Фактори за определяне териториалната структура на ХП в България


Категория на документа: География


1. Значение и особености на ХП

Химическата промишленост е стопански и промишлен отрасъл,който се развива през последните 50 години.От неговото развитие зависят до голяма степен останалите отрасли на НС,защото той осигурява ценни суровини за тях и стоки за населението.
Химическата промишленост е отрасъл,в който бързо се прилагат най-новите научни постижения. Някои от тях,след усъвършенстването си в процеса на химическото производство,намират приложение и в други стопански отрасли. Това дава възможност да се създават нови суровини,материали,полуфабрикати и предмети за потребление.

Химическата промишленост осигурява заместители на естествените суровини,с което се запазва и природното равновесие.В отрасъла се преработват големи количества суровини и се получава готова продукция с голям обем.В него са заети голям брой висококвалифицирани специалисти.

Наред с положителното си влияние върху развитието на стопанството, химическата промишленост има и редица негативни последици - отрасълът е суровиноемък, енергоемък,капиталоемък и е сред основните замърсители на природната среда.

2. Анализ и оценка на факторите за териториалната организация на индустрията в България

Известно е, че първите логични модели,обясняващи локализацията на промишлените обекти, датират от края на 19 и началото на 20 век. В българската научна литература геопространственият модел на А.Вебер и неговата щандортна теория са обяснени много задълбочено още през 1945г. от проф. А.Ю.Тотев. В географските трудове у нас тези идеи проникват по-късно. Централно положение в теорията на А.Вебер има взаимовръзката територия - промишлен обект и количествено измерване на отношенията,които възникват в това взаимодействие. Следователно първият модул при географското изследване на промишлеността съдържа елементите - територия, местоположение и фактори за локализация на промишлените отрасли.

При изследванията на промишлеността в България в регионален план тези отношения присъстват по различен начин и съдържание. Например Хр.Маринов, Т.Христов и П.Попов обединяват локализационните фактори в 4 групи - природни,икономически, технически и политически. В друго изследване Т.Христов предлага нова логика на факторите и добавя един нов фактор - на териториалното съсредоточаване на промишлеността.

Класифицирането на факторите за локализация на промишлените отрасли е проблем, които се оценява и в изследванията на М.Генешки. При географския анализ на машиностроенето в България той обединява факторите в две групи - първата - териториални фактори,които имат пряко влияние при местоположението на промишлените предприятия, и втората - извънтериториални фактори с косвено влияние. Тези идеи авторът поддържа и в най-новите си публикации,въпреки че те пораждат най-много възражения. Защо извънтериториални фактори? Нима факторът време и извън територията и т.н.

Отварянето на националното пространство след 1990г. поставя за практическо решаване сложния проблем на трансграничното сътрудничество. Досега основен приоритет за България са отношенията с Гърция,без тези проблеми да се оценяват цялостно и в един дългосрочен план.Извършва се процес на ново разделение на труда,при който влиянието и действието на някои фактори ще бъде пряко или косвено ограничавано. През следващите години рязко нараства влиянието на геополитическите фактори. Такива фактори като пазари,капитали,технически знания,мениджмънт имат геополитическо влияние.Ако те не се изследват системно,практически е невъзможно да се гарантира прогресивно развитие на националната промишленост.

3. Фактори за развитие и териториална организация на ХП в България

Развитието на отрасъла е под влиянието на множество фактори,сред които изпъкват суровините,потреблението,транспортът,състоянието на природната среда и др.

Формирането на производствено-териториалната структура на химическата промишленост е пространствено-временен процес,върху който оказват влияние различни фактори. В зависимост от тяхната '' сила на действие'' се определя и териториалната ориентация на отделните предприятия. Следователно на различните етапи,през които преминава развитието на териториалната структура на отрасъла факторното влияние ще бъде различно.
Обикновено факторите за локализация се класифицират по съдържание: природно-географски,икономически,социални,технически и екологични.

● Води

Като оценъчен показател за разкриване степента на влияние на водните ресурси върху териториалното разположение на химическите предприятия се използва разходът на вода за производството на единица продукция.Голямото разнообразие на химическите производства създава изключително големи териториални различия в консумацията. Независимо от това трябва да се отчитат разходите при преработката на 1т нефт,които достигат от 200 до 300 м³ вода, за 1т калцинирана сода - 225м³, за 1т азотни и фосфорни торове - от 550 до 650м³, за синтетични влакна - около 5000м³, за изкуствени влакна - от 5500 до 6000м³ и т.н
България разполага с ограничени водни ресурси,а химическите технологии изискват определени физични и химични качества на водата. Установява се неблагоприятна тенденция на използване на водата с питейни качества от химически предприятия разположени по Дунавското крайбрежие. Следователно внедряването на оборотни цикли за водопотребление ще доведе до намаляване разходите за вода и нарастване на екологичната ефективност.

● Горивно-енергиен фактор

Усъвършенстването на химическите технологии и измененията на вътрешноотрасловите пропорции в химическата промишленост обуславят непрекъснатото нарастване на разходите за гориво и енергия.

В зависимост от размера на разходите за електроенергия А.Е.Пробст класифицира промишлените отрасли, в това число и определени химически производства в три групи - високо,средно и неенергоемки. За химическата промишленост в България високоенергоемки отрасли са - неорганичната химия,нефтохимията и производството на химически влакна.
Средноенергоемки - каучуковата,химико-фармацевтичната и лако-бояджийската промишленост.
Неенергоемки - парфюмерийно-козметичната промишлености малотонажната химия.

Разходите за гориво са най-високи при производството на химически влакна,калциев карбид, синтетичен каучук и латекси и др. В таблицата са приведени сумарните разходи на условно гориво,изчислени при употребата на твърди горива и природен газ.

Разход на условно гориво

Продукти
Твърди горива, t
Природен газ, m³
% към твърдите горива
Сярна киселина
0,05
-
-



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Фактори за определяне териториалната структура на ХП в България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.