Айтос - древен и млад


Категория на документа: География


СРЕДНО ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНО УЧИЛИЩЕ "ХРИСТО БОТЕВ" - АЙТОС

ДОКЛАД

Тема: МОЯТ ГРАД - ДРЕВЕН И МЛАД

Разработил: Проверил :
Невин Сали Анка Апостолова
Клас: 12б

История
Айтос е старо селище, основано още от траките. Останки около града от новокаменната епоха свидетелстват, че на това място отдавна е съществувало селище. Останките от три кули (северозападно от града) са от средновековната крепост Аетос' (на гръцки - орел), издигната между 650 и 750 година, откъдето идва и днешното му име. Така е отбелязан от византийския хронист Никита Хониат и в хрониката на френския рицар Жофроа дьо Вилардуен. През 1206 година Аетос, както много други градове в Тракия, е разрушен от кръстоносците, предвождани от Хенрих Фландърски, брат на Балдуин I Фландърски. Като укрепен град израства отново след 1488 година. По-късно, през XVII век, пътешественикът Евлия Челеби го отбелязва с името Ченгис, а през Възраждането е известен като Орлово или Орловец. По това време е значително селище с прочут панаир. След Одринския мир от 1829 г. много жители на града и околните села се изселват в Бесарабия, но въпреки това по време на Освобождението (1878) наброява 3000 жители. Продължава провеждането на ежегодния 4-дневен селскостопанско-занаятчийски панаир. Открива се първото девическо земеделско училище в страната. През вековете градът е бил познат с няколко имена: Аетос, Астос, Ейдос, Аквилия и др.
Според древна легенда селището е основано от Аетос ("орел") - ученик и последовател на Орфей. Другата легенда е, че Аетос означава "Орлово гнездо", името произлиза още от времето преди България да падне под Византийско робство, като Айтос е бил един от последните "паднали" градове, чието местоположение (обграден от планини) позволявало добра защита.
Четири пъти градът е бил разрушаван и се е местил на ново място. Каменни стени ограждали града, а на площада се издигала златна статуя на Аетос с лирата на Орфей. Подземни ходове свързвали града с храма на възвишението "Хисаря", които били отлично скривалище за жителите на града по време на вражески нашествия. През 1366 г. под стените на крепостта Аетос претърпяват поражение кръстоносците на граф Амадей VI Савойски, като е пленен дукът на Милано Антонио Висконти и няколко месеца той прекарва в плен в крепостта Аетос.
При избухването на Балканската война през 1912 година пет души от Айтос са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
Една от многото истории за град Айтос е, че един ловец, докато ловувал, го нападнала мечка. Един орел дошъл и изкълвал очите на мечката. Докато ловецът лежал в безсъзнание, неговата дружина дошла и убила орела, защото ловците помислили, че орелът е нападнал техния събрат. Когато се събудил, видял, че неговите приятели са убили орела, и им обяснил какво е станало. Ловецът построил негов паметник, който и до ден днешен стои гордо над града. Той не направил само това в чест на орела, който го спасил, но поръчал и да оформят града като "Орел".

Айтос
Àйтос е град в област Бургас, Югоизточна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Айтос. По данни на НСИ населението на града към 31 декември 2012 г. е 19 827 жители, което го прави второто по големина населено място в областта.

Икономика
Водещо място в градската икономика днес заема селското стопанство. То е представено от земеделска кооперация "Единство" и частни земеделски стопани. Развити са още консервната промишленост, винопроизводството, мелничарството, дървообработването и шивашкото производство.
В югоизточната част на града се оформила индустриална зона. Работи само хлебозаводът. Останалите предприятия са изоставени.
В Асфалтовата база край града се добива фракция, асфалтова смес и мраморно брашно. Строителни фирми извършват строителство на жилища и търговски обекти.
Прочути са айтоската мускатова ракия и виното "Мускат о'тонел".
Фирма "Орловец-91" произвежда газирани напитки, а също така се бутилира минерална вода. Мелничното производство е представено от фирма "Г. Тончев и сие".
Селското стопанство е отрасъл с традиции в Айтоския край. Плодородните почви и климатичните условия благоприятстват отглеждането на различни селскотопански култури, като пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица, люцерна. Много добре развити в района са и лозарството, овощарството и зеленчукопроизводството. Айтос е един от районите в страната с най-благоприятни природно-климатични условия за отглеждане на череши и арпаджик. Силно развито е и тютюнопроизводството. Основна част от обработваемата земя е обхваната в земеделската кооперация в града и фирма "Сортови семена-Елит" ЕАД, клон Айтос. От животновъдството са застъпени овцевъдството, свиневъдството и птицевъдството.
Забележителности

В Айтос може да се посети уникална музейна етнографска сбирка: къщата-музей "Ченгелиеви"; къщата-музей "Петър Станев"; църквата "Св. Димитър Солунски" с ценна иконопис. В сърцето на града е разположено и читалището "Васил Левски".
Айтоските минерални бани се намират в източната част на града. Температурата на водата е около 41 °С, дебит - 30 l/s, годна е за пиене.
В околностите на Айтос има интересни забележителности, които заслужават да бъдат посетени и видени. Градът има интересни културни и природни забележителности. B Айтоския Балкан се простират големите горски дъбови и букови масиви. Северно от града се намира чудно скално образувание от три скали - тримата вкаменени братя. С годините градът е създал прекрасно оформен градински парк "Славеева река" - наречен така поради красивите песни на славеите по тези места.

Музеи
* Етнографски комплекс "Генгер"
* Къщата музей "Ченгелиеви"
* Къщата музей "Петър Станев"
Редовни събития
* Фолклорен фестивал "Славееви нощи".

Други
В града има международно известен отбор по спортна акробатика. Трети на Световното първенство в Коимбра, Португалия през юни 2006 г. след отборите на Русия и Великобритания.
Етнографски комплекс Етър, който за айтослии е известен като "Генгера" и по-скоро самото Генгера идва от растението генгер.

Тримата вкаменени братя
На един километър северно от града, в местността Казаните, се намира чудно скално образование от три скали, изваяни от природата така, че наподобяват трима великани. От тази причудлива природна скална група измъчвания поробен народ е създал легенда - епос. Той е оприличил трите скални великана на трима братя-борци и защитници на потиснатите. Повтаряна и обогатявана от уста на уста, от поколение на поколение, тя е блестящо доказателство за отношенията, което българският народ е имал и има към борците за свобода.
Героични битки водили по тези места трима братя-юнаци. Скалите, по които стъпвали, се огъвали по тежките им кралимарковски стъпки и оставали големи вдлъбнатини, широки и дълбоки колкото казани. Затова местността, където се намират тези природни вдлъбнатини, се нарича Казаните.
Вечер тримата братя-юнаци се прибирали, за да си отдъхнат след тежките дневни боеве. За да се прикриват от враговете си, те се превръщали в три сини скали. Когато тежката бран свършила и враговете били окончателно разгромени, тримата братя-юнаци отново се прибирали в подножието на скалната планина на дълъг отдих. И днес те, вкаменени, сложили огромните си кралимарковски тела върху земята, продължават да почиват до появата на нови вражи сили.

Хората свързани с Айтос
* Владимир Ненов - кинорежисьор



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Айтос - древен и млад 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.