоина изследва българо-мохамеданите в съчинението "Българо-мохамеданите. Помаци" (1936), в което разкрива произхода им.
- Христо п. Константинов (1858-189) от с. Петково е изследовач на Родопите. Извършва обиколки там. В резултат на така събрания материал написва ценни краеведски статии, пътни записки и съчинения, някои от които публикува във вестниците "Марица" и "Свобода" , в списанията "Труд", "Периодично списание на Българското кнежовно дружество". Особен принос за родопознанието имат книгите му "Из Родопите. Рупчос" (1890) и "Чепино".
- Васил Христов Дечов (1866-1941) от Чепеларе редактира първия средногорски вестник "Родопски новини" (1895). Съставия монографията "Миналото на Чепеларе" (1928), посветена на живота и борбата на родопските българи против турското робство до рускотурската война в 1877-1878.
- Д-р Атанас Тодоров Иширков (1868-1937) съставя поселищни географски описания на областите Македония и Добруджа. Изследванията му са предимно из областта на антропогеографията и етнографията, когато българският народ се стреми към народностна съединяване.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Краезнание 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.