География на зеленчукопроизводството, лозарството и овощарството в България


Категория на документа: География



Влиянието на пазарите като фактор се чувства силно през последните години, в които България загуби осигурените пазари в рамките на СИВ и се конкурира на пазарите в ЕС. Това до голяма степен предопределя и спада в подотрасъла.Влиянието на механизацията върху развитието на подотрасъла е най-ярко изразено в лозарството и овощарството, където страната не разполага с малогабаритна и специализирана техника, която може да съкрати значително трудоемките процеси и да поевтини продукцията.Силното влияние на транспортния фактор е във връзка с факта, че повечето плодове и зеленчуци са нетранспортабилни. Те изискват специализиран превоз (контейнери, хладилници и др.) при превоз на дълги разстояния, което оскъпява крайната продукция. Това до голяма степен определя и строителството на преработвателните мощности от хранително-вкусовата промишленост в близост до районите на отглеждане на съответните култури

І. Зеленчукопроизводството е важен клон на растениевъдството. Зеленчуковите култури са неизменна и традиционна част от менюто на българското население. Те съдържат множество ценни витамини, жизненонеобходими за човешкия организъм (А, В, С и др.) и химични елементи (калций, фосфор, желязо, сяра и др.). Тези култури са суровина за развитието на консервната промишленост. Отпадъчните продукти от зеленчукопроизводството са ценен фураж за животните. Зеленчуковите култури са високодоходни, поради което се отглеждат почти повсеместно.
Зеленчуците се поделят на ранни, средноранни и късни. Ранни зеленчуци са доматите, пипера, краставиците, тиквичките и салатите.Средноранните зеленчуци (домати, пипер, патладжан, марули) Късните зеленчуци (зеле, зелен фасул, късни домати.В зависимост от тези особености при отглеждането на различните зеленчукови култури, може да се разграничат градинско и оранжерийно зеленчукопроизводство.

Отглеждането на зеленчуци е трудоемко. Повечето зеленчуци са нетранспортабилни и чувстват силно влиянието на пазарния фактор.

През стопанската 2011 г. площите, използвани за производство на зеленчуци в професионални и малки стопанства, са 46,7 хил. ха с 9,3% повече спрямо предходната година

С най-голям дял от общото производство на пресните зеленчуци са дините (18,5%), доматите (18,4%), пипера (17,2%) и главестото зеле (12,1%).

Върху развитието на зеленчукопроизводството оказват влияние множество природни и социално-икономически фактори. Най-благоприятни в това отношение са условията в Пловдивско-Пазарджишкото поле, поречието на Тунджа, долината на Янтра, Крайдунавските низини.Негативно влияние върху развитието на подотрасъла през последните няколко години оказва пазарният фактор, тъй като страната загуби пазарите в ОНД на пресни и консервирани зеленчуци. Важен фактор за развитието на подотрасъла е и работната сила, която е недостатъчна. Силно влияние оказва също изкуственото напояване, тъй като над 80 % от площите със зеленчуци се напояват.

Днес в страната се отглеждат множество зеленчукови култури, но основните от тях са доматите, пипера, лука, краставиците, зелето, салатите, марулите, морковите.

1. Отглеждане и добив на домати. Доматите са основната зеленчукова култура за България. Отглеждат се ранни, средноранни и късни сортове домати. Най-големи са площите, заети с домати в Пазарджишко, Пловдивско, Сандански, Петрич, Ямболско, Великотърновско, Плевенско, Русенско и ВидинскоОсновните сортове домати, отглеждани в България са "Идеал", "Триумф", "Огоста", "Хеброс", "Пионер

2. Пиперът е втората по значение зеленчукова култура в България. Съдържа въглехидрати и ценни витамини. Изисква черноземни, богати на хумус или алувиално- ливадни почви. Районите на отглеждането му съвпадат с тези на доматите, като в Северна България се сее основно зелен пипер, а в Южна България - главно червен пипер (Пловдивско и Пазарджишко).

3. Краставиците са традиционна зеленчукова култура. Отглеждат се както в Южна България (ранни сортове), така и в Северна България (късни)

4. Основният район в страната, специализиран в отглеждането на лук е Северна България, главно поречието на Янтра и Североизточна България (най-вече в частни земеделски стопанства).

5. Зелето е късен зеленчук, отглеждан главно в Северна България и в крайградските стопанства.

Важно значение за снабдяването на населението целогодишно с пресни зеленчуци има оранжерийното зеленчукопроизводство. То спомага и за завоюването на външни пазари, за премахването на сезонността в растениевъдството и за повишаване доходите в отрасъла

Под влиянието на природните, демографски и стопански фактори, в България се формират следните зеленчукопроизводителни райони:

1/. Пазарджишко-Пловдивски. Той се характеризира с изявената си специализация в отглеждането на домати и червен пипер. На територията му се добиват около 25% от зеленчуците

2/. Великотърновско-Плевенски. Този район е специализиран в отглеждането на домати, лук, зелен пипер, салати, марули, сортови семена. 8 % от зеленчуците в страната.

3/. Крайдунавски. Този район обхваща крайдунавските низини и зеленчукопроизводството задоволява предимно местни нужди.

4/. Софийски. Това е най- изявеният крайградски зеленчукопроизводителен район в България, за формирането на който основен фактор е потребителският (близостта до столицата

5/. Санданско-Петрички. Районът е специализиран в отглеждането на ранни и средноранни зеленчуци (основно домати).

Условно към зеленчукопроизводството може да бъде отнесено и отглеждането на картофи, дини и пъпеши. в България има благоприятни природни условия за отглеждането им, а търсенето им на пазара нараства.Дини и пъпеши се отглеждат главно в низинните и равнинни райони от страната с надморска височина до 500 м. Тези култури виреят най-добре върху алувиални почви, каквито има в Хасковско, Плевенско, Русенско, Силистренско и отчасти в Добричко.

Трайните (многогодишни) култури са традиционни за българските земи още от древността (по времето на тракитеОтглеждането на тези култури е капиталоемко, тъй като изисква време, труд и значително количество посадъчен материал, свързани с много разходиТе обаче изискват по-висока квалификация и значителен производствен опит от работната сила.Продукцията на трайните култури в по-голямата си част е нетрайна, което ограничава транспортирането й и насочва използването й в консервната, спиртоварната и другите подотрасли на хранително- вкусовата промишленост.

От трайните култури в страната се отглеждат:
* лозя (десертни и винени);
* овощия (ябълки, сливи, круши, праскови, кайсии и др.);
* ягоди;
* плодови храсти (малини, къпини, касис и др.) и др.

Лозарството е познато в земите ни още от времето на траките. И до днес е запазен тракийският празник "зарязване на лозите.Лозовите насаждения изискват наклонени терени с южно изложение и надморска височина до 550-650 м.Най-благоприятни за лозовите насаждения са черноземните и канелените горски почви



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
География на зеленчукопроизводството, лозарството и овощарството в България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.