Географска характеристика на Беларус


Категория на документа: География


Софийски Университет “Св. Климент Охридски”
Геолого-географски факултет

Курсова работа по дисциплината Регионална социално-икономическа география на света
на тема:

Комплексна географска характеристика на Беларус

1. Географско положение, териториален обхват и граници

Република Беларус се намира в източната част на Европа. В западната си част тя граничи с Полша, в северо-западната с Литва, в северната с Латвия, в северо-източната и източна с Русия, в южната с Украина. Граници (общо 2969 км) минават по равнината и нямат ярко изразени природни граници, което способства за създаване на транспортни магистрали и за развитие на интензивни икономически връзки. През територия на Беларус минава един от магистралните пътища на Евразия, в това число най-кратки пътища на съобщение от централни и източни райони на Русия и страни от Западна Европа, също така между Балтийско и Черно море. Разстоянието от столицата Минск до столици на съседни държави: до Вилнус -215 км, Рига - 470 км, Варшава - 550 км, Киев - 580 км, Москва - 700 км, Берлин - 1060 км.

Площта на Беларус е 207 705 км², от които 204 875 км² суша и 2 830 км² водна площ. Близо 40% от територията на Беларус са заети от гъсти гори. Страната е компактна. От запада към изток тя заема в най-дългата си част 650 км, а от севера към юг - 560 км. По големина Беларус заема 13-то място между европейски държави и 6-то между страни от ОНД след Русия, Казахстан, Украина, Узбекистан, Туркменистан). В Европа Беларус по площ е по-малка от Великобритания и Румъния и повече от 2,2 пъти превъзхожда Португалия и Унгария. Население на Беларус към 1 юли 2001 година е било 9972 хиляди души. По численост на население Беларус заема 5-то място между страни от ОНД след Русия, Украина, Узбекистан и Казахстан. На територия на Беларус живеят представители на 100 националности. Повечето хора на Беларус - са представители на белоруска националност, те са 3/4 от населението на републиката както в столица, така и по селата. Освен белоруси в република живеят рускнаци, украинци, полаци и представители на други националности.

2. Историко- географски особености при формиране на държавната територия

Заселването на територията на Беларус започва от средния палеолит (100-40 хил. г. пр. н.е.), първите селища възникват преди 27-24 хил. г. В 7-9 вв. на територията на Беларус са живели славянските съюзи на дреговичи, кривичи, радимичи. Първите държавни образования на територията на Беларус са Полоцкото, Туровското и Смоленското княжества. Град Полоцк е известен от 862 г. Първият летописен полоцки княз, управлявал в края на 10 в., е бил Рогволод. Най могъщо Полоцкото княжество е било през 11 в. при княз Всеслав Чародей. На определени етапи Полоцкото и Туровското княжества, като и други белоруски земи, се подчиняват на властта на киевските князе, но със започването на феодалната раздробеност те се разпадат на по-малки области. През 10-12 век на белоруските земи възниква феодализъм. Първоначално той се съчетава с елементи на общинския строй. В края на 10 в. сред белоруските земи започва разпространяването на християнство по византийски обред, което способства за развитието на културата, появяване на каменна монументална архитектура, живопис, литература.

В 1050 г. в гр.Полоцк е построен Софийския събор - първото монументално съоръжение на белоруските земи. В 1161г. майстор-златар Лазар Богша създава за просветителница Евфросиния Полоцка уникален кръст - шедьовър на източнославянско приложно изкуство. Сред христианските писатели-проповедници най-известен е Кирил Туровски, авторът на "думи"-проповеди. Има запазено Туровско евангелие от 11 в. В първата половина на 13 в. започва да се формира белоруският език.

В началото на 13 в. белоруските земи и княжества приемат участие в създаване на Великото княжество Литовско, което е предизвикано от заплахата от страна на кръстоносци и монголо-татари (последните в 1230-40 гг. подчиняват източните и южните земи на Русия). Начело на княжеството застава Миндовг, приел в 1253г. кралската титла. Новогородок (Новогрудок) става столица на новата държава, а от 1323 г. - Вилно (днешния Вилнюс). Поради завземания, споразумения, династически бракове и т.н. в течението на 13-14 в. в състава на Великото княжество Литовско влизат всички белоруски земи. Административното устройство, социално-икономическото и културното развитие на Великото княжество Литовско се определя от населението на славянските земи. От средата на 14 и до края на 17 в. белоруският език е официален. В 1385г. великия княз Ягайло (1377-1392гг.) сключва в Киев уния с Полското кралство, съгласно която той става полски крал, но се задължава да присъедини своите владения към Полша и да обърне езичниците-литовци в католическата вяра, поради което на католиците са дадени специални привилегии. Това е послужило за начало на напрежение между православното и католическото население, предизвиква недоволство от страна на привержениците на пълна политическа самостоятелност на Великото княжество Литовско, начело на които застава братовчедът на Ягайло - Витовт. В съюз с кръстоносците, подкрепян от своите местни приверженици, той повежда борба с полския крал, в резултат на което в 1392г. въстановява самостоятелността на Великото княжество Литовско и става великия литовски княз. При Витовт Великото княжество Литовско достигна върха на своето могъщество. Витовт се стреми да закрепи своята власт, осъществявайки вътрешни реформи от централизаторски характер, провежда активна многопосочна външна политика, най-главните посоки от която са борба с кръстоносците, присъединяване на новите земи на изток, а също дипломатическа дейност с цел получаване на кралска корона. Като резултат Великото княжество Литовско максимално разширява своите граници и придобива голям международен авторитет. Голямо значение за укрепване на държавата има битка под Грюнвалд в 1410г., в която със съвместните сили на Полша и Великото княжество Литовско е нанесено съкрушително поражение на Тевтонския орден. Политиката на Витовт е продължена от неговия приемник Свидригайло. При управлението на Казимир Ягеллона (1440-1492гг.), с неговото избрание за полския крал, се възобновява династическата уния между Великото княжество Литовско и Полша. В 1468г. Казимир утвърждава Съдебник - първия подреден кодекс на държавните закони. Начело на държавата стои великият княз (господар), отделните княжества и земи се управляват от подчинените на него князе и крупни феодали. Като съвещателен орган при великия княз действа Рада, която се превръща от края на 15 в. във висш орган на държавната власт. Като резултат на съвместяване от Казимир на задълженията на крал и велик княз става отслабване на външнополитическа активност на Великото княжество Литовско и загуба на неговата инициатива при обединение на източнославянски земи, преминали в края на 15 в. към Великото княжество Московско, което скоро започва да претендира за всичките земи на бившата Киевска Рус. След войните в края на 15 - началото на 16 в. към Московската държава преминават редица източни, в това число и белоруски, територии от Великото княжество Литовско, част от които е възвърната в 1534-1537 гг. В 16 в. окончателно се оформя държавното устройство на Великото княжество Литовско. Неговите основи са закрепени от Статутите от 1529, 1566 и 1588 гг. Начело на държавата, територията на която се дели на воеводствата и "повети", е великият княз и панове - Рада. Органът на представителната власт на феодалите (шляхта) е Сеймът, в който се избират депутати от поветови сеймики.

Борбата за влияние в източна Прибалтика също довежда до начало на Ливонската война 1558-1583гг. между Великото княжество Литовско и Московска държава. Неуспехът на армията на Великото княжество Литовско, в това число и загубата на Полоцк, довеждат до по-дълбок военен и държавен съюз с Полша. В резултат на Люблинската уния от 1569г. Великото княжество Литовско и Полското кралство се обединяват в федеративна държава - Реч Посполита с общ монарх и сейм. Великото княжество Литовско запазва своите правителство, финанси, армия, герб. Сключването на уния позволява на новата държава успешно да завърши войната, да възвърне загубените в нейния ход територии и да се утвърди в Ливония. В хода на новата война с Русия в началото на 17 в. бяха възвърнати загубените в началото на 16 в. земи с гр.Смоленск. От началото на 16 в. активно се провежда аграрна реформа (така наречената "волочна помера" от 1557г.). Във връзка с нарастване на търсенеир на селскостопанска продукция в Западна Европа феодалите организираха своите стопанства въз основа на "фолварк" с големите господарски земи, които се обработват от крепостни селяни. Окончателното закрепостяване на селяните е оформено от Статута от 1588 г. Интензивно се развиват градове, които от края на 14 в. получават самоуправление - магдебурското право, и градските занаяти, утвърждава се цеховото производство. Активно се развива търговията. В 16 в. под влиянието на Реформация на белоруските земи започва да се развива лютеранство, калвинизъм и други протестански течения. Дълго време съществува религиозна толерантност, но в края на 16 в. се разгръща контрреформацията. Като резултат на компромиса между православието и католицизма е приета Брестската църковна уния от 1596г., според която православната църква на Великото княжество Литовско признава върховенството на Римския папа и католическите догмати, запазвайки своите обреди и организация. Реализирането на църковната уния среща съпротива в православните среди, което заедно с тежко икономическо положение на селяните и низшите среди на гражданите довежда до антифеодална война. Вътрешните трудности на Реч Посполита се използват от Русия, която започва нова война (1654-1667гг.) на нейната територия и завзема голяма част от Беларус. Както резултат на войната изниква тежка икономическа и демографска криза. Населението на Беларус намалява два пъти, нанесени са щети на развитието на градовете, засилва се полонизация, обхванала широките среди от шляхтата и гражданите. Нарасналите права на шляхтата способстват за политическата нестабилност. Големи щети на Беларус донася също и Северната война 1770-1721гг., която се води от шведи срещу Русия и Реч Посполита. Бойните действия се водят на белоруска територия, което предизвиква нови разрушения. Войната предизвиква поредна икономическа криза, която е преодоляна към средата на 18 в. През това време стопанският живот на белоруските земи започва да се съживява, в икономиката нарастват капиталистическите тенденции. По-сериозни последици има дългата политическа криза, свързана с анархията в страната и по голямата зависимост на Реч Посполита от влиянието на съседните държави. Последният полски крал и велик литовски княз Станислав Август Понятовски (1764-1795гг.) се стреми да закрепи централната власт, но се сблъсква с опозиция, търсеща подкрепа зад границата. Използвайки това и апелирайки към неравностойно положение в Реч Посполита на православни и протестанти по отношение на католици, Русия, Прусия и Австрия организират първия раздел на Реч Посполита (1772г.), при който източната част на Беларус влиза в състава на Руската империя. С цел спасяване на страната Четиригодишния сейм 1788-1792гг. приема на 3 май 1791г. Конституция, с която централната власт се укрепва, разширяват се правата на еснафското съсловие, установява се държавно попечителство над крепостните селяни. При втория раздел на Реч Посполита (1793г.) централната част на Беларус отива към Русия. Ръстът на патриотични настроения довежда до възстание под ръководството на Т.Костюшко, за потушаването на което Русия изпраща своята войска. В 1795г. при 3 раздел на Реч Посполита, към Русия преминават западните земи на Беларус, а Реч Посполита като държава престава да съществува. В Беларус е проведено териториално-административно деление по руски образец, въведени са общоруски данъци и задължения. По времето на войната на Русия срещу френската агрессия територията на Беларус става главен театър на военните действия, нанесени са й огромни материални щети, значително намалява числеността на населението. След войната от 1812г. в национално-освободителното движение в Беларус започват да се разпространяват демократични идеи. През 1830-1831гг. пламва национално-освободителното възстание за възстановяване на Реч Посполита в границите от 1772г. След потушаването на възстанието политическото и икономическо влияние на шляхта и католичеството отслабва, проведено е така нареченето "разглеждане на шляхта"- проверка на документите за дворянски (шляхетски) произход. Затварят се костели и манастири, имоти на участниците във възстанията се конфискуват. Затворен е Виленския университет, прекратено е действието на Статута на Великото княжество Литовско от 1588г. В 1761г. е проведена селска реформа, която отменя крепостното право в Русия, в това число и в Северо-Западния край (така се нарича тогава Беларус). В 1863-1864гг. в Полша, Беларус и Литва пламва национално-освободително въстание срещу царизма. На територията на Беларус възстанието се ръководи от К.Калиновски. В своята дейност той се ориентира на селяните, бори се всичката земя да се предаде на тях, за самоопределяне на Беларус и Литва. В 1862-1863 гг. излиза първият белоруски нелегален вестник "Мужицка прауда". След потушаване на възстанието в Беларус е установен режимът на изключителни закони, които действат до началото на 20 в. През първата половина на 1880-те г. действа революционна организация "Гомон", създадена от белоруските студенти, учещи във висши учебни заведения на Петербург. На страниците на едноименно печатно издание за първи път е конкретизирана и теоретично обоснована идеята за правото на белоруския народ "на автономна федеративна самостоятелност в семейството на другите народности на Русия", доказва се самобитността на белоруския език, необходимостта от развитието на националната култура и литература. Новият подем на демократичното и национално-освободителното движение в края на 19-ти и началото на 20 в. създава реални условия за възраждане на белоруската култура и държаността. В 1903г. е създадена първата национална политическа партия- Белоруска социалистическа громада, която се бори за сваляне на самодържавието, създаване на Руска федеративна демократична република със свободно самоопределяне и културно-национална автономия на народите.

В началото на 20в. в руската империя под влияние на революционните акции на работници, селското движение започва реформа на парцелено земеползване, която разрушаваше община и предаваше земи в собственност на селяни. Започва преселване на безимотни и малоимотни селяни в Сибир. В 1907-1914г. от Беларус тръгват повече от 335 хил. души. В периода на Първата световна война 1914-18гг. територията на Беларус става арена на бойните действия. В 1915г. нейната западна част е окупирана от немската армия. След Февруарската революция 1917г. в Беларус се появяват Съвети на работнически, войнишки и селски депутати, в които преобладават есери, меншевики и бундовци. На 7-9.04.1917г. в гр.Минск преминава конгресът на белоруските национални организации, който издига искане за държавна автономия на Беларус в състава на Русия. След победата на Октомврийската социалистическа революция в Петроград на 08.11.1917г. в Минск е обявена съветска власт. Властта в Беларус премина към болшевиките. През декември 1917г. в Минск те разпръсват Всебелоруския конгрес, който искаше създаване на белоруска буржуазна държавност. През февруари-март 1918г. немските армии окупираха почти цялата територия на Беларус. По времето на окупацията част от делегатите на Всебелоруския конгрес и представители на политическите партии обявиха Беларус за независима и свободна държава - Белоруска Народна Република на 25.03.1918г. На 01.01.1919 болшевиките създават в гр.Смоленск Белоруска Съветска Социалистическа Република. На 01.01.1919 Временното работническо-селско съветско правителство на Беларус със свой манифест провъзгласи БССР със столица в гр.Минск. На 27.02.1919 стана обединение на БССР с Литовска ССР в Литовско-Белоруска Съветска Социалистическа Република. През април 1920г. по време на съветско-полската война полската армия завзе значителна част от Беларус. През юли 1920 Червената Армия въстанови в Беларус съветската власт. На 31.07.1920 в гр.Минск се състоя второто провъзгласяване на БССР (в нея влязоха 6 околии от Минската губерния). В съответствие с Рижкия мирен договор от 1921 година западната част на Беларус премина към Полша. На 30.12.1922г. беше образуван СССР, в състава на който влезе и БССР. В 1924 и 1926 станаха две уголемявания на БССР, към републиката преминаха Витебска и Гомелска губернии. В 1920-30-те години се осъществи индустриализация и масова колективизация на селското стопанство на Беларус. Политическите репресии през 30-те години са тежко изпитание за Беларус. В началото на втората световна война през септември 1939г. Червената Армия освободи Западна Беларус, която влезе в състава на БССР. В довоенния период в Беларус бяха построени повече от хиляда промишленни предприятия, повече от 900 бяха реконструирани, темпът на промишленото развитие в републиката беше по-висок отколкото в СССР. Развиваше се науката, национална култура, изкуство. Обаче на всичките среди от население тежко се отразяват масови политически репресии. С началото на Великата Отечественна война в 1941 г. територията на Беларус в течение на 2 месяца е окупирана от немско-фашистски войски. В окупираната република се разгръща масово партизанско движение, в което участват повече от 400 хил. души, към партизанския резерв се водят още към 400 хил. души. Действат нелегални партийни органи, патриотически и антифашистски организации. Под претекст за борба с партизаните фашистите провеждат на територията на Беларус 140 наказателни операции, по време на които бяха изгорени стотици села, често заедно със жителите. В памет на жертвите на фашизма е изграден мемориален комплекс "Хатин" (Логойски район), направен на мястото на изгореното заедно с жителите село. В юни-юли 1944г. съветските войски в резултат на Белоруската операция напълно освободиха Беларус. В резултат на войната Беларус понесе най-тежки загуби: загива всеки четвърти нейния жител, разрушени са всички градове, големи и средни промишленни предприятия, изгорени са повече от 9 хил. села. Повече от 380 хил. души са откарани в Германия.
Във възстановяването на Беларус вземат участие всички съюзни републики. Приемането на БССР в Организацията на Обединените Нации е признание от световната общност за приноса на белоруския народ към разгрома на хитлеровска Германия и огромните жертви в борбата с фашизма.През август 1945г. в съответствие с съветско-полския договор 17 райони от Белостокска и 3 района от Брестска области преминават в състава на Полша.
Към края на 1970-те Беларус от аграрна се превърна в развита промишленно-аграрна република с многостранно сътрудничество с републиките от СССР и държавите от социалистическата общност.

На 27 юли 1990г. Върховния Съвет на БССР прие Декларация за държавния суверенитет на Беларус. През август 1991г. тя получава статут на конституционния закон. На 19 септември 1991г. БССР е преименувана в Република Беларус. През декември 1991г. във Вискули (Беловежската пушча) ръководителите на държавите и правителствата на Русия, Украйна и Беларус подписват акт за денонсация на съюзния договор от 1922г. СССР прекратява своето съществуване. Република Беларус става независима суверенна държава.

На 15 март 1994г. Върховния Съвет на Република Беларус приема новата Конституция, в която Беларус е провъзгласена за унитарна демократична правна държава.
На 10 юли 1994г. за първия Президент на Република Беларус е избран Александър Лукашенко.
В съответствие с референдума от 24 ноември 1996г. е приета новата редакция на Конституцията от 1994г. с изменения и допълнения.
Република Беларус през март 1996г. подписа договор за по-тясно икономическо сътрудничество и създаване на едно митническо пространство с Казахстан, Киргизстан и Руската Федерация, през април 1996г. с Руската Федерация е подписан договор за по-дълбока икономическа интеграция и създаване на Общност на двете държави.
На 2 април 1997г. е подписан договор за създаване на Съюза на Република Беларус и Руската Федерация. На 8 декември 1999г. президентите на Руската Федерация и Република Беларус подписват договор за създаване на Съюзна държава.
Националния празник на Република Беларус - Деня на независимостта- се отбелязва на 3 юли.

ХРОНОЛОГИЯ:

5-6 в. - територията на днешна Беларус е населена с източнославянски племена.
9-12 в. - влиза в Киевска Русия; оформят се самостоятелни княжества - Полоцко, Турово-Пинско и др.
13-14 в. - техните територии са към Великото Литовско княжество, от 1569 - в Жеч Посполита.

1696 - католицизмът и полският език стават официални в Беларус
18 в. - в резултат на поделбите на Полша Беларус е присъединена към Русия; борба за национална и културна автономия.
1917 - Беларуската рада (правителството) в Минск е свалена от болшевиките и е установена съветска власт (ноем.).
1918 - голяма част от Беларус е окупирана от германските войски.

1919 - провъзгласена е Беларуската ССР (от 1922 е включена към СССР).
1921 - след Рижкия мирен договор Западна Беларус преминава към Полша.
1939 - съветските войски влизат в Западна Беларус и я присъединяват към Беларуската ССР.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Географска характеристика на Беларус 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.