Град Търговище (Ески Джумая) по време на Възраждането


Категория на документа: География


КУРСОВА РАБОТА
На тема:
"Град Търговище(Ески Джумая)по време на Възраждането.

.
Съдържание:

I.Местоположение.
1.Географска област;
2.Административен център(каза,санджак,вилает);
3.Население по вяра.
II.Селскостопанско развитие.
1.Земеделие;
2.Лозарство;
3.Скотовъдство;
4.Домашна индустрия.
III.Занаяти.
1.Абаджийство;
2.Терзийство;
3.Обущарство;
4.Грънчарство;
5.Табаклък.
IV.Търговия.
1.Ескиджумалийски панаир
V.Градско стопанство
VI.Културен живот.
1.Училища;
2.Видни учители.

I.Местоположение.

1.Географска област.
Град Ески Джумая (Търговище)се намира в Североизточна България в центъра на едноименното поле.Остои на 120км от Черно море,на 104км от р.Дунав,на 356км от София и на "десет дена път"от Цариград.
2.Административен център(каза,санджак,вилает)
Ески Джумая възниква през първата половина на XVIв.През XVIIв. влиза като кадилък(съдийство по шериати) в състава на Никополския санджак.От края на XVIIIв. до средата на XIXв.е в състава на Силистренския вилает като каза II степен в Шуменския санджак заедно с Осман пазар,Провадия и Ени пазар.По това град Тъговище от мюдюрство(управител (на малък град)) става каймакамлък(управител на каза,наместник на някаква служба) -средоточно управление на 39 села.През 1864г.преминава към Русенския санджак в рамките на Дунавския вилает.Това му положение се запазва до 1878г.След Освобождението до 1880г.Ески Джумая е седалище на едноименен окръг,а по-късно е едно от петте околийски средища в Шуменския окръг.До средата на XIXв.е околия с една градска и дванадесет селски общини.Преименуван е на Търговище в 1934г.
3.Население по вяра
През целия разглеждан период в Ескиджумалийската каза мюслюманите (турци,черкези,юруци,потурчени,цигани-мюслюмани) съставляват повече от 70% от население.Християните(българи,гърци,арменци)и в града,и в областта са малцинство.Няма данни за наличието на католици и протестанти.
II. Селскостопанско развитие
1.Земеделие
От XVII в. Земеделието е един от основните поминъци в Ескиджумалийския край. Голямата част от произвежданата продукция- ечемик,пшеница,царевица и др. ,е събирана за султанските конюшни или предлагана за продан Ескиджумалийския панаир.През 1885г.в казата са преброени 3730 ниви,ливади и градини.При обработването на земята се използвали примитивни рала,влачки от клони,кошници слагани на добитъка при оран,сърпове,паламарки,дикани и др.,които говорят за примитивен характер на земеделското стопанство.След Освобождението поради раздробяването на земята в Търговище не се оформят едри земевладелци.
2.Лозарство
В региона лозарството,както и производството на вино и ракия са силно развити поминъци.Основни сечива,използвани за обработката и отглеждането на гроздето,са били садило,косер,ножици,носилки,кошници,както и специални глинени съдове-за измерване градусите на ракията и за и съхранение на прясно грозде през зимата.
3.Скотовъдство
По пасбищата на Ескиджумалийската каза се отглеждат стотици хиляди овце.Овцевъдството е главен поминък на турците-алиани и каракачаните.Съществуват документи от 1673 и 1873г.,които се отнасят до продажбата и до събираните налози върху овцете.Развити са още птицевъдството и особено коневъдството,за което свидетелстват голямата търговия с коне,осъществена по време на Ескиджумалийския ежегоден панаир.
4.Домашна индустрия
Домашните занаяти,практикувани в Търговище,играят важна роля за задоволяване нуждите на отделните домакинства.Към тях спада главно обработката на американски памук,който от 1863г.бързо се разпространява в казата.Също значение има и обработката на коноп.Домашната индустрия в Търговище застъпва още преденето и тъкането,които са свързани с домашното изработване на дрехи-аби,шаяци и др.
III.Занаяти
1.Абаджийство
Един от най-силно развитите занаяти в Търговище.Абаджиите работели не само в дюкяни на чаршията,но и по домовете си.В работилниците освен майстора имало по няколко калфи и чираци.До XIXв. Абаджиите работят само по поръчка на клиента.Към 1850г. те започват да произвеждат неограничено количество стока,която се изкупувала от богатите абаджии,от посредници кърджии или от крупни търговци арабаджии.Готовата стока се продавала по пазари и панаири из цялата турска империя.До средата на XIXв.абаджиите и терзиите са обединени в един еснаф.По-големият брой на терзиите и различните интереси при формирането на пазарните отношения довеждат до тяхното разделяне в две отделни занаятчийски сдружения През 1857г. е основан абаджийският еснаф под името"Общество на джумайския абаджийския еснаф".В него влизат 131 души и този брой с известни отклонения се запазва до Освобождението.През 1882г. абаджийският еснаф наброява 138 души.Еснафът се ръководел и действал според свой устав,написан от Руси Папазоглу(пазител абаджийската каса)и преподписан от Вълчо Бонев Попов(първият устабашия-първомайстор).Чрез постановленията на устава се уреждат отношенията между майстори,калфи и чираци.В него се посочва какви вноски и от кого трябва да се внасят в еснафската каса при наемане на калфи,чираци или откриването на дюкян;предвиждат се строги санкции за чираци и калфи,ако напускат предсрочно майстора си;не се позволява на майстори да приемат калфа и чирак,който преждевременно е напуснал друг майстор;определят се санкции за нарушителите,които варирали от глоба в пари и восък до изгонване от сдружението.С материалите,нужни при обработването на дрехите,абаджиите най-често се снабдявали от развитата в района домашна абена индустрия или ги купували от Котел и Сливен(аба,шаяк)и ежегодния местен панаир (гайтани,конци).Произвеждали основно потури(калци)и аби,украсени с черен гайтан.Работело се само на ръка.Липсвали машини,а ютиите били примитивни-специално приспособени железни парчета с желязна дръжка,които се нагорещявали на жарава.Абаджийския еснаф в Търговище съществува до 3 март 1923г.
2.Терзийство
Преди Освобождението терзийският занаят в Търговище е изключително развит.Терзиите са по-многобройни от абаджиите и до 1857г. членуват с тях в едно сдружение.Терзийският еснаф по организация и цели не се различава от абаджийския и има почти същия устав.През XIXв. материалите за работа(кадифета,сукна и сърма)се внасят централизирано от терзийския еснаф през Цариград от Англия.Терзиите шиели салтамарки,украсени със сърма,елечета,разноцветни атлазени кожухчета(за българското население)и мъжки памуклии-антерии и женски памуклии-гащи(за турското население).Рядко се шиело по поръчка.След Освобождението терзийският занаят престава да съществува,главно защото облеклото на българското население коренно се променя.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Град Търговище (Ески Джумая) по време на Възраждането 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.