Чепинска котловина


Категория на документа: География


ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕСИТЕТ "НЕОФИТ РИЛСКИ"-ГР.БЛАГОЕВГРАД

РЕФЕРАТ ПО ПРИРОДНА ГЕОГРАФИЯ НА БЪЛГАРИЯ

ТЕМА:ЧЕПИНСКАТА КОТЛОВИНА И НЕЙНОТО КОРИТО

ИЗГОТВИЛ:МИРОСЛАВА АПОСТОЛОВА ПРОВЕРИЛ:ас.ШКАЛОВА
ПОГИ III курс
ФАК.№ 10250521026

ЧЕПИНСКАТА КОТЛОВИНА И НЕЙНОТО КОРИТО
По течението на Чепинска река,между Баташката планина,ридовете Алабак и Къркария се е сгушила китната и "чаровна",както я нарича Иван Вазов,Чепинска котловина-най-голямата в Родопите.Почти елипсовидната по форма котловина е разположена на 750-800 м н.в.,дълга е 18 км и широка от 4 до 7 км.Дъното и е плоско,с леко хълмист релеф.Разломната структура на котловината е причина за чести земетресения,но на нея се дължи и голямото природно богатство-минералните извори(над 80 на брой).Доказано лековити,те превръщат котловината в предпочитано място за лечение,отдих и туризъм.Благоприятен фактор е и прекрасния климат-мека зима,прохладно лято,ясни слънчеви дни и малко мъгли.Околностите на Чепинската котловина са неподражаема броеница от великолепни природни ландшафти,исторически паметници,язовири и курортни местности.Планинските ридове са покрити с вековни иглолистни гори.Над тях величествено се извисява вторият по височина връх в Родопите-Голяма Сюткя.
Чепинската котловина е обитавана от човека още преди 6-7000 години,за което свидетелстват археологическите находки.Северно от село Дорково,на конусовиден връх,ограден от непрекъснати дерета,се намират останките на крепостта Цепина-една от най-ярките твърдини на Родопите.
Южно от Велинград,на левия бряг на Чукурска река(десен приток на Чепинска река),се намира една от най-красивите родопски пещери-Лепеница.Пещерата е двуетажна,с подземна река и великолепни сталактити,сталагмити,каменни драперии,пещерни бисери и др.Най-атрактивна е Залата на кратерите.Подът й е осеян с малки кратери,вследствие падащите от тавана едри водни капки.
От жп гара Варвара навлязохме в проломната долина на Чепинска река.Долината се стеснява,склоновете стават отвесни.Влакчето се крие в къси тунели и се установява на спирка Марко Николов.Тук са Варварските минерални бани,а на юг срещу течението на Чепинска река се забелязват отвесните стени на пролома.Местността Соколица е достъпна само за пернати господари,накацали по стръмните скали.Тук си дават среща ридовете на Милеви скали и Алабак и на Елин връх от Къркаря.Сега сме в Същинска Цепина,дала името на географската област Чепино.В нея е и гара Цепина.
Пътуваме ли по шосето,проломът при Цепина изглежда като тясно ждрело,величествено и страшно,красиво,но опасно както за пътника,така и за движещите се коли.
Близо до гара Цепина се спуска стръмно малък дол.Това е долината на река Цепина.Нагоре по нея може да стигнете до старата крепост Калето,а от там край ниската седловина се достига до Метоха,до самата долина на река Мътница.Тук по същия път се навлиза в Чепинското корито.По течението на река Мътница се редуват селата Дорково,Костандово.
Чепинската котловина е образувана в северозападната част на Западните Родопи.Оградните й планини може да проследим от Аврамова седловина и Юндола през планинския рид Алабак,ограждащ котловината на северозапад и север.Със своя източен рид Милеви скали Алабак достига до пролома на Чепинска река.На изток и североизток се простира родопския рид Къркаря,чието било е между яз."Батак" и Стара река става тясно и твърде заоблено.От югоизток и юг се издигат Баташката планина и Сюткя,достигащи до долината на река Бистрица.От нея до Аврамовата седловина се простира широкото било на Западните Родопи,представено с Бабекския заравнен рид.
Главната отводнителна артерия в Чепинската котловина е Чепинска река,образувана от меридионалната долина на река Бистрица и нейните по-големи притоци Абланица и Мътница. Във всяка котловина освен оградни планински склонове и подножия има и котловинно дъно,което най-често представлява поле или система от хълмове.Котловинното дъно на Чепинската котловина се състой от два етажа-те са основният й морфографски белег.Горният етаж представлява система от плоски ридове,покрити на много места с речни наслаги или с изветрителни материали.Долния етаж е дъното на Чепинското корито,развито под форма на разтегната буква "Н". По дълга ос е оформено коритното дъно и долното течение на р.Мътница.Днешното котловинно дъно е представено от долен етаж-Чепинско корито,и горен етаж-остатъчни заравнени ридове от старото дъно на котловината.Горният етаж на котловинното дъно личи на северозапад на височина 900-1500 м.Добре е представен по заравнените ридове между долините на реките Луковица и Еленка.Коритното дъно се издига до 750 м. над морското равнище,а коритните склонове го превишават с още 200 м.По течението на р. Луковица се намират множество термоминерални извори и 4 минерални бани.
Река Мътница е оформила своите"чупки" върху същесвуващите разломни линии,едната система пресича меридианите под малък ъгъл-субмеридионална,а другата почти съвпада с посоката на паралела,по нея е оформено коритното тяло от село Костандово до Велинград.Паралелния разлом продължава по долината на реките Луковица на запад и Върбница-на изток.По субмеридионална система е оформена долината на Бистрица от кв."Чепино" до меандъра при Лакатска чука.
Как са били образувани двата етажа на Чепинска котловина-по заравнените била личат стари речни наслаги и други изветрели скали,те показват разположението на тогавашните долини и на речната система.Всички долини са насочени на североизток.Речните и изветрителните насаги приличат на долноплиоценските наслаги.Намират се по Къркарийското склоново стъпало от Ветрен до село Паталеница.През долния плиоцен Чепинската котловина е съществувала,а нейното дъно е било хълмисто.По него са текли реки,сливащи се в една в района на днешния Чепински пролом.Меридионалната разломна система в сравнение с паралелната се е отразила по-добре в релефа.Долното течение на Прамътница е било ориентирано по югозападното подножие на Къркаря през Метоха и Цепина.Прабистрица е текла през Драгиновския рид близо до Дренов дол.Речните валуни, отложени по този рид,се състоят предимно от гранити,донесени от изворните области на Бистрица.
В началото на горния плиоцен преди 3-4 милиона години долината на Бистрица се е удълбала.Това довело да образуването на ново долинно дъно на Мътница.Тя започнала да се всича и да разширява своята долина в преустиевата част.Бързото разширяване на долината на Мътница безспорно е било подпомогнато от паралелния разлом,минаващ по реките Върбница,Мътница и Луковица,появил се Драгиновския скален праг,разположен северно от с.Драгиново.Зад него широката долина на Бистрица и на Мътница се заселили с водите на втичащите се реки.Така се образувало горноплиоценското Чепинско езеро,то продължило своето съществуване почти три милиона години и по неговото дъно се отложили мощни езерни пясъци,чакъли,дори и лигнитни въглища.
Чепинското езеро загубило своите води в началото на плейстоцена,останало само Баташкото блато и плиоценските езерни нагласи,където се откриват кости на някогашни изкопаеми гиганти/находището край село Дорково/.През кватернера Чепинското корито представлявало широко мочурливо поле.
Днес по долината на Бистрица и нейните притоци бликат над 60 термоминерални извора с температура от 47,5 до 95-100 градуса.Изворите са на групи и могат да се проследят както в кварталите "Чепино","Драгиново" и в района на г.Ракитово.Най-много извори има в долината на Бистрица и по долините н Луковица,Еленка и Ракитовска Стара река.
Чепинската котловина е висока родопска котловина,тя е загадъчна,богата и привлекателна-в нея се намира най-голямото термоминерално водно богатство на нашата страна и блика един от големите карстови извори.Има много борови гори-зеленото злато на България,тук се е оформило и етажирано котловинно дъно,малко хора знаят че неговия горен етаж не задържа мъгла.Мъглите лягат по долините на Мътница или Бистрица,но никога по старото остатъчно котловинно дъно.
Богатството на Чепинската котловина е огромно,там се намира най-големия български балнеологичен център и климатолечебен курорт-източник на здраве и дълголетие.

Използвана литература:
1."Към тайните на релефа в България"-Диню Канев,издатество"Народна просвета",София 1988г.
2."Повече от 100 чудеса на природата в България"издателство "Фют" 2004г.
3."Христоматия по физическа география на България"-Димитър Кънчев,Мария Косева,издателство "Народна просвета",София 1990г.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Чепинска котловина 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.