Екзарация. Екзарационни форми и наслаги.


Категория на документа: География


Екзарация. Екзарационни форми и наслаги
1.Същност и общи закономерности на екзарацията

Разрушителното действие на ледниците върху скалите се нарича екзарация. Терминът произхожда от лат. дума exaratio, което означава разрушаване и оголване на скалите от движещия се ледник. За да има екзарация, необходимо е първо да има постоянна ледена маса, която действа като твърдо, подвижно тяло.
Албация (от лат. ablatio - отнемане, отстраняване, намаляване) - намаляване на масата на ледника в резултат на топене, изпарение или механично отнемане на леда или снега.
Снежна граница - тясна ивица на земната повърхност , в която приходът и разходът на твърдите валежи са равни. Над тази граница приходът на твърди валежи е по - голям от разхода и там се задържат постоянни, вечни снегове, които се уплътняват и превръщат в зърнеста полуледена маса, наречена фирн. Ето защо снежната граница се нарича още фирнова граница.
Фирново поле - онази част от земната суша, която се намира над снежната граница. Там поради по - големия приход на твърди валежи се натрупва обилно количество сняг, който остава върху земната повърхност продължително време. Ако валежното количество е голямо, натрупаната снежна маса се уплътнява и постепенно придвижва по наклонената повърхност. Уплътненият сняг се превръща в полуледена маса - фирн, а районът, който заема, се нарича фирново поле.

Ледници:
-планински или долинен тип - при тях областта на храненето е ясно отделена от ледниковия език и обхваща билните части на планината, а ледниковият език се намира в долината, на голяма дължина под снежната граница.
-континентален или щитовиден тип - при този тип ледници не съществува или е трудно определима снежната граница. Ледената маса покрива като огромен леден щит голяма част от сушата.
-морски или шелфов - ледената маса покрива плитки морета, най - често шелфа на моретата.
2.Форми и наслаги, образувани от планинския тип ледници през плейстоцена

Екзарационни форми, които се наблюдават в една ледникова долина, днес освободена от ледници, от билото до подножието на планината са:

Карлингите са остри върхове със стръмни склонове, които образуват оградните стени на циркусите. Тяхното образуване се обяснява с екзарационната дейност на два срещуположни ледника. Карлингите могат да се образуват и като първични нунатаки, особено при по - големи ледени шапки. И в двата случая те са остатъци от стар, първичен вододел. Типичен карлинг е Матерхорн.

Циркуси или кари са огромни креслообразни форми, оградени от три страни с високи планински върхове, чиито склонове се спускат стръмно към дъното на циркуса. Едната страна е отворена и баражирана с висок праг. Дъното на циркуса най - често е заето от циркусно езеро, което има регулиран воден отток. Ако теренът е изграден от карбонатни скали, в дъното на циркуса се образува понор. Циркусният праг е образуван от движението на фирна и най - често представлява здрава основна скала. Наличието на средно големи и дребни валуни, както и глинести и песъчливи материали върху циркусния праг се обяснява с последния стадий при отдръпването на ледника. В подножието на циркусните склонове се натрупват чакъли и по - фино изветрели скали, които образуват циркусните венци.

Трогови долини (коритни) - от циркусния праг по течението на реката се простира широка долина с почти отвесни склонове. Напречният профил на долината има формата на лат. буква U, за това тя се нарича увидна или ювидна долина. Долината има формата на корито. Образуването на коритните долини се обяснява с ледниковата преработка на първичните речни долини, съществували преди заледяването.

Висящи долини . В коритните долини най - често се откриват висящи долини, които при пълноводие образуват водопади. Тези долини завършват отсечено, висят по склоновете на главната коритна долина. Образуването им се обяснява с дейността на приточните ледници. След стопяване на ледниците приточните долини са останали висящи.

Огладени блокове са огромни скални блокове с добре огладени повърхнини. Огладените скали най - често са гранитни и гнайсови, по - рядко мрамори, устойчиви на ерозията. Тяхното образуване се обяснява с екзарационната дейност на ледника. Ако по своя път ледената маса срещне по - устойчив блок, тя го оглажда по повърхността на триене. Там, където триенето е по - слабо, страната става по - стръмна.

Ригели . В троговата долина се срещат скални баражи, в които реката образува бързеи или водопади. Тези скални баражи пресичат напреко речната долина. Под тях долинното дъно се разширява, а над тях долината се разклонява. За тяхното образуване има няколко предположения, най - често срещаните от които са:

В долината напреко на водното течение може да има по - устойчиви на ерозията и екзарацията скали. Те задържат ледената маса. Под тази скална преграда се образуват ледопади, екзарационната дейност се усилва и ледникът преудължава долинното дъно. След отдръпването на ледника в преудълбаното дъно се натрупват алувиални наслаги. Такива ригели има по долината на р. Бъндерица.

Второто обяснение е, че когато два ледника се съединяват, под вливката се образува мощна ледена маса, която преудълбава долината, а над нея се образува бараж.

Ригелът може да се дължи както на увеличената ледена маса, така и на по - твърдата преграда. За да се запази твърдата преграда до днес, след изчезването на ледената маса, основна причина е по - устойчивата на екзарация скална маса.
Ледникови бразди. В огладените скали, по ригелите и устойчивите
долинни склонове се открити скални бразди, за които често се счита, че са следи от ледниковата дейност - вторични улеи от огромни скални блокове.

Акумулативни форми и наслаги. В заледяваните планини са описани типични ледникови и речно - ледникови наслаги. Последните са отложени извън ледниковите долини или в подножието на планините.

Ледниковите наслаги в заледяваните долини са представени от различни видове морени. По течението на реката най - високо са разположени циркусните морени, които покриват циркусния праг. Тези морени се състоят от средни и дребни валуни, от пясъци и глини, хаотично натрупани по циркусния праг. Морената се счита за най - млада. Тя е образувана през последния стадий при отдръпването на ледника. Страничните морени се състоят от средни и дребни валуни, примесени с песъчливи глини. Имат малка мощност. По - дребните валуни са добре изветрели. Образувани са по време на максималното развитие на ледника. Дънни или основни морени образуват тънка покривка на коритното дъно. Състоят се от различи по големина валуни. Най - едрите са единични или събрани по 5-6 на едно място. Основната маса се състои от по - дребни валуни, пясъци и глини, които на места обхващат по - големи площи. Челни (крайни) морени образуват моренни ридове, разположени напреко на коритните долини. Състоят се от различно огладени и хаотично натрупани едри, средни и дребни блокове. В профила личат грубозърнести пясъци, песъчливи глини. На повърхността на морената личат едри валуни, слабо огладени. Повърхността е неравна, по нея се наблюдават малки долинки. Образуването на челните морени се обяснява с продължителното задържане на едно място на челото на ледника. Челната морена се приема като трайна граница на равновесието между прихода и разхода на лед. От положението на челните морени се съди за продължителността на ледниковите епохи през плейстоцена. Стадиални морени са дългообразни валове в заледената долина. Състоят се от различни по големина валуни, грубозърнести пясъци и песъчливи глини. Счита се, че височината на стадиалната морена зависи от продължителността на стадия, в който се задържа ледниковият език. Броят и височината им трудно се синхронизира. Смесването на челните и стадиалните морени е често срещано явление.

3. Речно - ледникови наслаги

Извън троговата долина наслагите са образувани от течащите води. Отлагането им става най - често в подножията на планините и в котловинните дъна или в равнините, разположени край заледяваните планини. Тези наслаги образуват големи наносни конуси, полета или тераси. Всички те са изградени от материали, донесени и отложени от ледниците и пренесени от течащите води. Ето защо те се наричат флувиоглациални конуси, флувиоглациални тераси.

Флувиоглациалните конуси са разположени в подножията на заледените планини. Състоят се от валуни, пясъци и песъчливи глини. Всички те имат кръстосано наслояване - типично речно. Сред флувиограциалните наслаги се намират множество разсипни находища на злато, платина, желязо и др.

Флувиоглациалните равнини се развиват в периферията на подножните ледници. В някои котловинни дъна пред наносния конус се образуват широки алувиални равнини, изградени както от речни наслаги, така и от моренни наслаги.

4.Форми и наслаги, образувани от континенталния тип ледници през плейстоцена

Екзарационни форми. Континентални ледникови щитове са покривали както планинския, така и равнинния релеф. При по - големи склонови наклони ледените щитове са оказали екзарационен ефект, като са моделирали доледниковия релеф. На много места по - слабо устойчивите метаморфни скали са били отнесени от ледниците, а устойчивите били заоблени. Троговите долини имат стръмни, често пъти отвесни склонове. По тях личат множество висящи долини. Долинните дъна са изпълнени с морска вода, а образуваните тесни и дълбоки заливи носят името фиорди. Фиордите са ледникови долини, залети от водите на океана. За най - дълъг фиорд се счита Сорге фиорд. Поради голямата си дълбочина и липса на вълнения фиордите представляват удобни морски заливи.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Екзарация. Екзарационни форми и наслаги. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.